Златната ера на телевизията дойде и без изолация
Според една немного успокоителна „ невчесана мисъл ” на Станислав Йежи Лец всеки век си има своето Средновековие. Някой по-оптимистично надъхан би могъл да допусна, че и противоположното е правилно: всяко време и всяка човешка активност си имат своята Златна епоха. Поне за киното това в действителност е правилно. За страдание, тя отмина от дълго време, преди повече от 50 години.
И все пак от края на предишния и началото на сегашния век гледаме все по-добри филми, без даже да ни се постанова да излизаме от къщи. Защото живеем в Златната епоха на малкия екран. Всъщност американската телевизия има още две Златни ери. Първата е през 50-те, втората през 80-те години. Тук става дума за третата. За нея би трябвало да благодарим не на риалити надпреварите, развлекателните излъчвания и сатиричните токшоута, още по-малко на осведомителните излъчвания, политическите или спортните излъчвания и напълно не на културните блокове… Голямата заслуга е на сериалите.
Под положителни сериали нямаме поради тези латиноамерикански, турски, индийски, съветски и български поредици, които демонстрират българските ефирни малките екрани. Не става дума и за германски и американски продукции като „ Комисар Рекс ”, „ Хавай 5-0 ” и други сходни. В безплатните ефирни телевизии добрите сериали съумяват да се промъкнат рядко и съвсем в никакъв случай в праймтайма. Най-добрите през днешния ден са в платените канали и стрийминг платформите.
Първите лястовички на новата епоха се появиха
още през 90-те години на предишния век
с именити мостри на истинска, качествена телевизия като първите два сезона на революционния „ Туин Пийкс ” на Дейвид Линч и Марк Фрост, все по този начин смешния сериал „ за нищо ” „ Сайнфелд ” на Лари Дейвид и Джери Сайнфелд и неостаряващия „ Приятели ” на Дейвид Крейн и Марта Кауфман. За публично начало на Златната епоха обаче най-подходящ е „ Наркомрежа ” на Дейвид Саймън и Ед Бърнс от 2002 г.
„ Наркомрежа ” е събитие в актуалната просвета. „ Аз съм огромен почитател на “Наркомрежа ” - освен един от най-хубавите сериали, а едно от най-хубавите творби на изкуството в последните 20 години ”, сподели за него Барак Обама, който си има и обичан воин (и той не е от полицаите). Създателят на „ Наркомрежа ” Дейвид Саймън, който е първо публицист, след това публицист и едвам по-късно стига до малкия екран, назовава творбата си „ излъчена литература “.
Петте сезона са
като героичен разказ
в пет елементи, всяка отдадена на разнообразни публични групи и институции - полицията, незаконния свят, профсъюзите, политиците, просветителната система… с техните несъгласия, взаимовръзки и зависимости. Под прикритието на дълго престъпно следствие сериалът разказ показва необятна палитра от пълнокръвни, богато нюансирани герои от разнообразни публични групи, без демонизация на злодеите и героизация на позитивните облици.
Но „ Наркомрежа ” беше прекомерно добър и изчерпателен и макар всеобщото удивление на критиците, покачило рейтинга му до 9.8, не провокира съответния всеобщ интерес измежду публиката. Финалният епизод събра едвам 1 млн. фенове. За съпоставяне -- финалите на „ В обувките на Сатаната ”, „ Семейство Сопрано ” и „ Игра на тронове ” имат съответно 10, 12 и 30 милиона фенове (последният при към този момент доста по-широко разпространение). Това не значи, че на „ Наркомрежа ” не му следва ярко зрителско бъдеще. Историята на изкуствата помни доста случаи, когато триумфът идва като бомба със закъснител.
Следващите най-хубави сериали на ХХI век станаха популярни бързо, но продължават да бъдат доста гледани години след края на първото им лъчение (както от нови генерации, по този начин и по няколко пъти от предишните). Например „ Нетфликс ” заплати на Warner Media 100 млн. $ годишна за правата на „ Приятели ” (приключил през 2004 г.) и той стана второто им най-гледано шоу през 2018-а.
Най-много фенове в „ Нетфликс ”
събра американската версия на комедийния сериал „ Офисът ” (базирана на едноименното шоу на Би Би Си с Рики Джервейс в основната роля). „ Офисът ” започва по NBC през 2005 година с 11 млн. фенове, за втория епизод останаха единствено 6, които в края на сезона паднаха до 4.8 млн. После основателите на сериала трансформираха някои настройки в хумора и публиката още веднъж набъбна до 10 милиона, а през 2013-та последният сезон събра пред тв приемниците 5.7 млн. души.
Пет години по-късно, към този момент в „ Нетфликс ”, „ Офисът ”, платен за $100 млн., се трансформира в най-гледаното шоу на стрийминг колоса, като надмина освен личната си първична известност, само че и тази на „ Приятели ”. От началото на 2021 т. „ Офисът ” отива в новата стрийминг платформа NBC Universal, а „ Приятели ” - в случай че коронавирусът не забави старта ѝ - в новата платформа HBO Max. Затова пък от 2021 година “Нетфликс ” ще разполага със 180-те епизода на „ Сайнфелд ”. Сумата не е оповестена публично, само че съгласно вътрешни източници тя е доста по-голяма от 450-те млн. $, които HBO Max към този момент заплати за „ Приятели ” и 500-те млн., дадени от NBCUniversal за “Офисът ”.
Междувременно в медиите тече неприсъствен
спор, сходен на оня за кокошката и яйцето
- дали повишената известност на “Офисът ” и „ Приятели ” се дължи на „ Нетфликс ”, или триумфът на компанията е заради качествата на двата сериала. Несъмнено доста значима роля играят и новите технологии, които разрешават нови, по-удобни за милионите фенове способи за гледане на сериалите и останалата тв продукция.
Телевизията се развива и трансформира, до момента в който киното продължава да стига до феновете си, общо взето, по същия метод, както и преди 100 години. Откакто филмите проговориха, цените на билетите за кино само порастват, а най-съществените новости са появяването на 3D филмите и IMAX. Това доста рядко (а за повечето хора никога не) е причина някой да отиде на кино. Главната причина постоянно е филмът. И тук сериалите имат няколко преимущества.
Ако десетилетия наред единствено киното предоставяше
избор какво и по кое време да гледаме,
пък въпреки и стеснен сред 4-5 заглавия месечно, появяването на видеокасетите постави завършек на това преимущество, а настаняването на филмите в интернет доста облекчи и смъкна цената на този развой.
Друго преимущество е времетраенето. С годините филмите стават по-дълги, тъй като, в случай че им харесва, хората желаят повече. Е, сериалите оферират доста повече и от най-дългия филм. Затова и множеството филми имат по толкоз продължения, че са замязяли на сериали. Сега да вземем за пример чакаме „ Бързи и гневни 9 ”, а това си е напряко сериал. Само че, в случай че желаете да гледате всеки епизод незабавно щом се появи, зрелището ще ви излезе на цената на 9 билета за кино. С транспортните разходи - 10, даже без да броим пуканките и кока-колата. Докато в HBO GO или “Нетфликс ” можете да гледате 10 сериала с по 10 епизода всеки на цената на един или най-вече два билета за кино.
С повече време сериалите имат повече място да дишат, да порастват, да се развиват и да опитват. Способността да се приспособяват разрешава надалеч по-разнообразни способи за описване, сюжетни ходове и герои. Също и опция да бъдат разказвани по-сложни, сложни истории. Това, както и фактът, че
в малкия екран създателите имат по-голям надзор
върху работата си, в сравнение с в киното, където всичко решават студийните босове, докара огромна част от най-хубавите, сценаристи, режисьори и актьорите в малкия екран.
Когато приказваме за независимост, ето два образеца. В епизод 11, сезон 2 на " Сайнфелд " Джери, Джордж и Илейн стоят във фоайето на китайски ресторант и чакат да се освободи маса. Джери вижда позната жена, само че не може да се сети от кое място я познава. Джордж желае да се обади по телефона, само че все не му идва редът. Епизодът е сниман в действително време, без монтаж - 25 минути. От NBC изначало помислили, че липсват страници. После не желали да го излъчат, тъй като не виждали в него история, която да заинтересува фена. Лари Дейвид ги убедил да им се доверят.
В епизод 10 от сезон 3 на „ В обувките на Сатаната ” вземат участие единствено Брайън Кранстън, Арън Пол и една муха, кой знае по какъв начин попаднала в лабораторията. 50 минути Уолт и Джеси вършат всичко допустимо, с цел да я убият, преди да замърсила метамфетамина им. Режисьор е Райън Джонсън. Докато не го видите, няма да повярвате, но в тази серия има повече драма, екшън и съспенс, в сравнение с в целия финален сезон на „ Под прикритие ” да вземем за пример.
Накрая още две думи: ако ХХ век остана в историята на културата с появяването на киното и джаза, ХХI може да се окаже векът с няколко велики сериала. Ако „ Наркомрежа ” беше излъчен десетина години по-късно и ако шведските академици гледаха повече телевизия, вместо да слушат Боб Дилън, кой знае — може би Нобеловата премия за литература през 2016 година нямаше да отиде у музикант?
И все пак от края на предишния и началото на сегашния век гледаме все по-добри филми, без даже да ни се постанова да излизаме от къщи. Защото живеем в Златната епоха на малкия екран. Всъщност американската телевизия има още две Златни ери. Първата е през 50-те, втората през 80-те години. Тук става дума за третата. За нея би трябвало да благодарим не на риалити надпреварите, развлекателните излъчвания и сатиричните токшоута, още по-малко на осведомителните излъчвания, политическите или спортните излъчвания и напълно не на културните блокове… Голямата заслуга е на сериалите.
Под положителни сериали нямаме поради тези латиноамерикански, турски, индийски, съветски и български поредици, които демонстрират българските ефирни малките екрани. Не става дума и за германски и американски продукции като „ Комисар Рекс ”, „ Хавай 5-0 ” и други сходни. В безплатните ефирни телевизии добрите сериали съумяват да се промъкнат рядко и съвсем в никакъв случай в праймтайма. Най-добрите през днешния ден са в платените канали и стрийминг платформите.
Първите лястовички на новата епоха се появиха
още през 90-те години на предишния век
с именити мостри на истинска, качествена телевизия като първите два сезона на революционния „ Туин Пийкс ” на Дейвид Линч и Марк Фрост, все по този начин смешния сериал „ за нищо ” „ Сайнфелд ” на Лари Дейвид и Джери Сайнфелд и неостаряващия „ Приятели ” на Дейвид Крейн и Марта Кауфман. За публично начало на Златната епоха обаче най-подходящ е „ Наркомрежа ” на Дейвид Саймън и Ед Бърнс от 2002 г.
„ Наркомрежа ” е събитие в актуалната просвета. „ Аз съм огромен почитател на “Наркомрежа ” - освен един от най-хубавите сериали, а едно от най-хубавите творби на изкуството в последните 20 години ”, сподели за него Барак Обама, който си има и обичан воин (и той не е от полицаите). Създателят на „ Наркомрежа ” Дейвид Саймън, който е първо публицист, след това публицист и едвам по-късно стига до малкия екран, назовава творбата си „ излъчена литература “.
Петте сезона са
като героичен разказ
в пет елементи, всяка отдадена на разнообразни публични групи и институции - полицията, незаконния свят, профсъюзите, политиците, просветителната система… с техните несъгласия, взаимовръзки и зависимости. Под прикритието на дълго престъпно следствие сериалът разказ показва необятна палитра от пълнокръвни, богато нюансирани герои от разнообразни публични групи, без демонизация на злодеите и героизация на позитивните облици.
Но „ Наркомрежа ” беше прекомерно добър и изчерпателен и макар всеобщото удивление на критиците, покачило рейтинга му до 9.8, не провокира съответния всеобщ интерес измежду публиката. Финалният епизод събра едвам 1 млн. фенове. За съпоставяне -- финалите на „ В обувките на Сатаната ”, „ Семейство Сопрано ” и „ Игра на тронове ” имат съответно 10, 12 и 30 милиона фенове (последният при към този момент доста по-широко разпространение). Това не значи, че на „ Наркомрежа ” не му следва ярко зрителско бъдеще. Историята на изкуствата помни доста случаи, когато триумфът идва като бомба със закъснител.
Следващите най-хубави сериали на ХХI век станаха популярни бързо, но продължават да бъдат доста гледани години след края на първото им лъчение (както от нови генерации, по този начин и по няколко пъти от предишните). Например „ Нетфликс ” заплати на Warner Media 100 млн. $ годишна за правата на „ Приятели ” (приключил през 2004 г.) и той стана второто им най-гледано шоу през 2018-а.
Най-много фенове в „ Нетфликс ”
събра американската версия на комедийния сериал „ Офисът ” (базирана на едноименното шоу на Би Би Си с Рики Джервейс в основната роля). „ Офисът ” започва по NBC през 2005 година с 11 млн. фенове, за втория епизод останаха единствено 6, които в края на сезона паднаха до 4.8 млн. После основателите на сериала трансформираха някои настройки в хумора и публиката още веднъж набъбна до 10 милиона, а през 2013-та последният сезон събра пред тв приемниците 5.7 млн. души.
Пет години по-късно, към този момент в „ Нетфликс ”, „ Офисът ”, платен за $100 млн., се трансформира в най-гледаното шоу на стрийминг колоса, като надмина освен личната си първична известност, само че и тази на „ Приятели ”. От началото на 2021 т. „ Офисът ” отива в новата стрийминг платформа NBC Universal, а „ Приятели ” - в случай че коронавирусът не забави старта ѝ - в новата платформа HBO Max. Затова пък от 2021 година “Нетфликс ” ще разполага със 180-те епизода на „ Сайнфелд ”. Сумата не е оповестена публично, само че съгласно вътрешни източници тя е доста по-голяма от 450-те млн. $, които HBO Max към този момент заплати за „ Приятели ” и 500-те млн., дадени от NBCUniversal за “Офисът ”.
Междувременно в медиите тече неприсъствен
спор, сходен на оня за кокошката и яйцето
- дали повишената известност на “Офисът ” и „ Приятели ” се дължи на „ Нетфликс ”, или триумфът на компанията е заради качествата на двата сериала. Несъмнено доста значима роля играят и новите технологии, които разрешават нови, по-удобни за милионите фенове способи за гледане на сериалите и останалата тв продукция.
Телевизията се развива и трансформира, до момента в който киното продължава да стига до феновете си, общо взето, по същия метод, както и преди 100 години. Откакто филмите проговориха, цените на билетите за кино само порастват, а най-съществените новости са появяването на 3D филмите и IMAX. Това доста рядко (а за повечето хора никога не) е причина някой да отиде на кино. Главната причина постоянно е филмът. И тук сериалите имат няколко преимущества.
Ако десетилетия наред единствено киното предоставяше
избор какво и по кое време да гледаме,
пък въпреки и стеснен сред 4-5 заглавия месечно, появяването на видеокасетите постави завършек на това преимущество, а настаняването на филмите в интернет доста облекчи и смъкна цената на този развой.
Друго преимущество е времетраенето. С годините филмите стават по-дълги, тъй като, в случай че им харесва, хората желаят повече. Е, сериалите оферират доста повече и от най-дългия филм. Затова и множеството филми имат по толкоз продължения, че са замязяли на сериали. Сега да вземем за пример чакаме „ Бързи и гневни 9 ”, а това си е напряко сериал. Само че, в случай че желаете да гледате всеки епизод незабавно щом се появи, зрелището ще ви излезе на цената на 9 билета за кино. С транспортните разходи - 10, даже без да броим пуканките и кока-колата. Докато в HBO GO или “Нетфликс ” можете да гледате 10 сериала с по 10 епизода всеки на цената на един или най-вече два билета за кино.
С повече време сериалите имат повече място да дишат, да порастват, да се развиват и да опитват. Способността да се приспособяват разрешава надалеч по-разнообразни способи за описване, сюжетни ходове и герои. Също и опция да бъдат разказвани по-сложни, сложни истории. Това, както и фактът, че
в малкия екран създателите имат по-голям надзор
върху работата си, в сравнение с в киното, където всичко решават студийните босове, докара огромна част от най-хубавите, сценаристи, режисьори и актьорите в малкия екран.
Когато приказваме за независимост, ето два образеца. В епизод 11, сезон 2 на " Сайнфелд " Джери, Джордж и Илейн стоят във фоайето на китайски ресторант и чакат да се освободи маса. Джери вижда позната жена, само че не може да се сети от кое място я познава. Джордж желае да се обади по телефона, само че все не му идва редът. Епизодът е сниман в действително време, без монтаж - 25 минути. От NBC изначало помислили, че липсват страници. После не желали да го излъчат, тъй като не виждали в него история, която да заинтересува фена. Лари Дейвид ги убедил да им се доверят.
В епизод 10 от сезон 3 на „ В обувките на Сатаната ” вземат участие единствено Брайън Кранстън, Арън Пол и една муха, кой знае по какъв начин попаднала в лабораторията. 50 минути Уолт и Джеси вършат всичко допустимо, с цел да я убият, преди да замърсила метамфетамина им. Режисьор е Райън Джонсън. Докато не го видите, няма да повярвате, но в тази серия има повече драма, екшън и съспенс, в сравнение с в целия финален сезон на „ Под прикритие ” да вземем за пример.
Накрая още две думи: ако ХХ век остана в историята на културата с появяването на киното и джаза, ХХI може да се окаже векът с няколко велики сериала. Ако „ Наркомрежа ” беше излъчен десетина години по-късно и ако шведските академици гледаха повече телевизия, вместо да слушат Боб Дилън, кой знае — може би Нобеловата премия за литература през 2016 година нямаше да отиде у музикант?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ