Според древните автори, горгоните са три чудовища, три сестри, дъщери

Според античните създатели, горгоните са три чудовища, три сестри, дъщери на Форкас и Кето. Те живеят на остров, който се намира „ надалеч на запад в океана “. Имената им са Стено („ яката “, името е красноречиво – стена), Евриала („ скачащата “) и Медуза ( " умната "? М. В.). От тях „ единствено Медуза е смъртна “. Ето по какъв начин Аполодор разказва външния им тип: „ Главите на горгоните били покрити с драконови люспи, имали кучешки зъби с такава величина като у глиганите, медни ръце и златни криле, с които летели.

Всеки, който ги погледнел, се превръщал в камък “. Обяснението на стандартната история, че горгоните са „ въплъщение на бурите, които за античните гърци идвали основно от запад “ би трябвало да отстъпи пред една съобразена с днешните механически достижения, дешифровка.

Явно иде тирада за комплицирани апарати, които с изключение на основната активност, поради която са проектирани, имат и охранителни функционалности – трансформират неразпознатия от тях обект в камък, обездвижват го или напряко го унищожават. Преданието неслучайно назовава с едно и също име чудовищната горгона и дребното, само че напълно небезопасно, морско животинче – медузата. У Аполодор е изтърван един значим детайл, върху който подчертават някои други създатели, а точно, че косите на горгоните съставляват отвратителни виещи се змии – оприличавам ги на „ подите “, виещи се под главата на медузата.

Това вероятно са някакви спираловидни кабели или датчици, а прекомерно допустимо е и самата глава, сходно на тази на медузата, да е приличала на огромна леща или гъба, въртяща се в разнообразни направления – тип радар. Понятно е, че тези чудовища се намират „ на запад, в океана “ – там са съсредоточени главните механически постижения на Атлантида (Посейдония). Свидетелството на Аполодор, че сега на гибелта си от ръката на Персей, Медуза е бременна „ от Посейдон “, одобряваме с усмивка – не би могло да бъде иначе.

Но за едно човешко създание е немислимо даже да открие пътя към горгоните, а да влезе в стълкновение с тях и да ги победи, това надалеч надвишава опциите и най-дръзкия воин. Нужно е особено снаряжение, нужни са способени препоръки. И Аполодор ни осведомява, че „ управителен от Хермес и Атина “, Персей се насочва към граите, от които ще научи местонахождението на нимфите – единствените създания, способни надеждно да го въоръжат. Граите също са дъщери на Форкас и Кето, сестри са на горгоните и също като тях са тризначки-чудовища – може би въпреки всичко малко по-сговорчиви. Имената им са Енио, Петредо и Дино.

Те са старици от рождение, твърди Аполодор, а Есхил в „ Прикованият Прометей “, прибавя, че са „ лебедоподобни “ и в никакъв случай не са виждали слънце и дневна светлина. Имат един единствен зъб и само око – за трите – като поредно си ги предават една на друга. В момента на предаването и трите са слепи, глухи и беззъби. По съвета на боговете, Персей лишава от граите скъпите „ зъб и око “ и по този начин ги принуждава да посочат мястото, населявано от нимфите.

Техническата ми просветеност е нищожна, само че и тя ми стига, с цел да разпозная в това изложение команден пункт, намиращ се в затворено помещение, без прозорци. „ Зъбът “ евентуално е отдалечено устройство, с което се задействат монитори, които поредно просветват – „ окото “. Възможно е и да става дума за някакъв радиоапарат, като „ зъбът “ е клавиш, а „ окото “ – откритата станция.

Че граите са „ говорящо “ техническо устройство, свидетелства самото наименование – граи – „ грачещи “. Явно дрезгавият диалект, издаван от апаратурата, е убедил индивидите, че става дума за „ старици от рождение “. Дори техническият ми талант да ме мами в детайлите, явно е, че за следващ път митът ни дава точното изложение на антични машини.

От нимфите Персей получава необикновени предмети: „ раменна торба, която се уголемява и приема формата на товара, комплициран в нея “; „ крилати сандали “ и „ шапка, която прави индивида незабележим “. Тези атрибути на „ вълшебното въоръжение “ се явяват в приказния фолклор на всички места по света и не могат да бъдат жигосани като примитивна религия в някакви култове. Очевидно се отнася до доста антични мемоари на човечеството. „ Торбата “ сигурно съставлява от еластична тъкан, която неведнъж усилва вместимостта ѝ.

„ Летящите сандали “ – атрибутът на Хермес, през Средновековието се трансформират в „ летящи ботуши “, с които вещицата Баба Яга и великанът – канибал от „ Малечко Палечко “, преследват своите жертви. Може би те щяха да си останат единствено в легендите, в случай че в днешния щемпел спорадично не се показваха известия, че разнообразни международни компании имат подготвеност да пуснат мостри на въздушни „ скейтбордове “, зареждани с акумулатори. Но до на такива революционни апарати не се стигна – явно тук са намесени мултимилиардни ползи и безконечната насила над човечеството да заплаща луди пари за нефт, коли, автомагистрали и прочие

Колкото до „ шапката – невидимка “, наречена в преданието и „ шлем на Хадес “ – хм, вие вярвате ли в това? Аз да, тъй като единствено преди няколко месеца прочетох, че съветските учени са съумели да изработят материя за униформа и каска с цвят, който е отвън забележимия от индивида набор. Но защото горгоните са машини, допустимо е въпросният „ шлем “ или „ шапка “ да е уред, излъчващ избрани талази и блокиращ „ чувствителността “ на горгоните. Спомнете си, че в царството на Хадес, в най-тъмната пропаст – Тартар, са заключени свръхопасни военни технологии, само че сигурно и принадлежности за предотвратяване от тях.

Екипировката на Персей е допълнена с „ крив железен меч “ (вид машинен ключ), даден му от Хермес и от излъскан меден щит (огледало), подарен от Атина. Нищо към този момент не може да спре героя в стремежа му към крайния запад, където на скален остров измежду вилнеещия океан от дълго време към този момент е локализиран неодушевеният, само че заради това още по-опасен зложелател.

Останалото е известно. Плътно следван от Атина, храбрецът нападна спящата Медуза и отсича главата ѝ. От обезглавения мъртвец изскачат крилатият кон Пегас и Хрисаор, предстоящ татко на великана Гереон, което указва сериозните размери на горгоните. В тоя случай Пегас ми припомня по-скоро летящ дрон, в сравнение с крилатото ентусиазъм на поетите. Тези две същества, изтекли ведно с кръвта на закланата Медуза, са своего рода „ зародишите “ в утробата на нещастната самотна майка, заченала от Посейдон.

Главата на Медуза, вкаменяваща всеки, който я огледа, трансформира Персей от самоуверено момче с противозаконен генезис и неразбираема орис, в несломим боец. Той съкрушава дракона, готвещ се да погълне Андромеда, щерка на етиопския цар Кефей и се дами за девойката, която му ражда Перс, основоположник на персийските царе. Перс остава в Етиопия при своя дядо. Загрижен наследник, Персей бърза да избави майка си Даная от станалите към този момент брутални задирания на цар Полидикт, който продължава да си прави неприятни смешки на остров Серифос. Погледът на Медуза трансформира царя и компанията му в камъни, а Даная, следвайки сина си, още веднъж вижда бленувания Аргос. Баща ѝ обаче е липсващ, просто се е изпарил таман преди тяхното завръщане.

Персей заема полагаемия му се трон. Ала се сбъдва предопределеното – по време на игри в Лариса, Персей мята диск и за неволя улучва чужд дъртак – избягалия от Аргос и укриващ се Акризий. Заради неволното ликвидиране, великият воин се срами да се върне в царството си и разменя своя престол с този на братовчед си, сина на Пройт. Царувайки в Тиринт, Персей основава Микена, а по-късно се възцарява и над Мидия (по Аполодор). Той и прелестната Андромеда се радват на многочислено поколение.

Историята на Персей завършва дотук, само че аз се запитвам – кои са нимфите и боговете, които му оказват помощ? Дали някой от тях не добива желязо на Серифос? Дали различен не населява недалечния Крит? И за какво го вършат? Някакъв конфликт сред атлантски групировки – след Атлантида – в който хората са елементарни реализатори? Не е изключено. Но вниквайки в преданието, ми се коства, че оживелите атланти целеустремено са направлявали и подпомагали човешката раса в обезвреждането на своите, станали към този момент неуправляеми, механически уреди.

Може би са се надявали да обезпечат идиличен напредък на новото човечество, чийто напредък би трябвало да се основава не на механически придобивки, а на взаимоотношението сред чистите сили на Вселената и самостоятелната душeвност?

Може би са желали да го спасят от мъртвешката ръка на машините и от тирания на това, което през днешния ден назоваваме „ изкуствен интелект “? Дали са подозирали, че единствено три – четири хилядолетия по-късно, индивидът – новият младенец, населил земята, ще изскочи от божествената си люлка и още с прохождането си, рабски ще одобри върховенството на неодушевените чудовища и на съблазнилото го посредством тях Абсолютно Зло?

Автор Милена ВЪРБАНОВА, Из книгата " Атланти и чудовища " (2018 г.)