Напрежение в Приднестровието: За Русия е важно Молдова да се чувства заплашена
Според отчети на украинската войска и английското разузнаване, Русия набира бойци в Приднестровието, с цел да се бият в Украйна. През април украинските сили оповестиха, че ще смъкват всички съветски самолети, които се опитат да употребяват Приднестровието за офанзиви против украински цели, като близкия пристанищен град Одеса. Украинските опасения са основателни.
Слухове, “денацификация на Молдова ” и мистеориозни атаки
В началото на април започнаха да се тиражират клюки за опцията за съветски провокации против Украйна откъм Приднестровието, макар че както приднестровските, по този начин и молдовските управляващи, се пробваха да ги отхвърлят. Междувременно, обособени събития доведоха до паника, че Приднестровието може да изиграе известна роля в съветските военни проекти. Така да вземем за пример, публични лица в Приднестровието желаеха молдовското държавно управление неотложно да стартира договаряния за „ бракоразвод “, а интернационалната общественост да признае района за самостоятелна страна. В средата на април промосковският режим в Тираспол стартира да приказва все по-ясно за нуждата от битка с „ нацизма “ в Молдова, тъкмо езикът, който Кремъл употребява за Украйна.
С напредването на военните дейности на Русия в Украйна, слуховете за допустима ескалация в Молдова доближиха и България, освен поради близостта на района до българските граници, само че и заради обстоятелството, че там има огромно българско население.
От края на март насам дузина произшествия в Приднестровието възобновиха паниките по отношение на района. Специално издание на формалния вестник на сепаратистката администрация публикувано онлайн на 30 април - само че с дата 2 май, заяви за “терористични офанзиви против района по време на майските празници ”. В известието се твърди за „ десетки убити и стотици ранени “, като в същото време са показани настояванията на „ народа на Приднестровието “ съветският президент Владимир Путин да употребява силите си в района. Този вестникарски материал приписва виновността за хипотетичните бъдещи офанзиви на украинските въоръжени сили, подпомагани от НАТО и молдовското държавно управление. Интересно, само че основният редактор на изданието по-късно отхвърли стартирането на подобен брой.
Непосредствено преди излизането на изданието обаче, няколко офанзиви раздрусаха Приднестровието. Вечерта на 25 април маскирани нападнаха щаба на Министерството на държавната сигурност в Тираспол, основният град на района, стреляйки по постройката с гранатомети, преди да избягат от местопроизшествието. Ден по-късно, детонации повредиха две огромни радиокули в село Маяк, поддържани от Руската държавна радио и телевизионна компания.
Това, че антените са от 1960-те и е имало проекти да бъдат сменени рано или късно, докара до спекулации, че са определени съзнателно като цел на офанзивата, с цел да се сведат до най-малко следствията. След още ден, на 27 април, сепаратистките управляващи разпространиха вести за случай към склад за муниции, охраняван от съветски военни. По-късно обаче молдовският представител в Съвместната контролна комисия – тристранна командна конструкция от мироопазващия формат, формирана от представители на Молдова, Русия и приднестровски чиновници в Тираспол – отхвърли изказванията, като уточни, че изстрелите от офанзивата са чути в Украйна, на към 2 километра от склада. Фактът, че този случай е раздуван от сепаратистките управляващи, в това число с изказванието, че украински дронове са летели над мястото на офанзивата, допуска опит за изкуствено основаване на борба.
Приднестровието може да се употребява за офанзива върху Одеса
Поредицата от офанзиви от края на април притегли вниманието поради интензитета и мащаба си, като се има поради, че като цяло обстановката в района е спокойна след приключването на дейните военни дейности през 1992 година Контекстът на събитията е проблем на фона на войната в Украйна и директно откакто Москва разгласи желанието си да завземе южните украински територии – в това число прилежащото черноморско пристанище Одеса – като част от втората фаза от своята интервенция.
Организацията на офанзивите, както и методът на осъществяване, доведоха до опрощение за осъществяване на политическа агитация в Преднестровието в подготовка на публичното мнение да бъде поискана съветска въоръжена интервенция. Инцидентите провокираха активизиране на локалните служби за сигурност и основаване на контролно-пропускателни пунктове. Всичко това е положително прикритие за всевъзможни военни придвижвания и готовност в Приднестровието. Сякаш да удостовери опасенията, районът разгласи цялостна готовност на мъжкото население.
Въпреки че външните наблюдаващи постоянно омаловажават съветското наличие в Приднестровието и локалните военни сили, те не би трябвало да се подценяват. Обединени, без особена готовност, могат да доближат до 10 000 души. Като се имат поради загубите на съветски боен личен състав от февруари насам и желанието на Москва да запълни частите си, Приднестровието наподобява привлекателно. Регионът може да се трансформира в огнище за готовност, като набраните сили се употребяват или за офанзива върху Молдова, или за нахлуване върху Одеска област. Скептиците, които се базират на по-ранни несполучливи опити на съветските военни да нападат Одеса, подценяват обстоятелството, че най-обсъжданият неуспех от първите дни на войната се дължи на отхвърли на част от съветската морска пехота да нападна. Приднестровските сепаратистки управляващи обаче няма да могат да блокират проектите на съветската войска.
“Рускоезичното население е потиснато ”
За проектите по отношение на опциите, които Приднестровието предлага, можем да съдим и по настроенията във висшия ешелон на съветската войска. Международната общественост отдели доста внимание на изказванията на Москва, че концентрира военните си старания върху Донбас и Югоизточна Украйна. Но съветските командири дадоха ясно да се разбере, че напъните са единствено част от доста по-широка акция. Генерал Рустам Минекаев, краткотрайно изпълняващ длъжността командващ силите на Централния боен окръг на Русия, съобщи на 23 април, че контролът над Донбас ще даде на Русия „ още веднъж към Приднестровието, където рускоезичното население е потиснато “. Думите на Минекаев изрично подсказват, че съветският блян към тази територия е към момента част от военните проекти на Кремъл. Нещо повече - съветските медии, като организацията РИА Новости, означават, че думите на Минекаев съставляват първият път, в който почитан съветски чиновник приказва за Приднестровието като цел на актуалните военни дейности и за течащата сега подготовка за основаването на западен фронт в Украйна.
Криминалните структури в Приднестровието не са удовлетворени от обстановката
Не на последно място, когато се следят сигналите за допустима ескалация в Приднестровието, не трябва да се подценяват престъпните структури, които имат въздействие в Тираспол. Офанзивата на Русия в Украйна докара до понижаване на способността на сенчести фигури в Приднестровието да продължат търговията на черния пазар, който поддържат по линията Украйна-Румъния-Централна Европа.
Една от най-силно засегнатите мрежи, тази на корпорацията “Шериф ”, търси метод да заобиколи казуса с намаляването на контрабанда от изток на запад към Румъния. Чрез контрола си върху локалните медии и посредством директното си въздействие върху част от приднестровските политици, компанията предизвиква метод, който ще отвори направления на юг през Молдова, с цел да размени тези, които до момента е употребила на изток откъм Украйна. Има спекулации, че това стои зад новите договаряния сред публични лица от Приднестровието с публични лица в Кишинев по отношение на допустима договорка.
Тези ходове на “Шериф ” също може да са проформа, само че в допълнение усложняват нестабилната обстановка, защото водачеството на Приднестровието е надълбоко обвързвано с Кремъл, а Русия не поддържа сключването на обособени съглашения, в които не взе участие или опонират на задачите й, както е в тази ситуация с войната в Украйна.
Ескалация в Приднестровието сама по себе си няма да бъде призната с изненада в Европейски Съюз и НАТО. Регионът е обособен от Молдова де факто от дълги години и се чака водачите му да се извърнат към Русия за помощ, каквито образци имаме от сходни приети единствено от Москва територии като Абхазия или Южна Осетия. Друга би била обстановката, в случай че напрежението прелее към останалата територия на Молдова. Румъния няма да одобри сходен сюжети, а НАТО е доста евентуално да реагира като на опасност против алианса.
Въпреки това, съветските медии все по-често обръщат внимание на Приднестровието, Молдова и Румъния, разпространявайки подправени вести за придвижване на военна мощ и угнетяване на рускоезичното население. Въпросът не е дали ще има действителна ескалация в района на Приднестровието - даже основаването на възприятие за неустойчивост е задоволително, с цел да обезпечи нужното на Русия.
Слухове, “денацификация на Молдова ” и мистеориозни атаки
В началото на април започнаха да се тиражират клюки за опцията за съветски провокации против Украйна откъм Приднестровието, макар че както приднестровските, по този начин и молдовските управляващи, се пробваха да ги отхвърлят. Междувременно, обособени събития доведоха до паника, че Приднестровието може да изиграе известна роля в съветските военни проекти. Така да вземем за пример, публични лица в Приднестровието желаеха молдовското държавно управление неотложно да стартира договаряния за „ бракоразвод “, а интернационалната общественост да признае района за самостоятелна страна. В средата на април промосковският режим в Тираспол стартира да приказва все по-ясно за нуждата от битка с „ нацизма “ в Молдова, тъкмо езикът, който Кремъл употребява за Украйна.
С напредването на военните дейности на Русия в Украйна, слуховете за допустима ескалация в Молдова доближиха и България, освен поради близостта на района до българските граници, само че и заради обстоятелството, че там има огромно българско население.
От края на март насам дузина произшествия в Приднестровието възобновиха паниките по отношение на района. Специално издание на формалния вестник на сепаратистката администрация публикувано онлайн на 30 април - само че с дата 2 май, заяви за “терористични офанзиви против района по време на майските празници ”. В известието се твърди за „ десетки убити и стотици ранени “, като в същото време са показани настояванията на „ народа на Приднестровието “ съветският президент Владимир Путин да употребява силите си в района. Този вестникарски материал приписва виновността за хипотетичните бъдещи офанзиви на украинските въоръжени сили, подпомагани от НАТО и молдовското държавно управление. Интересно, само че основният редактор на изданието по-късно отхвърли стартирането на подобен брой.
Непосредствено преди излизането на изданието обаче, няколко офанзиви раздрусаха Приднестровието. Вечерта на 25 април маскирани нападнаха щаба на Министерството на държавната сигурност в Тираспол, основният град на района, стреляйки по постройката с гранатомети, преди да избягат от местопроизшествието. Ден по-късно, детонации повредиха две огромни радиокули в село Маяк, поддържани от Руската държавна радио и телевизионна компания.
Това, че антените са от 1960-те и е имало проекти да бъдат сменени рано или късно, докара до спекулации, че са определени съзнателно като цел на офанзивата, с цел да се сведат до най-малко следствията. След още ден, на 27 април, сепаратистките управляващи разпространиха вести за случай към склад за муниции, охраняван от съветски военни. По-късно обаче молдовският представител в Съвместната контролна комисия – тристранна командна конструкция от мироопазващия формат, формирана от представители на Молдова, Русия и приднестровски чиновници в Тираспол – отхвърли изказванията, като уточни, че изстрелите от офанзивата са чути в Украйна, на към 2 километра от склада. Фактът, че този случай е раздуван от сепаратистките управляващи, в това число с изказванието, че украински дронове са летели над мястото на офанзивата, допуска опит за изкуствено основаване на борба.
Приднестровието може да се употребява за офанзива върху Одеса
Поредицата от офанзиви от края на април притегли вниманието поради интензитета и мащаба си, като се има поради, че като цяло обстановката в района е спокойна след приключването на дейните военни дейности през 1992 година Контекстът на събитията е проблем на фона на войната в Украйна и директно откакто Москва разгласи желанието си да завземе южните украински територии – в това число прилежащото черноморско пристанище Одеса – като част от втората фаза от своята интервенция.
Организацията на офанзивите, както и методът на осъществяване, доведоха до опрощение за осъществяване на политическа агитация в Преднестровието в подготовка на публичното мнение да бъде поискана съветска въоръжена интервенция. Инцидентите провокираха активизиране на локалните служби за сигурност и основаване на контролно-пропускателни пунктове. Всичко това е положително прикритие за всевъзможни военни придвижвания и готовност в Приднестровието. Сякаш да удостовери опасенията, районът разгласи цялостна готовност на мъжкото население.
Въпреки че външните наблюдаващи постоянно омаловажават съветското наличие в Приднестровието и локалните военни сили, те не би трябвало да се подценяват. Обединени, без особена готовност, могат да доближат до 10 000 души. Като се имат поради загубите на съветски боен личен състав от февруари насам и желанието на Москва да запълни частите си, Приднестровието наподобява привлекателно. Регионът може да се трансформира в огнище за готовност, като набраните сили се употребяват или за офанзива върху Молдова, или за нахлуване върху Одеска област. Скептиците, които се базират на по-ранни несполучливи опити на съветските военни да нападат Одеса, подценяват обстоятелството, че най-обсъжданият неуспех от първите дни на войната се дължи на отхвърли на част от съветската морска пехота да нападна. Приднестровските сепаратистки управляващи обаче няма да могат да блокират проектите на съветската войска.
“Рускоезичното население е потиснато ”
За проектите по отношение на опциите, които Приднестровието предлага, можем да съдим и по настроенията във висшия ешелон на съветската войска. Международната общественост отдели доста внимание на изказванията на Москва, че концентрира военните си старания върху Донбас и Югоизточна Украйна. Но съветските командири дадоха ясно да се разбере, че напъните са единствено част от доста по-широка акция. Генерал Рустам Минекаев, краткотрайно изпълняващ длъжността командващ силите на Централния боен окръг на Русия, съобщи на 23 април, че контролът над Донбас ще даде на Русия „ още веднъж към Приднестровието, където рускоезичното население е потиснато “. Думите на Минекаев изрично подсказват, че съветският блян към тази територия е към момента част от военните проекти на Кремъл. Нещо повече - съветските медии, като организацията РИА Новости, означават, че думите на Минекаев съставляват първият път, в който почитан съветски чиновник приказва за Приднестровието като цел на актуалните военни дейности и за течащата сега подготовка за основаването на западен фронт в Украйна.
Криминалните структури в Приднестровието не са удовлетворени от обстановката
Не на последно място, когато се следят сигналите за допустима ескалация в Приднестровието, не трябва да се подценяват престъпните структури, които имат въздействие в Тираспол. Офанзивата на Русия в Украйна докара до понижаване на способността на сенчести фигури в Приднестровието да продължат търговията на черния пазар, който поддържат по линията Украйна-Румъния-Централна Европа.
Една от най-силно засегнатите мрежи, тази на корпорацията “Шериф ”, търси метод да заобиколи казуса с намаляването на контрабанда от изток на запад към Румъния. Чрез контрола си върху локалните медии и посредством директното си въздействие върху част от приднестровските политици, компанията предизвиква метод, който ще отвори направления на юг през Молдова, с цел да размени тези, които до момента е употребила на изток откъм Украйна. Има спекулации, че това стои зад новите договаряния сред публични лица от Приднестровието с публични лица в Кишинев по отношение на допустима договорка.
Тези ходове на “Шериф ” също може да са проформа, само че в допълнение усложняват нестабилната обстановка, защото водачеството на Приднестровието е надълбоко обвързвано с Кремъл, а Русия не поддържа сключването на обособени съглашения, в които не взе участие или опонират на задачите й, както е в тази ситуация с войната в Украйна.
Ескалация в Приднестровието сама по себе си няма да бъде призната с изненада в Европейски Съюз и НАТО. Регионът е обособен от Молдова де факто от дълги години и се чака водачите му да се извърнат към Русия за помощ, каквито образци имаме от сходни приети единствено от Москва територии като Абхазия или Южна Осетия. Друга би била обстановката, в случай че напрежението прелее към останалата територия на Молдова. Румъния няма да одобри сходен сюжети, а НАТО е доста евентуално да реагира като на опасност против алианса.
Въпреки това, съветските медии все по-често обръщат внимание на Приднестровието, Молдова и Румъния, разпространявайки подправени вести за придвижване на военна мощ и угнетяване на рускоезичното население. Въпросът не е дали ще има действителна ескалация в района на Приднестровието - даже основаването на възприятие за неустойчивост е задоволително, с цел да обезпечи нужното на Русия.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ