Новият доклад на IPCC предупреждава за необратими въздействия на глобалното затопляне
Според данните от отчета към 3,3 – 3,6 милиарда души живеят в условия, които са мощно уязвими от промените на климата
Николай Петков е създател в Климатека. Той e приключил магистратура по „ Метеорология “ във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Магистърската му теза е на тематика „ Климатични показатели – разбор на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и сегашното “. Работи в екологично съдружие „ За Земята “, като е бил координатор по планове „ Променяме се склимата “ и КлимАлт “.
Новият отчет на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) визира въпросите за последствията от климатичните промени върху околната среда и хората. Според отчета, въздействията и рисковете от промените на климата стават все по-сложни и по-трудни за ръководство, а някои от загубите за природата са към този момент необратими. Глобалното стопляне визира хората и екосистемите в Европа, като в бъдеще се чакат главно отрицателни въздействия. Достигнати са избрани граници на опциите за акомодация, само че те могат да бъдат превъзмогнати посредством превъзмогване на редица ограничавания, най-много финансови, управнически, институционални и политически.
На 28 февруари 2022 година бе оповестен новият отчет на Междуправителствения панел по климатичните промени –, „ Климатични промени 2022: въздействия, акомодация и накърнимост “. Докладът е основан от работна група II на IPCC и е втората част към Шестия оценъчен отчет на IPCC. бе оповестена през август 2021 година и бе на тематика физическата просвета за климата.
В новия отчет се разпознава взаимозависимостта сред климата, екосистемите и биологичното многообразие и човешките общества и се интегрират по-силно знанията от естествените, екологичните, обществените и икономическите науки спрямо предходните оценки на IPCC. Изводите от отчета стъпват на информацията и от предходни отчети, като.
„ Този отчет е предизвестие за последствията от бездействието “, съобщи Хоесунг Лий, ръководител на IPCC. „ Той демонстрира, че измененията в климата са извънредно сериозна и възходяща опасност за нашето богатство и здравето на планетата. Действията ни през днешния ден ще дефинират метода, по който хората ще се приспособяват и по какъв начин природата ще реагира на възходящите опасности за климата. “
Какви са основните заключения от отчета?
Наблюдаваме голям брой въздействия на провокираните от индивида климатични промени. Сред тях са по-чести и по-интензивни рискови феномени, които водят до редица неподходящи последици, загуби и вреди за природата и хората.
Тези рискови феномени не могат да бъдат обяснени посредством естествени съмнения на климата. Във всички браншове и райони непропорционално наранени са най-уязвимите хора и системи. Нарастването на периодичност и силата на рисковите метеорологични и климатични феномени е довело до необратими последствия, защото естествените и човешките системи са надхвърлили опциите си за акомодация.
Глобално стопляне с 1,5°C в близко бъдеще би довело до неизбежно повишаване на голям брой рискове, свързани с климата и опасности за екосистемите и хората. Средносрочните и дълготрайните въздействия за основни опасности са до няколко пъти по-високи от следените сега. Мащабът и скоростта на измененията в климата и обвързваните с него опасности зависят значително от краткосрочните дейности за намаляване и акомодация, а плануваните неподходящи въздействия и обвързваните с тях загуби и вреди се усилват с всяко повишаване на световното стопляне.
Въздействията и рисковете от изменението на климата стават все по-сложни и по-трудни за ръководство. Ще се демонстрират многочислени рискови феномени, само че паралелно с това ще има и възходящи опасности, които ще си взаимодействат и това ще докара до увеличение на общия риск и до каскадно разпространяване на рисковете в другите браншове и райони. Наблюдаваното увеличение на честотата и силата на рисковите климатични и метеорологични феномени, измежду които рискови горещини, значителни превалявания, засушавания и пожари, е довело до необятно публикувани и повсеместни въздействия върху екосистемите, хората, обитаемоте места и инфраструктурата. Тези въздействия все по-често се приписват на провокираните от индивида климатични промени. Част от тях са нараснала човешка смъртност, обвързвана с, в топлите води и нараснала смъртност на дървета, обвързвана със засушаване. Неблагоприятните въздействия от тропическите циклони, както и обвързваните с тях загуби и вреди, са се нараснали заради покачването на морското ниво и увеличението на интензивните превалявания. Въздействието върху естествените и човешките системи от постепенно протичащи процеси, като окисляване на океаните, повишение на морското ниво или районно понижаване на преваляванията, също се приписва на провокираните от индивида промени на климата.
Степента на следствията за разнообразни рискови области взаимозависимост от покачването на международната температур са визуализирани на Фиг. 1.
Фигура 1: Ляво (а) – сюжетите от Шестия отчет на IPCC за покачването на международната температура до края на века. Дясно(b) – оценка на опасности и въздействия при ниска или нулева акомодация в 5 области – неповторими и застрашени екосистеми, рискови метеорологични феномени, систематизиране на въздействията, общо световно влияние, огромни единични събития. Цветовата канара изобразява риска по отношение на степента на стопляне (температурна канара вляво се отнася за (a) и (b)). Източник: Какви са въздействията върху природата, екосистемите и обществата?
Измененията на климата са предизвикали обилни вреди и все по-необратими загуби в сухоземните, сладководните, крайбрежните и морските екосистеми. Обхватът и мащабът на въздействията от изменението на климата са по-големи от оценките в предходни оценки. Приблизително половината от оценените в международен мащаб типове са изместили хабитата си в посока към полюсите или към по-високи места. По-честите и интензивни рискови феномени, свързани с горещо време, са провокирали стотици локални загуби на типове, както и събития на всеобщо измиране на сушата и в океана. Някои от загубите към този момент са необратими, като да вземем за пример първите изчезнали типове. Други въздействия, които доближават положение на необратимост, са въздействието на промени във водния цикъл, произлизащи от отдръпването на ледниците, или измененията в някои планински и арктически екосистеми, провокирани от (пермафрост).
Въпреки че общата селскостопанска продуктивност в международен мащаб се е нараснала, промените на климата са забавили растежа ѝ през последните 50 година, като обвързваните с това негативни въздействия са най-вече в районите със междинна и ниска географска широчина, само че за някои райони с висока географска широчина са налични позитивни въздействия.
Зачестилите метеорологични и климатични рискови феномени са изложили милиони хора на остра продоволствена неустановеност и проблеми със снабдяването с прясна вода, като най-силно се усеща този резултат в Африка, Азия, Централна и Южна Америка, на дребни по повърхност острови и региона на Арктика. Приблизително 3,3 – 3,6 милиарда души живеят в условия, които са мощно уязвими от промените на климата.
Внезапната загуба на произвеждане на храни и на достъп до храни, съчетана с понижаване на разнообразието на питателните артикули, е довела до увеличение на недохранването в доста общности, изключително измежду коренното население, дребните производители на храни и семействата с ниски приходи, като най-уязвими и наранени са децата, възрастните хора и бременните дами. Понастоящем към половината от популацията на света изпитва сериозен дефицит на вода най-малко през част от годината заради климатични и неклиматични фактори.
Проблемът с дефицита на вода в източна Африка се задълбочава от климатичните промени. Източник: Промените в климата се отразяват неподходящо на физическото и психическото здраве на хората в международен мащаб
Във всички оценени в отчета райони, рисковите горещини са довели до смъртност и по-висока заболеваемост измежду хората. Увеличава се и броят на обвързваните с климата заболявания, излъчени по хранителен и воден път. Честотата на заболяванията, пренасяни от вектори, се е нараснала заради разширение на ареала и/или увеличение на възпроизводството на векторите на заболявания. Болестите по животните и хората, в това число зоонозите, се появяват в нови области. Рисковете от заболявания, пренасяни посредством водата и храната, са се нараснали в районен мащаб от чувствителни към локалния климат водни патогени, и от токсични субстанции от нездравословни сладководни цианобактерии. Въпреки че диарийните болести са намалели в международен мащаб, по-високите температури и повишаването на преваляванията и наводненията (фиг. 2) са нараснали случаите на болести като холера и други стомашно-чревни инфекции. Повишеното излагане на пушек от горски пожари, атмосферен прахуляк и аероалергени се свързва със сърдечносъдови и респираторни болести. Освен това, здравните услуги са били нарушени от рискови събития като наводнения.
Фигура 2: Очакван нараснал риск от извънредно редки рискови наводнения по крайбрежията, за всеки един от оценените от IPCC райони по света, при промеждутъчен сюжет на IPCC за световно стопляне до края века. Размерът на кръга показва броя на хората в риск (лява половина – в милиони, дясна – % от популацията на региона). Цветът демонстрира интервала, в който съответният риск е настъпил (напр., за региона на Южна Европа – 1 милион души са изложени на нараснал риск от наводняване, който е настъпил през 2021 г.). Източник: Все по-често се откриват общи неподходящи стопански въздействия, дължащи се на изменението на климата
– породени от постепенни промени (повишение на междинната температура, покачаване на морското равнище) и от рискови климатични феномени. Единствените позитивни стопански резултати от измененията в климата са открити в райони, където има по-ниско търсене на сила, както и в някои области на селскостопанските пазари и туризма. Но икономическите вреди са открити в съвсем всички браншове на селското и горското стопанство, рибарството, енергетиката и туризма, както и посредством продуктивността на труда навън.
Какви са въздействия върху територията на Европа?
Настоящото стопляне с 1,1°C към този момент визира хората и екосистемите в Европа (фиг. 3 и фиг. 4). Зачестяват едновременни прояви на горещи талази и засушавания. За южните региони на континента са чакат основно отрицателни въздействия.
Идентифицирани са 4 съществени основни риска за региона на Европа.
Повече от тях са по-сериозни при световно стопляне от 2°C по отношение на стопляне с 1,5°C (в сюжети със слаба до междинна адаптация). При стопляне с 3°C остават съществени опасности за голям брой браншове, даже и с високи равнища на акомодация.
Смъртност и заболеваемост измежду хората и промени в екосистемите в резултат на горещини. Броят на смъртните случаи на хората, изложени на риск от топлинен стрес, ще се усили с два до три пъти при 3ºC световно стопляне спрямо 1,5ºC. При стопляне с над 3°C капацитетът за акомодация на хората и съществуващите здравни системи ще бъде стеснен. Затоплянето ще докара до понижаване на площта на подобаващите местообитания за актуалните сухоземни и морски екосистеми и до необратими промени в техния състав, които ще се задълбочат при стопляне с над 2°C. Очаква се пожароопасните региони в Европа да се разширят.Топлинен стрес и засушаванията ще причинят обилни загуби в земеделието за множеството региони на Европа през 21 век, което няма да бъде обезщетено от изгоди за селското стопанство в северната част на континента.Макар и напояването да е ефикасна тактика за акомодация за земеделието, тя може да бъде все по-ограничена от неналичието на достъп до водни запаси, изключително при световно стопляне от над 3°C.Недостиг на вода в Южна Европа. Над 1/3 от популацията ще бъде изложено на риск от дефицит на вода при световно стопляне с 2°C, а при 3°C рискът ще се удвои, с произлизащи обилни загуби за стопанската система в браншове, зависещи от водите и енергетиката. Рискът от дефицит на вода за Западна, Централна и Южна Европа, както и за доста градове, доста ще нарасне при стопляне с 3°C.Наводнения и повишаване на морското ниво. При стопляне над 3°C, разноските за вреди и хората, наранени от обилни превалявания и речни наводнения, може да се удвои. Щетите от наводнения при морските крайбрежия се чака да набъбнат най-малко 10 пъти до края на века, и даже повече при актуалните равнища на акомодация и намаляване на климата. Покачването на морското ниво съставлява екзистенциална опасност за крайбрежните общности и тяхното културно завещание, изключително след 2100 година
Фигура 3: Промяна на годишния брой дни с оптималната температура над 35°C при световно стопляне с 1,5°C (ляво) и 3°C (дясно), за територията на Европа. Степента на смяната е изобразена посредством цветова канара. Източник: 
Фигура 4: Промяна на количеството на оптималния дъжд за едно денонощие през годината при световно стопляне с 1,5°C и 3°C, за територията на Европа. Степента на смяната е изобразена посредством цветова канара. Източник: Какви са опциите за акомодация?
Според отчета, акомодацията към измененията в климата съставлява процесът на пригаждане към актуалните или предстоящите промени в климата и последствията от тях, за понижаване на вредите и вредите и възползване от удобни благоприятни условия.
Напредъкът в планирането и използването на ограничения за акомодация към измененията в климата се следи във всички браншове и райони, което води до голям брой изгоди. Въпреки това този прогрес е неравномерно разпределен и се следят пропуски. Съществуват осъществими и ефикасни разновидности за адаптиране, които могат да понижат рисковете за хората и природата. Осъществимостта на разновидностите за акомодация в кратковременен проект варира в другите браншове и райони.
Вече са достигнати избрани граници на опцията за акомодация, само че те могат да бъдат превъзмогнати посредством превъзмогване на редица ограничавания, най-много финансови, управнически, институционални и политически. В някои екосистеми обаче са достигнати твърди граници на акомодация. С повишаването на световното стопляне загубите и вредите ще се усилват и другите системи ще доближат прага на опцията си за акомодация. При липса на акомодация към промените на климата могат да се основат условия за накърнимост, излагане на риск и да се изострят съществуващите неравенства.
Може ли само посредством акомодация да решим климатичните промени?
Вече е неотложно доста региони по света да се приспособяват към климатичните промени, и от ден на ден ще имат потребност отсега нататък. Но намаляването на излъчванията към момента е най-хубавият инструмент, с който разполагаме, с цел да ограничим вредите от изменението на климата. Колкото повече се усилват излъчванията, толкоз повече ще се постанова адаптиране и толкоз по-скъпо ще бъде то. С повишението на температурите ще бъде невъзможна акомодацията против избрани опасности. При покачване на температурата на планетата с над 2°C, даже и с ограничения за акомодация, ще се усилят необратимите загуби за природата със съществени последствия за хората, в това число загубата на 99% от тропическите коралови рифове. При високи равнища на стопляне до 30% от актуалните, региони за произвеждане на храни могат да станат несъответствуващи за развъждане на култури и животни до края на века. Колкото повече парникови газове отделяме и колкото повече време ни лишава да се приспособяваме, толкоз по-голяма е вероятността ограниченията за акомодация да са по-скъпи и по-неефективни, което усилва вероятността от „ неправилна акомодация “ и провокира нови проблеми, като да вземем за пример утежняване на неравенството или увреждане на други естествени системи. Например потреблението на торове и пестициди за адаптиране към все по-ниските добиви, породени от рискови горещини, може да докара до утежняване на почвите и утежняване на качеството на водата.
Въпреки че всичко това е една тревожна оценка на въздействията в този момент и отсега нататък, създателите на отчета остават уверени, че най-лошите въздействия могат да бъдат избегнати – в случай че действаме в точния момент. Възможността за деяние ще продължи единствено до края на това десетилетие, както акцентира последното изречение в новия отчет:
Всяко по-нататъшно закъснение на съгласувани световни дейности ще пропусне къс и бързо затварящ се времеви прозорец, с цел да се обезпечи годно за живот бъдеще на планетата.
„ Природата може да бъде нашият избавител “, сподели Ингер Андерсън, началник на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда, „ Но единствено, в случай че първо я спасим. “
Николай Петков е създател в Климатека. Той e приключил магистратура по „ Метеорология “ във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Магистърската му теза е на тематика „ Климатични показатели – разбор на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и сегашното “. Работи в екологично съдружие „ За Земята “, като е бил координатор по планове „ Променяме се склимата “ и КлимАлт “.
Новият отчет на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) визира въпросите за последствията от климатичните промени върху околната среда и хората. Според отчета, въздействията и рисковете от промените на климата стават все по-сложни и по-трудни за ръководство, а някои от загубите за природата са към този момент необратими. Глобалното стопляне визира хората и екосистемите в Европа, като в бъдеще се чакат главно отрицателни въздействия. Достигнати са избрани граници на опциите за акомодация, само че те могат да бъдат превъзмогнати посредством превъзмогване на редица ограничавания, най-много финансови, управнически, институционални и политически.
На 28 февруари 2022 година бе оповестен новият отчет на Междуправителствения панел по климатичните промени –, „ Климатични промени 2022: въздействия, акомодация и накърнимост “. Докладът е основан от работна група II на IPCC и е втората част към Шестия оценъчен отчет на IPCC. бе оповестена през август 2021 година и бе на тематика физическата просвета за климата.
В новия отчет се разпознава взаимозависимостта сред климата, екосистемите и биологичното многообразие и човешките общества и се интегрират по-силно знанията от естествените, екологичните, обществените и икономическите науки спрямо предходните оценки на IPCC. Изводите от отчета стъпват на информацията и от предходни отчети, като.
„ Този отчет е предизвестие за последствията от бездействието “, съобщи Хоесунг Лий, ръководител на IPCC. „ Той демонстрира, че измененията в климата са извънредно сериозна и възходяща опасност за нашето богатство и здравето на планетата. Действията ни през днешния ден ще дефинират метода, по който хората ще се приспособяват и по какъв начин природата ще реагира на възходящите опасности за климата. “
Какви са основните заключения от отчета?
Наблюдаваме голям брой въздействия на провокираните от индивида климатични промени. Сред тях са по-чести и по-интензивни рискови феномени, които водят до редица неподходящи последици, загуби и вреди за природата и хората.
Тези рискови феномени не могат да бъдат обяснени посредством естествени съмнения на климата. Във всички браншове и райони непропорционално наранени са най-уязвимите хора и системи. Нарастването на периодичност и силата на рисковите метеорологични и климатични феномени е довело до необратими последствия, защото естествените и човешките системи са надхвърлили опциите си за акомодация.
Глобално стопляне с 1,5°C в близко бъдеще би довело до неизбежно повишаване на голям брой рискове, свързани с климата и опасности за екосистемите и хората. Средносрочните и дълготрайните въздействия за основни опасности са до няколко пъти по-високи от следените сега. Мащабът и скоростта на измененията в климата и обвързваните с него опасности зависят значително от краткосрочните дейности за намаляване и акомодация, а плануваните неподходящи въздействия и обвързваните с тях загуби и вреди се усилват с всяко повишаване на световното стопляне.
Въздействията и рисковете от изменението на климата стават все по-сложни и по-трудни за ръководство. Ще се демонстрират многочислени рискови феномени, само че паралелно с това ще има и възходящи опасности, които ще си взаимодействат и това ще докара до увеличение на общия риск и до каскадно разпространяване на рисковете в другите браншове и райони. Наблюдаваното увеличение на честотата и силата на рисковите климатични и метеорологични феномени, измежду които рискови горещини, значителни превалявания, засушавания и пожари, е довело до необятно публикувани и повсеместни въздействия върху екосистемите, хората, обитаемоте места и инфраструктурата. Тези въздействия все по-често се приписват на провокираните от индивида климатични промени. Част от тях са нараснала човешка смъртност, обвързвана с, в топлите води и нараснала смъртност на дървета, обвързвана със засушаване. Неблагоприятните въздействия от тропическите циклони, както и обвързваните с тях загуби и вреди, са се нараснали заради покачването на морското ниво и увеличението на интензивните превалявания. Въздействието върху естествените и човешките системи от постепенно протичащи процеси, като окисляване на океаните, повишение на морското ниво или районно понижаване на преваляванията, също се приписва на провокираните от индивида промени на климата.
Степента на следствията за разнообразни рискови области взаимозависимост от покачването на международната температур са визуализирани на Фиг. 1.
Фигура 1: Ляво (а) – сюжетите от Шестия отчет на IPCC за покачването на международната температура до края на века. Дясно(b) – оценка на опасности и въздействия при ниска или нулева акомодация в 5 области – неповторими и застрашени екосистеми, рискови метеорологични феномени, систематизиране на въздействията, общо световно влияние, огромни единични събития. Цветовата канара изобразява риска по отношение на степента на стопляне (температурна канара вляво се отнася за (a) и (b)). Източник: Какви са въздействията върху природата, екосистемите и обществата? Измененията на климата са предизвикали обилни вреди и все по-необратими загуби в сухоземните, сладководните, крайбрежните и морските екосистеми. Обхватът и мащабът на въздействията от изменението на климата са по-големи от оценките в предходни оценки. Приблизително половината от оценените в международен мащаб типове са изместили хабитата си в посока към полюсите или към по-високи места. По-честите и интензивни рискови феномени, свързани с горещо време, са провокирали стотици локални загуби на типове, както и събития на всеобщо измиране на сушата и в океана. Някои от загубите към този момент са необратими, като да вземем за пример първите изчезнали типове. Други въздействия, които доближават положение на необратимост, са въздействието на промени във водния цикъл, произлизащи от отдръпването на ледниците, или измененията в някои планински и арктически екосистеми, провокирани от (пермафрост).
Въпреки че общата селскостопанска продуктивност в международен мащаб се е нараснала, промените на климата са забавили растежа ѝ през последните 50 година, като обвързваните с това негативни въздействия са най-вече в районите със междинна и ниска географска широчина, само че за някои райони с висока географска широчина са налични позитивни въздействия.
Зачестилите метеорологични и климатични рискови феномени са изложили милиони хора на остра продоволствена неустановеност и проблеми със снабдяването с прясна вода, като най-силно се усеща този резултат в Африка, Азия, Централна и Южна Америка, на дребни по повърхност острови и региона на Арктика. Приблизително 3,3 – 3,6 милиарда души живеят в условия, които са мощно уязвими от промените на климата.
Внезапната загуба на произвеждане на храни и на достъп до храни, съчетана с понижаване на разнообразието на питателните артикули, е довела до увеличение на недохранването в доста общности, изключително измежду коренното население, дребните производители на храни и семействата с ниски приходи, като най-уязвими и наранени са децата, възрастните хора и бременните дами. Понастоящем към половината от популацията на света изпитва сериозен дефицит на вода най-малко през част от годината заради климатични и неклиматични фактори.
Проблемът с дефицита на вода в източна Африка се задълбочава от климатичните промени. Източник: Промените в климата се отразяват неподходящо на физическото и психическото здраве на хората в международен мащаб Във всички оценени в отчета райони, рисковите горещини са довели до смъртност и по-висока заболеваемост измежду хората. Увеличава се и броят на обвързваните с климата заболявания, излъчени по хранителен и воден път. Честотата на заболяванията, пренасяни от вектори, се е нараснала заради разширение на ареала и/или увеличение на възпроизводството на векторите на заболявания. Болестите по животните и хората, в това число зоонозите, се появяват в нови области. Рисковете от заболявания, пренасяни посредством водата и храната, са се нараснали в районен мащаб от чувствителни към локалния климат водни патогени, и от токсични субстанции от нездравословни сладководни цианобактерии. Въпреки че диарийните болести са намалели в международен мащаб, по-високите температури и повишаването на преваляванията и наводненията (фиг. 2) са нараснали случаите на болести като холера и други стомашно-чревни инфекции. Повишеното излагане на пушек от горски пожари, атмосферен прахуляк и аероалергени се свързва със сърдечносъдови и респираторни болести. Освен това, здравните услуги са били нарушени от рискови събития като наводнения.
Фигура 2: Очакван нараснал риск от извънредно редки рискови наводнения по крайбрежията, за всеки един от оценените от IPCC райони по света, при промеждутъчен сюжет на IPCC за световно стопляне до края века. Размерът на кръга показва броя на хората в риск (лява половина – в милиони, дясна – % от популацията на региона). Цветът демонстрира интервала, в който съответният риск е настъпил (напр., за региона на Южна Европа – 1 милион души са изложени на нараснал риск от наводняване, който е настъпил през 2021 г.). Източник: Все по-често се откриват общи неподходящи стопански въздействия, дължащи се на изменението на климата – породени от постепенни промени (повишение на междинната температура, покачаване на морското равнище) и от рискови климатични феномени. Единствените позитивни стопански резултати от измененията в климата са открити в райони, където има по-ниско търсене на сила, както и в някои области на селскостопанските пазари и туризма. Но икономическите вреди са открити в съвсем всички браншове на селското и горското стопанство, рибарството, енергетиката и туризма, както и посредством продуктивността на труда навън.
Какви са въздействия върху територията на Европа?
Настоящото стопляне с 1,1°C към този момент визира хората и екосистемите в Европа (фиг. 3 и фиг. 4). Зачестяват едновременни прояви на горещи талази и засушавания. За южните региони на континента са чакат основно отрицателни въздействия.
Идентифицирани са 4 съществени основни риска за региона на Европа.
Повече от тях са по-сериозни при световно стопляне от 2°C по отношение на стопляне с 1,5°C (в сюжети със слаба до междинна адаптация). При стопляне с 3°C остават съществени опасности за голям брой браншове, даже и с високи равнища на акомодация.
Смъртност и заболеваемост измежду хората и промени в екосистемите в резултат на горещини. Броят на смъртните случаи на хората, изложени на риск от топлинен стрес, ще се усили с два до три пъти при 3ºC световно стопляне спрямо 1,5ºC. При стопляне с над 3°C капацитетът за акомодация на хората и съществуващите здравни системи ще бъде стеснен. Затоплянето ще докара до понижаване на площта на подобаващите местообитания за актуалните сухоземни и морски екосистеми и до необратими промени в техния състав, които ще се задълбочат при стопляне с над 2°C. Очаква се пожароопасните региони в Европа да се разширят.Топлинен стрес и засушаванията ще причинят обилни загуби в земеделието за множеството региони на Европа през 21 век, което няма да бъде обезщетено от изгоди за селското стопанство в северната част на континента.Макар и напояването да е ефикасна тактика за акомодация за земеделието, тя може да бъде все по-ограничена от неналичието на достъп до водни запаси, изключително при световно стопляне от над 3°C.Недостиг на вода в Южна Европа. Над 1/3 от популацията ще бъде изложено на риск от дефицит на вода при световно стопляне с 2°C, а при 3°C рискът ще се удвои, с произлизащи обилни загуби за стопанската система в браншове, зависещи от водите и енергетиката. Рискът от дефицит на вода за Западна, Централна и Южна Европа, както и за доста градове, доста ще нарасне при стопляне с 3°C.Наводнения и повишаване на морското ниво. При стопляне над 3°C, разноските за вреди и хората, наранени от обилни превалявания и речни наводнения, може да се удвои. Щетите от наводнения при морските крайбрежия се чака да набъбнат най-малко 10 пъти до края на века, и даже повече при актуалните равнища на акомодация и намаляване на климата. Покачването на морското ниво съставлява екзистенциална опасност за крайбрежните общности и тяхното културно завещание, изключително след 2100 година
Фигура 3: Промяна на годишния брой дни с оптималната температура над 35°C при световно стопляне с 1,5°C (ляво) и 3°C (дясно), за територията на Европа. Степента на смяната е изобразена посредством цветова канара. Източник: Фигура 4: Промяна на количеството на оптималния дъжд за едно денонощие през годината при световно стопляне с 1,5°C и 3°C, за територията на Европа. Степента на смяната е изобразена посредством цветова канара. Източник: Какви са опциите за акомодация? Според отчета, акомодацията към измененията в климата съставлява процесът на пригаждане към актуалните или предстоящите промени в климата и последствията от тях, за понижаване на вредите и вредите и възползване от удобни благоприятни условия.
Напредъкът в планирането и използването на ограничения за акомодация към измененията в климата се следи във всички браншове и райони, което води до голям брой изгоди. Въпреки това този прогрес е неравномерно разпределен и се следят пропуски. Съществуват осъществими и ефикасни разновидности за адаптиране, които могат да понижат рисковете за хората и природата. Осъществимостта на разновидностите за акомодация в кратковременен проект варира в другите браншове и райони.
Вече са достигнати избрани граници на опцията за акомодация, само че те могат да бъдат превъзмогнати посредством превъзмогване на редица ограничавания, най-много финансови, управнически, институционални и политически. В някои екосистеми обаче са достигнати твърди граници на акомодация. С повишаването на световното стопляне загубите и вредите ще се усилват и другите системи ще доближат прага на опцията си за акомодация. При липса на акомодация към промените на климата могат да се основат условия за накърнимост, излагане на риск и да се изострят съществуващите неравенства.
Може ли само посредством акомодация да решим климатичните промени?
Вече е неотложно доста региони по света да се приспособяват към климатичните промени, и от ден на ден ще имат потребност отсега нататък. Но намаляването на излъчванията към момента е най-хубавият инструмент, с който разполагаме, с цел да ограничим вредите от изменението на климата. Колкото повече се усилват излъчванията, толкоз повече ще се постанова адаптиране и толкоз по-скъпо ще бъде то. С повишението на температурите ще бъде невъзможна акомодацията против избрани опасности. При покачване на температурата на планетата с над 2°C, даже и с ограничения за акомодация, ще се усилят необратимите загуби за природата със съществени последствия за хората, в това число загубата на 99% от тропическите коралови рифове. При високи равнища на стопляне до 30% от актуалните, региони за произвеждане на храни могат да станат несъответствуващи за развъждане на култури и животни до края на века. Колкото повече парникови газове отделяме и колкото повече време ни лишава да се приспособяваме, толкоз по-голяма е вероятността ограниченията за акомодация да са по-скъпи и по-неефективни, което усилва вероятността от „ неправилна акомодация “ и провокира нови проблеми, като да вземем за пример утежняване на неравенството или увреждане на други естествени системи. Например потреблението на торове и пестициди за адаптиране към все по-ниските добиви, породени от рискови горещини, може да докара до утежняване на почвите и утежняване на качеството на водата.
Въпреки че всичко това е една тревожна оценка на въздействията в този момент и отсега нататък, създателите на отчета остават уверени, че най-лошите въздействия могат да бъдат избегнати – в случай че действаме в точния момент. Възможността за деяние ще продължи единствено до края на това десетилетие, както акцентира последното изречение в новия отчет:
Всяко по-нататъшно закъснение на съгласувани световни дейности ще пропусне къс и бързо затварящ се времеви прозорец, с цел да се обезпечи годно за живот бъдеще на планетата.
„ Природата може да бъде нашият избавител “, сподели Ингер Андерсън, началник на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда, „ Но единствено, в случай че първо я спасим. “
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ