Св. Богоявление
Според библейския роман на Богоявление, или Йордановден, при Йоан Кръстител на реката Йордан пристигнал Исус. Има поверие, че свети Йоан Кръстител потапял до шията всеки човек, който кръщавал и го държал по този начин, до момента в който не изповядал всичките си грехове.
Когато видял Исус, Йоан Кръстител незабавно се поклонил и споделил, че той би трябвало да се кръсти при него. Но Исус влезнал във водите на река Йордан и тогава над него се отворили небесата, от горната страна блеснала светлина, сходно на гръмотевица, и духът божий във тип на гълъб слязъл върху кръщаващия се Господ. Чул се глас, който споделил: " Този е Моят любим Син, в Когото е Моето снизхождение ".
Празникът Богоявление се назовава още Просвещение, тъй като йорданското събитие просвещава като демонстрира Бога, изявен в непостижимата загадка на неразделна Троица. Всеки посредством светото кръщение бива осиновен от Отеца на светлината посредством заслугата на Сина и посредством силата на Светия Дух. За честването на този празник съществуват свидетелства още през II век, само че до IV век той се съединявал с Рождество Христово.
Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, тъй като при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за публично служение. По-късно църквата приела да чества двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари Богоявление.
Има разнообразни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи и други. Според националното вярване през нощта против Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава стопира водата, пречиства се, след което придобива огромна мощ. Затова денят е прочут още като Водици и Водокръщи. За здраве всички вземат участие в освещаването на водата, когато след празнична църковна работа свещеникът хвърля светия кръст във водата.
Млади мъже се хвърлят, макар студа и ниската температура, и изваждат кръста от водата - който го хване, бива цветущ и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и огромен благодат. Ако пък времето е студено и изсъхнало, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек, свещеникът наръсва хората за здраве.
Йордановден се счита за финален от интервала на така наречен „ мръсни дни ". Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предходните кадени вечери. Обредната софра включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, боб, орехи, вино.
Имен ден честват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.
На 6 януари при военна конюнктура се освещават военните елементи и бойните флагове. Първият водосвет е изработен на 19 август 917 година преди борбата при Ахелой. Ритуалът се прави от 1879 до 1946 година На 6 януари 1993 година със заповед на министъра на защитата се възобновява българската традиция на Богоявление да се освещават бойните флагове на Българската войска.
Когато видял Исус, Йоан Кръстител незабавно се поклонил и споделил, че той би трябвало да се кръсти при него. Но Исус влезнал във водите на река Йордан и тогава над него се отворили небесата, от горната страна блеснала светлина, сходно на гръмотевица, и духът божий във тип на гълъб слязъл върху кръщаващия се Господ. Чул се глас, който споделил: " Този е Моят любим Син, в Когото е Моето снизхождение ".
Празникът Богоявление се назовава още Просвещение, тъй като йорданското събитие просвещава като демонстрира Бога, изявен в непостижимата загадка на неразделна Троица. Всеки посредством светото кръщение бива осиновен от Отеца на светлината посредством заслугата на Сина и посредством силата на Светия Дух. За честването на този празник съществуват свидетелства още през II век, само че до IV век той се съединявал с Рождество Христово.
Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, тъй като при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за публично служение. По-късно църквата приела да чества двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари Богоявление.
Има разнообразни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи и други. Според националното вярване през нощта против Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава стопира водата, пречиства се, след което придобива огромна мощ. Затова денят е прочут още като Водици и Водокръщи. За здраве всички вземат участие в освещаването на водата, когато след празнична църковна работа свещеникът хвърля светия кръст във водата.
Млади мъже се хвърлят, макар студа и ниската температура, и изваждат кръста от водата - който го хване, бива цветущ и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и огромен благодат. Ако пък времето е студено и изсъхнало, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек, свещеникът наръсва хората за здраве.
Йордановден се счита за финален от интервала на така наречен „ мръсни дни ". Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предходните кадени вечери. Обредната софра включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, боб, орехи, вино.
Имен ден честват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.
На 6 януари при военна конюнктура се освещават военните елементи и бойните флагове. Първият водосвет е изработен на 19 август 917 година преди борбата при Ахелой. Ритуалът се прави от 1879 до 1946 година На 6 януари 1993 година със заповед на министъра на защитата се възобновява българската традиция на Богоявление да се освещават бойните флагове на Българската войска.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ