Какво е емпатия и защо е важно да я изпитваме
Според Аугусто Кюри умеенето да се сложим на мястото на другите е основополагащ съставен елемент на човешката просветеност и демонстрира равнището на зрялост на личността. Тя е обстойно разбиране, което значи, от една страна да разбираме страстите и мислите на близките, а от друга, да съпреживяваме и усещаме техните болки.
Тази дарба обаче не е безусловно даденост за всеки човек. Тя е дарба на рационално мислещите хора, които освен умеят да се слагат на мястото на другите, само че и да претърпяват като свои техните проблеми и страхове.
С други думи това е дарба да забележим света през призмата, вярванията, полезностите и опита на другите.
Степента на емпатия е доста самостоятелно чувство и зависи от редица фактори, като съществени са социализацията и генетиката. В гените е закодирана способността на хората да възприемат страстите на другите, да изпитват състрадание и схващане, само че емпатията не е константа, тя може да се развие с уместно образование, с полезности, на които детето се учи от ранна възраст.
Правилното образование и положителният образец оказват помощ да се построи осъзната персона, която при всевъзможни условия съумява да разбере другия човек и по този начин основава дълбоки персонални връзки сред хората.
Какво е емпатия?
Емпатията постоянно се изравнява с визията за съчувствие. Състраданието е дарба и демонстрира схващане към непознатото страдалчество, болежка и потребност от помощ, до момента в който емпатията е по-многопластово възприятие, което включва и способността да се съпреживее като своя болката на страдащия, т.е. приказва за доста по-дълбоко равнище на съпричастност и генерира предпочитание да се окаже действителна помощ.
В общество от индивидуалисти емпатията като че ли няма огромно значение. Това е единствено видимо. Тя е едно от значимите условия за триумф и разцвет. Който не умее да схваща, съпреживява и усеща близките, не може да реагира съответно на другите обстановки, които пораждат и не може да бъде това обществено създание, което животът ни постанова да бъдем.
За да се научи човек да изпитва емпатия, би трябвало първо да познава добре себе си, своите усеща, а по-късно и тези на заобикалящите го, с цел да сме емпати. Така ще се научи да схваща тона, жестовете, да ги разпознава, съпреживява и да се слага на мястото на другите, с цел да ги схваща и поддържа. Подкрепящото държание е едно от скъпите завоевания на еволюцията.
