Споразумението между Вашингтон и Токио навършва 60 години на 19

...
Споразумението между Вашингтон и Токио навършва 60 години на 19
Коментари Харесай

В Русия наблюдават внимателно за ракети с малък и среден обсег в Япония

Споразумението сред Вашингтон и Токио навършва 60 години на 19 януари и в наши дни това може да породи нови политически затруднения, написа ТАСС.

Ще получат ли Съединени американски щати правото да разполагат ракети със междинен и дребен обхват наоколо до съветските граници, Вашингтон може да изиска тяхното инсталиране в Япония посредством военния контракт от 1960 година, съгласно който Съединени американски щати поемат защитата на тази страна. Токио няма да се откаже от съглашението, само че наличието му се отразява и на договарянията за ориста на Южно-Курилските острови.

Военният съюз сред Япония и Съединени американски щати е един от най-старите в актуалната политика. След капитулацията на Япония през ВСВ нейната територия е окупирана от спечелили, в това число американци. Когато преходният интервал завърши, американските военни избраха да останат. Вашингтон се нуждае от гаранции, че, възвръщайки независимостта си, Япония няма да си върне това, от което Белият дом се опасява - предходните си геополитически упоритости.

Първото съглашение за боен съюз, спечелилите и губещите подписват през септември 1951 година на фона на конституционните промени в Япония. Приет през 1947 година, главният закон доста лимитира способността на Токио да се състезава на външната сцена. Страната на изгряващото слънце по свое единодушие се лишава от правото да поддържа войска и да води войни отвън своите граници, като публично фиксира пацифизма като съществена национална полезност.

В променените исторически условия жителите на монархията не са имали избор: в случай че нямат право да хранят армията си, тогава би трябвало да поддържат нечия друга.

На 19 януари 1960 година договорът е предоговорен, което го прави потребен освен за Вашингтон, само че и от избрана позиция за Токио. Съединените щати потвърдиха правото на военно наличие, само че в подмяна поеха значим ангажимент: в случай че Япония бъде въвлечена във боен спор, Вашингтон се съгласи да застане на нейна страна. Токио не пое сходни отговорности, защото към момента нямаше лични въоръжени сили.

През 70-те и 80-те години на предишния век, Япония претърпява стопански взрив, една от аргументите е рационалната фискална политика. Защитен от контракт с американците, Токио харчи единствено дребна сума пари за защита. И макар че японците сътвориха свои военни елементи (известни като сили за самоотбрана), във вътрешната политика е открит неписан принцип: за поддържането им са отпуснати не повече от 1% от Брутният вътрешен продукт. Освободените средства са вложени в икономическо развиване, просветителни стратегии или за обществени потребности.

Но Съединени американски щати разположиха на японска територия боен контингент, който е много равносилен на цяла войска. До 2020 година бойците и офицерите на Пентагона, служещи в Страната на изгряващото слънце са 54 хиляди, а 11 хиляди от тях - в непосредствена непосредственост до границите на Русия, Северна Корея или Китай. Американците доведоха общия брой военни уреди, в това число пълноценни бази, до 85. Разбира се, не гратис: Япония би трябвало да заплаща 2 милиарда $ годишно за отбранителни " услуги ". Независимо от това, основаването и поддържането на лична съвременна и бойна войска би коствало на Токио доста повече, само че пък би могла да работи с нея по своя преценка.

Докато споменът за провалянето във ВСВ избледнява, японските елити от ден на ден мислят за това. През 2010 година остарелият спор на Токио с Пекин за суверенитет над необитаемите острови Сенкаку в Източнокитайско море ескалира. От време на време КНР напомня своите искания, като изпраща корабите си във водите. Токио може да употребява военния мотив във взаимоотношенията с КНДР. Изстрелванията на ракетите, осъществени от тази страна плашат Япония, като се има поради, че цялата й територия е евентуално уязвима за въоръжените сили на Северна Корея.

При такива условия Токио е в изключително остра взаимозависимост от Вашингтон. Ако Белият дом пожелае да изтегли войските си, Япония ще би трябвало да се оправи сама със своите компликации. Азиатската монархия не е подготвена да допусне подобен поврат на събитията. Знаейки това, американският президент Доналд Тръмп подвига залозите. През 2019 година той предложи четирикратно нарастване на парите за наличието на американския контингент - до Щатски долар 8 милиарда Япония отхвърли, което обаче бе последвано от продължителни подмолни договаряния.

В един пакет с нарастване на таксите, Вашингтон може да изисква други отстъпки. Най-важната от тях е разполагането на ракети със междинен и по-малък обхват, правото на потребление, което американците получиха през 2019 година, напускайки двустранното съглашение с Русия. Ако Белият дом повдигне въпроса за ракетите пред Япония, ще е нужна политическа храброст, монархията да предотврати те да попаднат на нейна територия.

Русия следи от близко военното съдействие сред Япония и Съединени американски щати. Към днешна дата Москва и Токио не престават договарянията за ориста на трите острова на Южните Курилски острови и билото Хабомай. Ако Япония направи отстъпки на американците, възможностите й за триумф в решаването на " териториалния проблем " ще бъдат доста дребни.

През септември 2019 година Владимир Путин показва, че счита съветските национални ползи за наранени от възможното разполагане на този вид американско оръжие в прилежаща страна. " Най-вероятно тези ракетни системи ще покрият забележителна част от съветската територия, в това число в Далечния Изток ", където има " доста огромни военни бази " на Руската федерация.

През декември 2019 година Путин свързва тематиката за ракетите със ориста на Южните Курилски острови: " В края на краищата не ние казахме, че Съединени американски щати се съгласяват с Япония за разполагането на ракети със междинен обхват, всичко идва от вашите и американските източници. Как можем да пренебрегваме това, в това число - в подтекста на островите. "

В такава обстановка натискът от американците е изключително нежелателен за Япония. Ако не може да се избегне, връзките сред двете страни могат да се помрачат. Токио с право може да си напомни акцията с митинги против наличието на американски военни, които не престават на Окинава от средата на 90-те години, и главната контузия на 20 век - атомното бомбардиране на Хирошима и Нагасаки. Експертите обаче настояват, че Япония и Съединени американски щати по този начин или другояче няма да имат съществени различия: няма какво да размени американската помощ за Страната на изгряващото слънце.

" По-възрастните японци помнят Хирошима, само че младежите осъждат Съединени американски щати доста по-малко. Причината е в учебниците - тази тематика не се акцентира там. Що се отнася до Окинава, дейностите на американските военни там провокират необятно отвращение. Разговарях с локалните, те ми дадоха отговор, че се усещат по този начин, като че ли войната не е свършила: или обстрел, или нахлуване от бойци ", разяснява Анатолий Кошкин, професор в Института за проучвания на страните от изтока.

Въпреки това ръководителят на Центъра за японски проучвания в Института за Далечния Изток на Руската академия на науките Валери Кистанов счита, че митингите против наличието на американци няма да получат общонационален обсег. " Жителите на Окинава изрично се опълчват на разполагането на американските военни. Те се държат зле, наличието им усложнява живота на острова с екологични проблеми. Факт е, че 75% от американските бази са съсредоточени в Окинава, който заема единствено 1% от територията на Япония. Местните поданици непрекъснато желаят по-справедливо систематизиране, само че централното държавно управление не ги слуша. Въпросът обаче остава значително местен - множеството поданици на Японие не се интересуват и не са обезпокоени, няма да стачкуват против американците. " /news.bg
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР