Сърбия и "братска Русия" - отношенията са по-сложи, отколкото изглежда
Споразумение за парнтньорство с НАТО, скандал с съветски шпиони, експорт на оръжие за Украйна в прорез с ползите на " братска " Русия и единствено дни по-късно - американски обвинявания за засилено съветско въздействие от половин десетилетие... На сръбския президент Александър Вучич не му е елементарно.
Вучич отива на следващия ден при съветския си сътрудник Владимир Путин за трети път тази година след два абсурда, сложили под въпрос точния смисъл на клишето " обичайни връзки сред Белград и Москва ". Това става в деня, когато в Лондон се събират водачите на НАТО на комплицирана среща за положението и бъдещето на съюза.
Сърбия от ден на ден наподобява притисната сред чука и наковалнята и до момента в който и двете страни изпращат сигнали, че е по-добре да работи с едната от тях, един от специалистите, които " Дневник " потърси, с цел да изясни този развой, счита, че залогът включва и ориста на още едно факсимиле: " Сърбия е неутрална страна ".
Кой кого шпионира
След видеозапис, замесващ ГРУ в шпионаж в армейските среди, Вучич разгласи: разкрита е съветска шпионска интервенция, Путин не нае за случая, а политиката на Белград към " братска и другарска " Русия няма да се трансформира. Попитан дали ще повдигне тематиката в Москва, Вучич позволи, че Путин несъмнено ще има и свои тематики.
Държавният департамент на Съединени американски щати изрази угриженост поради случилото се. Негов представител прикани Белград да проверява случая. Дни преди този момент Сърбия подписа значим документ за партньорство с НАТО. Стъпката стана мотив анализатори да бележит, че Москва може да изпраща ракетни комплекси С-400 за взаимно обучение, само че страната работи по-интензивно с членки на НАТО.
© Associated Press
Такъв скандал не бе разтърсвал Белград от 2002 година Тогава вицепремиерът Момчило Перишич (началник на щабана югославската войска към 1998 година, след като е снимката) бе заловен при среща в покрайнините на столицата с Джон Нейбър, считан за сътрудник на Съединени американски щати. Военна полиция пазеше Нейбър в продължение на 15 часа, дружно с Перишич и още двама сърби, а на всички бяха повдигнати обвинявания в шпионаж. Тогава американски медии означиха, че карцерът на Нейбър е сигнал към премиера (убит съвсем година по-късно в Белград) Зоран Джинджич да внимава в връзките със Съединени американски щати - въпрос, по който Джинджич бе в спор с контролиращия армията президент Воислав Кощуница.
Почти по същото време уеб сайтът ArmsWatch популяризира информация, която подхванаха и съветските медии. Оръжия от завода " Крушик " във Валево се озовават както у " Ислямска страна ", по този начин и при сражаващи се против донбаските сепаратисти. Източна Украйна е единствено една от многото сенчести дестинации на сръбския износ, само че информацията не е удобна нито за Киев, нито за Белград, нито за Москва. Освен това наскоро анализатори на интернет обсерваторията на Станфордския университет демонстрираха, по какъв начин руснаците " вграждат " в дневния ред на медиите точно сходни тези за съществуването на източноевропейско оръжие у ислямистите.
Сътрудничество и конкуренция
Името на България се появи и в двата случая. За аферата " Крушик " писа и български публицист, а в Белград депутатът Милован Дрецун свърза шпионското видео със София. Сред специалисти доминира схващането за връзка със западна (не българска) работа, целяща да напомни: топлите усеща сред ръководещите в Москва и Белград не са безусловни, а постоянно, надалеч от камерите, даже не са топли. Има и още една догадка: журналистът Христо Грозев от проверяващата група " Белингкат ", разпознал съветския сътрудник, позволява интервенция на сръбската Агенция за разузнаване и сигурност (БИА) поради неодобрение, че че известното с буквите ГРУ съветско военно разузнаване употребява Белград за интервенции като опита за прелом в Черна гора.
" Мисля, че е явно, че Русия просто употребява Сърбия като средство за разширение на въздействието на Западните Балкани, " сподели Майкъл Карпентър, старши шеф на центъра " Пен Байдън " за дипломация и световен анажимент. Той е някогашен заместител.-помощник-държавен секретар в Пентагона, отговарящ за Русия, Украйна, Балканите и контрола над стандартните оръжия. " Сърбите би трябвало да схванат, че Русия няма проблем да шпионира сътрудниците си и да корумпира държавните управления или бизнес общностите им, тъй като по този начин работи външната политика на Кремъл, " изясни той в писмени отговори на въпроси на " Дневник ". В резултат " Вучич е, постоянно казано, в сложна позиця, тъй като Европейският съюз не е тъкмо покровител на интеграцияга на Сърбия, а Кремъл упражнява напън " върху Белград.
Душан Янич, шеф на белградския Форум за междуетнически връзки, е на друго мнение. " Мисля, че [скандалът] беше основан от руснаците, " сподели Янич за " Дневник ". " Русия не е удовлетворена по какъв начин се развиха при Вучич последните моменти в сръбската външна политика. "
" Вярвам, че в този момент на всички е ясно, че макар повърхностното усещане, че връзките сред Москва и Белград са хармонични, документираната на записа офанзивна разследваща интензивност скапва картината, " изясни Драган Шутановац, някогашен министър на защитата, до предходната година оглавявал Демократическата партия (лидери са били Зоран Джинджич и Борис Тадич).
© Associated Press
Президентите на Русия и Сърбия, Александър Вучич и Владимир Путин, в Белград, 17 януари 2019 година
Според Шутановац абсурдът " не е нищо ново ", само че е част от наклонност, която и двамата сръбски събеседници на " Дневник " свързват с желанието на Вучич за договорка с Косово: " От момента, в който съветската страна се отхвърли да поддържа какъвто и да било контракт сред Белград и Прищина и зае твърда позиция, учредена на (резолюция на Съвета за сигурност на ООН) 1244, се виждат акции с практикуване на " мека мощ ", придружени по предписание и от активност на разузнавачите. Въпросът обаче е дали става дума единствено за събиране на информация или в дъното има доста повече и се има поради даже кадруване в системата за сигурност на Сърбия, само че и за заплашване. Времето ще покаже. "
Белград е на кръстопът и то не от през вчерашния ден. Русия, Западът, Централна Европа, Китай, Турция, Персийския залив не са скривали интереса си най-малкото да работят с него, само че и деликатно да го следят. Днес, счита Янич, за последното има доста съответна причина. " Шпионажът е в действителност добре развъртян тук. Всяка сериозна страна, която желае да бъде основен състезател на интернационалната сцена, прави нещо в Сърбия. Въпросът не е че Сърбия е водач тук, а че има доста незавършени въпроси в и към нея – Косово, Босна и Херцеговина. Все още не си е трансформирала иинституциите от 90-те години насам. Не сме същински демократична многопартийна страна. "
И двамата специалисти правят оценка ролята на София нееднозначно. " Неотдавна България се оказа в сходна обстановка, когато изгони съветски жители, нерегламентирано работили оттатък юрисдикцията си. Регионът е в светлината на прожекторите и е мъчно да се повярва, че която и да било страна е просто въздържан наблюдаващ, " счита Шутановац, съветвайки да не се обръща прекомерно внимание на Дрецун.
" Не съм сигурен, че България е в играта, " сподели Янич. " Но България е част от НАТО. Наблюдава какво се случва в Косово и в Северна Македония. В странна обстановка сме: съдействие и конкуренция. " Алиансът работи и по ограничения против Русия на Балканите, а " България е част от НАТО. За да намалиш въздействието на Русия, би трябвало да можеш да го очертаеш. "
Оръжия за Украйна - Русия няма да е удовлетворена
Информацията за пътищата на сръбските оръжия не е нова, само че раздвижи политиката в Белград. След историята за попадналите в Йемен Александър Обрадович - ИТ специалист във фабриката, подал информацията към " Армсуоч " и други издания - бе задържан. За мини, употребявани в Донбас от армията в Украйна, обаче не бе се говорило.
Вучич отхвърли опцията те да са се продавали на украинци като краен потребител; в продажби от " Крушик " може да са взели участие украинци, само че Сърбия ги предизвестила да няма " реескпорт за Украйна ". Вътрешният министър на защитата Небойша Стефанович сподели друго: Сърбия не е изнасяла оръжия за Украйна, а и да го е правила, не е нелегално. За Киев изказванията са " режисирана провокация ", " невиждан опит да се дискредитират управляващите в Сърбия и Украйна ".
© Associated Press
Сърбин стачкува в Белград против американската политика в Сирия и Украйна. Износът на сръбски оръжия за Украйна повдигна и у ястреби въпроса до каква степен безусловни са благосклонностите и поддръжката на Белград за Москва - Сърбия бе по-известна с доброволците, сражаващи се на страната на сепаратистите, а не с оръжия за силите на Киев.
Ако Украйна е станала крайният консуматор, счита Душан Янич, не би било допустимо " без знанието на Вучич. Ако сръбските управляващи не знаят, има нещо комплицирано на върха на страната. " Неизвестните обаче са доста - в следената от армията компания може да има различия, а ползи в защитата имат и опозиционни сили. Разпадането на Югославия е плодородно за експорт на оръжия, а сериозната бизнес мрежа се употребява оттогава; при Вучич вложенията в бизнеса просто набъбнаха. Според авторитетното списание " Неделник " сегашният удар против този експорт идва от Москва. Янич е склонен: " Крушик може да е случай, с който Москва желае да покаже на Белград, че не е предан другар. "
Информацията, добавяща Донбас в картинката, обрисувана благодарение на българската журналистка Диляна Гайтанджиева (същата, която писа, че българско оръжие е намерено в хранилища на ислямисти в Сирия), може би просто съответствува с руско-американското опълчване в Сърбия, а и гневът на опозицията в Белград се концентрира повече върху близкоизточния експорт (с хипотетичното ходатайство на бащата на вътрешния министър Небойша Стефанович), в сравнение с върху украинския.
© Скрийншот, YouTube
На този стоп кадър от видеоклип от юни 2017 година се виждат, отдясно наляво, сръбският президент Александър Вучич, престолонаследникът на Абу Даби шейх Мохамед бин Зайед и, зад тила на шейха, живеещият в ОАЕ палестинец със сръбски и черногорски паспорт Мохамед Дахлан. След началото на аферата " Крушик " съпредседателят на опозиционната Партия на свободата и справедливостта (ССП) Мариника Тепич повдигна въпроса за връзките сред Вучич и Дахлан, някогашен водач на палестинската " Фатах ", и ролята му в износа на оръжия за Обединените арабски емирства.
Информацията на Обрадович за оръжейния бизнес в страната обаче сподели, че Сърбия сама служи на личните си ползи в защитата. Това е внимателно състояние за Русия, чиито ходове в бранша могат да са мощно козметични, в случай че се съди по думите на Драган Шутановац. " Русия схвана, че ѝ е по-лесно и на ниска цена да упражнява въздействието си посредством маркетингово свързване със сръбската войска, в сравнение с да влага средства посредством дарения за възстановяване на качеството на живота, образованието, здравето, комуналните услуги... Въпреки че маркетингът и пиарът са изобретени на Запад, в Сърбия се практикуват по-добре от Русия, в сравнение с от Европейски Съюз или Съединени американски щати. В този смисъл би трябвало да се гледа и на безпредметното разполагане на С-400 в Батайница. "
Между НАТО и Русия (но не само)
" Сърбите не са дребните руснаци, " написа преди време някогашният посланик, през днешния ден откривател Вук Вуксанович. Тази фраза устоя инспекцията на времето. Два месеца откакто китайски служители на реда дойдоха в Белград, китайски войски участваха за пръв път в сръбско учение; а Китай в това време получава доста по-добри позиции в сръбската стопанска система. Белград акцентира близостта си и с Анкара, а тези дни опция за по-дълбоко съдействие в сигурността тормози деятели.
И Съединени американски щати, и Русия обаче дават сигнали, че Сърбия се накланя към другата страна (подминавайки въпроса дали в Белград виждат единствено две страни). В отчет, представен неотдавна от " Свободна Европа ", се акцентира, че Сърбия се е сближила с Русия, откогато Вучич е на власт. Руски медии пък реагираха яростно на скорошното съглашение с НАТО и с изказвания (добре познати в България), че " народът не желае това ".
Повод за този яд бе, че Сърбия одобри при започване на предишния месец Плана за деяние за самостоятелно партньорство (IPAP) за 2019-2021 година с аргумента, че дава опция за съдействие там, където има " общи ползи ". Това е механизъм за страни без упоритости за участие, само че работещи с Алианса. Дава опция за тясно съдействие в защитата и сигурността, в отбрана на данните, планирането на реакции при изключителни обстановки, науката, околната среда.
© Associated Press
Протест за годишнината от началото на бомбардировките на НАТО, март 2019 година
Това не е " обвързване " с НАТО, само че е от изгода за Сърбия; в противоположен случай тя нямаше да взе участие в редица действия на Алианса. Сръбските управляващи обаче все по-често акцентират " военната си самостоятелност ". Вучич изненадващо изиска до 15 февруари (юбилей от възобновяване на сръбската държавност), да е утвърдена декларация за " боен и политически неутралитет ". Защо би била нужна такава стъпка, питаха специалисти в Белград.
Преди година в диалог с " Дневник " Янич сподели, че Сърбия е под напън да задълбочи връзките с НАТО, отваряйки врата за участие. Днес, запитан дали счита, че този напън над страната, спомняща си бомбардировките от 90-те години, се е нараснал, той дава отговор утвърдително, добавяйки, че Русия работи в противоположната посока: " Сърбия е на кръстопът, пред ултиматум да не сътрудничи с НАТО, да развие цялостна военна индиферентност и проруска ориентировка ". Ако Вучич каже " Не! ", Москва " може да провежда политическите сили и да поеме контрола над властта " без него и единствено тя може да го направи. Важна е " краткосрочната цел (на Русия) да реализира нещо преди изборите в Сърбия, да натисне Вучич и да получи гаранции, че Белград ще отсрочи диалозите за НАТО и интеграцията ".
Майкъл Карпентър не е склонен: " Мисля, че това е изцяло погрешно. Никой от познатите ми в НАТО не оказва напън за участие на Сърбия, нито би трябвало да го вършат. Сръбската индиферентност е напълно естествена и НАТО би трябвало да я поддържа. "
В разгара на напрежението сред Белград и София поради мненията на Дрецун министърът на защитата Александър Вулин изясни, че за разлика от България Сърбия е свободна да избира и приятелите си, и враговете си. А дали Москва, Вашингтон и Брюксел мислят по този начин?
Засега, съдейки по реакцията на външния министър Дачич след опасността от американски наказания поради С-400, вероятният отговор към всички е: " Не сме глупави и знаем кое е разрешено. " Колко дълго обаче този отговор ще се приема и на трите места?
Според Майкъл Карпентър, " в случай че Европейски Съюз (и САЩ) бяха малко по-ангажирани в това да окуражават процеса на промени в Сърбия, натискът от Русия щеше да по-малко сполучлив. "
Вучич отива на следващия ден при съветския си сътрудник Владимир Путин за трети път тази година след два абсурда, сложили под въпрос точния смисъл на клишето " обичайни връзки сред Белград и Москва ". Това става в деня, когато в Лондон се събират водачите на НАТО на комплицирана среща за положението и бъдещето на съюза.
Сърбия от ден на ден наподобява притисната сред чука и наковалнята и до момента в който и двете страни изпращат сигнали, че е по-добре да работи с едната от тях, един от специалистите, които " Дневник " потърси, с цел да изясни този развой, счита, че залогът включва и ориста на още едно факсимиле: " Сърбия е неутрална страна ".
Кой кого шпионира
След видеозапис, замесващ ГРУ в шпионаж в армейските среди, Вучич разгласи: разкрита е съветска шпионска интервенция, Путин не нае за случая, а политиката на Белград към " братска и другарска " Русия няма да се трансформира. Попитан дали ще повдигне тематиката в Москва, Вучич позволи, че Путин несъмнено ще има и свои тематики.
Държавният департамент на Съединени американски щати изрази угриженост поради случилото се. Негов представител прикани Белград да проверява случая. Дни преди този момент Сърбия подписа значим документ за партньорство с НАТО. Стъпката стана мотив анализатори да бележит, че Москва може да изпраща ракетни комплекси С-400 за взаимно обучение, само че страната работи по-интензивно с членки на НАТО.
© Associated Press
Такъв скандал не бе разтърсвал Белград от 2002 година Тогава вицепремиерът Момчило Перишич (началник на щабана югославската войска към 1998 година, след като е снимката) бе заловен при среща в покрайнините на столицата с Джон Нейбър, считан за сътрудник на Съединени американски щати. Военна полиция пазеше Нейбър в продължение на 15 часа, дружно с Перишич и още двама сърби, а на всички бяха повдигнати обвинявания в шпионаж. Тогава американски медии означиха, че карцерът на Нейбър е сигнал към премиера (убит съвсем година по-късно в Белград) Зоран Джинджич да внимава в връзките със Съединени американски щати - въпрос, по който Джинджич бе в спор с контролиращия армията президент Воислав Кощуница.
Почти по същото време уеб сайтът ArmsWatch популяризира информация, която подхванаха и съветските медии. Оръжия от завода " Крушик " във Валево се озовават както у " Ислямска страна ", по този начин и при сражаващи се против донбаските сепаратисти. Източна Украйна е единствено една от многото сенчести дестинации на сръбския износ, само че информацията не е удобна нито за Киев, нито за Белград, нито за Москва. Освен това наскоро анализатори на интернет обсерваторията на Станфордския университет демонстрираха, по какъв начин руснаците " вграждат " в дневния ред на медиите точно сходни тези за съществуването на източноевропейско оръжие у ислямистите.
Сътрудничество и конкуренция
Името на България се появи и в двата случая. За аферата " Крушик " писа и български публицист, а в Белград депутатът Милован Дрецун свърза шпионското видео със София. Сред специалисти доминира схващането за връзка със западна (не българска) работа, целяща да напомни: топлите усеща сред ръководещите в Москва и Белград не са безусловни, а постоянно, надалеч от камерите, даже не са топли. Има и още една догадка: журналистът Христо Грозев от проверяващата група " Белингкат ", разпознал съветския сътрудник, позволява интервенция на сръбската Агенция за разузнаване и сигурност (БИА) поради неодобрение, че че известното с буквите ГРУ съветско военно разузнаване употребява Белград за интервенции като опита за прелом в Черна гора.
" Мисля, че е явно, че Русия просто употребява Сърбия като средство за разширение на въздействието на Западните Балкани, " сподели Майкъл Карпентър, старши шеф на центъра " Пен Байдън " за дипломация и световен анажимент. Той е някогашен заместител.-помощник-държавен секретар в Пентагона, отговарящ за Русия, Украйна, Балканите и контрола над стандартните оръжия. " Сърбите би трябвало да схванат, че Русия няма проблем да шпионира сътрудниците си и да корумпира държавните управления или бизнес общностите им, тъй като по този начин работи външната политика на Кремъл, " изясни той в писмени отговори на въпроси на " Дневник ". В резултат " Вучич е, постоянно казано, в сложна позиця, тъй като Европейският съюз не е тъкмо покровител на интеграцияга на Сърбия, а Кремъл упражнява напън " върху Белград.
Душан Янич, шеф на белградския Форум за междуетнически връзки, е на друго мнение. " Мисля, че [скандалът] беше основан от руснаците, " сподели Янич за " Дневник ". " Русия не е удовлетворена по какъв начин се развиха при Вучич последните моменти в сръбската външна политика. "
" Вярвам, че в този момент на всички е ясно, че макар повърхностното усещане, че връзките сред Москва и Белград са хармонични, документираната на записа офанзивна разследваща интензивност скапва картината, " изясни Драган Шутановац, някогашен министър на защитата, до предходната година оглавявал Демократическата партия (лидери са били Зоран Джинджич и Борис Тадич).
© Associated Press
Президентите на Русия и Сърбия, Александър Вучич и Владимир Путин, в Белград, 17 януари 2019 година
Според Шутановац абсурдът " не е нищо ново ", само че е част от наклонност, която и двамата сръбски събеседници на " Дневник " свързват с желанието на Вучич за договорка с Косово: " От момента, в който съветската страна се отхвърли да поддържа какъвто и да било контракт сред Белград и Прищина и зае твърда позиция, учредена на (резолюция на Съвета за сигурност на ООН) 1244, се виждат акции с практикуване на " мека мощ ", придружени по предписание и от активност на разузнавачите. Въпросът обаче е дали става дума единствено за събиране на информация или в дъното има доста повече и се има поради даже кадруване в системата за сигурност на Сърбия, само че и за заплашване. Времето ще покаже. "
Белград е на кръстопът и то не от през вчерашния ден. Русия, Западът, Централна Европа, Китай, Турция, Персийския залив не са скривали интереса си най-малкото да работят с него, само че и деликатно да го следят. Днес, счита Янич, за последното има доста съответна причина. " Шпионажът е в действителност добре развъртян тук. Всяка сериозна страна, която желае да бъде основен състезател на интернационалната сцена, прави нещо в Сърбия. Въпросът не е че Сърбия е водач тук, а че има доста незавършени въпроси в и към нея – Косово, Босна и Херцеговина. Все още не си е трансформирала иинституциите от 90-те години насам. Не сме същински демократична многопартийна страна. "
И двамата специалисти правят оценка ролята на София нееднозначно. " Неотдавна България се оказа в сходна обстановка, когато изгони съветски жители, нерегламентирано работили оттатък юрисдикцията си. Регионът е в светлината на прожекторите и е мъчно да се повярва, че която и да било страна е просто въздържан наблюдаващ, " счита Шутановац, съветвайки да не се обръща прекомерно внимание на Дрецун.
" Не съм сигурен, че България е в играта, " сподели Янич. " Но България е част от НАТО. Наблюдава какво се случва в Косово и в Северна Македония. В странна обстановка сме: съдействие и конкуренция. " Алиансът работи и по ограничения против Русия на Балканите, а " България е част от НАТО. За да намалиш въздействието на Русия, би трябвало да можеш да го очертаеш. "
Оръжия за Украйна - Русия няма да е удовлетворена
Информацията за пътищата на сръбските оръжия не е нова, само че раздвижи политиката в Белград. След историята за попадналите в Йемен Александър Обрадович - ИТ специалист във фабриката, подал информацията към " Армсуоч " и други издания - бе задържан. За мини, употребявани в Донбас от армията в Украйна, обаче не бе се говорило.
Вучич отхвърли опцията те да са се продавали на украинци като краен потребител; в продажби от " Крушик " може да са взели участие украинци, само че Сърбия ги предизвестила да няма " реескпорт за Украйна ". Вътрешният министър на защитата Небойша Стефанович сподели друго: Сърбия не е изнасяла оръжия за Украйна, а и да го е правила, не е нелегално. За Киев изказванията са " режисирана провокация ", " невиждан опит да се дискредитират управляващите в Сърбия и Украйна ".
© Associated Press
Сърбин стачкува в Белград против американската политика в Сирия и Украйна. Износът на сръбски оръжия за Украйна повдигна и у ястреби въпроса до каква степен безусловни са благосклонностите и поддръжката на Белград за Москва - Сърбия бе по-известна с доброволците, сражаващи се на страната на сепаратистите, а не с оръжия за силите на Киев.
Ако Украйна е станала крайният консуматор, счита Душан Янич, не би било допустимо " без знанието на Вучич. Ако сръбските управляващи не знаят, има нещо комплицирано на върха на страната. " Неизвестните обаче са доста - в следената от армията компания може да има различия, а ползи в защитата имат и опозиционни сили. Разпадането на Югославия е плодородно за експорт на оръжия, а сериозната бизнес мрежа се употребява оттогава; при Вучич вложенията в бизнеса просто набъбнаха. Според авторитетното списание " Неделник " сегашният удар против този експорт идва от Москва. Янич е склонен: " Крушик може да е случай, с който Москва желае да покаже на Белград, че не е предан другар. "
Информацията, добавяща Донбас в картинката, обрисувана благодарение на българската журналистка Диляна Гайтанджиева (същата, която писа, че българско оръжие е намерено в хранилища на ислямисти в Сирия), може би просто съответствува с руско-американското опълчване в Сърбия, а и гневът на опозицията в Белград се концентрира повече върху близкоизточния експорт (с хипотетичното ходатайство на бащата на вътрешния министър Небойша Стефанович), в сравнение с върху украинския.
© Скрийншот, YouTube
На този стоп кадър от видеоклип от юни 2017 година се виждат, отдясно наляво, сръбският президент Александър Вучич, престолонаследникът на Абу Даби шейх Мохамед бин Зайед и, зад тила на шейха, живеещият в ОАЕ палестинец със сръбски и черногорски паспорт Мохамед Дахлан. След началото на аферата " Крушик " съпредседателят на опозиционната Партия на свободата и справедливостта (ССП) Мариника Тепич повдигна въпроса за връзките сред Вучич и Дахлан, някогашен водач на палестинската " Фатах ", и ролята му в износа на оръжия за Обединените арабски емирства.
Информацията на Обрадович за оръжейния бизнес в страната обаче сподели, че Сърбия сама служи на личните си ползи в защитата. Това е внимателно състояние за Русия, чиито ходове в бранша могат да са мощно козметични, в случай че се съди по думите на Драган Шутановац. " Русия схвана, че ѝ е по-лесно и на ниска цена да упражнява въздействието си посредством маркетингово свързване със сръбската войска, в сравнение с да влага средства посредством дарения за възстановяване на качеството на живота, образованието, здравето, комуналните услуги... Въпреки че маркетингът и пиарът са изобретени на Запад, в Сърбия се практикуват по-добре от Русия, в сравнение с от Европейски Съюз или Съединени американски щати. В този смисъл би трябвало да се гледа и на безпредметното разполагане на С-400 в Батайница. "
Между НАТО и Русия (но не само)
" Сърбите не са дребните руснаци, " написа преди време някогашният посланик, през днешния ден откривател Вук Вуксанович. Тази фраза устоя инспекцията на времето. Два месеца откакто китайски служители на реда дойдоха в Белград, китайски войски участваха за пръв път в сръбско учение; а Китай в това време получава доста по-добри позиции в сръбската стопанска система. Белград акцентира близостта си и с Анкара, а тези дни опция за по-дълбоко съдействие в сигурността тормози деятели.
И Съединени американски щати, и Русия обаче дават сигнали, че Сърбия се накланя към другата страна (подминавайки въпроса дали в Белград виждат единствено две страни). В отчет, представен неотдавна от " Свободна Европа ", се акцентира, че Сърбия се е сближила с Русия, откогато Вучич е на власт. Руски медии пък реагираха яростно на скорошното съглашение с НАТО и с изказвания (добре познати в България), че " народът не желае това ".
Повод за този яд бе, че Сърбия одобри при започване на предишния месец Плана за деяние за самостоятелно партньорство (IPAP) за 2019-2021 година с аргумента, че дава опция за съдействие там, където има " общи ползи ". Това е механизъм за страни без упоритости за участие, само че работещи с Алианса. Дава опция за тясно съдействие в защитата и сигурността, в отбрана на данните, планирането на реакции при изключителни обстановки, науката, околната среда.
© Associated Press
Протест за годишнината от началото на бомбардировките на НАТО, март 2019 година
Това не е " обвързване " с НАТО, само че е от изгода за Сърбия; в противоположен случай тя нямаше да взе участие в редица действия на Алианса. Сръбските управляващи обаче все по-често акцентират " военната си самостоятелност ". Вучич изненадващо изиска до 15 февруари (юбилей от възобновяване на сръбската държавност), да е утвърдена декларация за " боен и политически неутралитет ". Защо би била нужна такава стъпка, питаха специалисти в Белград.
Преди година в диалог с " Дневник " Янич сподели, че Сърбия е под напън да задълбочи връзките с НАТО, отваряйки врата за участие. Днес, запитан дали счита, че този напън над страната, спомняща си бомбардировките от 90-те години, се е нараснал, той дава отговор утвърдително, добавяйки, че Русия работи в противоположната посока: " Сърбия е на кръстопът, пред ултиматум да не сътрудничи с НАТО, да развие цялостна военна индиферентност и проруска ориентировка ". Ако Вучич каже " Не! ", Москва " може да провежда политическите сили и да поеме контрола над властта " без него и единствено тя може да го направи. Важна е " краткосрочната цел (на Русия) да реализира нещо преди изборите в Сърбия, да натисне Вучич и да получи гаранции, че Белград ще отсрочи диалозите за НАТО и интеграцията ".
Майкъл Карпентър не е склонен: " Мисля, че това е изцяло погрешно. Никой от познатите ми в НАТО не оказва напън за участие на Сърбия, нито би трябвало да го вършат. Сръбската индиферентност е напълно естествена и НАТО би трябвало да я поддържа. "
В разгара на напрежението сред Белград и София поради мненията на Дрецун министърът на защитата Александър Вулин изясни, че за разлика от България Сърбия е свободна да избира и приятелите си, и враговете си. А дали Москва, Вашингтон и Брюксел мислят по този начин?
Засега, съдейки по реакцията на външния министър Дачич след опасността от американски наказания поради С-400, вероятният отговор към всички е: " Не сме глупави и знаем кое е разрешено. " Колко дълго обаче този отговор ще се приема и на трите места?
Според Майкъл Карпентър, " в случай че Европейски Съюз (и САЩ) бяха малко по-ангажирани в това да окуражават процеса на промени в Сърбия, натискът от Русия щеше да по-малко сполучлив. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ