Спорът за принадлежността на Гоце Делчев насочи вниманието към работата

Спорът за принадлежността на Гоце Делчев насочи вниманието към работата на комисията за исторически и просветителни въпроси, към която не се вдигаше доста звук през последните месеци. Създадена като резултат от Договора за добросъседство, подписан през лятото на 2017 година, тя се препъна във въпроса и пред медиите полемиките се водиха и сред министри от двете страни.

" Дневник " потърси за мнение и журналиста Владимир Перев - българин от Северна Македония, който счита, че въпросът надвишава съответната персона и изисква неотстъпчивост от София.

Г-н Перев, преди 2 години бяхте песимистичен за работата на комисията за исторически и просветителни въпроси, не бяхте сигурен ще излезе ли нещо от нея. А залогът се оказа огромен - същинска борба се поведе за Гоце Делчев и това нажежи пристрастеностите. Колко значима съгласно вас е тази борба в диалозите?

- И през днешния ден, когато приказваме, съм на същата теза за работата на комисията. Не имам вяра, че може да свърши някаква работа. Позицията, в която е сложена, не може да даде резултат без мощно въздействие на политическите фактори в Северна Македония и България.

Значението на тази " борба " е от основно значение за бъдещето не на Северна Македония, ами на българската страна, на българската нация и, най-важното, за историческото оцеляване на българите на Балканите. Ожесточеноста на битката в македонските медии приказва за пропадналите илюзии на македонските историци, само че и на политиците от един минал интервал, че ще продадат личните фалшификации като историческа истина.

Някога тези диалози, водени на равнище партийни делегации или на исторически конгреси, бяха доста по-кротки, доста по-смирени и постоянно с убеденост от македонска страна, че ще мине като истина нейният " исторически прочит на историята ". Но това бяха времена на Тито, Сталин, по-късно - на болшевишката върхушка в Москва, всички постоянно под сянката на Георги Димитров и неговото " даряване " на Пиринския завършек на Йосип Броз Тито.

От архивните материали е забележима пасивната позиция на българската страна, постоянно предупреждавана от московската върхушка " да не се оказва напън на Тито, да бъдат примирени с неговите позиции, тъй като той може да мине на страната на империалистите " и по този начин да се загрози социалистическото придвижване.

Но Северна Македония чак в този момент осъзнава, че Тито и Сталин умряха, че " нацоналното им инженерство " не действа като в тоталитарното време, че рухва концепцията за македонска нация, сътворена от българската етническа тъкан.

Нима не може концепцията за македонска нация да се построи единствено въз основата на пътя на македонците след Втората международна война? С тази позиция самата България, по-точно комисията ѝ, седна на масата. Но може въпреки и рядко да се чуе и в Северна Македония тезата, че вододелът е 1944 година

- В Северна Македония никой, съвсем никой непринудено няма да одобри, че македонската нация съществува от 1944 година Хиляда книги се написаха - освен по времето на Никола Груевски, когато наби на македонския народ " античния синдром ". Винаги се говореше, че Северна Македония е самостоятелна и независима страна от времето на цар Самуил и такава би трябвало да бъде и постоянно е била жертва на близките племена, грабили част от територията ѝ.

" Пасивната позиция " на българската страна в предишното през днешния ден не наподобява такава. На какво го отдавате - популизъм, тъй като е елементарно да се заиграва човек с тематиката, повишено външнополитическо самочувствие във връзка с Северна Македония или има и друго?

- Историята на народа ми, на частта на този народ, към който спадам - на македонските българи - ме е научила, че в никакъв случай не би трябвало да се има вяра на българските политици.

Българската политика постоянно е била подвластна от някого. Но в този миг се сътвориха нови исторически условия, нова историческа обстановка и ново разположение на силите в Европа и Балканите. В този момент българската политика доби самочувствие, че с визията за личното си бъдеще за Северна Македония в Европейския съюз е разрешила лични проблеми, а в този момент би трябвало да реши въпросите за своята еднаквост. Затова се задвижиха и нещата в комисията.

Но напълно отговорно настоявам - не желая никой да се усеща афектиран в България - мисля, че това е заслуга на политиците и част от публицистите и чак по-късно на историците.

Защо тъкмо Гоце Делчев е в центъра на тази борба? Той може да е централна фигура в македонската история, само че белким Скопие чака, че би спрял да е значим и в българската?

- Да, той е крайъгълният камък за определение на македонското националноосвободително придвижване против Османската империя и в случай че не е с македонска национална еднаквост, пропада цялата битка на Вътрешна македонска революционна организация като македонска организация. Истината става ясно, а българският темперамент на битката остава незабравим.

Но не е единствено това. В Скопие в по-тесни журналистически кръгове към този момент кръжат информациите, че Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ - бел. ред.), професорите от историческия факултет и историците от Института по национална история към този момент са постигнали съглашение борбата за Гоце да се завоюва непременно без оглед на жертвите, а по-късно македонската страна " елегантно " ще прояви " благосклонност " и на българската страна ще им остави като " велики българи " - каквито и са - Тодор Александров, военачалник (Александър - бел. ред.) Протогеров и Ванчо Михайлов.

Не е ли прекомерна отстъпка за тях?

- Отстъпката не е прекомерна, в противен случай - македонците мислят, че ще се отърват от тримата, които носят " българското леке " на македонското придвижване. Тези тримата са представяни като терористи, убийци и - най-страшното - прислужници на българския замък. И всичко това е в работа на сръбските ползи в Северна Македония.

Стотици македонци бяха убити без съд и присъда след 9 септември 1944 година, стотици бяха съдени в инсценирани правосъдни процеси. Всичко това под менторството или с директното присъединяване на УДБ-а от Белград, всичко това с цел да се резервира сръбското имперско притежание над Вардарска Македония. Повечето от тези хора се съдени или убити под обвиняване, че са българи, михайловисти и сходни, че не са се придържали към налудничавия " Закон за македонската национална чест ".

Ако Гоце (Делчев) стане македонец, а Александров, Протогеров и Михайлов останат българи, тогава всичките изтезавани, затваряни и убити по линия на българската идея и михайловизма - без оглед дали в действителност са били михайловисти, там е имало и елементарни български патриоти - остават исторически онеправдани.

Същевременно в интернационалните рамки ще се легализират и официализират като верни всички действия на УДБ-а и сръбската окупационна войска в Северна Македония. Македонските българи още веднъж ще бъдат оповестени за предатели на македонския народ и страна, за вражески и подривен детайл на младата македонска страна и ще бъдат оправдани всички действия към тях. Комунистическите котила в Северна Македония, България и Сърбия още веднъж ще побеждават над почтената кръв на македонските патриоти.

Ако от македонска страна са вероятни дейности в работа на сръбските ползи, твърдите ли, че Белград се намесва в диалога сред София и Скопие?

- Твърдя, да. Прави го посредством агентурата си в Скопие и в София. Мислим, че в София по-силна, тъй като е поддържана от българските русофили.

Има ли други признаци за тази интервенция?

- Сегашният развой тече безусловно в сянката на някогашна Югославия и някогашния социалистически режим. От македонска страна тече все едно Тито, Сталин и Димитров са още живи.

В Северна Македония единствената отстъпка, която се прави по малките екрани, е нещо като релативизиране на позициите - " може и по този начин, може и другояче ". Дискретно се предлага на българската страна да караме договарянията, пък " Гоце дано при нас е македонец, а при вас - българин ". Не може по този начин.

Има ли късмет Северна Македония да отстъпи за Гоце Делчев? Какво би трябвало да се случи, с цел да отстъпи?

- В момента от това, което виждам в медиите, към този момент е отстъпила. С това, че се отхвърлиха да бъде празник, народен за общо честване, денят на предаването на костите - жлъч и цинизъм против българската страна и народ, - и с това, че се приказва за нещо общо към 2 август, се демонстрира, че македонската страна отстъпва. За мен има и различен сигнал - че огромните историци, МАНУ, професорите от университета, имената, които са били бардове, нямат присъединяване в диалозите. Правят го персони, които нямат мощно въздействие в Северна Македония.

А допускате ли " външна интервенция " от по-големи европейски сили - от Берлин или от Париж, в тази полемика за Гоце Делчев, за която приказва и проф. Иван Илчев в изявлението за " Дневник " - за опцията България да отстъпи под напън от тях?

- Сериозно се замислих над опасенията на проф. Илчев. Това приказва за уважението ми към изтъкнатия професор. Но казусът не е в силата на македонската страна и опциите ѝ да наложи диктат по " проблема Делчев " от огромните сили. Проблемът е в слабостите на българската страна да се пребори за своето. Очевидна е зависимостта на някои елементи от българското общество от структури от някогашния Съюз на съветските социалистически републики - материална, само че на първо място идеологическа, най-малко за " македонския вапрос ".

Ако България се съгласи с въздействие на задгранични сили, това ще е доказателство, че българското общество е в съществени размишления за бъдещето си в Европейски Съюз, по-точно казано, за своето бъдеще изобщо.

Трябва да се уточни ясната позиция на българския външен министър Екатерина Захариева. Тя е единствената светла точка в българската политика от 1918 година насам. Хулите и ругатните против личността ѝ, пускани в македонските обществени мрежи, въодушевени от квазипатриотични и просръбски (коварно прикрити, само че и известни) персони, са най-хубавото удостоверение на верните ѝ позиции.

Северна Македония също се плаши от непозната интервенция в процеса. Напоследък се приказва, че тя не трябва да допусне никакво ходатайство, тъй като позволява, че въздействието на България е по-силно от македонското.

Коя част от позицията на Захариева се атакува най-дръзко? Имате поради настояването не безусловно да се трансформира историята, а да се приказва истината?

- Най-дръзко се атакува това, че македонският народ е бил артикул, заблуждаван от болшевишката политика и комунистическата, която се води в последните години, и че болшевишко мнение и идеология са се пласирали сред македонците и те са били заблудени от тези хрумвания. Това е най-атакуваната, тъй като обобщава ситуацията.

Какво смятате, че се е трансформирало за тези съвсем две години от Договора за добросъседство в връзките на двете страни?

- Аз персонално считам, че нищо не се е трансформирало. Напротив, нещата наподобяват по-зле отпреди две години. Нещата доста се трансформираха, положително, в първия момент. Но сред македонските политици и историци властваше илюзията, че подписването на контракта ще е единствено официално, а няма да се подхващат никакви дейности. Че всичко ще остане същото, но сме се договорили да бъдем другари. Че всички ще могат да си разрешат да си приказват, че българите са били татари, да ги върнем в Средна Азия и по този начин нататък.

Това приказва за неспособността и нежеланието на хората в Северна Македония да се приобщят към едно ново състояние, към една нова Европа.

Илюзиите умират последни. Университетски професори, историци, само че и политици приказват всеки ден в медиите, че не признават никакви съглашения нито с Гърция, нито с България. Не го споделят елементарни хора, а хора на държавната каста. " Ние сме хора с трофеи и позиции в обществото ", споделят, " ще продължим да пишем и приказваме, че сме древен народ, че Делчев е македонец, в случай че би трябвало, и древен. Ще пишем и ще възпитаваме младите генерации със силата, която сме получили с дипломите и позициите в обществото, пък най-после ще забележим кой ще е победител. "

Сред тези хора има ли и членове на изпълнителната власт, от кабинета на Заев?

- Хората от изпълнителната власт в Северна Македония доста малко се движат и приказват сред елементарните хора. Говорим за историци, филолози, доктори на науките, които поучават политиците, които им пишат публикациите във вестниците и медиите, за тях приказваме. Политиците мълчат и поддържат - никой не е приказвал против Захариева и Бойко Борисов, не им приляга да го кажат.

Какъв резултат от договарянията в комисията би се възприел като победа от македонските българи?

- България се намира на кръстовище, чийто избор за посоката ще дефинира и бъдещето ѝ. Това най-много се отнася за македонските българи, онеправдани и забравени от своята страна, за която толкоз доста са се борили и дали от себе си. Никой нищо не ни дължи, само че България би трябвало да се пребори за себе си и със себе си. Това ще бъде и победа на българската общественост в Северна Македония.

Това е позицията ни. Не желая да бъда неправилно свестен, само че позицията на Каракачанов, че Македония съществува от 1944 година, е безусловно единствената допустима тук позиция.

Единствената допустима за македонските българи?

- Да, ние ще се съгласим, че всички, които се назовават македонци, са такива, просто дано не пипат по гробовете на своите предци. Нека това остане за нас - ние да решаваме дали предците им са били българи, дали са " купени за пари ", или са се " сражавали за дела ".

В какъв тип бихте желали да се регистрира фактът, че сте македонски българи - може би с рубрика в преброяването?

- Насилието, което се организира тук в последните 100 години, сътвори толкоз огромен боязън, че множеството македонски българи освен поради себе си, само че и поради фамилиите, дамите, децата не желаят да се заявяват - приказваме за преброяването. Иначе те се афишират в частни диалози. Това (данните от преброяването следващата година - бел. ред) няма да бъде действителен индикатор. Единствено, считам, развоят на демократичните връзки в Северна Македония и твърдата позиция на българското общество в отбрана на личните полезности и еднаквост ще помогне хората да се освободят малко.

За 75 години не помня някой български политик да се е заинтересувал какво става с българите в Македония - едната е Екатерина Захариева и преди нея - Красимир Каракачанов. Той по време на арестите на българите и издевателствата през 1995 година към атентата против Киро Глигоров бе единственият човек, който подвигна телефон и попита - по какъв начин сте, що вършиме, по какъв начин са ви фамилиите, арестували ли са ви, разпитвали ли са ви - единствено те са казвали нещо за идеята. Това не значи, че за всичко съм склонен с тях.

За всички сходни дейности на българските политици би трябвало да се има едно мислено, казахте вие при започване на диалога. Това отнася ли се и за тях?

Не бих имал съмнение към него, не и за българския темперамент на Северна Македония. За всички други политици и за по-голямата част от публицистите имам резервирано мнение. Такова мнение се е уталожило у всички в Северна Македония и ние живеем с това съмнение към вас. Мисля, че нашата най-голямата покруса е нашето съмнение към вас.

Към хората в България?

- Към политиците, към хората в България. Пък и към публицистите, в случай че желаете.