Още музей или СПА в Централна баня
Спорът дали Централната минерална баня да стане напълно музей, или да се запази и първичното й предопределение още веднъж се разгаря. Неотдавна основният проектант на София Здравко Здравков назначи разбор за финансовите параметри на спа разновидността, тъй като в общинския съвет последователите на концепцията се усилват, евентуално и поради растящия принос на туристическия бизнес в софийската стопанска система (3.4 млрд.лв. доход за 2017 г.).
" Търсим да си изясним има ли финансова аргументация разновидността за създаване на спа-център в северното крило на постройката ", изясни арх. Здравков. Именно северното крило, което остана нереставрирано при огромното възобновяване на постройката, в този момент е ябълката на раздора.
Превръщането на част от Централна минерална баня в Музей за история на София коства 7 милиона лв., от които 5 са по европрограма, а останалите заплати Столичната община. Сбирката бе открита през 2015 година и е ситуирана върху 3800 кв.м, само че богатото фондохранилище може да запълни още доста зали. Затова предходната есен зам.кметът по културата доцент Тодор Чобанов и арх. Станислав Константинов, по чийто план бе основан музеят, предложиха идващ план, този път за акомодация на северното крило в средище за културни прояви.
Няколко години общината чакаше вложител за създаване на спа-центъра. Поне 8 милиона лв. ще коства построяването му, пресметнал е арх. Константинов и прибавя: " За същински СПА център трябват и външни басейни, и санитарно-хигиенна зона, плюс хотел и паркинги наоколо. Но към Централна баня няма свободни терени за тях. "
Столичната община съумя да обезпечи европейско финансиране за музейната част в Банята, до момента в който за същинската й активност - балнеологията, която е в герба на София, се чака външен вложител. Логично е той да търси възвръщаемост от всеки собствен лев и мъчно ще му излязат сметките, в случай че вложи 8 милиона лв. за СПА център, а да няма даже паркинг наоколо. Но е противоречиво дали щеше да се откри външен вложител, който да вложи 7 милиона лв. за музея.
Затова към разбора за финансовата аргументация, назначен от основния проектант, се постанова и различен – по какъв начин да се върне образът на Стара София в тази централна зона. Точно тук си коства общината интензивно да се намеси, тъй като спа център би съживил нявгашния нюанс на улиците с дребните магазинчета към Банята и Халите. И в този момент посещавано от задграничните туристи, това пространство може да стане забележителност. Просто, тъй като няма да е музей или разкопки под стъклен капак, а жива атракция, която предлага и прекарване – потопяване в терми с 42 градуса топла вода от извора, както се е правело тук от времето на императорите Улпий Траян, Марк Аврелий, Константин Велики..., т.е. от близо две хилядолетия единствено до преди 30-ина години.
" Един музей може да бъде под дърво и камък, само че балнео и СПА център имат смисъл единствено до топлия минерален извор, тъй като там лечебните свойства на водата му са най-силни ", изяснява хидрогеологът проф. Павел Пенчев, ръководител на Българската асоциация по подземни води.
Проектантът на музея в Централна баня, арх. Константинов, е на друго мнение: " Това е цивилизационен избор: Дали да водим детето си на музей, или на баня? "
Ако ще се избавя Централна баня като място за къпане със сапун – да, това е отживялост.
Аргумент: Дебитът на извора понижа
След земетресението в Перник през 2012 година дебитът на минералния извор е намалял от 16 л/сек на 12 л и няма запас за спа. Сериозен мотив, изтъкван от зам.-кмета доцент Чобанов в поддръжка на разновидността музеят да се разгърне и в северното крило на постройката. Запитан дали 12 л/сек не са задоволителни за СПА той отхвърли коментар и препрати към основния проектант на София Здравко Здравков, който отговарял за минералните води.
Хидрогеологът проф. Пенчев следи каптажа на минералния извор от 1978 година " Изворът устоя бомбардировките през 1944 година и не секна. Чак като се построи метрото единствено на 30-ина метра от каптажа, дебитът спадна и в този момент е 12 л/сек по данни на Столичната община. Десетки хотели сме проектирали и за СПА център в Централна баня ще са задоволителни 5-6 л/сек ", счита той.
Световни балнеокурорти като Баден-Баден и Карлови вари употребяват извори с общ дебит от 8-10 л/сек, а тук има 12 л/сек и се твърди, че не стига. А това са 1 милион литра в денонощие ", чуди се арх. Ивайло Захариев от гражданската самодейност " Термално-нормално ".
" В цялото Софийско поле извират в секунда към 500 л минерални води. От тях ние употребяваме най-много 80 л по данни от уеб страницата на общината. Ценността на водата при Централна баня не е толкоз за пиянство, що се касае за балнеология, която ние не употребяваме. Това е хилядолетна традиция тук ". заключава арх. Захариев
За какво е потребна
" С балнеологични процедури водата оказва помощ при възпалителни дегенеративни болести на опорно-двигателната система (артрити, контузии, ревматизъм, радикулит, счупвания на костите -б.а.) и гинекологични заболявания. При пиянство в избрани дози влияе при жлъчно-чернодробни, бъбречни и стомашно-чревни болести, при подагра, диабет и затлъстяване ", поучава Цвети Лукарска, ръководител на Националната камара по минералните води в България.
Битката е за двата огромни басейна
Дискусията музей или СПА център в северното крило на Централна баня в този момент се концентрира върху двата огромни басейна там, към момента оставени на разрухата. Дали да са цялостни с вода и софийските възпитаници да се учат да плуват там, както беше до преди 30 години? Или да се трансфорат многофункционални зали с съвременно театрално съоръжение, както предлага проектантът арх. Константинов?
© Велко Ангелов
Царска колесница е паркирана в другия минерален басейн.
" Има два басейна в зали с божествена архитектура за публично прилагане. Те без вода ще станат прелестни за конференции, за ревюта, за балове и концерти ", твърди арх. Константинов. Ако се реши и тази част на постройката да бъде музей, той планува и Зала за водата с богата експозиция от артефакти. " В центъра на експозицията е водата като знак, а не за къпане. Това ще е един извор и всичко в залата ще е към него ", изяснява проектантът. Като в храм ще се отдава респект на минералния извор, а ще има и обособен мемориал за архитектите на постройката австриеца Фридрих Грюнангер, Петко Момчилов и Харалампи Тачев.
© Велко Ангелов
Изглед от единия от двата огромни басейна през днешния ден.
Арх. Константинов твърди, че е планувал и пространства за балнеоложки център. " В плана ми има балнеология – лекуване посредством минералните води на всевъзможни заболявания – гинекологични, дихателни и т. н. Предвидени са и лекарски кабинети. Но парите до момента стигнаха единствено за осъществяване на първата част (на музея-б.а.) ", изясни арх. Константинов.
© Велко Ангелов
Мансардни пространства на Централна баня, в които арх. Константинов възнамерява да е балнеоложкия ъгъл с лекарски кабинети.
Последен късмет за спа
Сега е последният късмет, предизвестява арх. Захариев. " Банята бе затворена през 1986 година, тъй като тогава е нямало пари за ремонта й. Никой не е казвал, че тя стопира да работи, тъй като няма визити или не може да се самоиздържа. После 30 години властта я остави на забравата и разрухата и в този момент Столичната община ни споделя: " Ние възстановихме постройката, намерихме по какъв начин да я спасим ". Но тя не е просто една постройка, а тя и функционалностите й са две неразделни елементи. Сега споделят, че нямал дебит изворът, нямало паркинг... Вместо да сме удовлетворени, че София има минерален извор и издигната постройка, недоволстваме за хиляди дребни неща ", чуди се арх.Захариев. Според него, общинарите желаят да трансфорат всичко в музей, тъй като поддържането му е по-лесно, в сравнение с спа център.
" За всички е ясно, че решението за превръщането на част от Банята в музей беше взето доста от дълго време /при кметуването на Стефан Софиянски-б.а./ ", сподели кметът Йорданка Фандъкова. " Ние успяхме да го осъществяваме с превръщането на част от постройката в музей за история на София. За другата част има друго решение, други оферти " и с усмивка прибавя: " Съчетанието баня и музей ще бъде доста забавно... "
Комбинацията наподобява странна, само че поражда въпросът: Не беше ли по-разумно да се схване концепцията на проф. Тодор Кръстев Музеят за история на София да отиде в Княжеския замък, където е естественият фон на царските каляски и мебели? Тогава нямаше да сме изправени пред заплахата да се пренебрегне лечебният извор, подбуда за възникването на София. Още повече последният отчет на " Визия за София " предлага на Столичната община да се развие така наречен здравен туризъм, който набира известност в целия свят.
" Търсим да си изясним има ли финансова аргументация разновидността за създаване на спа-център в северното крило на постройката ", изясни арх. Здравков. Именно северното крило, което остана нереставрирано при огромното възобновяване на постройката, в този момент е ябълката на раздора.
Превръщането на част от Централна минерална баня в Музей за история на София коства 7 милиона лв., от които 5 са по европрограма, а останалите заплати Столичната община. Сбирката бе открита през 2015 година и е ситуирана върху 3800 кв.м, само че богатото фондохранилище може да запълни още доста зали. Затова предходната есен зам.кметът по културата доцент Тодор Чобанов и арх. Станислав Константинов, по чийто план бе основан музеят, предложиха идващ план, този път за акомодация на северното крило в средище за културни прояви.
Няколко години общината чакаше вложител за създаване на спа-центъра. Поне 8 милиона лв. ще коства построяването му, пресметнал е арх. Константинов и прибавя: " За същински СПА център трябват и външни басейни, и санитарно-хигиенна зона, плюс хотел и паркинги наоколо. Но към Централна баня няма свободни терени за тях. "
Столичната община съумя да обезпечи европейско финансиране за музейната част в Банята, до момента в който за същинската й активност - балнеологията, която е в герба на София, се чака външен вложител. Логично е той да търси възвръщаемост от всеки собствен лев и мъчно ще му излязат сметките, в случай че вложи 8 милиона лв. за СПА център, а да няма даже паркинг наоколо. Но е противоречиво дали щеше да се откри външен вложител, който да вложи 7 милиона лв. за музея.
Затова към разбора за финансовата аргументация, назначен от основния проектант, се постанова и различен – по какъв начин да се върне образът на Стара София в тази централна зона. Точно тук си коства общината интензивно да се намеси, тъй като спа център би съживил нявгашния нюанс на улиците с дребните магазинчета към Банята и Халите. И в този момент посещавано от задграничните туристи, това пространство може да стане забележителност. Просто, тъй като няма да е музей или разкопки под стъклен капак, а жива атракция, която предлага и прекарване – потопяване в терми с 42 градуса топла вода от извора, както се е правело тук от времето на императорите Улпий Траян, Марк Аврелий, Константин Велики..., т.е. от близо две хилядолетия единствено до преди 30-ина години.
" Един музей може да бъде под дърво и камък, само че балнео и СПА център имат смисъл единствено до топлия минерален извор, тъй като там лечебните свойства на водата му са най-силни ", изяснява хидрогеологът проф. Павел Пенчев, ръководител на Българската асоциация по подземни води.
Проектантът на музея в Централна баня, арх. Константинов, е на друго мнение: " Това е цивилизационен избор: Дали да водим детето си на музей, или на баня? "
Ако ще се избавя Централна баня като място за къпане със сапун – да, това е отживялост.
Аргумент: Дебитът на извора понижа
След земетресението в Перник през 2012 година дебитът на минералния извор е намалял от 16 л/сек на 12 л и няма запас за спа. Сериозен мотив, изтъкван от зам.-кмета доцент Чобанов в поддръжка на разновидността музеят да се разгърне и в северното крило на постройката. Запитан дали 12 л/сек не са задоволителни за СПА той отхвърли коментар и препрати към основния проектант на София Здравко Здравков, който отговарял за минералните води.
Хидрогеологът проф. Пенчев следи каптажа на минералния извор от 1978 година " Изворът устоя бомбардировките през 1944 година и не секна. Чак като се построи метрото единствено на 30-ина метра от каптажа, дебитът спадна и в този момент е 12 л/сек по данни на Столичната община. Десетки хотели сме проектирали и за СПА център в Централна баня ще са задоволителни 5-6 л/сек ", счита той.
Световни балнеокурорти като Баден-Баден и Карлови вари употребяват извори с общ дебит от 8-10 л/сек, а тук има 12 л/сек и се твърди, че не стига. А това са 1 милион литра в денонощие ", чуди се арх. Ивайло Захариев от гражданската самодейност " Термално-нормално ".
" В цялото Софийско поле извират в секунда към 500 л минерални води. От тях ние употребяваме най-много 80 л по данни от уеб страницата на общината. Ценността на водата при Централна баня не е толкоз за пиянство, що се касае за балнеология, която ние не употребяваме. Това е хилядолетна традиция тук ". заключава арх. Захариев
За какво е потребна
" С балнеологични процедури водата оказва помощ при възпалителни дегенеративни болести на опорно-двигателната система (артрити, контузии, ревматизъм, радикулит, счупвания на костите -б.а.) и гинекологични заболявания. При пиянство в избрани дози влияе при жлъчно-чернодробни, бъбречни и стомашно-чревни болести, при подагра, диабет и затлъстяване ", поучава Цвети Лукарска, ръководител на Националната камара по минералните води в България.
Битката е за двата огромни басейна
Дискусията музей или СПА център в северното крило на Централна баня в този момент се концентрира върху двата огромни басейна там, към момента оставени на разрухата. Дали да са цялостни с вода и софийските възпитаници да се учат да плуват там, както беше до преди 30 години? Или да се трансфорат многофункционални зали с съвременно театрално съоръжение, както предлага проектантът арх. Константинов?
© Велко Ангелов
Царска колесница е паркирана в другия минерален басейн.
" Има два басейна в зали с божествена архитектура за публично прилагане. Те без вода ще станат прелестни за конференции, за ревюта, за балове и концерти ", твърди арх. Константинов. Ако се реши и тази част на постройката да бъде музей, той планува и Зала за водата с богата експозиция от артефакти. " В центъра на експозицията е водата като знак, а не за къпане. Това ще е един извор и всичко в залата ще е към него ", изяснява проектантът. Като в храм ще се отдава респект на минералния извор, а ще има и обособен мемориал за архитектите на постройката австриеца Фридрих Грюнангер, Петко Момчилов и Харалампи Тачев.
© Велко Ангелов
Изглед от единия от двата огромни басейна през днешния ден.
Арх. Константинов твърди, че е планувал и пространства за балнеоложки център. " В плана ми има балнеология – лекуване посредством минералните води на всевъзможни заболявания – гинекологични, дихателни и т. н. Предвидени са и лекарски кабинети. Но парите до момента стигнаха единствено за осъществяване на първата част (на музея-б.а.) ", изясни арх. Константинов.
© Велко Ангелов
Мансардни пространства на Централна баня, в които арх. Константинов възнамерява да е балнеоложкия ъгъл с лекарски кабинети.
Последен късмет за спа
Сега е последният късмет, предизвестява арх. Захариев. " Банята бе затворена през 1986 година, тъй като тогава е нямало пари за ремонта й. Никой не е казвал, че тя стопира да работи, тъй като няма визити или не може да се самоиздържа. После 30 години властта я остави на забравата и разрухата и в този момент Столичната община ни споделя: " Ние възстановихме постройката, намерихме по какъв начин да я спасим ". Но тя не е просто една постройка, а тя и функционалностите й са две неразделни елементи. Сега споделят, че нямал дебит изворът, нямало паркинг... Вместо да сме удовлетворени, че София има минерален извор и издигната постройка, недоволстваме за хиляди дребни неща ", чуди се арх.Захариев. Според него, общинарите желаят да трансфорат всичко в музей, тъй като поддържането му е по-лесно, в сравнение с спа център.
" За всички е ясно, че решението за превръщането на част от Банята в музей беше взето доста от дълго време /при кметуването на Стефан Софиянски-б.а./ ", сподели кметът Йорданка Фандъкова. " Ние успяхме да го осъществяваме с превръщането на част от постройката в музей за история на София. За другата част има друго решение, други оферти " и с усмивка прибавя: " Съчетанието баня и музей ще бъде доста забавно... "
Комбинацията наподобява странна, само че поражда въпросът: Не беше ли по-разумно да се схване концепцията на проф. Тодор Кръстев Музеят за история на София да отиде в Княжеския замък, където е естественият фон на царските каляски и мебели? Тогава нямаше да сме изправени пред заплахата да се пренебрегне лечебният извор, подбуда за възникването на София. Още повече последният отчет на " Визия за София " предлага на Столичната община да се развие така наречен здравен туризъм, който набира известност в целия свят.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ