Политическа клоунада и монахини, предрешени като пингвини
Спомняте си, несъмнено, каква врява беше, когато преди повече от две години в почивен ден започнаха да събарят тютюневия склад на ул. „ Одрин “ 8 в нашия град. Помощ, събарят монумент на културата! Тревога в Пловдив! Тревога в столицата! Тревога в страната! Тревога даже в чужбина - в нецивилизована България разрушават материално културно-историческо завещание. Всички искахме сурово наказване за разрушителите.
Държавата и общината даже затвориха достъпа до останките от паметника, до момента в който българският съд постанови разрушителите да го възстановят в достоверния му тип.
Тези дни стана ясно, че възобновяване няма да има, защото в съда беше потвърдено, че няма документи, които да удостоверяват, че полусъбореният тютюнев склад е монумент на културата. Сега би трябвало публичната съвест да се надигне с претенции за сурово наказване на държавните ли, общинските ли служители, които не са изпълнили задължението си да снабдят паметника с документи. Да, само че това няма да стане. Обществената съвест е ерозирала и продължава да се разрушава. Както се разрушава под въздействието на атмосферните условия самият склад. Вече прежален и от ценителите на стойностните старини!
В това прежалване пък би трябвало да е шансът на служителите, които от немара или пък от тъпотия са проспали отговорностите си. А тъпотата на публичното мнение не закъсня да се прояви в ето това всеобщо мнение - и да го бяха записали като монумент на материалната просвета, никой нямаше да извади милионите, нужни за реставрирането му.
Както по този мотив се изрази един от нашите самородни експерти по културно-историческото завещание в кафенето и Великата китайска стена да беше в България, и на нея щяхме да е... майката и отново нямаше да има отговорни и наказани.
То като стана дума за Азия, и Япония е на този континент. От наша позиция е и покрай Китай. В Япония, в многострадалния град Хирошима, на мемориалния комплекс, построен за безконечна респект пред почтените жертви на първата атомна бомбардировка, наши българи са се пробвали да сътворят монумент върху паметника. Написали са със спрей на кирилица името на обичания си футболен тим Локо София върху мемориала. Фанатично дисциплинираните японци са изпаднали в смут.
Тези гениални нашенци не са се родили от небитието. Спомняте си, че бяха заловили национала ни Благой Георгиев да драска буквите си на Колизеума. Нашенците почитатели, които съпровождат футболните ни тимове при срещите им в чужбина, също пишат по чужбинските стени нашенски неща. Да не приказваме какво става у нас по пътищата, по гари и автогари.
Не беше мъчно за японските служби да издирят причинителите - шопи текелажници, театрални служащи от Националната ни опера. Шефът Пламен Карталов им бере срама. Нашите пловдивските локомотивци не биха създали подобен срам. Ако не вярвате, питайте Дончо, спортния публицист на в. „ Марица “ и Пловдив.
Необорим е нагонът на индивида да се увековечава по някакъв метод, простакът се увековечава дебелашки. Това споделяше през 60-години на предишния век един по-свободно изразяващ се професор в СУ „ Климент Охридски “. Тогава университетът не се споделяше „ Св. Климент Охридски “.
Ставаше дума за приписките към богослужебните книги, като източници на литературната история. Свещениците са отбелязвали в белите полета изключителните събития, като наводнения, трусове, погроми и други, случили се по тяхно време. А един поп с намалена набожност, както се показваше професорът, е написал от първо лице да се знае и помни, че еди-коя си година на еди-кой си ден Великден „ е... Пена в гръстето край реката “. В това село единствено попът е бил образован и затова не е крил нито книгата, нито Пена.
Нарочно не написах името на професора, тъй като е огромен академик с интернационална популярност, от дълго време мъртвец, и да се загатва името му единствено по горния мотив е неуважително.
Недостойно е да се изписват всякакви неща по стените и оградите, само че не се свенят да го вършат освен футболните почитатели. Фенове на една партия, която в този момент е във изпълнителната власт, като подлакътник на ГЕРБ, бяха изписали буквите на Джендем тепе. Надписът още си проличава при вглеждане.
При съществуването на над 200 партии в страната ни какво ще се получи, в случай че всяка от тях напише със спрей името си на хълма?! Те множеството, с изключение на едното си име нищо друго си нямат, но нали като си видиш името написано някъде, друго си е. Тези дни шефът на „ Чистота “ изрази за следващ път паниката си от възходящото предпочитание за пошло увековечаване измежду пловдивското население. Рисуват и пишат нелепости и по Сахат тепе.
Г-н Славчо Атанасов, едно от лицата на партията с букви на хълма, в този момент депутат, беше кмет на Пловдив. Сега, не безпричинно, подлага на критика настоящия ни кмет господин Иван Тотев за неразбориите при уличните поправки и организацията на придвижването. Личи желанието на господин Атанасов да се бори още веднъж за кметски мандат. Възпитанието изисква да му пожелаем триумф. И за какво не да му напомним, че откакто оправи уличните поправки, направи светофарите по-умни и реанимира стадион „ Пловдив “, ще би трябвало да се заеме и с пишещите по скалите.
Но пък в този момент стават странни неща в парламентарната му група и е малко евентуално той и останалите сякаш обединени патриоти да са спокойни. Волен Сидеров и Валери Симеонов още веднъж са се хванали гуша за гуша. Единият отлъчва другия и след това се сменят. А ГЕРБ ги желае обединени за съдружници. И самият господин Сидеров упорства и на идващите избори да са дружно. Как тогава да си разбираем ставащото?
Някога в моето далечно детство съвсем никой от нашия град не пропускаше опцията да отиде на зрелище на гостуващия цирк. Нямаше телевизия и цирковете в Народното събрание, в случай че ги е имало и тогава, не бяха обществени.
Запомнил съм двамата клоуни, които главно си разменяха на арената декоративни, само че звучни плесници. Ще да е било по сюжета, конферансието ги попита толкоз ли се ненавиждат, та по този начин грубо се бият. Не, бе, за това ни заплащат, по този начин си вадим хляба, отговори единият, споделяше се Седой. И колбаса, добави другия под бурните овации на публиката. Не съм запомнил неговия артистичен псевдоним, само че помня, че тогава колбасът беше синоним на разкош и лукс.
Бият се, и то не напълно декоративно, нашите патриоти. Защо? Май за подялбата на колбаса ще да е.
Нали си спомняте, че г-да обединените патриоти най-геройски се бореха с така наречен Истанбулска спогодба. Сега, вчепкани един в различен, не виждат по какъв начин тя и прикриващите се в нея джендъри изкусно ги заобикалят.
Наши български медии старателно тиражират новината, че два пингвина гейове в Аквариума на Сидни ще стават родители. Учените забелязали, че двамата извратеняци нежно се ухажват съвсем като естествена двойка от мъжки и женски пингвин. Сега щели да им подложат яйце от тъкмо такава естествена двойка. И гейовете щели да го измътят, тъй като и при естествените двойки мъжкият пингвин взел участие в мътенето толкоз, колкото и женската пингвинка.
Г-да патриоти, в случай че това не е мощна метафора в манифеста на искащите да се легализират еднополовите бракове и да се узакони правото на съпрузите от такива бракове да отглеждат деца, аз от някакъв напълно обикновен неосезаем родолюбец да стана за смях като единен подобен. Ловко ви прескачат еди-какви си, предрешени като пингвини.
И с цел да не се натъжавате, ще ви опиша анекдот. Вие сте мъже, които заради високото си публично състояние сте принудени да се лишавате от много по-човешки неща. От каквито и моряците от корабите за далечно корабоплаване, заради естеството на специалността си, са принудени да се лишават и при всяко слизане на бряг се стремят да наваксат.
Та вицът е... Двама моряци са в офиса на службата за връзки с обществеността на папата. И питат - имате ли на еди-каква си географска широчина и на еди-каква си географска дължина женски манастир? След щателна инспекция съзнателният чиновник от Светипетровия трон им споделя, че няма подобен манастир. Видя ли, бе, споделя единият моряк на другия моряк, аз като ти споделях, че по този начин сме се напили, че сме опъвали пингвини, ти - монахини, та монахини от женски манастир измежду ледовете били...
Държавата и общината даже затвориха достъпа до останките от паметника, до момента в който българският съд постанови разрушителите да го възстановят в достоверния му тип.
Тези дни стана ясно, че възобновяване няма да има, защото в съда беше потвърдено, че няма документи, които да удостоверяват, че полусъбореният тютюнев склад е монумент на културата. Сега би трябвало публичната съвест да се надигне с претенции за сурово наказване на държавните ли, общинските ли служители, които не са изпълнили задължението си да снабдят паметника с документи. Да, само че това няма да стане. Обществената съвест е ерозирала и продължава да се разрушава. Както се разрушава под въздействието на атмосферните условия самият склад. Вече прежален и от ценителите на стойностните старини!
В това прежалване пък би трябвало да е шансът на служителите, които от немара или пък от тъпотия са проспали отговорностите си. А тъпотата на публичното мнение не закъсня да се прояви в ето това всеобщо мнение - и да го бяха записали като монумент на материалната просвета, никой нямаше да извади милионите, нужни за реставрирането му.
Както по този мотив се изрази един от нашите самородни експерти по културно-историческото завещание в кафенето и Великата китайска стена да беше в България, и на нея щяхме да е... майката и отново нямаше да има отговорни и наказани.
То като стана дума за Азия, и Япония е на този континент. От наша позиция е и покрай Китай. В Япония, в многострадалния град Хирошима, на мемориалния комплекс, построен за безконечна респект пред почтените жертви на първата атомна бомбардировка, наши българи са се пробвали да сътворят монумент върху паметника. Написали са със спрей на кирилица името на обичания си футболен тим Локо София върху мемориала. Фанатично дисциплинираните японци са изпаднали в смут.
Тези гениални нашенци не са се родили от небитието. Спомняте си, че бяха заловили национала ни Благой Георгиев да драска буквите си на Колизеума. Нашенците почитатели, които съпровождат футболните ни тимове при срещите им в чужбина, също пишат по чужбинските стени нашенски неща. Да не приказваме какво става у нас по пътищата, по гари и автогари.
Не беше мъчно за японските служби да издирят причинителите - шопи текелажници, театрални служащи от Националната ни опера. Шефът Пламен Карталов им бере срама. Нашите пловдивските локомотивци не биха създали подобен срам. Ако не вярвате, питайте Дончо, спортния публицист на в. „ Марица “ и Пловдив.
Необорим е нагонът на индивида да се увековечава по някакъв метод, простакът се увековечава дебелашки. Това споделяше през 60-години на предишния век един по-свободно изразяващ се професор в СУ „ Климент Охридски “. Тогава университетът не се споделяше „ Св. Климент Охридски “.
Ставаше дума за приписките към богослужебните книги, като източници на литературната история. Свещениците са отбелязвали в белите полета изключителните събития, като наводнения, трусове, погроми и други, случили се по тяхно време. А един поп с намалена набожност, както се показваше професорът, е написал от първо лице да се знае и помни, че еди-коя си година на еди-кой си ден Великден „ е... Пена в гръстето край реката “. В това село единствено попът е бил образован и затова не е крил нито книгата, нито Пена.
Нарочно не написах името на професора, тъй като е огромен академик с интернационална популярност, от дълго време мъртвец, и да се загатва името му единствено по горния мотив е неуважително.
Недостойно е да се изписват всякакви неща по стените и оградите, само че не се свенят да го вършат освен футболните почитатели. Фенове на една партия, която в този момент е във изпълнителната власт, като подлакътник на ГЕРБ, бяха изписали буквите на Джендем тепе. Надписът още си проличава при вглеждане.
При съществуването на над 200 партии в страната ни какво ще се получи, в случай че всяка от тях напише със спрей името си на хълма?! Те множеството, с изключение на едното си име нищо друго си нямат, но нали като си видиш името написано някъде, друго си е. Тези дни шефът на „ Чистота “ изрази за следващ път паниката си от възходящото предпочитание за пошло увековечаване измежду пловдивското население. Рисуват и пишат нелепости и по Сахат тепе.
Г-н Славчо Атанасов, едно от лицата на партията с букви на хълма, в този момент депутат, беше кмет на Пловдив. Сега, не безпричинно, подлага на критика настоящия ни кмет господин Иван Тотев за неразбориите при уличните поправки и организацията на придвижването. Личи желанието на господин Атанасов да се бори още веднъж за кметски мандат. Възпитанието изисква да му пожелаем триумф. И за какво не да му напомним, че откакто оправи уличните поправки, направи светофарите по-умни и реанимира стадион „ Пловдив “, ще би трябвало да се заеме и с пишещите по скалите.
Но пък в този момент стават странни неща в парламентарната му група и е малко евентуално той и останалите сякаш обединени патриоти да са спокойни. Волен Сидеров и Валери Симеонов още веднъж са се хванали гуша за гуша. Единият отлъчва другия и след това се сменят. А ГЕРБ ги желае обединени за съдружници. И самият господин Сидеров упорства и на идващите избори да са дружно. Как тогава да си разбираем ставащото?
Някога в моето далечно детство съвсем никой от нашия град не пропускаше опцията да отиде на зрелище на гостуващия цирк. Нямаше телевизия и цирковете в Народното събрание, в случай че ги е имало и тогава, не бяха обществени.
Запомнил съм двамата клоуни, които главно си разменяха на арената декоративни, само че звучни плесници. Ще да е било по сюжета, конферансието ги попита толкоз ли се ненавиждат, та по този начин грубо се бият. Не, бе, за това ни заплащат, по този начин си вадим хляба, отговори единият, споделяше се Седой. И колбаса, добави другия под бурните овации на публиката. Не съм запомнил неговия артистичен псевдоним, само че помня, че тогава колбасът беше синоним на разкош и лукс.
Бият се, и то не напълно декоративно, нашите патриоти. Защо? Май за подялбата на колбаса ще да е.
Нали си спомняте, че г-да обединените патриоти най-геройски се бореха с така наречен Истанбулска спогодба. Сега, вчепкани един в различен, не виждат по какъв начин тя и прикриващите се в нея джендъри изкусно ги заобикалят.
Наши български медии старателно тиражират новината, че два пингвина гейове в Аквариума на Сидни ще стават родители. Учените забелязали, че двамата извратеняци нежно се ухажват съвсем като естествена двойка от мъжки и женски пингвин. Сега щели да им подложат яйце от тъкмо такава естествена двойка. И гейовете щели да го измътят, тъй като и при естествените двойки мъжкият пингвин взел участие в мътенето толкоз, колкото и женската пингвинка.
Г-да патриоти, в случай че това не е мощна метафора в манифеста на искащите да се легализират еднополовите бракове и да се узакони правото на съпрузите от такива бракове да отглеждат деца, аз от някакъв напълно обикновен неосезаем родолюбец да стана за смях като единен подобен. Ловко ви прескачат еди-какви си, предрешени като пингвини.
И с цел да не се натъжавате, ще ви опиша анекдот. Вие сте мъже, които заради високото си публично състояние сте принудени да се лишавате от много по-човешки неща. От каквито и моряците от корабите за далечно корабоплаване, заради естеството на специалността си, са принудени да се лишават и при всяко слизане на бряг се стремят да наваксат.
Та вицът е... Двама моряци са в офиса на службата за връзки с обществеността на папата. И питат - имате ли на еди-каква си географска широчина и на еди-каква си географска дължина женски манастир? След щателна инспекция съзнателният чиновник от Светипетровия трон им споделя, че няма подобен манастир. Видя ли, бе, споделя единият моряк на другия моряк, аз като ти споделях, че по този начин сме се напили, че сме опъвали пингвини, ти - монахини, та монахини от женски манастир измежду ледовете били...
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ