Смейте се, плачете, само не се сдържайте!
Спомняте си, че казахме, че връзката сред хората включва три момента: вашето лично самочувствие, способността да въздействате на другите и въздействието на другите върху вас.
Разгледахме тайните на положителното самочувствие. Но усещането, което вършим, е втората страна на общуването.
Колко пъти след някакъв диалог или на връщане от посетители сте се обръщали към брачна половинка (съпругата) си, към обичания човек или към самия себе си с въпроса: " Дали ме взеха за простак (глупачка) ", " Дали не помислиха, че съм тъп (тъпа)? ". Или: " Дали не се засегнаха? ". Повечето от хората държат доста на това, по какъв начин са се показали пред другите. Затова и всепризнат " боязън Номер едно " е излизането да приказваш пред доста хора.
И по този начин: това, което казваш, и методът, по който го казваш, имат мощно влияние върху близките. Често пъти те се впечатляват не толкоз от това какво казваш. Не са значими единствено думите или тонът. Прави усещане всичко, което излиза от устните ви, даже вашият смях.
Смехът
Обядвах с другар в един грациозен ресторант в Бевърли Хилс. Разговаряхме си тихичко, когато внезапно някаква жена, през две маси от нас, избухна в изострен, лаещ смях. Беше необикновено - такава елегантна жена да се смее като същинска хиена! Сигурно мъжът, с който обядваше, бе споделил нещо извънредно смешно. Не след дълго ужасният й смях още веднъж разцепи меката тишина на ресторанта. Явно, госпожата продължаваше да се забавлява, без да осъзнава какъв брой доста хора безпокои. Смехът й бе толкоз объркващ, че се наложи келнерът да я помоли най-учтиво да бъде по-малко шумна.
Смехът може да придаде искра на един диалог. Смехът разчупва ледовете, уталожва напрежението. Смехът е лекарство и отлично средство да забравим житейските неволи... Всички ние имаме потребност от смях. Но... когато моментът е подобаващ!
Една моя млада клиентка, Джейн, бе отишла през лятната почивка да работи в застрахователна организация. Джейн беше единствено на осемнадесет години и това бе първата й работа с хора, отвън учебното заведение, несъмнено. Следователно това бе и първото й " излагане " пред мъжката част в службата. Мъжете побързаха да се скъсат от пърпорене към сладкото почтено момиче. За да отреагира на обстановката, Джейн разви някакво нервозно подсмиване, което още повече окуражаваше флиртаджиите, само че й изкараха прякора " мис Кис-кис ".
Забелязали ли сте, че доста хора се кискат (често пъти несъзнателно), когато са смутени или нервни, когато не знаят по какъв начин да се оправят в обещано състояние? Един ден Клара, друга моя клиентка, пристигна да ми заяви, че синът й е станал наркоман. Семейството правело всичко допустимо да се оправи с този проблем - разправяше тя - само че за първи път в живота си виждала, че е изцяло безпомощна... Странното в тази ситуация бе, че след всяка сърцераздирателна детайлност, която ми разказваше, Клара избухваше в смях! Накрая я стопирах и попитах напряко за какво непрестанно се киска, като споделя. " Зная, че е извънредно - сподели Клара. - Сама не зная за какво ме избива на смях. Иначе би трябвало да плача... "
Всъщност реакцията на Клара е постоянно срещано събитие. Когато ни сполети някаква неволя, изцяло допустимо е да изпитаме неудържимо предпочитание да се смеем. Ето за какво доста хора се смеят на заравяне.
Понякога потребността от този неочакван, неоснователен - и несъответствуващ! - смях може да бъде непреодолима. Една от моите клиентки, Джудит, бе другарка с някаква оперна актриса-любителка. Та тази певица, Дорис, непрестанно провела приеми и щом гостите хапнат, Дорис бързала да ги затвори в салона и започвала да им пее мъчителните си арии, до момента в който брачният партньор й приглася на пианото. Все едно, че врещи котка, която дърпат за опашката - тъкмо такова възприятие имала Джудит, като я слушала. И внезапно избухнала в неукротим смях. Стискала се, свивала се, преструвала се, и най-накрая хукнала на открито, преструвайки се, че й е станало неприятно. Ала в този момент към този момент и не помисля да отиде у Дорис, тъй като знае, че не може да управлява смеха си.
Неподходящото експлоадиране в смях - с или без причина - може да има разрушителен резултат върху близките. В интерес на всеки един човек е да познава звука на личния си смях и да може да се чува, когато се смее.
Смеете ли се в несъответствуващи случаи?
Смеете ли се на бедите или злополуките на другите?
Смеете ли се, с цел да скриете своята раздразнителност?
Ако го вършиме, ще се наложи да коригирате тези си " смехови " привички, защото несъответствуващият смях може да бъде същинска засегнатост.
ного от хората, които ме търсят като експерт, ми задават въпроса: " Мога ли да трансформира смеха си? " " Разбира се, че можете да измененията смеха си! " - е моят отговор. И доста от тях в действителност съумяват да го създадат.
Първото нещо, което би трябвало да сторите, е да се вслушате в личния си смях. Ако имате мощен, лаещ смях и бихте желали да го омекотите, пробвайте да се смеете през носа, а не през устата; дръжте устата си затворена.
Контролирането на смеха може да се окаже доста по-лесно, в сравнение с допускате. Ако вашият смях не ви тормози, не бих ви съветвала да се пробвате да измененията метода, по който се смеете, тъй като един смях, който идва напряко от сърцето, е същинска музика за ухото.
