Спомняте ли си Оумуамуа (Oumuamua) – мистериозният, междузвезден обект, който

Спомняте ли си Оумуамуа (Oumuamua) – мистериозният, междузвезден обект, който мина през нашата Слънчева система преди две години? Отново се появи проучване на учени, което твърди, че това може в действителност да е извънземна технология. Това е по този начин, тъй като доста от обясненията за същността на обекта може да са съдбовно неправилни, твърди новото изследване.

Но множеството учени считат, че концепцията, че обектът е извънземна технология, появила се в нашата Слънчева система, е прекомерно фантастична.

През 2018 година в нашата Слънчева система се появи обект, загубен в междузвездното пространство. Обектът, наименуван „ Оумуамуа “, изглеждаше дълъг и тъничък – с форма на пура – и се завърташе в края. След това, околните наблюдения демонстрираха, че се форсира, като че ли нещо го натиска. Учените към момента не са сигурни за какво.

Едно допустимо пояснение? Обектът е бил задвижван от извънземна технология, като светлинен венец, необятен към милиметър, тънка машина, която се форсира, до момента в който се изтласква от слънчевата радиация. Основният последовател на този мотив е Ави Льоб, астрофизик от Харвардския университет.

Повечето учени обаче считат, че ускорението на Оумуамуа евентуално се дължи на естествен феномен.

През юни различен проучвателен екип допусна, че твърдият водород се взривява невидимо от повърхността на междузвездния обект и води до ускорение на придвижването му.

Сега, в нов документ, оповестен в The Astrophysical Journal Letters, Льоб и Тием Хоанг, астрофизик от Корейския институт за астрономия и галактически науки, настояват, че хипотезата за водорода не може да работи в действителния свят – което би означавало, че към момента дава вяра, че Слънчевата система е била посетена от напреднали извънземни.
Ето казуса с Оумуамуа: Той се движи като комета, само че няма класическата опашка на комета, споделя астрофизикът Дарил Селигман, създател на хипотезата за твърдия водород.

„ Оумуамуа беше първият обект, който в миналото е виждан да прелита през нашата Слънчева система и да се връща назад. Това е противоположно на множеството обекти в Слънчевата система, които вършат кръгове към слънцето, като в никакъв случай не напущат системата. Пътуването му и фактът, че придвижването му се форсира, подсказват че Оумуамуа, който е на дължина от 400 до 800 метра, е комета. И все пак, „ не е открита„ кома “или опашка, идваща от обекта “, споделя Селигман.

Обикновено кометите идват от райони, по-отдалечени от Слънцето от метеоритите, а ледът на повърхността им се трансформира напряко в газ, когато се доближават до Слънцето, оставяйки след себе си диря от газ или това, което виждаме като красива опашка, споделя Селигман.

Това гасене и размразяване на леда трансформира метода, по който кометата се движи през космоса, споделя той. Прилича малко на доста муден ракетен мотор: Слънцето нагрява кометата, най-топлата част от нея избухва с газ, а този газ, изтича от кометата, като я изтласква по-бързо и по-бързо надалеч от Слънцето.

В документ, оповестен в The Astrophysical Journal Letters, Селигман от университета в Йейл и астрофизикът Грегъри Лолин допускат, че обектът е комета, формирана отчасти или напълно от водородни леки молекули, формирани от два водородни атома (H2).

Газът H2 замръзва в подпухнало твърдо вещество с ниска компактност единствено когато е доста студено – към минус 259 градуса по Целзий. Изследователите към този момент са предложили съществуването на „ водородни айсберги “ на открито в доста студените пространства на Космоса, пишат Лофлин и Селигман в проучването. И остатъкът от водород няма да се вижда от Земята – това значи, че няма да остави след себе си забележима опашка на кометата.

Числата съгласно създателите също поддържат теорията; до момента в който няколко други субстанции (като корав неон) евентуално могат да обяснят ускорението без опашка на комета, водородът е най-хубавото съвпадане за данните.

Но в новата си публикация Хоанг и Льоб дават отговор на тази концепция и настояват, че обяснението с водородния айсберг има главен проблем: Кометите се образуват, когато ледени зърна прахуляк се сблъскват в пространството и образуват бучки, а по-късно тези буци притеглят повече прахуляк и още други бучки. А кометите са като снежни индивиди: те оцеляват единствено до момента в който не се стопят.

Лепкавостта, която оказва помощ за образуването на комети, е сходна на лепкавостта на кубчета лед, излизащи напряко от леден фризер. Оставете кубче лед на плота за минута-две, оставете повърхността му да се загрее малко и към този момент няма да се усеща лепкава. Тънък филм с течна вода на повърхността му го прави хлъзгав.

Хоанг и Льоб настояват, че даже звездната светлина в най-студените елементи на космоса ще загрее дребни части корав водород, преди да могат да се скупчат и да образуват комета с огромен размер, като Оумуамуа. И по-важното е, че походът от най-близкия „ великански молекулен облак “ – прашен, газообразен регион на пространството, където се счита, че се образуват водородни айсберги – е прекомерно дълъг. Водороден айсберг, пътуващ стотици милиони години през междузвездното пространство, би се разпаднал, поради звездната светлина.

Селигман споделя, че анализът на Льоб е верен, че никоя атомна комета не би оживяла толкоз дълго пътешестване. „ Водородните айсберги не живеят толкоз дълго в галактиката “, споделя той. „ И несъмнено нямат време да стигнат до края й от [най-близкия] великански молекулен облак. “

Теорията би работила единствено в случай че Оумуамуа е на към 40 милиона години, споделя той. През този интервал от време гасенето може да образува продълговата форма на кометата, без да я унищожи напълно. Той сочи разбор, оповестен през април в The Astronomical Journal, в който се оферират редица точки за начало наоколо до Оумуамуа. Авторите на публикацията не са оборили напълно тезата за кометата, което би било невероятно.

Оумуамуа едвам се е движил, когато идва в обсега на гравитация на нашето Слънце, което прави следенето на придвижването на кометата през галактическо пространство мъчно. Но откривателите наблюдаваха какво още е минало през Млечния път, през най-новата галактическа история. Те се стопираха на две групи от млади звезди, движещите се групи Карина и Колумба, изяснява Тим Халат, астрофизик в университета МакГил в Монреал и водещ създател на документа, оповестен през април.

Всички те са се образували преди към 30 милиона до 45 милиона години в облак от газ, който по-късно се е разпръснал. Този дребен разсеял се облак от молекулен газ със единствено няколко млади звезди може да е мястото, където се образуват водородни айсберги, споделя Халат.

„ Идеята на Селигман и Лафлин би могла да работи тук, тъй като H2 обектите би трябвало да имат къс живот в галактиката (както вярно заключава Льоб), а произходът на Карина или Колумба е задоволително млад, с цел да може Оумуамуа да оцелее по пътя си “, споделя той.

Льоб обаче не е склонен. „ Съкращаването на дистанцията, което H2 айсберг би трябвало да измине, не взема решение проблемите, които обрисуваме в нашето проучване, тъй като H2 айсбергът би се образувал, когато неговата родителска планетарна система се е формирала преди милиарди години “ и през тези столетия айсбергът би се изпарил, споделя той пред Live Science.

Льоб споделя също, че се чака водородните айсберги да идват от великански молекулярни облаци, а не от елементи от космоса като Карина или Колумба. И той повтори, че никой водороден айсберг не може да оцелее по пътя от най-близкия великански молекулен облак. Запитан дали има ясно водещо пояснение за ускорението на Оумуамуа, Лоб насочи отговора към към момента непубликувана негова книга – „ Извънземно: първият знак за образован живот оттатък Земята “, която би трябвало да бъде оповестена скоро.