Българите са се забавлявали по домашному, но по-весело
Спомняте ли си по какъв начин е прекарал последната си фамилна вечер на 29 ноември 1913 година Яворов? Преди оня ням изстрел в гръдта на Лора, който съдбовно прекатурва живота му? Били са поканени у свои другари, Тихови. Имало е и неколцина други посетители, сред които Михаил Кремен и годеницата му Дора. Същата Дора, поради която е последната Лорина сцена на ревнивост онази нощ. На масата - мезета и алено вино, закачки и смешки. В тези времена гостуванията, другарските вечери, събиранията “на тиква” или “на баница” са съпроводени със занимания, които през днешния ден ни наподобяват детски или даже безсмислени.
Тази вечер у Тихови играят на известната игра “стихотворения”
Избира се някаква тематика. Първият написва един стих (един ред), вторият написа втори стих и римува, след това прегъва листа по този начин, че да не се вижда първият ред, третият написа трети ред, като “скрива” останалите... Накрая четат цялото стихотворение на глас и се смеят на непредвидените каламбури.
Тази компания си е направила, наподобява, маскен бал
После играли на “топка”. Голяма мъжка носна забрадка, овързана на топка, се подмята ненадейно на някого от компанията, съпроводено с първата сричка на авансово намислена двусрична дума. Този, който хваща топката, би трябвало на мига да съобрази и да каже втората част на думата, в случай че сгреши - изгаря. Михаил Кремен хвърля към Яворов топката и споделя “Ло”, а поетът, вместо да каже “ра”, споделя “кум”, всички се изсмиват неудобно, поглеждайки към Лора, която наподобява отнесена.
Имало е и още една игра нея вечер, загатва я Яворов след време в писмото си до прокурора - играта на “оракул”. (Мнозина я помнят като “Оракуле, кажи!”.) Закриват очите на един с забрадка и го питат, сочейки (невидимо за него) различен участник от компанията: “Кажи този какво мисли сега... къде ще върви на следващия ден... какво да направи в този момент...” “Несъответните” отговори на оракула провокират общ смях. Изглежда “оракулът” е споделил за Лора, че ще пътува надалече. Но тя пред всички отхвърля да има такова желание:
Не, няма да остави брачна половинка си самичък...
Яворов споделя на прокурора тази преживелица като доказателство, че Лора не се е канила да бяга в Париж...
Английският публицист Рубен Хенри Маркъм, който идва в България през 1912 година, написа: “Животът в София... не се отличава с буйна забава и след среднощ множеството улици са тихи...”. Истината е, че тогава в България към момента няма това изобилие от кабарета, питейни заведения и игрални домове, които по-късно ще се зароят и ще станат мотив за доста фамилни кавги. Честите събирания по къщите е най-достъпният метод на българите да се посмеят, да потанцуват, да обсъдят събитията от деня... Любопитното е, че това върви непроменяемо с “жива” музика - в градските къщи, наред със селските черги и турското кафениче за кафе, постоянно има пиано. На него свири домакинята или дъщерята, само че постоянно се приканват и гостите. Модерно е да се свири на мандолина или на китара, даже на мундхармоника. Да се рецитират стихове! Писателят Михалаки Георгиев свирел да вземем за пример на флейта и правел фокуси! Несемейните
младежи играят на “Шегите на Амур”
Върху картончета, сходни на карти, са написани фрази, които показват интерес, деликатност, любознание, секрети усеща... Който се свени да приказва, употребява картичките, с цел да направи контакт.
В Двора, естествено, заниманията са от друга класа. Например домакински концерт на свещи с поканената особено за случая певица Филиппина Еделберг от Виена. Или основаването на “жива картина” - нещо като театро. Новоизлюпените първенци и управници на България също провеждат в домовете си вечеринки, соарета, журове.
В Двореца – “жива картина”
И тук играят простички, само че занимателни детски игри - примерно на пръстен, на жмичка, на “китайска гощавка”. Било занимателно да гледаш по какъв начин почитан служител рови с нос в купата с брашно, с цел да откри скрития пръстен... Или пък по какъв начин почитан от всички банков шеф, с вързани очи, гадае какво му дават в ръката - парче тесто или кокалче от печеното... Разменят се предложения за “чай с танци” и “бридж вечери”.
Появата на грамофона основава всеобща полуда
Там, където има грамофон, надали не непрекъснато се свири и танцува, за смут на съседите. Инициатори на вечеринките и “музикалните вечери” можели да бъдат професионалните гилдии - касапите, търговците, лозарите, бакалите, някое женско сдружение. Пловдивската “въздържателна дружина” пуснала известие във в. “Пловдив” през 1903 година: “По предходната седмица тукашната Въздържателна тайфа, председателствувана отъ г-на Шопова, даде вечеринка с песни, разкази и сценки - всички ориентирани да постигнатъ една целъ - да съдействуватъ за напредъка на въздържанието отъ спиртни пития. Имаше и вълшебен фенеръ. Както множеството разкази, така и сценките и песните, както магический фенеръ ся извършиха успешно. Вечеринката ся свърши съ песенъта: Трезвена сме тайфа.”
Т.нар. “магический фенер” съставлява простоват прожекционен уред, фиктивен в средата на 17 век, който уголемява на екран нарисувани изображения - на дяволи, демони, призраци...
Фенерът бил на мода дълго време, преди киното да го погребе, и постоянно предизвиквал у дамите писъци на нерешителност и смут.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Тази вечер у Тихови играят на известната игра “стихотворения”
Избира се някаква тематика. Първият написва един стих (един ред), вторият написа втори стих и римува, след това прегъва листа по този начин, че да не се вижда първият ред, третият написа трети ред, като “скрива” останалите... Накрая четат цялото стихотворение на глас и се смеят на непредвидените каламбури.
Тази компания си е направила, наподобява, маскен бал
После играли на “топка”. Голяма мъжка носна забрадка, овързана на топка, се подмята ненадейно на някого от компанията, съпроводено с първата сричка на авансово намислена двусрична дума. Този, който хваща топката, би трябвало на мига да съобрази и да каже втората част на думата, в случай че сгреши - изгаря. Михаил Кремен хвърля към Яворов топката и споделя “Ло”, а поетът, вместо да каже “ра”, споделя “кум”, всички се изсмиват неудобно, поглеждайки към Лора, която наподобява отнесена.
Имало е и още една игра нея вечер, загатва я Яворов след време в писмото си до прокурора - играта на “оракул”. (Мнозина я помнят като “Оракуле, кажи!”.) Закриват очите на един с забрадка и го питат, сочейки (невидимо за него) различен участник от компанията: “Кажи този какво мисли сега... къде ще върви на следващия ден... какво да направи в този момент...” “Несъответните” отговори на оракула провокират общ смях. Изглежда “оракулът” е споделил за Лора, че ще пътува надалече. Но тя пред всички отхвърля да има такова желание:
Не, няма да остави брачна половинка си самичък...
Яворов споделя на прокурора тази преживелица като доказателство, че Лора не се е канила да бяга в Париж...
Английският публицист Рубен Хенри Маркъм, който идва в България през 1912 година, написа: “Животът в София... не се отличава с буйна забава и след среднощ множеството улици са тихи...”. Истината е, че тогава в България към момента няма това изобилие от кабарета, питейни заведения и игрални домове, които по-късно ще се зароят и ще станат мотив за доста фамилни кавги. Честите събирания по къщите е най-достъпният метод на българите да се посмеят, да потанцуват, да обсъдят събитията от деня... Любопитното е, че това върви непроменяемо с “жива” музика - в градските къщи, наред със селските черги и турското кафениче за кафе, постоянно има пиано. На него свири домакинята или дъщерята, само че постоянно се приканват и гостите. Модерно е да се свири на мандолина или на китара, даже на мундхармоника. Да се рецитират стихове! Писателят Михалаки Георгиев свирел да вземем за пример на флейта и правел фокуси! Несемейните
младежи играят на “Шегите на Амур”
Върху картончета, сходни на карти, са написани фрази, които показват интерес, деликатност, любознание, секрети усеща... Който се свени да приказва, употребява картичките, с цел да направи контакт.
В Двора, естествено, заниманията са от друга класа. Например домакински концерт на свещи с поканената особено за случая певица Филиппина Еделберг от Виена. Или основаването на “жива картина” - нещо като театро. Новоизлюпените първенци и управници на България също провеждат в домовете си вечеринки, соарета, журове.
В Двореца – “жива картина”
И тук играят простички, само че занимателни детски игри - примерно на пръстен, на жмичка, на “китайска гощавка”. Било занимателно да гледаш по какъв начин почитан служител рови с нос в купата с брашно, с цел да откри скрития пръстен... Или пък по какъв начин почитан от всички банков шеф, с вързани очи, гадае какво му дават в ръката - парче тесто или кокалче от печеното... Разменят се предложения за “чай с танци” и “бридж вечери”.
Появата на грамофона основава всеобща полуда
Там, където има грамофон, надали не непрекъснато се свири и танцува, за смут на съседите. Инициатори на вечеринките и “музикалните вечери” можели да бъдат професионалните гилдии - касапите, търговците, лозарите, бакалите, някое женско сдружение. Пловдивската “въздържателна дружина” пуснала известие във в. “Пловдив” през 1903 година: “По предходната седмица тукашната Въздържателна тайфа, председателствувана отъ г-на Шопова, даде вечеринка с песни, разкази и сценки - всички ориентирани да постигнатъ една целъ - да съдействуватъ за напредъка на въздържанието отъ спиртни пития. Имаше и вълшебен фенеръ. Както множеството разкази, така и сценките и песните, както магический фенеръ ся извършиха успешно. Вечеринката ся свърши съ песенъта: Трезвена сме тайфа.”
Т.нар. “магический фенер” съставлява простоват прожекционен уред, фиктивен в средата на 17 век, който уголемява на екран нарисувани изображения - на дяволи, демони, призраци...
Фенерът бил на мода дълго време, преди киното да го погребе, и постоянно предизвиквал у дамите писъци на нерешителност и смут.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ