Техният и нашият Шенген
Спомням си, че още бях в шести клас, когато думата " Шенген " навлезе в всекидневието. Фолкпевицата Кали имаше такава ария. Хората заживяха с фантазията, че някой ден ще пътуват свободно, без да се постанова да чакат месеци за виза, а след това да се редят на безкрайни опашки по летищата.
Визите за Европа отпаднаха относително бързо - още през 2007 година И тогава имаше огромна еуфория - ще пътуваме надали не непрекъснато, като че ли за това не са нужни и пари. Безспорно е, че напредването се улесни и към този момент няма потребност да попълняме куп документи с безумни въпроси, към този момент няма спящи пред посолствата, с цел да бъдат първите признати на идващия ден и няма огорчени, тъй като не са получили по този начин жадуваното позволение.
Като всяко знамение и това беше за три дни.
По мотив влизането ни в Шенген, от ДУМА се свързахме с няколко индивида, които обичат да пътуват или се постанова да го вършат по работа. Мнението на всички беше, че ненужно се радваме, че си спестяваме няколко минути от инспекция на документи по летищата. Така или другояче би трябвало по-късно да си чакаш багажа - в случай че не чакаш на едно място, ще стоиш по-дълго на друго. Освен, в случай че имаш единствено ръчен.
Тогава за какво имаме възприятието, че евролидерите отново нещо ни баламосват, а родните политици несправедливо се кичат с незаслужени триумфи?
Знаем ли в реалност какво съставлява това пространство?
То включва 29 европейски страни, които са премахнали граничния надзор между тях и са страни по Шенгенското съглашение от 1985 година Името му произлиза от мястото на подписване – люксембургското село Шенген. Почти всички страни членки на Европейския съюз ползват съглашението. Изключение прави
Кипър, тъй като не е извършил изискванията за използването му. Пространството обгръща население от над 400 000 000 души и територия от 4 312 099 км. Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн също ползват шенгенските правила, макар че не са членове на Европейски Съюз.
Според оценката на Европейската комисия от 16 ноември 2022 година България и Румъния са подготвени да вземат участие пълноправно в Шенгенското пространство. Но в този момент виждаме, че не е тъкмо по този начин. Австрия ни пусна единствено за въздушния и морския Шенген. Сухопътният към момента остава мираж поради противозаконните мигранти.
Ако следим деликатно протичащото се на европейския терен, ще забележим, че в действителност даже страни, които са пълноправни членки на безвизовото пространство, през днешния ден са принудени да затварят границите си и да подхващат непоколебим граничен надзор. Преди година държавните управления на Чехия, Словения, Австрия, Италия и други твърдяха, че това е единствено краткотрайна мярка, само че историята ни учи, че няма нищо по-вечно от краткотрайното. Две седмици бяха последвани от нови две, след това от три, по-късно месец и съвсем година по-късно - ситуацията е същото.
Гърция и Италия - две страни, през които ежедневно влизат стотици бежанци на територията на Европейския съюз, част от Шенген, в нито един миг не бяха застрашени с изваждане от него макар очевидната некадърност да се оправят с казуса. Обаче България и Румъния се оказахме бодил в очите. И по-скоро ние, тъй като северните ни съседи за малко да бъдат отделени от нас и да влязат, а пък ние да си чакаме. Дори преди няколко дни немският канцлер Олаф Шолц беше на посещаване в Букурещ и загатна, че страната от дълго време е трябвало да влезе в Шенген. А за нас? Нищо. За нас в никакъв случай моментът не е подобаващ, без значение дали отговаряме на изискванията или не.
Засега разтуха ще ни бъде, че и пълноправните членове имат затегнат надзор на сухопътните граници - непредпазливо тук-там сме сложени при идентични условия. Засега.
Не бива да забравяме и
рисковете, които се крият
Всеки от нас има най-малко един прочут, женен или по отношение на чужденец/ка. Повечето от тях имат деца. При забележителен % от двойките, връзката приключва с разлъка. И стартира драмата при кого да остане наследникът или наследниците, кой от двамата родители ще се " жертва " да остане в непознатата страна и по какъв начин въпреки всичко ще води малчуганите на посетители на другите баба и дядо?
Досега законите у нас бяха безапелационни: дете може да бъде изведено отвън страната, единствено при нотариално заварено пълномощие, че родителят, който няма да пътува, дава единодушието. Законите още ги има, обаче...
Два дни след влизането ни в Шенген и след два регистрирани несполучливи опита, се появи първият случай на похищение на дете.
Проблемът е там, че преди свободното пътешестване имаше рестрикции, имахме инспекции по границите, а в този момент нямаме. Има инспекция от самата самолетна компания преди самото качване на самолета и то е единствено, с цел да бъде разпознат пасажерът.
“Преди да влезем в Шенген, родителят, който не е склонен детето му да пътува в чужбина можеше да уведоми Гранична полиция със заявление и то незабавно влизаше в системата ”, разяснява адвокатката Йорданка Бекирска, президентка на Комисията по фамилно право към Федерацията на Европейската адвокатура и единствената българска юристка, която съставлява страната в Международната академия по фамилно право...
По думите й Хагската спогодба оказва помощ при такива случаи. " Хагската спогодба е международноправна протекция против родителското похищение, което се приема за доста съществено нарушаване на детските права. Както е в този случай, защото майката е отвлякла детето - доста е неверно да се счита, че бащата би трябвало да води дело против майката, не, българската страна би трябвало да води дело против белгийската, където е отведено детето ", изясни вещото лице. " От момента, когато бъде локализирано детето, белгийският съд би трябвало наложително да го върне на бащата тук. В България така наречен " родителско похищение " не е криминализирано, само че в доста други страни е ", посочи юристът.
Йорданка Бекирска акцентира, че в случай че детето е включено в шенгенската осведомителна система, където е регистриран риск от негово вероятно похищение, единствено тогава детето ще бъде спряно да напусне шенгенското пространство. В противоположен случай то свободно може да напусне Шенген с единия си родител.
Това е първият случай на родителско похищение след влизането ни в Шенген. Има риск тези случаи да се усилват поради неналичието на закон в Семейния кодекс, който да урежда родителското похищение като закононарушение. Подобен закон е написан в Наказателния кодекс, само че той урежда единствено случаи, в които е забъркано трето лице. Така всеки родител може да води детето в различен град или страна без знанието на другия. В сходни случаи не се планува даже административно наказване. Ако детето е отведено отвън България, се работи по интернационална правна протекция и Хагската спогодба, само че единствено в случай че то не е навършило 16 години. Така детето може да бъде върнато до 6 седмици в страната, в която се води, че живее. Държавите, които са членки на Хагската спогодба, са 93. Изключения вършат страни от Африка. Връщането на деца от страни, които не са част от Шенген или Хагската спогодба, е мъчно, а от време на време и невероятно.
Сякаш този факт не е задоволително стеснителен, а се оказва, че...
Всеки може да изведе непознато дете зад граница след влизането ни в Шенген. Според новите разпореждания могат да пътуват без декларация за единодушие от родител за овакантяване на страната всички малолетни (до 14 г.) и малолетни (между 14 и 18 г.) български жители. Де факто, това значи, че всеки пълновръстен може да изведе детето ни зад граница.
Тази “свобода ” провокира съществени терзания измежду родителите. Адвокати, занимаващи се със фамилно право и домашно принуждение, молят да се подхващат ограничения, които да предотвратят извеждането на деца отвън рамките на страната ни от изцяло непознати хора.
Мигрантите като
разменна монета
Малко откакто стана ясно, че ще станем част от въздушния и морския Шенген, изтече информация каква цена е трябвало да платим - да ни връщат назад мигрантите, регистрирани у нас.
Най-бедната страна в Европейски Съюз, която мъчно обезпечава удовлетворителен живот на популацията си, би трябвало да приема чужденците, получили документи у нас, само че безапелационни, че не желаят да остават тук. Това било изискването на Виена, с цел да ни пусне отчасти в безвизовото пространство.
По публични данни са върнати единствено 18 лица от Австрия, само че неофициалните няма в никакъв случай да разберем.
Същевременно се оказа, че България ползва и регламента Дъблин от присъединението си в Европейски Съюз. От 1 януари 2024 до 4 март 2024 година по това съглашение са осъществени прехвърляния на общо 168 лица: Австрия ни е върнала 69 лица, Германия - 51, Франция - 15, Белгия - 10, Швейцария - 8, Нидерландия - 6, Румъния - 5, Швеция - 2, Полша и Чехия по едно лице.
Бежанският център в Харманли е претъпкан. Немска нправителствена организация беше направила инспекция при започване на годината и открила, че изискванията са потресаващи. Въпреки това богатите европейски страни ни връщат мигрантите. А у нас остава чувството, че следва да забележим какъв капан е " Шенген ", както и следващата неточност на политиците ни, които не умеят да пазят ползите на България.
Свободата да...
" се усещаме европейци "
Още в първия ден с влизането ни в безвизовото (въздушно и морско) пространство, българин хвърча с частния си аероплан до Италия, с цел да пие едно кафе. 38-годишният Асен Сурдолов и спътницата му Кристин станаха първите българи, усетили " свободата " да не се минава през митници, инспекция на документи и т. н.
По думите им, двамата кацнали на дребното летище " Корте " на няколко километра от Лече, пили кафе на италианска земя и поели назад към дома.
" Чакам да бъдем част от Шенген от доста години и нямаше по какъв начин да пропусна да пилотирам първия частен аероплан прелетял пространството при новите условия. Горд съм, че го направих и нямам самообладание още веднъж да хвърча. Вече мога да го върша свободно от всяка точка на България до всяка точка на Европа и назад без да се постанова да минавам по всички бюрократични стъпки, като до момента ", хвали се Асен. И добавя: „ Съществената разлика е, че като част от Шенгенското пространство спестяваме митници, документи, време и най-много нерви. Вече се усещам същински европеец! Усещането за свободата да летиш и да нямаш граници, към този момент е изцяло действително и извънредно вълнуващо! ", добави с необятна усмивка Асен Сурдолов.
Из обществените мрежи мненията по отношение на постъпката му са спорни. Някои я дефинират като " гъзария ", други му ръкопляскат и му се възхищават. Трети злорадо пишат, че в случай че разполагат с частен аероплан и те биха създали същото.
Като се замислим... Наистина ли такова нещо е способно да ни накара да се усещаме повече или по-малко европейци? Исторически ние не сме ли такива? А и във времената, в които живеем - всекидневно границите минават противозаконни мигранти и бежанци, в никакъв случай не се знае по кое време някой човек няма да откачи и да реши да предприеме някаква полуда... не е ли в наш интерес да има по-затегнат надзор по границите?
Това ни води към следния проблем...
Щом сме част от " водния Шенген "
за какво река Дунав е изключение?
За въздушното пространство няма никакви ограничавания (засега). Но по какъв начин стоят нещата с водата, където също беше обещан безвизов надзор? Няма по какъв начин да подминем обстоятелството, че имаме контролно пропусквателни пунктове на река Дунав. Но част ли е тя от по този начин наречения воден Шенген?
Оказва се, че пресичането на границата с Румъния с транспортен съд или автомобил ще става по остарелия метод - с всички гранични инспекции. Най-потърпевши при прекосяването на българо-румънската граница ще продължат да бъдат превозвачите, на които им се постанова от време на време да чакат цяло денонощие.
" Дори и Дунав да беше част от водния Шенген, това отново не би трансформирало нищо ", безапелационни са превозвачите.
" Ако Дунав бе свободен воден път, това би довело до развиване на туризма ", разяснява Валери Иванов, притежател на транспортен съд за разходки. " Ако сега решим да тръгнем, всичко е свързaно с инспекция от митниците, проверки, закъснение на хората като време. Един екскурзиант, като идва да се разхожда, той не желае да стои през целия ден на едно място. Иска да отидем в Гюргево, да го вземем, да се качи на кораба, да го разходим в българския сектор и след час-два да го върнем в Румъния ".
И по този начин - браншовите организации в превоза освен, че не виждат изгоди от влизането на България в Шенген по въздух и вода, само че и плануват банкрути.
В подобен случай - родните политици май на вятъра се радват с " достижението " си? Водно, водно пространство, само че с изключения, които директно ни засягат, а както стана ясно - скоро ще се отразят и на стопанската система ни. И то не в позитивен аспект.
Визите за Европа отпаднаха относително бързо - още през 2007 година И тогава имаше огромна еуфория - ще пътуваме надали не непрекъснато, като че ли за това не са нужни и пари. Безспорно е, че напредването се улесни и към този момент няма потребност да попълняме куп документи с безумни въпроси, към този момент няма спящи пред посолствата, с цел да бъдат първите признати на идващия ден и няма огорчени, тъй като не са получили по този начин жадуваното позволение.
Като всяко знамение и това беше за три дни.
По мотив влизането ни в Шенген, от ДУМА се свързахме с няколко индивида, които обичат да пътуват или се постанова да го вършат по работа. Мнението на всички беше, че ненужно се радваме, че си спестяваме няколко минути от инспекция на документи по летищата. Така или другояче би трябвало по-късно да си чакаш багажа - в случай че не чакаш на едно място, ще стоиш по-дълго на друго. Освен, в случай че имаш единствено ръчен.
Тогава за какво имаме възприятието, че евролидерите отново нещо ни баламосват, а родните политици несправедливо се кичат с незаслужени триумфи?
Знаем ли в реалност какво съставлява това пространство?
То включва 29 европейски страни, които са премахнали граничния надзор между тях и са страни по Шенгенското съглашение от 1985 година Името му произлиза от мястото на подписване – люксембургското село Шенген. Почти всички страни членки на Европейския съюз ползват съглашението. Изключение прави
Кипър, тъй като не е извършил изискванията за използването му. Пространството обгръща население от над 400 000 000 души и територия от 4 312 099 км. Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн също ползват шенгенските правила, макар че не са членове на Европейски Съюз.
Според оценката на Европейската комисия от 16 ноември 2022 година България и Румъния са подготвени да вземат участие пълноправно в Шенгенското пространство. Но в този момент виждаме, че не е тъкмо по този начин. Австрия ни пусна единствено за въздушния и морския Шенген. Сухопътният към момента остава мираж поради противозаконните мигранти.
Ако следим деликатно протичащото се на европейския терен, ще забележим, че в действителност даже страни, които са пълноправни членки на безвизовото пространство, през днешния ден са принудени да затварят границите си и да подхващат непоколебим граничен надзор. Преди година държавните управления на Чехия, Словения, Австрия, Италия и други твърдяха, че това е единствено краткотрайна мярка, само че историята ни учи, че няма нищо по-вечно от краткотрайното. Две седмици бяха последвани от нови две, след това от три, по-късно месец и съвсем година по-късно - ситуацията е същото.
Гърция и Италия - две страни, през които ежедневно влизат стотици бежанци на територията на Европейския съюз, част от Шенген, в нито един миг не бяха застрашени с изваждане от него макар очевидната некадърност да се оправят с казуса. Обаче България и Румъния се оказахме бодил в очите. И по-скоро ние, тъй като северните ни съседи за малко да бъдат отделени от нас и да влязат, а пък ние да си чакаме. Дори преди няколко дни немският канцлер Олаф Шолц беше на посещаване в Букурещ и загатна, че страната от дълго време е трябвало да влезе в Шенген. А за нас? Нищо. За нас в никакъв случай моментът не е подобаващ, без значение дали отговаряме на изискванията или не.
Засега разтуха ще ни бъде, че и пълноправните членове имат затегнат надзор на сухопътните граници - непредпазливо тук-там сме сложени при идентични условия. Засега.
Не бива да забравяме и
рисковете, които се крият
Всеки от нас има най-малко един прочут, женен или по отношение на чужденец/ка. Повечето от тях имат деца. При забележителен % от двойките, връзката приключва с разлъка. И стартира драмата при кого да остане наследникът или наследниците, кой от двамата родители ще се " жертва " да остане в непознатата страна и по какъв начин въпреки всичко ще води малчуганите на посетители на другите баба и дядо?
Досега законите у нас бяха безапелационни: дете може да бъде изведено отвън страната, единствено при нотариално заварено пълномощие, че родителят, който няма да пътува, дава единодушието. Законите още ги има, обаче...
Два дни след влизането ни в Шенген и след два регистрирани несполучливи опита, се появи първият случай на похищение на дете.
Проблемът е там, че преди свободното пътешестване имаше рестрикции, имахме инспекции по границите, а в този момент нямаме. Има инспекция от самата самолетна компания преди самото качване на самолета и то е единствено, с цел да бъде разпознат пасажерът.
“Преди да влезем в Шенген, родителят, който не е склонен детето му да пътува в чужбина можеше да уведоми Гранична полиция със заявление и то незабавно влизаше в системата ”, разяснява адвокатката Йорданка Бекирска, президентка на Комисията по фамилно право към Федерацията на Европейската адвокатура и единствената българска юристка, която съставлява страната в Международната академия по фамилно право...
По думите й Хагската спогодба оказва помощ при такива случаи. " Хагската спогодба е международноправна протекция против родителското похищение, което се приема за доста съществено нарушаване на детските права. Както е в този случай, защото майката е отвлякла детето - доста е неверно да се счита, че бащата би трябвало да води дело против майката, не, българската страна би трябвало да води дело против белгийската, където е отведено детето ", изясни вещото лице. " От момента, когато бъде локализирано детето, белгийският съд би трябвало наложително да го върне на бащата тук. В България така наречен " родителско похищение " не е криминализирано, само че в доста други страни е ", посочи юристът.
Йорданка Бекирска акцентира, че в случай че детето е включено в шенгенската осведомителна система, където е регистриран риск от негово вероятно похищение, единствено тогава детето ще бъде спряно да напусне шенгенското пространство. В противоположен случай то свободно може да напусне Шенген с единия си родител.
Това е първият случай на родителско похищение след влизането ни в Шенген. Има риск тези случаи да се усилват поради неналичието на закон в Семейния кодекс, който да урежда родителското похищение като закононарушение. Подобен закон е написан в Наказателния кодекс, само че той урежда единствено случаи, в които е забъркано трето лице. Така всеки родител може да води детето в различен град или страна без знанието на другия. В сходни случаи не се планува даже административно наказване. Ако детето е отведено отвън България, се работи по интернационална правна протекция и Хагската спогодба, само че единствено в случай че то не е навършило 16 години. Така детето може да бъде върнато до 6 седмици в страната, в която се води, че живее. Държавите, които са членки на Хагската спогодба, са 93. Изключения вършат страни от Африка. Връщането на деца от страни, които не са част от Шенген или Хагската спогодба, е мъчно, а от време на време и невероятно.
Сякаш този факт не е задоволително стеснителен, а се оказва, че...
Всеки може да изведе непознато дете зад граница след влизането ни в Шенген. Според новите разпореждания могат да пътуват без декларация за единодушие от родител за овакантяване на страната всички малолетни (до 14 г.) и малолетни (между 14 и 18 г.) български жители. Де факто, това значи, че всеки пълновръстен може да изведе детето ни зад граница.
Тази “свобода ” провокира съществени терзания измежду родителите. Адвокати, занимаващи се със фамилно право и домашно принуждение, молят да се подхващат ограничения, които да предотвратят извеждането на деца отвън рамките на страната ни от изцяло непознати хора.
Мигрантите като
разменна монета
Малко откакто стана ясно, че ще станем част от въздушния и морския Шенген, изтече информация каква цена е трябвало да платим - да ни връщат назад мигрантите, регистрирани у нас.
Най-бедната страна в Европейски Съюз, която мъчно обезпечава удовлетворителен живот на популацията си, би трябвало да приема чужденците, получили документи у нас, само че безапелационни, че не желаят да остават тук. Това било изискването на Виена, с цел да ни пусне отчасти в безвизовото пространство.
По публични данни са върнати единствено 18 лица от Австрия, само че неофициалните няма в никакъв случай да разберем.
Същевременно се оказа, че България ползва и регламента Дъблин от присъединението си в Европейски Съюз. От 1 януари 2024 до 4 март 2024 година по това съглашение са осъществени прехвърляния на общо 168 лица: Австрия ни е върнала 69 лица, Германия - 51, Франция - 15, Белгия - 10, Швейцария - 8, Нидерландия - 6, Румъния - 5, Швеция - 2, Полша и Чехия по едно лице.
Бежанският център в Харманли е претъпкан. Немска нправителствена организация беше направила инспекция при започване на годината и открила, че изискванията са потресаващи. Въпреки това богатите европейски страни ни връщат мигрантите. А у нас остава чувството, че следва да забележим какъв капан е " Шенген ", както и следващата неточност на политиците ни, които не умеят да пазят ползите на България.
Свободата да...
" се усещаме европейци "
Още в първия ден с влизането ни в безвизовото (въздушно и морско) пространство, българин хвърча с частния си аероплан до Италия, с цел да пие едно кафе. 38-годишният Асен Сурдолов и спътницата му Кристин станаха първите българи, усетили " свободата " да не се минава през митници, инспекция на документи и т. н.
По думите им, двамата кацнали на дребното летище " Корте " на няколко километра от Лече, пили кафе на италианска земя и поели назад към дома.
" Чакам да бъдем част от Шенген от доста години и нямаше по какъв начин да пропусна да пилотирам първия частен аероплан прелетял пространството при новите условия. Горд съм, че го направих и нямам самообладание още веднъж да хвърча. Вече мога да го върша свободно от всяка точка на България до всяка точка на Европа и назад без да се постанова да минавам по всички бюрократични стъпки, като до момента ", хвали се Асен. И добавя: „ Съществената разлика е, че като част от Шенгенското пространство спестяваме митници, документи, време и най-много нерви. Вече се усещам същински европеец! Усещането за свободата да летиш и да нямаш граници, към този момент е изцяло действително и извънредно вълнуващо! ", добави с необятна усмивка Асен Сурдолов.
Из обществените мрежи мненията по отношение на постъпката му са спорни. Някои я дефинират като " гъзария ", други му ръкопляскат и му се възхищават. Трети злорадо пишат, че в случай че разполагат с частен аероплан и те биха създали същото.
Като се замислим... Наистина ли такова нещо е способно да ни накара да се усещаме повече или по-малко европейци? Исторически ние не сме ли такива? А и във времената, в които живеем - всекидневно границите минават противозаконни мигранти и бежанци, в никакъв случай не се знае по кое време някой човек няма да откачи и да реши да предприеме някаква полуда... не е ли в наш интерес да има по-затегнат надзор по границите?
Това ни води към следния проблем...
Щом сме част от " водния Шенген "
за какво река Дунав е изключение?
За въздушното пространство няма никакви ограничавания (засега). Но по какъв начин стоят нещата с водата, където също беше обещан безвизов надзор? Няма по какъв начин да подминем обстоятелството, че имаме контролно пропусквателни пунктове на река Дунав. Но част ли е тя от по този начин наречения воден Шенген?
Оказва се, че пресичането на границата с Румъния с транспортен съд или автомобил ще става по остарелия метод - с всички гранични инспекции. Най-потърпевши при прекосяването на българо-румънската граница ще продължат да бъдат превозвачите, на които им се постанова от време на време да чакат цяло денонощие.
" Дори и Дунав да беше част от водния Шенген, това отново не би трансформирало нищо ", безапелационни са превозвачите.
" Ако Дунав бе свободен воден път, това би довело до развиване на туризма ", разяснява Валери Иванов, притежател на транспортен съд за разходки. " Ако сега решим да тръгнем, всичко е свързaно с инспекция от митниците, проверки, закъснение на хората като време. Един екскурзиант, като идва да се разхожда, той не желае да стои през целия ден на едно място. Иска да отидем в Гюргево, да го вземем, да се качи на кораба, да го разходим в българския сектор и след час-два да го върнем в Румъния ".
И по този начин - браншовите организации в превоза освен, че не виждат изгоди от влизането на България в Шенген по въздух и вода, само че и плануват банкрути.
В подобен случай - родните политици май на вятъра се радват с " достижението " си? Водно, водно пространство, само че с изключения, които директно ни засягат, а както стана ясно - скоро ще се отразят и на стопанската система ни. И то не в позитивен аспект.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ