Спомних си действителен случай, който вие всички ще приемете за

Спомних си автентичен случай, който вие всички ще приемете за анекдот, обаче на мен действително ми се случи!
Всички тези драми за „хай-тек“ безаналоговия съветски крипто-вирус, който е поразил „Български пощи“, до момента в който те гладко са прекосявали от принципалството на „Дедо Еконтий“ към принцици.. цици.. ци… ци..
Извинете, запецна ми клавиатурата!
Уф! Пак прощавайте за паузата. Инсталирах си XP на мястото на Windows 97 и към този момент съм в крайник с вицепремиера по дейно ръководство Калина Константинова.
Та… Годината е 199… и някоя. Май е втора, трета, четвърта най-много. Обедна отмора. Поседнал съм на скамейка в градинката против редакцията, т.е. тъкмо до „Старата поща“ в Бургас. Аз не съм в отмора – на оперативката дадох обещание стремително „Чело“ (тоест водещ материал) за втора страница с транспорт от първа, обаче репортерите от отдела ми се дънят и публикацията виси със страшна мощ. И до момента в който си мачкам главата по какъв начин да проверим обстоятелствата до пет следобяд, долавям диалог от прилежащата скамейка.
Две пощенски матрони споделят усещанията си от усилените курсове по компютърна просветеност, поради които пощата на процедура не работи:
– Ми кату всье греша, по какъв начин да съ управя?!
– Ни съ притиснявъй, давъш му кумандата „Васкир“!
Двайсет секунди по-късно мозъкът ми реагира на страничната информация. „Васкир…“ Баси! Какво ли пък е това?!
И внезапно експлодирам в смях и не мога да се спра, стрините ме гледат необичайно и съжалително.
Васк ир…
На латиница Back up.

Стоян Илиев, коментар във фейсбук