Спомените са навсякъде: образи на герои от миналото, кадри от

...
Спомените са навсякъде: образи на герои от миналото, кадри от
Коментари Харесай

Шампионът от миналото в Шампионската лига на модерността

Спомените са на всички места: облици на герои от предишното, фрагменти от изгубената популярност.

Настоящото потомство играчи на Цървена звезда няма къде да избягат от тези мемоари. Те са на всички места: в съблекалните на подготвителната база, в тунела към стадиона, именуван от всички в Сърбия „ Мала Маракана”. Служат като напомняне, като доказателство, като подчертаване на това, което в миналото е бил Цървена звезда; на всичко това, което в миналото е направил. Има фотоси на най-великите играчи на клуба и на неговите най-велики победи: против Барселона, Реал Мадрид, Байерн (Мюнхен) – всички аристократи на европейския футбол.

Някои са на самата „ Маракана” от времената, когато тя приемала над 100 000 почитатели и когато тътенът бил по този начин пронизителен, че, както споделят футболистите, е можело в тунела преди първия съдийски сигнал да се усети трептенето на бетонените стени. А най-вече са на коронното достижение на Звезда – спечелването на трофея, който издига този клуб в групата на определените: Купата на европейските първенци.

„ Това е огромна работа – сподели неотдавна бранителят на тима и на Австралия Милош Дегенек пред „ Омниспорт”. – Разбираш, че си пристигнал в клуб, за който са играли някои от най-големите играчи освен в Сърбия, а и в Европа. Осъзнаваш, че си пристигнал в клуб, който е бил европейски и международен първенец.”



Когато бе изтеглен жребият за груповата фаза на актуалното издание на Шампионската лига преди няколко седмици в Монте Карло, Цървена звезда не притегли огромно внимание. Целият фокус беше ориентиран другаде: дали Реал Мадрид ще завоюва четвъртата си поредна Европейска купа, или Барселона ще го спре; по какъв начин ще се показа Ювентус в първия сезон с Кристиано Роналдо в редиците си, още повече при идното му завръщане на „ Олд Трафърд” за мач с Манчестър Юнайтед; дали обезверено искащият трофея и помпан с петродолари Пари Сен Жермен ще излезе от групата си с Ливърпул и Наполи…

За мнозина, най-малко отвън Сърбия, Звезда представляваше същото като всички останали тимове в четвърта урна – нещо приблизително сред запълване на броя и боксова круша за любимците. Надеждите не бяха за освен това от евентуално комплициране на сметките на суперсилите в тази група (ПСЖ, Ливърпул и Наполи). Никой не обсъждаше това по какъв начин този чоп би могъл да се отрази на възможностите на тима за спечелването на шампионата. Едно класиране даже в осминафиналите през пролетта не би било нищо повече и нищо по-малко от просто знамение.



Все отново това е естеството на модерната Шампионска лига: тя се трансформира в частно празненство за шепа клубове, все от огромните пет лиги на континента. И не го споделяме единствено като някакъв израз на безполезна носталгия. Жалването от обстоятелството, че триумфът на Цървена звезда от 1991 година не може в никакъв случай към този момент да се повтори, би значело игнориране на всичко това, което трансформира Шампионската лига в безспорния сегашен триумф.

Именно тъй като все същите няколко тима окупират местата в последните стадии на шампионата всяка година (три от Испания, два от Германия, въртяща се група от четири от Англия и по един от Франция и Италия) се получава този неизменим искра. Популярността и все по-нарастващото значение на ШЛ се дължи на това, че единствено в нея най-хубавите от най-хубавите в света се изправят едни против други през седмица или две.

И въпреки всичко е някак подходящо Цървена звезда да е в компанията тази година, в случай че ще и да е единствено за малко: не просто да запълни броя, освен да е подло затруднение за огромните акули, а и като увещание за това, което бе изгубено по пътя.



Триумфът на този клуб преди 27 години принадлежи на един различен свят. Онова беше последният сезон, в който Европейската купа се оспорваше напълно на принцип на директни елиминации от първия кръг и в който играеха единствено първенците на шампионатите на континента. В идващото издание УЕФА вкара групова фаза за първи път, а в сезон 1992/93 шампионатът беше ребрандиран като Шампионска лига.

Докато се случи това, оня удивителен и одарен поробителски тим на Цървена звезда беше разпарчетосан. В търсене както на леговище, по този начин и на облекчаване на спортните си упоритости, играчите му се реалокираха към Италия, Испания и Франция, бягайки от кървавото и брутално разпокъсване на Югославия.

Звезда по този начин и не завоюва трофея в Шампионската лига, макар че пази купата си през 1992 година, като бе заставен да семейства в България и Унгария. Чак тази година ще може да одобри още веднъж в Белград най-големите в Европа – тези, които преди време смяташе за свои равни.



Онзи успех на Цървена звезда обаче представляваше и друго значимо нещо: това бе съвсем последният случай на тим от Източна Европа, кадърен да се съревновава с колосите на Запада. В годините по-късно единствено стигналият полуфиналите през 1999 година Динамо Киев се приближи до триумфа в ШЛ. От дистанцията на времето, 1991 година означи края освен за един клуб или една страна, а за половин континент.

Може да ви се стори мъчно да сметнете това за огромна загуба, щом в ушите ви закънтят тоновете на химна на Шампионската лига и прожекторите засияят в нощта преди всеки мач: самото съревнование надалеч не страда в последните две десетилетия. То си остава висшата сцена за играчи, треньори, шефове и почитатели, най-сигурният метод да запишеш името си в историята – било самостоятелно, било като тим. Турнирът стана надалеч по-могъщ финансово (наградният фонд съвсем се удвои в последните години) и някак си даже още по-бляскав.

Когато през днешния ден обсъждаме Лионел Меси или Кристиано Роналдо е най-великият футболист на нашето време, най-дълбоко се вглеждаме в достиженията им в ШЛ. Роналдо, Лука Модрич и Мохамед Салах са тримата кандидати за премията Играч на годината в света – всички те играли във финала на шампионата, до момента в който не участва нито един първенец от Мондиала в Русия (само Модрич игра край там от тримата).



И въпреки всичко го има чувството, че някъде някак си нещо е било изгубено по пътя. За първи път този сезон Премиър Лийг, Бундеслигата, Ла Лига и Серия А получиха по четири обезпечени места в груповата фаза: половината квоти за единствено четири от 53-те страни членки на УЕФА.

Промени се и разпределението на парите от наградния фонд, като се взема под внимание представянето в предишното (така че по-успешните клубове да печелят повече от другите). Постепенно, под безконечната заплаха за основаване на отцепническа Суперлига, УЕФА се огъва под натиска на най-богатите и известни клубове на континента. Затова и към този момент има мачове с два начални часа във вторник и сряда – повече телевизионно отразяване значи повече поле за реклами, надлежно покачване на приходите.

От УЕФА разкриха по-рано този месец проектите си да основат трети европейски шампионат през 2021 година, по-точно казано да го възстановят, защото закриха този за Купата на носители на купи през 1999 година. Мнозина фигури в по-непопулярните шампионати считат, че най-вероятната развръзка на този развой е даже още по-малко благоприятни условия за тимове от тези лиги да попаднат под светлината на прожекторите – отпращане вън от Шампионската лига и Лига Европа, с цел да се отворят места за още клубове от Топ 5 шампионатите.

В този подтекст класирането на Цървена звезда за груповата фаза на ШЛ способства за гордостта на доста повече от единствено един клуб: то е ехтене от предишното, обръщение за припомняне, че е имало едно време, в което полето на съревнованието не е било чак толкоз наклонено в едната посока и всички на целия континент можеха да се борят за славата. То ни подсеща, че историята не е почнала през 1992 година, че освен титаните от Англия, Испания и Италия държат монопола върху величието и спомените за популярност.



Марко Джорджевич, 30-годишен, беше в австрийския град Залцбург предишния месец, с цел да види по какъв начин Цървена звезда се завръща на арената на най-големите в Европа. Сега възнамерява да отиде и в Неапол за единствения мач на непознат терен, на който почитатели на тима ще имат разрешение да участват на стадиона – сурово наказване за нахлуването на терена за отпразнуване на достижението.

„ Това е нещо огромно за нас – сподели Джорджевич. – Трябва да покажем на Европа, че най-накрая още веднъж сме се завърнали там където принадлежим.”

Това обаче не е същият шампионат, извоюван от Цървена звезда преди толкоз към този момент доста години. Той се промени съвсем до неразбираемост и стигна до там велики клубове като този в действителност изобщо да не принадлежат към него. И въпреки всичко точно по тази причина е значимо, че Звезда съумя – с цел да чуем още веднъж това име измежду листата с колосите и да си спомним за отминалата популярност.
Рори Смит, „ Ню Йорк Таймс” Шампионска Лига 1 кръг, вторник 18 септември  Цървена звезда 0:0краен резулат  Наполи
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР