СподелиЙордан Божилов е основател на Софийския форум за сигурност и

...
СподелиЙордан Божилов е основател на Софийския форум за сигурност и
Коментари Харесай

Йордан Божилов за ДЕБАТИ.БГ: Има риск от директна конфронтация на Русия с държава от НАТО или ЕС

Сподели
Йордан Божилов е създател на Софийския конгрес за сигурност и негов ръководител. Той е някогашен заместник-министър на защитата на Република България. Бил е дълготраен чиновник на Министерството на защитата в интервала 1992-2013, като е заемал експертни и управителни длъжности, в това число шеф на отдел „ Международни организации и надзор на въоръженията “, шеф на дирекция „ Международно съдействие “, заместник-директор на дирекция „ Отбранителна политика “ и шеф на кабинета на министъра на защитата. Бил е консултант по въпросите на сигурността и защитата в Българската академия на науките (2013-2018). Йордан Божилов е преподавател в Софийския университет Св. „ Климент Охридски “. Неговите публикации по проблемите на европейската защита, черноморската сигурност и други въпроси са оповестени в България и чужбина.

– Г-н Божилов, тази година ще има избори за президент в Съединени американски щати и Русия, избори за Европейски парламент. Стана ясно, импровизирано, че Европейска комисия евентуално ще има нова позиция на еврокомисар по защита и сигурност, като част от един по-общ политически проект на държание, според от резултатите от изборите в Съединени американски щати. Как очаквате изборите в Съединени американски щати да окажат въздействие върху сигурността на Континента при вероятно преизбиране на Доналд Тръмп?

– Тази година в действителност е година на избори. Трябва да имаме поради, че и в доста европейски страни ще се проведат избори.

Очаквам значително да се промени салдото на силите.

Но най-важните, това са изборите в Съединени американски щати и за Европейски парламент, защото те значително ще дефинират рамката на трансатлантическите връзки, бъдещето на НАТО, бъдещите партньорства сред Съединени американски щати и Европа по доста въпроси. Включително стопански, в това число във връзка с Китай, само че и на доста проблеми на сигурността в световен мащаб.

Най-сериозният въпрос обаче остава поддръжката за Украйна, защото това е спорът, който крие най-вече опасности – първо, от неговото преместване и разпространяване отвън границите на Украйна, второ, задълбочаването му и достигането до точка, в която по някакъв метод НАТО може да бъде замесен в един спор с Русия.

Много европейски водачи сложиха този въпрос, че НАТО и Европа би трябвало да бъдат подготвени, ако Русия прояви експанзия към някоя страна член на НАТО и на Европейски Съюз.

Това обаче не значи, че войната с Русия е неизбежна. Даже в противен случай. И НАТО, и Европейски Съюз, и обособените страни, се пробват по всевъзможен метод да не основават ненужно напрежение и спомагателна ескалация. От друга страна обаче Европа би трябвало доста ясно да си даде сметка, че мисленето от края на Студената война за това, че войната в Европа си е отишла, към този момент се промени.

Стратегическото мислене в Европа към този момент е друго и ние го виждаме това, защото множеството страни се приготвят, модернизират армиите си, основават повече боен потенциал, най-много от позиция на това да има подготвеност да се посрещне всякаква офанзива.

Дали ще се промени отношението на Съединени американски щати към НАТО – това до известна степен зависи от обстоятелството кой ще бъде бъдещият президент на Съединени американски щати.

Наистина, последните изявления на Доналд Тръмп са доста обезпокоителни, само че аз не виждам, на този стадий най-малко, заплаха Съединени американски щати да изоставен НАТО или пък да не защитят страна член.

От друга страна Европа би трябвало доста ясно да покаже, че по-добре е да се влага в връзките със Съединени американски щати, по-добре е да се поддържа трансатлантическата връзка такава, каквато е, в сравнение с Европа да построи лична защита без Съединени американски щати.

Аз съм песимистичен, че Европа може да го направи това. Най-малкото това изисква големи запаси. По някои калкулации, с цел да може Европа да придобие нужните военни качества, бюджетите на всички страни би трябвало да са над 6 % от Брутният вътрешен продукт – каквото е било положението по време на Студената война. Това съгласно мен е безусловно невероятно, най-малкото е невероятно това да стане в доста къс интервал.

А както казахме, войната към този момент е в Европа, има риск от ескалация и риск от директна борба на Русия със страни членки на НАТО и Европейски Съюз.

– По отношение на заделените средства за защита като % от Брутният вътрешен продукт България е измежду отличниците в НАТО. Това би трябвало ли да ни успокоява, поради тази напрегната конюнктура? Вие казахте, че страните от Европейски Съюз би трябвало да заделят повече средства, в случай че желаят да поддържат своя защита.

– Ако Европа желае да сътвори лична защита, която да не включва Съединени американски щати, тогава процентът за защита би трябвало да бъде доста по-висок от в този момент отделяните. За това споделям, че е добре да се влага в положителни трансатлантически връзки, с цел да може да се разчита на Съединени американски щати, в случай че европейските страни бъдат застрашени.

В НАТО Съединени американски щати са най-големият съдружник. Съединени американски щати дават съвсем 70% от нужните качества за защитата на Европа. Представяте ли си това какво значи? Това са системи за разузнаване, това са галактически средства, това е бойна техника… Но най-много това са нуклеарните сили. Съединени американски щати имат неведнъж повече нуклеарни оръжия, в сравнение с, да кажем Франция – единствената страна член на Европейски Съюз, с нуклеарни оръжия. Също по този начин има доста повече и от Обединеното кралство, макар че не е към този момент част от Европейски Съюз, само че е част от НАТО.

Факторът нуклеарно оръжие, който е най-силният фактор за възпиране на евентуален съперник, той е съвсем напълно във опциите на Съединени американски щати.

Ето за какво ние би трябвало да влагаме в тези връзки. Като споделям „ ние “, имам поради всички европейки страни, в това число и България.

До предходната година ние имахме релативно невисок %, заделян от Брутният вътрешен продукт за защита – в порядъка на 1.84%. От тази година този % ще стане 2%, а аз чакам тази граница ще бъде мината, защото купуваме самолети, строим кораби, ще придобием бойни машини, радари и така нататък

Това се прави, с цел да имаме защитителен капацитет. Виждаме Русия, само че виждаме и други страни в света, които имат реваншистки настроения и ние би трябвало да бъдем подготвени да се отбраняваме.

– Днес бойните дейности се организират и на територията на осведомителното поле. Какъв е потенциалът ни във връзка с противопоставяне на дезинформацията, доколко сме готови са конфликти в осведомителната среда?

– Войната се води освен по бойните полета, тя се води в осведомителното пространство, в киберпространството. Ние я назоваваме когнитивна война – война за мозъците на хората. Тук въпросът е доста значим, тъй като тази когнитивна война, която се води против демократичните страни, има доста ясни цели.

Първо, да се разбие връзката сред ръководството на страната и популацията.

Създава се съмнение в ръководството, като се показва да вземем за пример какъв брой е корумпирано то. По този метод се отслабват вътрешно-демократичните процеси в страните.
От друга страна се цели разединението на НАТО и Европейски Съюз.
Ние, когато приказваме за отбранителни качества, би трябвало да имаме освен въоръженията, само че също по този начин и готовността на всички страни да изпълнят отговорностите си, като да вземем за пример залегналите в Северноатлантическия контракт. В член 5 от него – в случай че една страна член бъде нападната, това се смята за нахлуване над Пакта и всички останали страни би трябвало да се включат в защитата и отбраната на тази страна.

В тази тенденция е и активността на Русия – да разедини, да сътвори такива настроения сред страните членки, тъй че да отслаби отбранителния съюз.

Доколко България е подготвена да посрещне тези опасности? Аз бих споделил, че би трябвало да се направи доста повече. Първо, ние нямаме добър метод за противопоставяне на подправените вести, на дезинформацията. Ние сякаш оставаме тази борба да се води от медии или от обособени неправителствени организации.

Аз желая да видя повече държавната интервенция. Защото ние не можем да си позволим по национални медии да се пропагандира съветската теза, ние не можем да си позволим в разнообразни обединения да се пропагандира антидемократична идеология, да се пропагандира антиевропейска идеология.

Това нещо на процедура унищожава главните правила, върху които се крепи една страна.

Затова желая да видя повече и медийните регулатори, и службите за сигурност, с цел да се противодейства на тази война. Искам да видя повече стратегическа връзка от страна на държавното управление, на обособените министерства.

Вижте какво става – не успяхме да разбираем на хората за какво е позитивно да влезем в еврозоната. Тази акция я нямаше, едвам в този момент стартира. И когато нямаме една осведомителна акция, която да каже за какво нещо се прави, какви ще бъдат резултатите, по какъв начин това ще се отрази на обособения човек, тогава се появяват враждебни идеологии. Което на процедура става в България.

– Започна Мюнхенската конференция по сигурността, където вземат участие българският министър председател и българският външен министър – на нея ще бъде затвърдено това съдействие сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, за което казахте?

– Трансатлантическата връзка има две страни – европейска и американска. И двете страни би трябвало ясно да си дадат сметка, че идеологически и от позиция на ползите си са обвързани.

Съединени американски щати би трябвало да имат съдружник в лицето на Европа. Прекалено доста опасности се появиха в сета и Съединени американски щати не могат да се оправят сами. На Съединени американски щати им би трябвало правилен сътрудник, същото мога да кажа и за Европа. Европа не може да си сътвори лична войска и не може да подсигурява териториалната защита. Но силата на тези връзки изисква вложения – и във военни средства, само че и в задълбочаване на връзките, в търсене на общия интерес.

Това е, което чакам да се съобщи на Мюнхенската конференция. Много значимо е там да бъде декларирана поддръжката за Украйна, тъй като войната на Русия против Украйна – да, тя унищожава самата Украйна, убиват се украински жители всеки ден, само че въпреки това тази война унищожава устоите на международната архитектура за сигурност. Ако не се даде ясна оценка и в случай че не се даде отпор на експанзията, ние можем да чакаме доста сходни случаи от други страни.

Вижте какво става и в Близкия изток. Имаме и други евентуални спорове – в Южнокитайско море, в Африка… Ние не можем да си позволим безпорядък в интернационалните връзки и по тази причина нашата поддръжка за Украйна е значима.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР