Месец април е бил най-горещият в света в историята на измерванията
Сподели
Светът претърпя най-горещия месец април в историята на измерванията, с което се запълва поредност от 11 следващи месеца с усъвършенствани температурни върхове, заяви службата за наблюдаване на климатичните промени на Европейския съюз, представена от международните информационни организации, съобщи Българска телеграфна агенция.
Всеки от месеци от юни 2023 година до момента е регистриран като най-горещият в историята на измерванията в съпоставяне със съответните месеци в предходни години, заяви в месечния си бюлетин Службата за климатичните промени „ Коперник “.
Средната температура на планетата, в това число и през миналия месец април, е най-висока за 12-месечен интервал – с 1,61 градуса по Целзий над междинните стойности за прединудстриалната епоха 1850 година -1900 година Някои от рисковите стойности, в това число и месеците с възстановяване на върховете за температура на водата на морската повърхнина, карат учените да изследват дали човешката активност е причина за достигането на повратна точка в климатичната система.
„ Смятам, че доста учени си задават въпроса дали може да има поврат в климатичната система “, сподели старши климатологът в европейската работа Жулиен Никола, представен от Ройтерс.
Основна причина за промените в климата са излъчванията на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива. През последните месеци естественият феномен Ел Ниньо, който затопля повърхността на моретата в източната част на Тихия океан, също способства за повишение на температурите.
Учените към този момент потвърдиха, че климатичните промени са причина за някои рискови феномени във времето през април, в това число за горещата вълна в Сахел, довела до хиляди смъртни случаи.
В „ Коперник “ не регистрират ясни трендове за април във връзка с преваляванията. Месецът е бил по-влажен от нормалното в огромни елементи на Европа, само че по-сух в южните райони на континента. Същите контрасти се следят и отвън Европа – в огромни региони на Северна Америка, Централна и Източна Азия, в Персийския залив и южната част на Бразилия проливни превалявания предизвикаха наводнения. Но в северните региони на Мексико, към Каспийско море и в огромни елементи на Австралия господства суша.
Данните сочат, че светът е рисково покрай нарушаване на признатия с Парижкото съглашение ангажимент световното стопляне да се удържи до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната ера, сподели Хейли Фаулър, климатолог от университета на Нюкасъл, Англия. „ В какъв миг ще обявим, че сме изгубили борбата да удържим растежа на температурите под равнището от 1,5 градуса по Целзий? Личното ми мнение е, че към този момент сме я изгубили и в действителност би трябвало да се замислим съществено за задържането на растежа под два градуса по Целзий и да понижим нездравословните излъчвания колкото се може по-бързо “, сподели тя.
На климатичната среща на Организация на обединените нации през 2015 година страните се споразумяха за задачата от 1,5 градуса по Целзий. На това равнище съгласно учените ще бъдат избегнати най-катастрофалните последствия от стоплянето като съдбовни горещини, наводнения и необратима загуба на екосистеми.
Технически задачата от 1,5 градуса към момента не е пропусната, тъй като тя се отнася до световни температури в течение на десетилетия. Но съгласно някои учени към този момент не е реалистично да чакаме да я реализираме, по тази причина те приканват страните по света да редуцират по-бързо излъчванията на въглероден двуокис в атмосферата.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Светът претърпя най-горещия месец април в историята на измерванията, с което се запълва поредност от 11 следващи месеца с усъвършенствани температурни върхове, заяви службата за наблюдаване на климатичните промени на Европейския съюз, представена от международните информационни организации, съобщи Българска телеграфна агенция.
Всеки от месеци от юни 2023 година до момента е регистриран като най-горещият в историята на измерванията в съпоставяне със съответните месеци в предходни години, заяви в месечния си бюлетин Службата за климатичните промени „ Коперник “.
Средната температура на планетата, в това число и през миналия месец април, е най-висока за 12-месечен интервал – с 1,61 градуса по Целзий над междинните стойности за прединудстриалната епоха 1850 година -1900 година Някои от рисковите стойности, в това число и месеците с възстановяване на върховете за температура на водата на морската повърхнина, карат учените да изследват дали човешката активност е причина за достигането на повратна точка в климатичната система.
„ Смятам, че доста учени си задават въпроса дали може да има поврат в климатичната система “, сподели старши климатологът в европейската работа Жулиен Никола, представен от Ройтерс.
Основна причина за промените в климата са излъчванията на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива. През последните месеци естественият феномен Ел Ниньо, който затопля повърхността на моретата в източната част на Тихия океан, също способства за повишение на температурите.
Учените към този момент потвърдиха, че климатичните промени са причина за някои рискови феномени във времето през април, в това число за горещата вълна в Сахел, довела до хиляди смъртни случаи.
В „ Коперник “ не регистрират ясни трендове за април във връзка с преваляванията. Месецът е бил по-влажен от нормалното в огромни елементи на Европа, само че по-сух в южните райони на континента. Същите контрасти се следят и отвън Европа – в огромни региони на Северна Америка, Централна и Източна Азия, в Персийския залив и южната част на Бразилия проливни превалявания предизвикаха наводнения. Но в северните региони на Мексико, към Каспийско море и в огромни елементи на Австралия господства суша.
Данните сочат, че светът е рисково покрай нарушаване на признатия с Парижкото съглашение ангажимент световното стопляне да се удържи до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната ера, сподели Хейли Фаулър, климатолог от университета на Нюкасъл, Англия. „ В какъв миг ще обявим, че сме изгубили борбата да удържим растежа на температурите под равнището от 1,5 градуса по Целзий? Личното ми мнение е, че към този момент сме я изгубили и в действителност би трябвало да се замислим съществено за задържането на растежа под два градуса по Целзий и да понижим нездравословните излъчвания колкото се може по-бързо “, сподели тя.
На климатичната среща на Организация на обединените нации през 2015 година страните се споразумяха за задачата от 1,5 градуса по Целзий. На това равнище съгласно учените ще бъдат избегнати най-катастрофалните последствия от стоплянето като съдбовни горещини, наводнения и необратима загуба на екосистеми.
Технически задачата от 1,5 градуса към момента не е пропусната, тъй като тя се отнася до световни температури в течение на десетилетия. Но съгласно някои учени към този момент не е реалистично да чакаме да я реализираме, по тази причина те приканват страните по света да редуцират по-бързо излъчванията на въглероден двуокис в атмосферата.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ