Интриги по български: „Сглобката“ ще се разглоби или не-коалицията ще се коалира
Сподели
Ще има/няма да има държавно управление (избори)? Преговорите стартират или приключват, преди още да се почнали? Или пък стартират и приключват по едно и също време?
Проблясва или не проблясва искрица вяра на хоризонта, или единствено изборите са единствената опция – както се кълнеше до нощес Борисов… преди да запознае Урсула фон дер Лайен в Букурещ със „ споделената отговорност на ГЕРБ с ясни задължения за ръководството на България “ (цитирам личната му страница във Фейсбук).
Без да промълви пред нея нито дума за избори.
Че има един Борисов заран и различен Борисов вечер, да не приказваме за изменчивия му облик на политически Татко Барба през целия ден, е известно от дълго време. Но този път търпението на „ публиката “ стартира да се изчерпва. А политическият пазарлък комай начева. От меморандум към план за съглашение.
Иначе това шоу го гледаме от началото на годината. До погнуса ни се повтарят едни и същи мантри, пускани от политици и преповтаряни от медиите: отново сме (или не сме) пред избори (едно в едно или две в едно); „ сглобката “ ще се разглоби или не-коалицията ще се (де)коалира; връщаме се три, две или година назад; политическият разпад е в ход и отново властта щяла да отиде напълно в ръцете на Румен Радев, единствено дето този път той по „ “ трябвало да звъни на посочения му лист с длъжности за длъжностен министър председател и индиректно да се договаря за служебни министри.
И отново до погнуса: какво бил споделил сутринта Борисов за Петков, какво бил отвърнал вечерта Петков на Борисов; да не приказваме за „ мазните “ простотии на Делян Пеевски във връзка с Христо Иванов, които неразбираемо за какво се цитират от медиите с непристойно „ страхопочитание “, бидейки в действителност „ новите скрижали “ на политическата долност.
Ето поради такива (медийни) „ дреболии “ Алеко Константинов написа в миналото, че самото споменаване за „ българска преса “ извиква в съзнанието му мисълта какъв брой „ жалка подигравка се крие в тия две думи “.
Без да изпадаме в професионално самосъжаление, би трябвало да признаем, че шоуто на едни и същи говорещи глави от заран до вечер по малките екрани, произнасящи едни и същи „ политически пророчества “, повтаряни и преповтаряни по-късно в мрежата, омръзват и в допълнение отблъскват феновете като гласоподаватели.
На този декор на държавното управление от страна на премиера Николай Денков, в сходство с авансово поетия ангажимент, бе единственият заслужен жест, който си остана неразбираем. Да не приказваме, че бе удавен в неуместна калтащина, бликнала в парламентарната зала. А не всичко в политиката е „ игра за пред публиката “.
„ Българското зло “
Ясно е, че българите са песимисти и че сред нас няма доверие. Със сигурност и политическата нецензурност в Народното събрание – в жанр Пеевски, Тошко Йорданов и „ възражданците “ – в допълнение отвращава хората и досъсипва политическото.
Трайно заживяхме в „ обществото на недоверието “, цялостна диаметралност на това „ общество на доверието “, което съгласно Франсис Фукуяма е единственият жизнерадостен план за демократично развиване и правов ред. Но с цел да го има, хората би трябвало да си имат базисно доверие, да могат да си свидлив ръцете.
А в случай че не могат? Заради трайната криминализация на прехода, политическата корупция (санкционирана или не по закона „ Магнитски “) или корозиращото съветско въздействие, което войната против Украйна ускори в оптималната степен като алена линия.
Джуджета, нотариуси и техните производни
Последното огромно събуждане на гражданска протестна сила в България от лятото и есента на 2020 година беше освен поради трайното „ политическо заблатяване “ на допустимо най-лошата композиция (ГЕРБ и „ патриотите “).
То беше и зов за правдивост, надалеч надхвърлящ безумствата на „ каскета “, подвизаващ се като основен прокурор, митинг против цялата институционализирана неправда, изотвътре корозирала българската държавност.
Срещу системата от корупция-пари-власт, зад която прозираха джуджетата на Пепи Еврото или схемите на, и която, въпреки и леко поосветена, продължава да си действа из етажите на Темида, полицейските ръководства или коридорите на държавната администрация.
Големият въпрос е: може ли да се възвърне възприятието за правдивост посредством промени, включващи „ поизпирането “ на старите корупционери?
Моралната настройка споделя „ не “, прагматичната клони към нерешително „ да “, което значи задраскване на досегашното в името на бъдещото поизчистване на Авгиевите обори на правосъдната система.
Под една или друга форма този спор се води сред последователите на ПП-ДБ към този момент девет месеца. Категоричен отговор няма. Но на всекиго е ясно, че и друга опция за действителни промени в бъдеще просто няма.
Защото „ джуджетата “ и „ нотариусите “ непринудено няма да слязат от сцената, нито да захлопнат вратата зад себе си.
Въпросът е в каква степен ГЕРБ и Движение за права и свободи ще се съгласят с начертаването на новите правила? И какъв брой огромни ще са пролуките в тях? За да не се окаже най-после, че цялото изпитание е било без особена изгода.
Избори, „ брак “ или борба?
Обикновено българската политика върви след социологията, вместо сама да чертае насоките на протичащото се.
Ако политиците разчитат вярно последните сондажи на „ Галъп “ или „ Алфа рисърч “, не би трябвало да има предварителни избори. Нагласите са трайно фрагментаризирани, с цел да може да се разчита на образуването на нови болшинства, веднага като жителите бъдат призовани до урните.
И електоралната аритметика е съвсем същата. Защо тогава да вършим ново „ гласоподавателно упражнение? И няма ли виновникът за изборите да бъде глобен от гласоподавателите?
Ала обстановката сега към този момент не е разумна. Тя прераства в „ борба “, в някакво срамно инатене.
? Пълна делба на властта? Окончателна реабилитация? Клетви в обич и „ брак “ по сметка? Каквото и съглашение да се подпише, то отново няма да е „ документ “, който да устоя в съда или да заличава по магичен метод всички по-сетнешни разногласия или вероятни ежби.
Очевидно сега върви изнудване, редом на идната „ сгляда “ в президенството.
Румен Радев – с проруския си репертоар – изигра ролята на „ сватбена бъклица “ предходния път.
Дали, загрял на Шипка, няма да свърши и този път същата работа? Предстои да забележим.
Което обаче не отстранява „ неприятния усет “ на политико-медийното шоу, на което, уви, ставаме волни или неволни очевидци. И с цел да не съм необоснован, ще преотстъпя думата на Стоян Михайловски, който в „ Страници от дневника на един мъдрец “ (1900) разказва сходни „ интриги по български “ по следния метод:
„ Обърнат ли се държавниците на държанки, заловен ли се да си повдигат фустите по кое време прескачат локвите на интригата – незабавно момчишлаците, тоест газетарите, хващат да викат „ дю ха “ подире им! И властници, и драскачи са отговорни, несъмнено – само че виновността на последните е, че дават уроци, а първите, че заслужават изцяло тези уроци! “
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Ще има/няма да има държавно управление (избори)? Преговорите стартират или приключват, преди още да се почнали? Или пък стартират и приключват по едно и също време?
Проблясва или не проблясва искрица вяра на хоризонта, или единствено изборите са единствената опция – както се кълнеше до нощес Борисов… преди да запознае Урсула фон дер Лайен в Букурещ със „ споделената отговорност на ГЕРБ с ясни задължения за ръководството на България “ (цитирам личната му страница във Фейсбук).
Без да промълви пред нея нито дума за избори.
Че има един Борисов заран и различен Борисов вечер, да не приказваме за изменчивия му облик на политически Татко Барба през целия ден, е известно от дълго време. Но този път търпението на „ публиката “ стартира да се изчерпва. А политическият пазарлък комай начева. От меморандум към план за съглашение.
Иначе това шоу го гледаме от началото на годината. До погнуса ни се повтарят едни и същи мантри, пускани от политици и преповтаряни от медиите: отново сме (или не сме) пред избори (едно в едно или две в едно); „ сглобката “ ще се разглоби или не-коалицията ще се (де)коалира; връщаме се три, две или година назад; политическият разпад е в ход и отново властта щяла да отиде напълно в ръцете на Румен Радев, единствено дето този път той по „ “ трябвало да звъни на посочения му лист с длъжности за длъжностен министър председател и индиректно да се договаря за служебни министри.
И отново до погнуса: какво бил споделил сутринта Борисов за Петков, какво бил отвърнал вечерта Петков на Борисов; да не приказваме за „ мазните “ простотии на Делян Пеевски във връзка с Христо Иванов, които неразбираемо за какво се цитират от медиите с непристойно „ страхопочитание “, бидейки в действителност „ новите скрижали “ на политическата долност.
Ето поради такива (медийни) „ дреболии “ Алеко Константинов написа в миналото, че самото споменаване за „ българска преса “ извиква в съзнанието му мисълта какъв брой „ жалка подигравка се крие в тия две думи “.
Без да изпадаме в професионално самосъжаление, би трябвало да признаем, че шоуто на едни и същи говорещи глави от заран до вечер по малките екрани, произнасящи едни и същи „ политически пророчества “, повтаряни и преповтаряни по-късно в мрежата, омръзват и в допълнение отблъскват феновете като гласоподаватели.
На този декор на държавното управление от страна на премиера Николай Денков, в сходство с авансово поетия ангажимент, бе единственият заслужен жест, който си остана неразбираем. Да не приказваме, че бе удавен в неуместна калтащина, бликнала в парламентарната зала. А не всичко в политиката е „ игра за пред публиката “.
„ Българското зло “
Ясно е, че българите са песимисти и че сред нас няма доверие. Със сигурност и политическата нецензурност в Народното събрание – в жанр Пеевски, Тошко Йорданов и „ възражданците “ – в допълнение отвращава хората и досъсипва политическото.
Трайно заживяхме в „ обществото на недоверието “, цялостна диаметралност на това „ общество на доверието “, което съгласно Франсис Фукуяма е единственият жизнерадостен план за демократично развиване и правов ред. Но с цел да го има, хората би трябвало да си имат базисно доверие, да могат да си свидлив ръцете.
А в случай че не могат? Заради трайната криминализация на прехода, политическата корупция (санкционирана или не по закона „ Магнитски “) или корозиращото съветско въздействие, което войната против Украйна ускори в оптималната степен като алена линия.
Джуджета, нотариуси и техните производни
Последното огромно събуждане на гражданска протестна сила в България от лятото и есента на 2020 година беше освен поради трайното „ политическо заблатяване “ на допустимо най-лошата композиция (ГЕРБ и „ патриотите “).
То беше и зов за правдивост, надалеч надхвърлящ безумствата на „ каскета “, подвизаващ се като основен прокурор, митинг против цялата институционализирана неправда, изотвътре корозирала българската държавност.
Срещу системата от корупция-пари-власт, зад която прозираха джуджетата на Пепи Еврото или схемите на, и която, въпреки и леко поосветена, продължава да си действа из етажите на Темида, полицейските ръководства или коридорите на държавната администрация.
Големият въпрос е: може ли да се възвърне възприятието за правдивост посредством промени, включващи „ поизпирането “ на старите корупционери?
Моралната настройка споделя „ не “, прагматичната клони към нерешително „ да “, което значи задраскване на досегашното в името на бъдещото поизчистване на Авгиевите обори на правосъдната система.
Под една или друга форма този спор се води сред последователите на ПП-ДБ към този момент девет месеца. Категоричен отговор няма. Но на всекиго е ясно, че и друга опция за действителни промени в бъдеще просто няма.
Защото „ джуджетата “ и „ нотариусите “ непринудено няма да слязат от сцената, нито да захлопнат вратата зад себе си.
Въпросът е в каква степен ГЕРБ и Движение за права и свободи ще се съгласят с начертаването на новите правила? И какъв брой огромни ще са пролуките в тях? За да не се окаже най-после, че цялото изпитание е било без особена изгода.
Избори, „ брак “ или борба?
Обикновено българската политика върви след социологията, вместо сама да чертае насоките на протичащото се.
Ако политиците разчитат вярно последните сондажи на „ Галъп “ или „ Алфа рисърч “, не би трябвало да има предварителни избори. Нагласите са трайно фрагментаризирани, с цел да може да се разчита на образуването на нови болшинства, веднага като жителите бъдат призовани до урните.
И електоралната аритметика е съвсем същата. Защо тогава да вършим ново „ гласоподавателно упражнение? И няма ли виновникът за изборите да бъде глобен от гласоподавателите?
Ала обстановката сега към този момент не е разумна. Тя прераства в „ борба “, в някакво срамно инатене.
? Пълна делба на властта? Окончателна реабилитация? Клетви в обич и „ брак “ по сметка? Каквото и съглашение да се подпише, то отново няма да е „ документ “, който да устоя в съда или да заличава по магичен метод всички по-сетнешни разногласия или вероятни ежби.
Очевидно сега върви изнудване, редом на идната „ сгляда “ в президенството.
Румен Радев – с проруския си репертоар – изигра ролята на „ сватбена бъклица “ предходния път.
Дали, загрял на Шипка, няма да свърши и този път същата работа? Предстои да забележим.
Което обаче не отстранява „ неприятния усет “ на политико-медийното шоу, на което, уви, ставаме волни или неволни очевидци. И с цел да не съм необоснован, ще преотстъпя думата на Стоян Михайловски, който в „ Страници от дневника на един мъдрец “ (1900) разказва сходни „ интриги по български “ по следния метод:
„ Обърнат ли се държавниците на държанки, заловен ли се да си повдигат фустите по кое време прескачат локвите на интригата – незабавно момчишлаците, тоест газетарите, хващат да викат „ дю ха “ подире им! И властници, и драскачи са отговорни, несъмнено – само че виновността на последните е, че дават уроци, а първите, че заслужават изцяло тези уроци! “
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ