Проф. д-р Руска Станчева за ДЕБАТИ: Свидетели сме на изчистване на езика от англицизми
Сподели
Руска Станчева приключва магистърска степен по славянска лингвистика, Факултет по славянски филологии на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ”. През 1988 – 1990 година е постоянен докторант в Секция за актуален български език на Института за български език, Българска академия на науките. До 1995 година е помощник в Секция за актуален български език на Института, където до 2005 е и основен помощник, а по-късно е доцент и професор там. Тя е основател на плана БЕРОН, който дава езикови информации онлайн и е първият формален цифров правописен и правоговорен речник у нас.
– Проф. Станчева, опишете плана БЕРОН – какви са езиковите запаси, които съдържа той и какво може да бъде проверявано посредством него. Единствено правопис на обособени форми ли?
– БЕРОН (Български езикови запаси онлайн) е система за достоверна и налична информация за българския литературен език. Официалният правописен речник е първият артикул, който системата дава за свободен достъп. Понастоящем този запас съдържа 2 400 000 форми.
Може да се търси информация в няколко направления по отношение на: правоговор (това е първият „ говорещ “ правоговорен речник, подпомаган от неестествен интелект), правопис на думите дружно със всичките им форми, граматиката на думата (към коя част на речта е и какви са граматичните ѝ характеристики), особености на думата, свързани с най-често допусканите в практиката правоговорни, правописни и граматични неточности и в случай че думата има омоним или дублет, те се показват при търсене.
Всеки ден в рубриката „ Въпрос на деня “ се разгласява и езиков проблем от въпросите, задавани на Службата за езикови информации на Института за български език на Българска академия на науките.
Ресурс от особена значимост са разпоредбите за правопис и пунктуация, тъй като те всъщност ръководят формалното другарство на български език. Затова тези правила се достъпват както от заглавната, по този начин и от вътрешните страници при търсене на дума.
– Към кои категории консуматори се задачите и очаквате ли този план да способства по някакъв метод за възстановяване езиковата просвета на хората?
Онлайн речникът е за всички, които се интересуват от българския литературен език.
БЕРОН е изключително потребен, когато имаме съмнения кое е вярното наречие или коя форма на дадена дума да употребим. В този смисъл той е значим за възстановяване на езиковата ни просвета в всекидневието.
Изключително скъп е и за 400-те български учебни заведения по света. В сферата на образованието е мощен запас и за преподаване, и за самоподготовка, както и за правене на тестови задания за оценяване на възпитаници и на студенти.
– Платформата ще размени ли напълно телефонната линия за езикови информации към Института за български език?
– Платформата може единствено ненапълно да замести телефонната линия за езикови информации, тъй като на службата се задават и строго характерни въпроси, свързани с езиковедски области, които не съставляват интерес за необятен кръг консуматори.
В този смисъл е належащо да се търси баланс при представянето на информацията. В първите месец-два деликатно ще следим държанието на потребителите, с цел да оценим какви са потребностите им.
– Бихте ли обрисували какви промени претърпява българският език през последните години и какви трендове (негативни и/или положителни) се следят? Технологиите въздействат ли отрицателно върху езиковата просвета?
– Промените в езика са закономерно и естествено събитие – не се трансформира единствено мъртвият език, тъй като никой не поддържа връзка на него. Промените произтичат от отзивчивите потребности на хората и по тази причина всички живи езици се трансформират.
Ние деликатно следим езиковите нововъведения – най-много в лексиката – тъй като това е най-динамичната система в езика. Събрали сме редица нови думи, които, нагледно казано, „ сме оставили в чакалнята “ – с цел да проследим държанието им – и в случай че се окаже, че са с устойчива приложимост, те ще бъдат включени в състава на книжовния език.
Често пъти в общественото говорене ставаме очевидци на непредвидени структури или на откровени неточности, които се трансформират в езикова мода. Затова и се боим, че езикът ни се е профанирал, станал е недодялан или пък обеднява…
Тъкмо тази наша реакция обаче е удостоверение, че сходни прояви са отвън книжовната норма и са знаци било на превзетост, било на неведение или пък просто на пренебрежение към аудиторията. Видяхте по какъв начин с подигравка се одобри изразът „ Всеки самичък си преценява “ и стана белег на неначетеност.
Фактът, че в езика ни навлязоха прекалено много англицизми, които изместват български думи, поражда опасения, че езиковата ни еднаквост се унищожава, само че този боязън единствено ненапълно е състоятелен, тъй като сме очевидци и на противоположния развой – на изчистване на езика.
Ще дам единствено един образец – допреди известно време в политическия дискурс постоянно се използваше изразът „ екшън проект “, през днешния ден обаче този израз е сменен от нашето си фразеология проект за деяние. Има още редица сходни образци.
Що се отнася до технологиите, зависи от задачите, за които ги използваме. Да, в тази ситуация с нашата платформа, технологиите ни разрешават да разпространяваме езиковата просвета, тъй като БЕРОН е на телефона ни, на преносимия компютър ни, на таблета ни.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Руска Станчева приключва магистърска степен по славянска лингвистика, Факултет по славянски филологии на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ”. През 1988 – 1990 година е постоянен докторант в Секция за актуален български език на Института за български език, Българска академия на науките. До 1995 година е помощник в Секция за актуален български език на Института, където до 2005 е и основен помощник, а по-късно е доцент и професор там. Тя е основател на плана БЕРОН, който дава езикови информации онлайн и е първият формален цифров правописен и правоговорен речник у нас.
– Проф. Станчева, опишете плана БЕРОН – какви са езиковите запаси, които съдържа той и какво може да бъде проверявано посредством него. Единствено правопис на обособени форми ли?
– БЕРОН (Български езикови запаси онлайн) е система за достоверна и налична информация за българския литературен език. Официалният правописен речник е първият артикул, който системата дава за свободен достъп. Понастоящем този запас съдържа 2 400 000 форми.
Може да се търси информация в няколко направления по отношение на: правоговор (това е първият „ говорещ “ правоговорен речник, подпомаган от неестествен интелект), правопис на думите дружно със всичките им форми, граматиката на думата (към коя част на речта е и какви са граматичните ѝ характеристики), особености на думата, свързани с най-често допусканите в практиката правоговорни, правописни и граматични неточности и в случай че думата има омоним или дублет, те се показват при търсене.
Всеки ден в рубриката „ Въпрос на деня “ се разгласява и езиков проблем от въпросите, задавани на Службата за езикови информации на Института за български език на Българска академия на науките.
Ресурс от особена значимост са разпоредбите за правопис и пунктуация, тъй като те всъщност ръководят формалното другарство на български език. Затова тези правила се достъпват както от заглавната, по този начин и от вътрешните страници при търсене на дума.
– Към кои категории консуматори се задачите и очаквате ли този план да способства по някакъв метод за възстановяване езиковата просвета на хората?
Онлайн речникът е за всички, които се интересуват от българския литературен език.
БЕРОН е изключително потребен, когато имаме съмнения кое е вярното наречие или коя форма на дадена дума да употребим. В този смисъл той е значим за възстановяване на езиковата ни просвета в всекидневието.
Изключително скъп е и за 400-те български учебни заведения по света. В сферата на образованието е мощен запас и за преподаване, и за самоподготовка, както и за правене на тестови задания за оценяване на възпитаници и на студенти.
– Платформата ще размени ли напълно телефонната линия за езикови информации към Института за български език?
– Платформата може единствено ненапълно да замести телефонната линия за езикови информации, тъй като на службата се задават и строго характерни въпроси, свързани с езиковедски области, които не съставляват интерес за необятен кръг консуматори.
В този смисъл е належащо да се търси баланс при представянето на информацията. В първите месец-два деликатно ще следим държанието на потребителите, с цел да оценим какви са потребностите им.
– Бихте ли обрисували какви промени претърпява българският език през последните години и какви трендове (негативни и/или положителни) се следят? Технологиите въздействат ли отрицателно върху езиковата просвета?
– Промените в езика са закономерно и естествено събитие – не се трансформира единствено мъртвият език, тъй като никой не поддържа връзка на него. Промените произтичат от отзивчивите потребности на хората и по тази причина всички живи езици се трансформират.
Ние деликатно следим езиковите нововъведения – най-много в лексиката – тъй като това е най-динамичната система в езика. Събрали сме редица нови думи, които, нагледно казано, „ сме оставили в чакалнята “ – с цел да проследим държанието им – и в случай че се окаже, че са с устойчива приложимост, те ще бъдат включени в състава на книжовния език.
Често пъти в общественото говорене ставаме очевидци на непредвидени структури или на откровени неточности, които се трансформират в езикова мода. Затова и се боим, че езикът ни се е профанирал, станал е недодялан или пък обеднява…
Тъкмо тази наша реакция обаче е удостоверение, че сходни прояви са отвън книжовната норма и са знаци било на превзетост, било на неведение или пък просто на пренебрежение към аудиторията. Видяхте по какъв начин с подигравка се одобри изразът „ Всеки самичък си преценява “ и стана белег на неначетеност.
Фактът, че в езика ни навлязоха прекалено много англицизми, които изместват български думи, поражда опасения, че езиковата ни еднаквост се унищожава, само че този боязън единствено ненапълно е състоятелен, тъй като сме очевидци и на противоположния развой – на изчистване на езика.
Ще дам единствено един образец – допреди известно време в политическия дискурс постоянно се използваше изразът „ екшън проект “, през днешния ден обаче този израз е сменен от нашето си фразеология проект за деяние. Има още редица сходни образци.
Що се отнася до технологиите, зависи от задачите, за които ги използваме. Да, в тази ситуация с нашата платформа, технологиите ни разрешават да разпространяваме езиковата просвета, тъй като БЕРОН е на телефона ни, на преносимия компютър ни, на таблета ни.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ