2023 година е най-топлата, регистрирана в България, от 1930 г. насам
Сподели
По предварителна оценка на Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ) междинната годишна температура за 2023 година в България е 12.9 °С. Това е най-топлата година, записана в страната, от 1930 година насам. Тя е с към 0.4 °С по-топла от 2019 година – втората най-топла в този интервал.
Зимата и есента на 2023 година са най-топлите сезони зима и есен за същия интервал, а лятото е третото най-топло. Единствено пролетта е с температури под нормата, оповестяват от Национален институт по метеорология и хидрология.
Температура
С най-голямо позитивно отклоняване от нормата е месец януари, следван от месеците октомври, декември и септември. Септември се отличава с летни температури, макар че в действителност е първият месец от метеорологичната есен. Броят на летните дни през септември (дните с оптималната температура над 25 °С) е 25, което е повече от броя на летните дни през юни – първият летен месец. На 23 септември в 12 станции са измерени температури ≥ 36 °С. Необичайно топло е и през месец октомври, когато също има продължителни интервали с следващи летни дни. На 20 и 21 октомври в областите Плевен, Ловеч, Велико Търново, Търговище, Русе, Добрич и Варна са измерени температури ≥ 34 ℃. Относително най-студен месец е май, следван от април и юни.
През втората половина на юли е една от най-тежките горещи талази в страната за последните десетилетия. Има интервали от по 8–12 дни в Северна България и по 16–17 дни в Южна България с регистрирани оптимални температури ≥ 34 °C. В 38 метеорологични станции на Национален институт по метеорология и хидрология температурите са достигнали или надвишили 40 ℃. На 25 и 26 юли в областите Плевен, Ловеч, Велико Търново, Русе, Варна, Ямбол и Стара Загора са измерени температури ≥ 42 ℃.
Най-ниската измерена температура е минус 24.7 ℃ на 7 февруари на връх Мусала, а най-високата – 43.0 ℃ на 25 юли в Русе.
Валежи
По предварителна оценка въз основата на данни от оперативните станции на Национален институт по метеорология и хидрология междинната за страната годишна сума на дъжда е 634 mm. Тя е покрай климатичната норма (фиг. 3). Месечните суми обаче варират в необятни граници. Например след извънредно сухия октомври, през който преваляванията са едвам към 12% от месечната норма, следва най-валежният месец за годината – ноември, със междинен сбит дъжд към 232% от климатичната норма (фиг. 4).
Най-големи вреди от проливни превалявания има в крайните югоизточни елементи на страната, където на 4 и 5 септември са наводнени редица обитаеми места в региона на Странджа и по най-южното черноморско крайбрежие. Най-много вреди са нанесени в региона на Царево, където е оповестено бедствено състояние. Компрометирани са стените на два язовира, реките са излезли от коритата си, разрушени са 12 моста, наводнени са улици и хотели, задействани са свлачища, затворени са пътища. На 5 септември четирима души са починали във водната буря в региона на Царево. През месец юни в региона на Берковица два пъти е обявявано бедствено състояние поради проливни превалявания, наводнения и нарушена инфраструктура.
На 25 и 26 ноември в цялата страна са регистрирани мощни превалявания от дъжд, преминаващ в сняг, като количествата на доста места са надвишили месечните правила. Снеговалежите блокират страната. Стотици обитаеми места остават без ток, в редица селища е спряно и водоснабдяването. Част от старопланинските проходи са затворени за придвижване, а в областите Силистра и Разград пътищата са изцяло затворени. Тежкият сняг и мощният вятър са довели до формиране на преспи, прекратени са далекопроводи и са съборени клони и дървета основно в Северна и Западна България. Отделни общини на 13 области от страната са оповестили бедствено състояние.
Силен вятър
Значителна е честотата на ветровите стихии през годината. Почти през всички месеци има информация за нанесени материални вреди от мощни пориви напразно в разнообразни региони на страната. На 4 ноември торнадо отнася покривите на над 100 къщи в община Исперих. Най-сериозни са провалите в село Лъвино, където изцяло са разрушени покривите на над 30 къщи.
На 18 ноември във Варна и София двама души са починали, затиснати от паднали дървета в резултат на ураганен вятър. Бурният вятър, на доста места със скорост над 20 m/s, нанася вреди по паркове и здания съвсем в цялата страна. Община Варна афишира бедствено състояние по отношение на ураганния вятър в града и района. Най-голяма скорост напразно в метеорологични станции в обитаеми места е записана в Русе на 23 декември – над 40 m/s от запад-северозапад.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
По предварителна оценка на Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ) междинната годишна температура за 2023 година в България е 12.9 °С. Това е най-топлата година, записана в страната, от 1930 година насам. Тя е с към 0.4 °С по-топла от 2019 година – втората най-топла в този интервал.
Зимата и есента на 2023 година са най-топлите сезони зима и есен за същия интервал, а лятото е третото най-топло. Единствено пролетта е с температури под нормата, оповестяват от Национален институт по метеорология и хидрология.
Температура
С най-голямо позитивно отклоняване от нормата е месец януари, следван от месеците октомври, декември и септември. Септември се отличава с летни температури, макар че в действителност е първият месец от метеорологичната есен. Броят на летните дни през септември (дните с оптималната температура над 25 °С) е 25, което е повече от броя на летните дни през юни – първият летен месец. На 23 септември в 12 станции са измерени температури ≥ 36 °С. Необичайно топло е и през месец октомври, когато също има продължителни интервали с следващи летни дни. На 20 и 21 октомври в областите Плевен, Ловеч, Велико Търново, Търговище, Русе, Добрич и Варна са измерени температури ≥ 34 ℃. Относително най-студен месец е май, следван от април и юни.
През втората половина на юли е една от най-тежките горещи талази в страната за последните десетилетия. Има интервали от по 8–12 дни в Северна България и по 16–17 дни в Южна България с регистрирани оптимални температури ≥ 34 °C. В 38 метеорологични станции на Национален институт по метеорология и хидрология температурите са достигнали или надвишили 40 ℃. На 25 и 26 юли в областите Плевен, Ловеч, Велико Търново, Русе, Варна, Ямбол и Стара Загора са измерени температури ≥ 42 ℃.
Най-ниската измерена температура е минус 24.7 ℃ на 7 февруари на връх Мусала, а най-високата – 43.0 ℃ на 25 юли в Русе.
Валежи
По предварителна оценка въз основата на данни от оперативните станции на Национален институт по метеорология и хидрология междинната за страната годишна сума на дъжда е 634 mm. Тя е покрай климатичната норма (фиг. 3). Месечните суми обаче варират в необятни граници. Например след извънредно сухия октомври, през който преваляванията са едвам към 12% от месечната норма, следва най-валежният месец за годината – ноември, със междинен сбит дъжд към 232% от климатичната норма (фиг. 4).
Най-големи вреди от проливни превалявания има в крайните югоизточни елементи на страната, където на 4 и 5 септември са наводнени редица обитаеми места в региона на Странджа и по най-южното черноморско крайбрежие. Най-много вреди са нанесени в региона на Царево, където е оповестено бедствено състояние. Компрометирани са стените на два язовира, реките са излезли от коритата си, разрушени са 12 моста, наводнени са улици и хотели, задействани са свлачища, затворени са пътища. На 5 септември четирима души са починали във водната буря в региона на Царево. През месец юни в региона на Берковица два пъти е обявявано бедствено състояние поради проливни превалявания, наводнения и нарушена инфраструктура.
На 25 и 26 ноември в цялата страна са регистрирани мощни превалявания от дъжд, преминаващ в сняг, като количествата на доста места са надвишили месечните правила. Снеговалежите блокират страната. Стотици обитаеми места остават без ток, в редица селища е спряно и водоснабдяването. Част от старопланинските проходи са затворени за придвижване, а в областите Силистра и Разград пътищата са изцяло затворени. Тежкият сняг и мощният вятър са довели до формиране на преспи, прекратени са далекопроводи и са съборени клони и дървета основно в Северна и Западна България. Отделни общини на 13 области от страната са оповестили бедствено състояние.
Силен вятър
Значителна е честотата на ветровите стихии през годината. Почти през всички месеци има информация за нанесени материални вреди от мощни пориви напразно в разнообразни региони на страната. На 4 ноември торнадо отнася покривите на над 100 къщи в община Исперих. Най-сериозни са провалите в село Лъвино, където изцяло са разрушени покривите на над 30 къщи.
На 18 ноември във Варна и София двама души са починали, затиснати от паднали дървета в резултат на ураганен вятър. Бурният вятър, на доста места със скорост над 20 m/s, нанася вреди по паркове и здания съвсем в цялата страна. Община Варна афишира бедствено състояние по отношение на ураганния вятър в града и района. Най-голяма скорост напразно в метеорологични станции в обитаеми места е записана в Русе на 23 декември – над 40 m/s от запад-северозапад.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ