Как Европа обучава гражданите си на военно дело и къде сме ние?
Сподели
Две години след нашествието на Русия в Украйна доста страни в Европа започнаха редица ограничения за подготовка на жителите си за деяние при военна опасност.
Основен проблем при армиите им е дефицитът на фрагменти – нещо, с което се случва и с българските Въоръжени сили.
Темата за войната в Украйна е употребена и продължава да се употребява за пропагандни внушения за това, че се приготвя на фрагменти, които да се борят с Русия.
Как е решен въпросът с дефицита на фрагменти в армията в други страни?
Проблемът с модернизацията на българската войска не се заключава само в приемането на нова бойна техника. Основният проблем е в дефицита на фрагменти, които да оперират с тях.
През последните години дефицитът единствено се задълбочава, като по разнообразни мнения той надвишава 20%.
Това по какъв начин страната ни ще провежда военно образование за цивилни и дали такова ще бъде въведено, ще стане ясно след месец, когато срокът за така наречен Стратегически обзор на защитата.
Опитът на другите европейски страни демонстрира, че са употребявани разнообразни разновидности за решение на казуса.
Така да вземем за пример армията на Полша разгласи лятна стратегия „ Ваканция с армията “, показва в собствен репортаж БНР.
Мъже и дами на възраст сред 18 и 35 години с полско поданство могат да се запишат за продължаващо 27 дни главно военно образование в една от 70-те военни бази в Полша, като за това те заплащат към 1520 $.
Норвегия разгласи, че усилва броя на наборните бойци. Дания възнамерява да вкара военна работа за дами от 2026 година, като в това време удължи от четири на 11 месеца наборната си работа.
Латвия и Швеция възобновиха наборната военна работа.
В Румъния генерали поскаха по-бързо приемане на законите за защитата. Един от тях е за доброволната военна работа на лицата на възраст сред 18 и 35 години.
И в Румъния са сметнали, че би трябвало да се търси метод за военно образование за идващите 10 години. Защото тогава, в случай че не и по- рано, войска ще остане без запас.
„ Случва се смяна на стратегическата среда за сигурност. Войната, която Русия стартира против Украйна, е връщане към тази форма за решение на интернационалните разногласия “, разяснява пред националното радио военният специалист Йордан Божилов, съгласно който измененията в редица европейски страни се дължат точно на войната в Украйна.
Той прецизира обаче, че тук не става въпрос за замесване на съответните страни във войната.
„ В Румъния това се случва, тъй като оценката от риска за огромна война е доста по-различен, в сравнение с оценката на риска в България. В Румъния, Полша и Балтийските страни оценката, че е доста евентуално да влязат във боен спор с Русия е извънредно висока. Търсят и решения “, изяснява специалистът.
По думите му у нас има националистически и патриотарски изявления за увеличение на бойците в армията.
Това обаче не е самоцел. Трябва да имаме политическа оценка за обстановката и тогава да вземем решение “, разяснява Божилов.
По думите му най-лесно е да бъде импортиран закон, който задължава българите да служат в армията, само че не се прави оценка на резултата това в обществото и дали страната може да си разреши да поддържа по-голяма войска, за която би трябвало и въоръжение.
Преди две години служебният министър на защитата и понастоящем секретар по въпросите на сигурността и защитата на президента Димитър Стоянов насочи запитване до Конституционния съд. С него той изиска пояснение на текст от главния закон и дали той разрешава всеки един българин да бъде привикан за военна работа.
Въпреки че съдът отхвърли да гледа делото, в отхвърли му ясно е посочено, че Конституцията не постанова ограничавания за методите, по които ще бъде решен въпросът с „ воинските отговорности “ на жителите и задължението на всеки българин да брани родината си.
На процедура това значи, че държавното управление може да се усеща свободно да внесе сходен законопроект, уреждащ военното образование.
Нещо, което досега никой не се наема да направи, заради непопулярността на този ход.
Запознати са коментирали, че въпросът за това по какъв начин страните членки на НАТО си провеждат мирновременното комплектоване със сили, нужни за въздържане, е народен въпрос.
Но НАТО към този момент е сложило условия за мирновременно комплектоване.
И това има своята логичност, изяснява Йордан Божилов.
„ НАТО има обмисляне. То се води въз основата на рисковете и заканите. Всяка страна поема избрани задължения какви качества би трябвало да даде, когато се прави интервенция на НАТО. България е поела задължения за механизирана бригада и така нататък
Ако някоя страна бъде нападната, преди да се задейства НАТО като организация, тя би трябвало да стартира да се пази. Затова Полша надгражда своята войска “, изяснява още специалистът.
Той дава образци с това, че има форми на наборна войска, която обаче не е 100 % такава. Във Финландия това става доброволното със зачисляване в наборния, което в страната е изведено до народен фетиш.
„ Това е авторитет. При нас, за жалост, престижът го няма. Има и един уплах, че в тази обстановка е съвсем неизбежно да се влезе във война и хората просто бягат “, изясни Божилов.
Последното световно изследване на Галъп сподели, че 30% от българите биха се били за страната ни при положение на война.
42% от сънародниците ни не биха го създали, а останалите от запитаните се двоумят. Малко над месец остава до приключването на периода, който отбранителното министерство си даде, с цел да реши по какъв начин да подходи към търсенето на цивилни с съответна военна подготовка.
Какви са желанията на служебното държавно управление?
Любопитно е, че тази тематика се повдига през последните години най-много от служебните военни министри.
Преди месец пред публицисти министър Атанас Запрянов изясни, че след направения обзор на защитата ще бъде решено по какъв начин да се подходи към този проблем.
„ Не приказваме за връщане на наборната работа “, сподели преди месец служебният министър на защитата Атанас Запрянов, който форсира повдигането на заплатите при военните, резултатът от което би проличало най-скоро в края на годината.
„ Говорим за наложителна подготовка на жителите за отбрана на отечеството, която е обвързвана с някои категории държавни чиновници, за които може да се вкара наложителното условие да имат военна подготовка. Имам поради тези структури от системата за национална сигурност по член 50, алинея 2, както и за работа в Министерство на вътрешните работи, правосъдната система и други категории. Но това ще бъде мярка, която може да се наложи, в случай че не сработи с тези ограничения доброволната работа в запаса и подготовката на хора в нашите образователни центрове “, изясни Запрянов.
Той обаче е на мнение, че сходни ограничения ще бъдат взети, едвам в случай че останалите нямат резултат.
„ Модернизацията, общественият пакет, заплащането на хората и издигането на престижа на офицерската специалност ще докара до по-голям интерес “, разясни тогава той, напомня БНР.
Последният отчет за защитата предложи незабавни законодателни ограничения за условия за подготовка на запаса в спокойно време.
Между 2010-2020 година той е намалял с 43%. И продължава да понижава с към 5% до 7% на година.
Разчетите демонстрират, че в случай че този ритъм се резервира, след 15 години запасът ще бъде изцяло привършен.
Експертът по сигурност Йордан Божилов, който е бил и заместник-министър на защитата, вижда отчасти решение по предлагането МО да образова хора от системата на администрацията.
„ Ако обучим единствено администрацията и се наложи да взимаме подготвените, какво ще остане?! Необходимо е да се попълни главният състав – професионалната войска. Ние в този момент имаме непопълнена една пета “, изясни той.
Според него е належащо и основаване на мотивация за това хората да постъпват в доброволния запас.
„ И у нас в този момент има опция студенти да заявят предпочитание и отидат да се образоват. Проблемът е неналичието на мотивация “, добавя той и разяснява, че на младежите би трябвало да се обръща внимание по тази тематика още в междинното учебно заведение, в случай че се търси стремежи резултат.
„ Диалогът не е елементарен, само че когато този въпрос се сложи в обществото, се основава напрежение. Има до известна степен противоположен резултат и доста от младежите стартират да търсят метод да бягат.
Ние имаме огромен запас, който не е употребен. Това са младежи, които нито работят, нито учат. Има и младежи от ниски обществени пластове. Може би там също би трябвало да се обърне внимание “, добавя още специалистът.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Две години след нашествието на Русия в Украйна доста страни в Европа започнаха редица ограничения за подготовка на жителите си за деяние при военна опасност.
Основен проблем при армиите им е дефицитът на фрагменти – нещо, с което се случва и с българските Въоръжени сили.
Темата за войната в Украйна е употребена и продължава да се употребява за пропагандни внушения за това, че се приготвя на фрагменти, които да се борят с Русия.
Как е решен въпросът с дефицита на фрагменти в армията в други страни?
Проблемът с модернизацията на българската войска не се заключава само в приемането на нова бойна техника. Основният проблем е в дефицита на фрагменти, които да оперират с тях.
През последните години дефицитът единствено се задълбочава, като по разнообразни мнения той надвишава 20%.
Това по какъв начин страната ни ще провежда военно образование за цивилни и дали такова ще бъде въведено, ще стане ясно след месец, когато срокът за така наречен Стратегически обзор на защитата.
Опитът на другите европейски страни демонстрира, че са употребявани разнообразни разновидности за решение на казуса.
Така да вземем за пример армията на Полша разгласи лятна стратегия „ Ваканция с армията “, показва в собствен репортаж БНР.
Мъже и дами на възраст сред 18 и 35 години с полско поданство могат да се запишат за продължаващо 27 дни главно военно образование в една от 70-те военни бази в Полша, като за това те заплащат към 1520 $.
Норвегия разгласи, че усилва броя на наборните бойци. Дания възнамерява да вкара военна работа за дами от 2026 година, като в това време удължи от четири на 11 месеца наборната си работа.
Латвия и Швеция възобновиха наборната военна работа.
В Румъния генерали поскаха по-бързо приемане на законите за защитата. Един от тях е за доброволната военна работа на лицата на възраст сред 18 и 35 години.
И в Румъния са сметнали, че би трябвало да се търси метод за военно образование за идващите 10 години. Защото тогава, в случай че не и по- рано, войска ще остане без запас.
„ Случва се смяна на стратегическата среда за сигурност. Войната, която Русия стартира против Украйна, е връщане към тази форма за решение на интернационалните разногласия “, разяснява пред националното радио военният специалист Йордан Божилов, съгласно който измененията в редица европейски страни се дължат точно на войната в Украйна.
Той прецизира обаче, че тук не става въпрос за замесване на съответните страни във войната.
„ В Румъния това се случва, тъй като оценката от риска за огромна война е доста по-различен, в сравнение с оценката на риска в България. В Румъния, Полша и Балтийските страни оценката, че е доста евентуално да влязат във боен спор с Русия е извънредно висока. Търсят и решения “, изяснява специалистът.
По думите му у нас има националистически и патриотарски изявления за увеличение на бойците в армията.
Това обаче не е самоцел. Трябва да имаме политическа оценка за обстановката и тогава да вземем решение “, разяснява Божилов.
По думите му най-лесно е да бъде импортиран закон, който задължава българите да служат в армията, само че не се прави оценка на резултата това в обществото и дали страната може да си разреши да поддържа по-голяма войска, за която би трябвало и въоръжение.
Преди две години служебният министър на защитата и понастоящем секретар по въпросите на сигурността и защитата на президента Димитър Стоянов насочи запитване до Конституционния съд. С него той изиска пояснение на текст от главния закон и дали той разрешава всеки един българин да бъде привикан за военна работа.
Въпреки че съдът отхвърли да гледа делото, в отхвърли му ясно е посочено, че Конституцията не постанова ограничавания за методите, по които ще бъде решен въпросът с „ воинските отговорности “ на жителите и задължението на всеки българин да брани родината си.
На процедура това значи, че държавното управление може да се усеща свободно да внесе сходен законопроект, уреждащ военното образование.
Нещо, което досега никой не се наема да направи, заради непопулярността на този ход.
Запознати са коментирали, че въпросът за това по какъв начин страните членки на НАТО си провеждат мирновременното комплектоване със сили, нужни за въздържане, е народен въпрос.
Но НАТО към този момент е сложило условия за мирновременно комплектоване.
И това има своята логичност, изяснява Йордан Божилов.
„ НАТО има обмисляне. То се води въз основата на рисковете и заканите. Всяка страна поема избрани задължения какви качества би трябвало да даде, когато се прави интервенция на НАТО. България е поела задължения за механизирана бригада и така нататък
Ако някоя страна бъде нападната, преди да се задейства НАТО като организация, тя би трябвало да стартира да се пази. Затова Полша надгражда своята войска “, изяснява още специалистът.
Той дава образци с това, че има форми на наборна войска, която обаче не е 100 % такава. Във Финландия това става доброволното със зачисляване в наборния, което в страната е изведено до народен фетиш.
„ Това е авторитет. При нас, за жалост, престижът го няма. Има и един уплах, че в тази обстановка е съвсем неизбежно да се влезе във война и хората просто бягат “, изясни Божилов.
Последното световно изследване на Галъп сподели, че 30% от българите биха се били за страната ни при положение на война.
42% от сънародниците ни не биха го създали, а останалите от запитаните се двоумят. Малко над месец остава до приключването на периода, който отбранителното министерство си даде, с цел да реши по какъв начин да подходи към търсенето на цивилни с съответна военна подготовка.
Какви са желанията на служебното държавно управление?
Любопитно е, че тази тематика се повдига през последните години най-много от служебните военни министри.
Преди месец пред публицисти министър Атанас Запрянов изясни, че след направения обзор на защитата ще бъде решено по какъв начин да се подходи към този проблем.
„ Не приказваме за връщане на наборната работа “, сподели преди месец служебният министър на защитата Атанас Запрянов, който форсира повдигането на заплатите при военните, резултатът от което би проличало най-скоро в края на годината.
„ Говорим за наложителна подготовка на жителите за отбрана на отечеството, която е обвързвана с някои категории държавни чиновници, за които може да се вкара наложителното условие да имат военна подготовка. Имам поради тези структури от системата за национална сигурност по член 50, алинея 2, както и за работа в Министерство на вътрешните работи, правосъдната система и други категории. Но това ще бъде мярка, която може да се наложи, в случай че не сработи с тези ограничения доброволната работа в запаса и подготовката на хора в нашите образователни центрове “, изясни Запрянов.
Той обаче е на мнение, че сходни ограничения ще бъдат взети, едвам в случай че останалите нямат резултат.
„ Модернизацията, общественият пакет, заплащането на хората и издигането на престижа на офицерската специалност ще докара до по-голям интерес “, разясни тогава той, напомня БНР.
Последният отчет за защитата предложи незабавни законодателни ограничения за условия за подготовка на запаса в спокойно време.
Между 2010-2020 година той е намалял с 43%. И продължава да понижава с към 5% до 7% на година.
Разчетите демонстрират, че в случай че този ритъм се резервира, след 15 години запасът ще бъде изцяло привършен.
Експертът по сигурност Йордан Божилов, който е бил и заместник-министър на защитата, вижда отчасти решение по предлагането МО да образова хора от системата на администрацията.
„ Ако обучим единствено администрацията и се наложи да взимаме подготвените, какво ще остане?! Необходимо е да се попълни главният състав – професионалната войска. Ние в този момент имаме непопълнена една пета “, изясни той.
Според него е належащо и основаване на мотивация за това хората да постъпват в доброволния запас.
„ И у нас в този момент има опция студенти да заявят предпочитание и отидат да се образоват. Проблемът е неналичието на мотивация “, добавя той и разяснява, че на младежите би трябвало да се обръща внимание по тази тематика още в междинното учебно заведение, в случай че се търси стремежи резултат.
„ Диалогът не е елементарен, само че когато този въпрос се сложи в обществото, се основава напрежение. Има до известна степен противоположен резултат и доста от младежите стартират да търсят метод да бягат.
Ние имаме огромен запас, който не е употребен. Това са младежи, които нито работят, нито учат. Има и младежи от ниски обществени пластове. Може би там също би трябвало да се обърне внимание “, добавя още специалистът.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ