Ще влезе ли МО във война с работодателите?
Спирдон Спирдонов
Самото Министерство на защитата не крие, че рискува да получи упреци от работодателите по отношение на препоръчаните промени и допълнения на Закона за запаса на въоръжените сили. Търсейки решаването на наболели от години въпроси, свързани с окомплектоването на армията, министерството желае отпадане на работодателя като страна по контракта за работа в доброволния запас. Т.е. служащият или служителят взема решение за избран интервал от време да облече военната униформа, за което работодателят му няма да има думата.
В претекстовете към плана се признава, че обезпечаването на неплатен длъжностен отпуск на лицата, извикани на дейна работа в доброволния запас или на срочна работа в доброволния запас, би основало усложнения на индустриалния развой в някои случаи и надлежно може да заплаши конкурентоспособността на дребните и междинните предприятия. Сега договорите за работа в доброволния запас са тристранни. Те се подписват сред министъра на защитата или оправомощено от него длъжностно лице, резервиста и неговия работодател/орган по назначението. Практиката демонстрира, че неналичието на единодушие на работодателя постоянно е спънка за подписване на този контракт, което препятства комплектуването на военните формирования в спокойно и военно време. За това е планувано отпадането на работодателя като страна по контракта да бъде обезщетено с въвеждането на обвързване за уведомяването му за подписания контракт от органите по военния доклад, в това число с обезпечаване на обезщетение за времето на отсъствието на резервиста от работа заради прилагане на неплатен длъжностен отпуск в размер, избран в акт на министъра на защитата. Така ще може да бъде назначен заместител на отсъстващия служащ.
Дотук с претекстовете на МО. Естествено е да се чака опозиция от работодателските организации. Тази опция дава и самият законодателен развой - има 30 дни, до 5 септември, за публично разискване. " Работодателят самичък обезпечава както средствата за произвеждане, по този начин и служащите. В обстановка на изострен дефицит на работна мощ, в каквато се намираме, не считам, че е правилно от страна на страната да взема решение казуса с доброволната военна работа по този метод ", разяснява шефката на Правния отдел на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева. Тя добавя още, че пред работодателя стои задачата да откри заместител на служителя си за интервал от 3 до 6 месеца. Според нея това е извънредно къс период за намирането на подобаващ чиновник, който да е подготвен да работи и то за толкоз малко време.
От МО би трябвало да се приготвят за отговори на няколко въпроса, които на този стадий се слагат от БСК. Защо се трансформира структурата на взаимоотношенията сред страната в лицето на МО и работодателите и до каква степен ще докара това? В изискванията на изострен дефицит на работна мощ е разбираемо желанието на МО да отстрани всички спънки пред обезпечаването на резервисти, следва ли обаче това да става посредством потребление на административен метод и за сметка на работодателите, които от години сигнализират за недостиг на служащи? Помислено ли е, че в интервала на дейна работа резервистът ще загуби част от професионалната си подготовка и опит и след завръщането на работа ще е належащо време за акомодация и спомагателна подготовка? Ясно ли е, че работодателите ще бъдат изправени пред нуждата да търсят нови чиновници за избран интервал (няколко седмици, месеци или година), което в множеството случаи е доста мъчно и неизбежно ще се отрази на организацията на работата и натовареността на останалите чиновници? Още повече, че този проблем би трябвало да се преглежда в подтекста и на рестриктивните мерки, които постанова Кодексът на труда за полагане на ексклузивен труд и наемане на чиновници от организации за краткотрайна претовареност. И още едно събитие - " в случай че се наеме нов чиновник на неопределен контракт, това ще натовари финансово работодателя след привършване на дейната работа на резервиста, защото съществува възбрана за уволняване на чиновници по време на дейна работа. "
Няма подозрение, че всеки ще дърпа чергата към себе си. Не за друго, а тъй като българите към този момент не доближават както за работа в производството, по този начин и за отбрана на Родината. Те са едни и същи. А и няма по какъв начин да се приложат тези правила и за работещите зад граница. Не се знае и до каква степен служащият ще се довери на гаранциите, които му дава законът предвид на последващата му професионална резервация. По принцип не е добре да се подписват контракти на мрачно, т.е. без знанието на работодателя и по-късно да бъде уведомяван. Действително има риск за бумерангов резултат от смяната на закона. Проблемът на Въоръжените сили обаче също би трябвало да бъде свестен и да се откри най-хубавата формула за разрешаването му. Не бива да се стига до война сред МО и работодателите. Тя няма да има победител. Ще изгубят и двете страни.
Самото Министерство на защитата не крие, че рискува да получи упреци от работодателите по отношение на препоръчаните промени и допълнения на Закона за запаса на въоръжените сили. Търсейки решаването на наболели от години въпроси, свързани с окомплектоването на армията, министерството желае отпадане на работодателя като страна по контракта за работа в доброволния запас. Т.е. служащият или служителят взема решение за избран интервал от време да облече военната униформа, за което работодателят му няма да има думата.
В претекстовете към плана се признава, че обезпечаването на неплатен длъжностен отпуск на лицата, извикани на дейна работа в доброволния запас или на срочна работа в доброволния запас, би основало усложнения на индустриалния развой в някои случаи и надлежно може да заплаши конкурентоспособността на дребните и междинните предприятия. Сега договорите за работа в доброволния запас са тристранни. Те се подписват сред министъра на защитата или оправомощено от него длъжностно лице, резервиста и неговия работодател/орган по назначението. Практиката демонстрира, че неналичието на единодушие на работодателя постоянно е спънка за подписване на този контракт, което препятства комплектуването на военните формирования в спокойно и военно време. За това е планувано отпадането на работодателя като страна по контракта да бъде обезщетено с въвеждането на обвързване за уведомяването му за подписания контракт от органите по военния доклад, в това число с обезпечаване на обезщетение за времето на отсъствието на резервиста от работа заради прилагане на неплатен длъжностен отпуск в размер, избран в акт на министъра на защитата. Така ще може да бъде назначен заместител на отсъстващия служащ.
Дотук с претекстовете на МО. Естествено е да се чака опозиция от работодателските организации. Тази опция дава и самият законодателен развой - има 30 дни, до 5 септември, за публично разискване. " Работодателят самичък обезпечава както средствата за произвеждане, по този начин и служащите. В обстановка на изострен дефицит на работна мощ, в каквато се намираме, не считам, че е правилно от страна на страната да взема решение казуса с доброволната военна работа по този метод ", разяснява шефката на Правния отдел на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева. Тя добавя още, че пред работодателя стои задачата да откри заместител на служителя си за интервал от 3 до 6 месеца. Според нея това е извънредно къс период за намирането на подобаващ чиновник, който да е подготвен да работи и то за толкоз малко време.
От МО би трябвало да се приготвят за отговори на няколко въпроса, които на този стадий се слагат от БСК. Защо се трансформира структурата на взаимоотношенията сред страната в лицето на МО и работодателите и до каква степен ще докара това? В изискванията на изострен дефицит на работна мощ е разбираемо желанието на МО да отстрани всички спънки пред обезпечаването на резервисти, следва ли обаче това да става посредством потребление на административен метод и за сметка на работодателите, които от години сигнализират за недостиг на служащи? Помислено ли е, че в интервала на дейна работа резервистът ще загуби част от професионалната си подготовка и опит и след завръщането на работа ще е належащо време за акомодация и спомагателна подготовка? Ясно ли е, че работодателите ще бъдат изправени пред нуждата да търсят нови чиновници за избран интервал (няколко седмици, месеци или година), което в множеството случаи е доста мъчно и неизбежно ще се отрази на организацията на работата и натовареността на останалите чиновници? Още повече, че този проблем би трябвало да се преглежда в подтекста и на рестриктивните мерки, които постанова Кодексът на труда за полагане на ексклузивен труд и наемане на чиновници от организации за краткотрайна претовареност. И още едно събитие - " в случай че се наеме нов чиновник на неопределен контракт, това ще натовари финансово работодателя след привършване на дейната работа на резервиста, защото съществува възбрана за уволняване на чиновници по време на дейна работа. "
Няма подозрение, че всеки ще дърпа чергата към себе си. Не за друго, а тъй като българите към този момент не доближават както за работа в производството, по този начин и за отбрана на Родината. Те са едни и същи. А и няма по какъв начин да се приложат тези правила и за работещите зад граница. Не се знае и до каква степен служащият ще се довери на гаранциите, които му дава законът предвид на последващата му професионална резервация. По принцип не е добре да се подписват контракти на мрачно, т.е. без знанието на работодателя и по-късно да бъде уведомяван. Действително има риск за бумерангов резултат от смяната на закона. Проблемът на Въоръжените сили обаче също би трябвало да бъде свестен и да се откри най-хубавата формула за разрешаването му. Не бива да се стига до война сред МО и работодателите. Тя няма да има победител. Ще изгубят и двете страни.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ