Париж контузи евроидеята
Спирайки Северна Македония да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз, Париж замязя на футболист, който изсекири евроидеята. Вярно, че от травмата тя не бе изнесена на носилка и остава на терена, само че мнозина се питат ще играе ли тя пълноценно.
В интерес на истината възраженията на президента Еманюел Макрон против участието на Скопие (и Тирана), както и на Холандия и Дания особено против Тирана, не са изсмукани от пръстите. Те са стъпили на действителни, а не на измислени проблеми. Визията на Макрон е добре известна - първо промени в Европейски Съюз, с цел да работи по-добре, и по-късно разширение. " Ние не работим добре, когато сме 27 и по какъв начин очаквате да заработим по-добре като станем 28, 29, 30 или 32? Много сме мудни в промените още преди разширението ", гласи неговата епикриза. Един от неотложните проблеми за разрешаване е делът на всяка страна- членка в общия бюджет. По този въпрос Европейски Съюз се раздели на две групи. Първата са мощните страни донори, които упорстват вноската в общия Бюджет да бъде един % от Брутният вътрешен продукт на страната. Втората група са постъсветските страни-членки, които са подготвени да заплащат по-висока вноска, само че с цел да получат след това повече евросредства от по-високите вноски на страните донори. Към първата група спадат Франция и Холандия, която прочее внася най-голяма сума в евробюджета на глава от популацията. Затова те са срещу разширението, до момента в който не се позволи трайно казуса с вноската. Към същата група спадат и Германия, Италия, Белгия, Австрия, Швеция, Финландия, които обаче са за разширението и пускане на преговорие със Скопие и Тирана. Те хем желаят по-малка вноска, хем по-малкото пари да се разпределят върху повече страни. Това все едно да искаш от аритметичното деяние изваждане да даде резултат на действието събиране. Не инцидентно Макрон предизвести какъв може да бъде резултатът: " Когато филията е по-голяма от маслото, най-после то изчезва ". А в тази фраза може да бъде съзряна и дремеща заплаха от разпад на Европейски Съюз. Вероятно за това той съобщи, че разширението в този момент може да стане огромна политическа бъркам.
Друг наболял въпрос е за вземането на решения в Европейски Съюз - с консенсус, с квалифицирано или просто болшинство. И какво да вършат страните, които не са съгласни с болшинството - да работят в прорез с решенията им или пасуват, т.е. най-малко да не пречат на осъществяванията им.
Евросъюзът би трябвало да създаде и по-ефикасен механизъм за реагиране на външни проблеми, провокации или закани - по какъв начин да реагира на мигрантската рецесия, какви да са връзките с непредвидима Америка, по какъв начин да се държи със съседи като люшкащия се арабски свят или като Русия, която е друга, само че е предвидима и е почтен геополитически брокер в Близкия изток, по какъв начин да реагира на спорове в по-близки региони или пък на Китай.
И въпреки всичко логиката на френския президент не е необорима. Не един и двама политици, политолози и анализатори отвръщат, че разширението на Европейски Съюз единствено с две лека категория страни не значи парализа на вътрешните промени. Двата процеса не се изключват взаимно. В последна сметка в хода на промените неизбежно ще се появят нови условия към кандидатките и те могат да бъдат предявявани в преговорния развой, чийто пък времеви обсег може да бъде съгласуван точно с обсега на промените. Това няма да е елементарно, само че въпреки всичко евроидеята нямаше да бъде контузена. Най-вероятно точно с такава логичност болшинството страни-членки бяха за началото на договарянията със Скопие и Тирана.
И тъй като възраженията на Макрон не са безупречни на 100 %, породиха подозрения, че зад тях стои нещо друго. Както заподозряха значително политици и анализатори, това " друго " са мераците на Макрон за френско водачество. Той явно е решил, че с напускането на Англия и с отслабването на Германия поради идното отдръпване на Ангела Меркел, евролидерството кацва на френското рамо. Ако до момента Европа се теглеше от немския и френския локомотиви, в този момент Макрон явно желае челният локомотив да стане френски. Дори с цената да застане против болшинството, даже да играе соло в политиката на Европейски Съюз. В този смисъл Париж замязва на футболен нападател, който гледа да вкара гол самичък, без съчетание със съотборниците си. Не че Франция не е заслужила водачеството, само че по подобен ли метод?
При всички случаи Макрон секири евроидеята. " Имам надълбоко разграничение с тези, които считат, че през днешния ден разширението е надали не висшата цел на Европа ", аргументира се той. А за какво в действителност да не бъде такава цел? Въпреки сенките по нея, евроидеята е на първо място съхранението на мира на Стария континент след епохи на войни, тя също е разговор за разрешаване на споровете, тя е и народна власт, господство на закона, взаимност или просто съпричастност с компликациите, социална дисциплина, материално благоденствие, публичен прогрес. Разбира се, че не на всички места и не всеки път е по този начин, само че за какво да не бъде приоритет за Европейски Съюз привличането на общества, които желае да живеят според тези полезности. Особено в изискванията на спокойно развиване.
На Северна Македония и Албания им беше отказано фиктсиране на дата за договаряния, макар че съгласно болшинството са покрили условията. И това може да докара до съществени вреди. " Това е тежка историческа неточност, отсече ръководителят на Еврокомисията Жан-Код Юнкер. Надявам се тя да остане моментна, с цел да не се вклини в груповата памет и по този начин да остане историческа неточност. Ако Европейски Съюз желае да бъде почитан в международен мащаб, би трябвало да държи на думата си ". Колкото по-малко мандат му остава на този политик, толкоз повече той влиза в час.
Поведението на Париж (донякъде на Хага и Копенхаген) крие риск от подозренията в същността на Европейски Съюз, от усилване на евроскептицизма освен в двете страни, а и на Западните Балкани, индиректно и в цяла Евлопа. Да не забравяме, че точно Северна Македония спря мигрантската вълна към Европейски Съюз през 2015-2016 година, а в този момент получи ритник от него.
Сега може да кажем, че по абсурден метод за този ритник са работили " зад кадър " България (и Румъния), въпреки че в този момент подкрепихме Скопие и Тирана. Но към този момент 12 години от участието ние не изчистихме съмненията в Европейски Съюз за корупция, нарушавания на върховенството на закона, несправяне с проведената престъпност, едва асимилиране на евросредства. И доколкото Северна Македония и Албания са от същите манталитетни ширини на Европа, не е за удивление за какво Париж (Хага или Копенхаген) имат възражения против разширението - неуместно би било Европейски Съюз да са навлича сходни главоболия. Този мотив също лежи в основата на отрицателната им позиция.
Развоят на събитията визира и страната ни. Би било злорадо да се радваме, че Северна Македония е спряна, въпреки и не поради нас. Но това прекъсване може да се отрази отрицателно и върху нашия спор с нея за историческото минало. Там може надделее обезсърчението, че стартът на договаряния се отсрочва за неопроделно време - било до края на първия мандат на Макрон през 2022 г, било чак до 2027 година когато ще изтече и вторият му мандат (ако бъде преизбран). Тогава Скопие напълно ще занемари разрешаването на разногласието със София.
Срещу нас работи и друго събитие - Съветът на Европейски Съюз реши (без Макрон), че Северна Македония заслужава старт на договарянията, тъй като е поставила и завършек на разногласията със съседите си. Ако обаче за Гърция това е правилно, за България е тъкмо противоположното. От югозападната ни съседка ни дебне един втори Ньой, въпреки и не на територия и население, а на еднаквост и историческа памет. Ще има ли тогава София самочувствието да изисква от Скопие разрешаването на противоречивите въпроси, макар отсрочения старт на договарянията? Ще има ли и куража да отбрани позицията си пред Европейски Съюз, в случай че македонската страна не е направила това?
В интерес на истината възраженията на президента Еманюел Макрон против участието на Скопие (и Тирана), както и на Холандия и Дания особено против Тирана, не са изсмукани от пръстите. Те са стъпили на действителни, а не на измислени проблеми. Визията на Макрон е добре известна - първо промени в Европейски Съюз, с цел да работи по-добре, и по-късно разширение. " Ние не работим добре, когато сме 27 и по какъв начин очаквате да заработим по-добре като станем 28, 29, 30 или 32? Много сме мудни в промените още преди разширението ", гласи неговата епикриза. Един от неотложните проблеми за разрешаване е делът на всяка страна- членка в общия бюджет. По този въпрос Европейски Съюз се раздели на две групи. Първата са мощните страни донори, които упорстват вноската в общия Бюджет да бъде един % от Брутният вътрешен продукт на страната. Втората група са постъсветските страни-членки, които са подготвени да заплащат по-висока вноска, само че с цел да получат след това повече евросредства от по-високите вноски на страните донори. Към първата група спадат Франция и Холандия, която прочее внася най-голяма сума в евробюджета на глава от популацията. Затова те са срещу разширението, до момента в който не се позволи трайно казуса с вноската. Към същата група спадат и Германия, Италия, Белгия, Австрия, Швеция, Финландия, които обаче са за разширението и пускане на преговорие със Скопие и Тирана. Те хем желаят по-малка вноска, хем по-малкото пари да се разпределят върху повече страни. Това все едно да искаш от аритметичното деяние изваждане да даде резултат на действието събиране. Не инцидентно Макрон предизвести какъв може да бъде резултатът: " Когато филията е по-голяма от маслото, най-после то изчезва ". А в тази фраза може да бъде съзряна и дремеща заплаха от разпад на Европейски Съюз. Вероятно за това той съобщи, че разширението в този момент може да стане огромна политическа бъркам.
Друг наболял въпрос е за вземането на решения в Европейски Съюз - с консенсус, с квалифицирано или просто болшинство. И какво да вършат страните, които не са съгласни с болшинството - да работят в прорез с решенията им или пасуват, т.е. най-малко да не пречат на осъществяванията им.
Евросъюзът би трябвало да създаде и по-ефикасен механизъм за реагиране на външни проблеми, провокации или закани - по какъв начин да реагира на мигрантската рецесия, какви да са връзките с непредвидима Америка, по какъв начин да се държи със съседи като люшкащия се арабски свят или като Русия, която е друга, само че е предвидима и е почтен геополитически брокер в Близкия изток, по какъв начин да реагира на спорове в по-близки региони или пък на Китай.
И въпреки всичко логиката на френския президент не е необорима. Не един и двама политици, политолози и анализатори отвръщат, че разширението на Европейски Съюз единствено с две лека категория страни не значи парализа на вътрешните промени. Двата процеса не се изключват взаимно. В последна сметка в хода на промените неизбежно ще се появят нови условия към кандидатките и те могат да бъдат предявявани в преговорния развой, чийто пък времеви обсег може да бъде съгласуван точно с обсега на промените. Това няма да е елементарно, само че въпреки всичко евроидеята нямаше да бъде контузена. Най-вероятно точно с такава логичност болшинството страни-членки бяха за началото на договарянията със Скопие и Тирана.
И тъй като възраженията на Макрон не са безупречни на 100 %, породиха подозрения, че зад тях стои нещо друго. Както заподозряха значително политици и анализатори, това " друго " са мераците на Макрон за френско водачество. Той явно е решил, че с напускането на Англия и с отслабването на Германия поради идното отдръпване на Ангела Меркел, евролидерството кацва на френското рамо. Ако до момента Европа се теглеше от немския и френския локомотиви, в този момент Макрон явно желае челният локомотив да стане френски. Дори с цената да застане против болшинството, даже да играе соло в политиката на Европейски Съюз. В този смисъл Париж замязва на футболен нападател, който гледа да вкара гол самичък, без съчетание със съотборниците си. Не че Франция не е заслужила водачеството, само че по подобен ли метод?
При всички случаи Макрон секири евроидеята. " Имам надълбоко разграничение с тези, които считат, че през днешния ден разширението е надали не висшата цел на Европа ", аргументира се той. А за какво в действителност да не бъде такава цел? Въпреки сенките по нея, евроидеята е на първо място съхранението на мира на Стария континент след епохи на войни, тя също е разговор за разрешаване на споровете, тя е и народна власт, господство на закона, взаимност или просто съпричастност с компликациите, социална дисциплина, материално благоденствие, публичен прогрес. Разбира се, че не на всички места и не всеки път е по този начин, само че за какво да не бъде приоритет за Европейски Съюз привличането на общества, които желае да живеят според тези полезности. Особено в изискванията на спокойно развиване.
На Северна Македония и Албания им беше отказано фиктсиране на дата за договаряния, макар че съгласно болшинството са покрили условията. И това може да докара до съществени вреди. " Това е тежка историческа неточност, отсече ръководителят на Еврокомисията Жан-Код Юнкер. Надявам се тя да остане моментна, с цел да не се вклини в груповата памет и по този начин да остане историческа неточност. Ако Европейски Съюз желае да бъде почитан в международен мащаб, би трябвало да държи на думата си ". Колкото по-малко мандат му остава на този политик, толкоз повече той влиза в час.
Поведението на Париж (донякъде на Хага и Копенхаген) крие риск от подозренията в същността на Европейски Съюз, от усилване на евроскептицизма освен в двете страни, а и на Западните Балкани, индиректно и в цяла Евлопа. Да не забравяме, че точно Северна Македония спря мигрантската вълна към Европейски Съюз през 2015-2016 година, а в този момент получи ритник от него.
Сега може да кажем, че по абсурден метод за този ритник са работили " зад кадър " България (и Румъния), въпреки че в този момент подкрепихме Скопие и Тирана. Но към този момент 12 години от участието ние не изчистихме съмненията в Европейски Съюз за корупция, нарушавания на върховенството на закона, несправяне с проведената престъпност, едва асимилиране на евросредства. И доколкото Северна Македония и Албания са от същите манталитетни ширини на Европа, не е за удивление за какво Париж (Хага или Копенхаген) имат възражения против разширението - неуместно би било Европейски Съюз да са навлича сходни главоболия. Този мотив също лежи в основата на отрицателната им позиция.
Развоят на събитията визира и страната ни. Би било злорадо да се радваме, че Северна Македония е спряна, въпреки и не поради нас. Но това прекъсване може да се отрази отрицателно и върху нашия спор с нея за историческото минало. Там може надделее обезсърчението, че стартът на договаряния се отсрочва за неопроделно време - било до края на първия мандат на Макрон през 2022 г, било чак до 2027 година когато ще изтече и вторият му мандат (ако бъде преизбран). Тогава Скопие напълно ще занемари разрешаването на разногласието със София.
Срещу нас работи и друго събитие - Съветът на Европейски Съюз реши (без Макрон), че Северна Македония заслужава старт на договарянията, тъй като е поставила и завършек на разногласията със съседите си. Ако обаче за Гърция това е правилно, за България е тъкмо противоположното. От югозападната ни съседка ни дебне един втори Ньой, въпреки и не на територия и население, а на еднаквост и историческа памет. Ще има ли тогава София самочувствието да изисква от Скопие разрешаването на противоречивите въпроси, макар отсрочения старт на договарянията? Ще има ли и куража да отбрани позицията си пред Европейски Съюз, в случай че македонската страна не е направила това?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ