Газът в Черно море: реалности и перспективи
Спирането на съветския газ за България и други европейски страни и неотложната нужда от газова диверсификация на Европа още веднъж насочват вниманието към Черно море и благосъстоянията, които се крият в дълбините му. И до момента в който нашите съседки Турция и Румъния към този момент откриха залежи от по този начин скъпото синьо гориво в изключителните си стопански зони, България продължава да търси с вяра, че също ще реализира триумф. Румъния още веднъж съобщи тази седмица, че възнамерява да добие първия газ от Черно море още в средата на тази година, a Турция чака черноморският газ ще се влее в газопреносната система следващата година, съобщи Българска телеграфна агенция.
Ето какво се случва с газовите сондажи, какви количества откриха двете прилежащи страни и какви са вероятностите за употребата на находищата:
БЪЛГАРИЯ
Надеждите на България са съсредоточени върху "Блок 1-21 Хан Аспарух ", който както наподобява е най-перспективният регион в българската акватория на Черно море спрямо другите два периметъра, препоръчани за изследвания - "Блок 1-14 Хан Кубрат " и "Блок 1-26 Тервел ".
През февруари Министерският съвет взе решение, с което с две години се удължава срокът за търсене и изследване на петрол и природен газ в повърхност "Блок 1-21 Хан Аспарух ". Така бе признато поисканото от титуляра на разрешението удължение. През април министърът на енергетиката Александър Николов подписа в допълнение съглашение към контракта с представители на проучващите компании – "Тотал Енерджис Екологичен потенциал България " Б.В. и "ОМВ Офшор България " ГмбХ. От "Тотал Енерджис Екологичен потенциал България " Б.В. и "ОМВ Офшор България " ГмбХ мотивираха настояването си за удължение с разпозната досега перспективна повърхност, която дава опция за в допълнение тестване на блока за евентуални находища.
Площ "Блок 1-21 Хан Аспарух " е ситуирана в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, като договорът за търсене и изследване е в действие от септември 2012 година
Николов посочи, че е окуражен от продължаващите старания за разкриване на перспективен капацитет за рандеман на петрол и природен газ в българската зона в Черно море. "От позиция на енергийната сигурност това е изключително значимо за нашата страна ", акцентира той.
За периода на двегодишното удължение на разрешението "Тотал Енерджис Екологичен потенциал България " Б.В. и "ОМВ Офшор България " ГмбХ плануват спомагателни геоложки и геофизични работи на стойност 900 хиляди евро.
ТУРЦИЯ
Турция възнамерява да стартира да подава газ от откритите в Черно море залежи към потребителите в страната още през 2023 година За задачата тя към този момент построява тръбата, по която ще се реализира преносът на газа до към този момент съществуващата газопреносна мрежа. Очаква се през ноември т.г. да приключи построяването на 36-километров сектор от газопровода, който ще разреши на газа от Черно море да се влее в системата на страната, заяви Анадолската организация. Общото количество на газовите находища, които Турция откри в Черно море, са от 540 милиарда куб.м.
Страната чака да покрива към една трета от потребностите си от природен газ с запасите в Черно море, когато доближи най-високия индустриален потенциал през 2027 година, сподели министърът на енергетиката Фатих Дьонмез в изявление за Блумбърг. През 2020 година вътрешното ползване на газ в Турция е било към 48 милиарда куб.м газ.
Турция, която разполага с четири сондажни кораба, сама прави сондажите в Черно море. С последния от корабите страната се снабди в края на предходната година. Той е кадърен да прави сондажи на дълбочина до 3665 метра под морското дъно. Както посочи президентът Реджеп Тайип Ердоган, става дума за транспортен съд от седмо потомство, оборудван с най-съвременни технологии и един от едвам петте плавателни съда в света от този клас. Освен него Турция разполага и със сондажните кораби "Фатих ", "Кануни " и "Явуз ", както и с два сеизмографски - "Оруч Реис " и "Барбарос Хайреттин паша ".
През август 2020 година корабът "Фатих " откри 320 милиарда куб.м газ в кладенеца Туна-1 в Сакария, а през октомври същата година в същото находище бяха открити още 85 милиарда куб.м. През юни м.г. страната разгласи и нова находка - 135 милиарда куб.м газ в кладенеца Амасра-1 в северната част на находището Сакария.
Според експертни оценки откритите от Турция в Черно море находища на природен газ може да покрият вътрешните ѝ потребности за 12 години. Това дава очаквания на страната, че ще понижи зависимостта си от вноса от Русия, която доставя 45 на 100 от газа в Турция или към три пъти повече от останалите снабдители, измежду които Азербайджан, Иран, а също Катар, Съединени американски щати, Нигерия и Алжир, откъдето идва полутечен газ. Очаква се находището Сакария да понижи този импорт почти с към една четвърт, когато бъде доближат пикът в производството.
РУМЪНИЯ
Румънският министър председател Николае Чука съобщи тези дни, че първият газ от Черно море ще бъде придобит в средата на тази година, като следва да се експлоатират към един милиард кубически метра годишно. Това количество съставлява 10 % от годишното ползване на Румъния.
Първият газ от Черно море ще бъде придобит от aмериканската петролна компания "Блек сий ойл енд газ " (Black Sea Oil & Gas), която е оператор и концесионер на офшорния периметър за природен газ Мидия в Черно море. Периметърът Мидия е най-напредналият нов план за рандеман на газ в румънските води на Черно море.
В предаване на публичната телевизия ТеВеРе 1 (TVR1) Чука сподели още, че настрана в периметъра Караджеле има очаквания първият газ да бъде придобит през 2024 година, а в периметъра Нептун дийп не по-рано от края на 2026-2027 година
"Румъния ще има газ и от други източници идната зима, в това число от Черно море ", похвали се по-рано и министърът на енергетиката Вирджил Попеску, както заяви особено за Българска телеграфна агенция организация Аджерпрес. Той посочи, че се правят проби за въвеждане на първите количества газ в националната преносна система. "От тази година ще имаме един милиард кубически метра спомагателен газ ", написа министърът във Facebook.
През ноември м.г. управителният съвет на румънската държавна компания Ромгаз (Romgaz) утвърди изкупуването на всички акции на американската компания ЕксънМобил (Exxon Mobil), която има 50 % от плана Нептун дийп за дълбоководни сондажи за газ в Черно море, откакто Ексън разгласи желание да се отдръпна. Попеску заяви, че Ромгаз (Romgaz) ще приключи в най-кратки периоди поемането на периметъра Нептун дийп (Neptun Deep) от Ексон (Exxon). Цената на покупката е избрана на 1,060 милиарда $ и може да бъде нараснала с до 10 милиона $, съгласно отчет на Букурещката фондова борса. Останалият 50-процентен дял в черноморския сектор с повърхност към 7500 квадратни километра, държи ОМВ Петром (OMV Petrom).
Според оценки периметърът за дълбоководни сондажи Нептун дийп може да съдържа ресурси от газ до 100 милиарда кубически метра. Според по-умерени калкулации Нептун разполага със находища от сред 42 и 84 милиарда кубически метра газ, което е от три до шест пъти повече от годишното ползване на Румъния.
Същевременно Лукойл дружно с Ромгаз са концесионери на периметъра Тридент с евентуални ресурси от към 30 милиарда кубически метра газ.
Ето какво се случва с газовите сондажи, какви количества откриха двете прилежащи страни и какви са вероятностите за употребата на находищата:
БЪЛГАРИЯ
Надеждите на България са съсредоточени върху "Блок 1-21 Хан Аспарух ", който както наподобява е най-перспективният регион в българската акватория на Черно море спрямо другите два периметъра, препоръчани за изследвания - "Блок 1-14 Хан Кубрат " и "Блок 1-26 Тервел ".
През февруари Министерският съвет взе решение, с което с две години се удължава срокът за търсене и изследване на петрол и природен газ в повърхност "Блок 1-21 Хан Аспарух ". Така бе признато поисканото от титуляра на разрешението удължение. През април министърът на енергетиката Александър Николов подписа в допълнение съглашение към контракта с представители на проучващите компании – "Тотал Енерджис Екологичен потенциал България " Б.В. и "ОМВ Офшор България " ГмбХ. От "Тотал Енерджис Екологичен потенциал България " Б.В. и "ОМВ Офшор България " ГмбХ мотивираха настояването си за удължение с разпозната досега перспективна повърхност, която дава опция за в допълнение тестване на блока за евентуални находища.
Площ "Блок 1-21 Хан Аспарух " е ситуирана в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, като договорът за търсене и изследване е в действие от септември 2012 година
Николов посочи, че е окуражен от продължаващите старания за разкриване на перспективен капацитет за рандеман на петрол и природен газ в българската зона в Черно море. "От позиция на енергийната сигурност това е изключително значимо за нашата страна ", акцентира той.
За периода на двегодишното удължение на разрешението "Тотал Енерджис Екологичен потенциал България " Б.В. и "ОМВ Офшор България " ГмбХ плануват спомагателни геоложки и геофизични работи на стойност 900 хиляди евро.
ТУРЦИЯ
Турция възнамерява да стартира да подава газ от откритите в Черно море залежи към потребителите в страната още през 2023 година За задачата тя към този момент построява тръбата, по която ще се реализира преносът на газа до към този момент съществуващата газопреносна мрежа. Очаква се през ноември т.г. да приключи построяването на 36-километров сектор от газопровода, който ще разреши на газа от Черно море да се влее в системата на страната, заяви Анадолската организация. Общото количество на газовите находища, които Турция откри в Черно море, са от 540 милиарда куб.м.
Страната чака да покрива към една трета от потребностите си от природен газ с запасите в Черно море, когато доближи най-високия индустриален потенциал през 2027 година, сподели министърът на енергетиката Фатих Дьонмез в изявление за Блумбърг. През 2020 година вътрешното ползване на газ в Турция е било към 48 милиарда куб.м газ.
Турция, която разполага с четири сондажни кораба, сама прави сондажите в Черно море. С последния от корабите страната се снабди в края на предходната година. Той е кадърен да прави сондажи на дълбочина до 3665 метра под морското дъно. Както посочи президентът Реджеп Тайип Ердоган, става дума за транспортен съд от седмо потомство, оборудван с най-съвременни технологии и един от едвам петте плавателни съда в света от този клас. Освен него Турция разполага и със сондажните кораби "Фатих ", "Кануни " и "Явуз ", както и с два сеизмографски - "Оруч Реис " и "Барбарос Хайреттин паша ".
През август 2020 година корабът "Фатих " откри 320 милиарда куб.м газ в кладенеца Туна-1 в Сакария, а през октомври същата година в същото находище бяха открити още 85 милиарда куб.м. През юни м.г. страната разгласи и нова находка - 135 милиарда куб.м газ в кладенеца Амасра-1 в северната част на находището Сакария.
Според експертни оценки откритите от Турция в Черно море находища на природен газ може да покрият вътрешните ѝ потребности за 12 години. Това дава очаквания на страната, че ще понижи зависимостта си от вноса от Русия, която доставя 45 на 100 от газа в Турция или към три пъти повече от останалите снабдители, измежду които Азербайджан, Иран, а също Катар, Съединени американски щати, Нигерия и Алжир, откъдето идва полутечен газ. Очаква се находището Сакария да понижи този импорт почти с към една четвърт, когато бъде доближат пикът в производството.
РУМЪНИЯ
Румънският министър председател Николае Чука съобщи тези дни, че първият газ от Черно море ще бъде придобит в средата на тази година, като следва да се експлоатират към един милиард кубически метра годишно. Това количество съставлява 10 % от годишното ползване на Румъния.
Първият газ от Черно море ще бъде придобит от aмериканската петролна компания "Блек сий ойл енд газ " (Black Sea Oil & Gas), която е оператор и концесионер на офшорния периметър за природен газ Мидия в Черно море. Периметърът Мидия е най-напредналият нов план за рандеман на газ в румънските води на Черно море.
В предаване на публичната телевизия ТеВеРе 1 (TVR1) Чука сподели още, че настрана в периметъра Караджеле има очаквания първият газ да бъде придобит през 2024 година, а в периметъра Нептун дийп не по-рано от края на 2026-2027 година
"Румъния ще има газ и от други източници идната зима, в това число от Черно море ", похвали се по-рано и министърът на енергетиката Вирджил Попеску, както заяви особено за Българска телеграфна агенция организация Аджерпрес. Той посочи, че се правят проби за въвеждане на първите количества газ в националната преносна система. "От тази година ще имаме един милиард кубически метра спомагателен газ ", написа министърът във Facebook.
През ноември м.г. управителният съвет на румънската държавна компания Ромгаз (Romgaz) утвърди изкупуването на всички акции на американската компания ЕксънМобил (Exxon Mobil), която има 50 % от плана Нептун дийп за дълбоководни сондажи за газ в Черно море, откакто Ексън разгласи желание да се отдръпна. Попеску заяви, че Ромгаз (Romgaz) ще приключи в най-кратки периоди поемането на периметъра Нептун дийп (Neptun Deep) от Ексон (Exxon). Цената на покупката е избрана на 1,060 милиарда $ и може да бъде нараснала с до 10 милиона $, съгласно отчет на Букурещката фондова борса. Останалият 50-процентен дял в черноморския сектор с повърхност към 7500 квадратни километра, държи ОМВ Петром (OMV Petrom).
Според оценки периметърът за дълбоководни сондажи Нептун дийп може да съдържа ресурси от газ до 100 милиарда кубически метра. Според по-умерени калкулации Нептун разполага със находища от сред 42 и 84 милиарда кубически метра газ, което е от три до шест пъти повече от годишното ползване на Румъния.
Същевременно Лукойл дружно с Ромгаз са концесионери на периметъра Тридент с евентуални ресурси от към 30 милиарда кубически метра газ.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ