Специално за “Труд д-р Людмила Емилова продължава своята поредица на

Специално за “Труд ” доктор Людмила Емилова продължава своята поредност на дълголетието. Тя е доктор с три специалности – вътрешни заболявания, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лекуване с плодове, чай и мед върху себе си и съумява да се избави от доста тежки заболявания, взема решение, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 година доктор Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лекуване, през който са минали над 45 000 пациенти от целия свят. Мнозина са се избавили от шаблонно дефинираните от формалната медицина като нелечими болести и като бонус са стопили килограми, освен това с дълготраен резултат. През 1997 година доктор Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на Съединени американски щати.

Пиперката, по-популярна разговорно като чушка, е може би най-наситеният с потребни хранителни субстанции представител на култивираните растения от семейство Картофови (Solanaceae). Други известни представители на семейството са картофите, патладжаните и доматите.

През XVI век пиперът идва в Европа от Южно Мексико и Централна Америка. По нашите земи е претърпял непрестанно усъвършенстване на качествата от грижливи стопани – анонимни селекционери. Постигнато е огромно многообразие на локални сортове с отлични вкусови и хранителни качества, разнесли славата на нашите градинари в доста страни.

Ако желаеме оптимално да се възползваме от качествата й, е най-добре да я консумираме прясна и в сурово положение. Именно в този момент е сезонът на този прелестен плод, който ние отнасяме по-скоро към зеленчуците. Изненадващо или не, само че алените чушки съдържат доста по-голямо количество витамин С в съпоставяне със зелените, по тази причина е оптимално да избираме добре узрели и по-възможност органично отгледани. Научно проучване, извършено в Полша демонстрира, че органично отгледаните пиперки превъзхождат доста стандартните, що се отнася до плътност с антиоксиданти и витамини. Резултатите от изследването могат доста елементарно да бъдат подкрепени с обстоятелството, че когато не се третират, растенията натрупват множеството потребни субстанции като своя лична естествена отбрана. Споменавайки естествената отбрана на растенията, би трябвало да отбележим, че пиперките, и изключително лютите разновидности, съдържат алкалоида капсаицин, който е „ провинен “ за парливия им усет. Многобройни проучвания са осъществени в устрема да се потвърди точният му механизъм на деяние върху човешкия организъм и фактологията, обвързвана с дълголетието. Засега не сме наясно тъкмо по какъв начин работи капсаицинът, само че е реалност, че някои от обичайно най-здравите и дълголетни популации, като индийската да вземем за пример, се възползват от резултатите му в своята обичайната кухня. Предполага се, че бактерицидното въздействие е в основата на позитивния резултат от потреблението му.

Както към този момент споменахме, пресните пиперки са прелестен източник на витамин С. Само 100 г от тях обезпечават над 100% от минималните дневни потребности на човешкия организъм. Те са богат източник на каротениоиди (прекурсори на витамин А), на витамин В6, както и останалите представители на тази група витамини – в дребни количества. Богати са на фибри, витамин К и Е, манган, фосфор и магнезий.

Съдържащите се в алените чушки полинутриенти лутеин и зеаксантин спомагат за забавянето на клетъчната недъгавост и обезпечават отбрана на зрението, изключително при някои болести, свързани с напредването на възрастта. Изследвания демонстрират, че комбинацията от високи дози витамин С, фолиева киселина и бета каротин, съдържащи се във всички типове чушки, са потребни за попречване появяването на рак на дебелото черво. А алените чушки са препоръчвани за профилактика на ракови болести на панкреаса, простатата, маточната шийка, пикочния мехур и други, поради съществуването на ликопен, тягостен растежа на раковите кафези.

Когато не са в сезон на слънчево греене, съветът ми е да използваме сушени или замразени пиперки. Предимството им е, че са брани във времето на техния пик и са оптимално богати на хранителни субстанции.

Сурови крекери


Рецепта на Веселин Станков

Суровите крекери са отличен сурогат на хляба. Необходимо е да се сдъвкват доста добре, с цел да бъдат усвоени пълноценно семената в тях. Могат да устоят седмица след приготвянето в домашни условия и имат преимуществото да са по-евтини от предлаганите в комерсиалните вериги.

Продукти:
100 г ленено семе /изкиснато във вода за 15-20 мин./,
100 г елда /не бланширана/, изкисната във вода за 15-20 мин. и оставена да поизсъхне,
100 г слънчоглед и кашу /общо/, изкиснати във вода за 12 ч.,
2 бр. наситнени червени чушки /през зимата – сухи/,
50 г обезкостени маслини,
босилек и магданоз, или други желани зелени подправки, риган, чубрица, чер пипер, кимион – на усет, само че не трябва да се прекалява, тъй като крайният артикул има натоварен усет след изсушаването.

Приготовление:
Всички съставки се смилат в кухненски робот до зърнеста конструкция. За да се отлепи сместа от стените на съда за смилане, се прибавя малко количество вода при меленето.
С влажни ръце елементи от сместа се разстилат върху гладка повърхнина (правоъгълна тавичка за дехидрататор) с дебелина към 5 мм. Върху блатовете се обрисуват с изострен нож фигури за по-лесно разчупване след сушенето. Сушат се за 12 часа при 42 градуса в дехидрататор.
Крекерите се комбинират добре със сурова лютеница, лесна за подготвяне: 3 бр. пресни червени чушки или 50 г сушени, 50 г сушени домати, 200 мл вода и на усет – риган, босилек и чесън, се блендират във високоскоростен блендер до приемане на фина лютеница.

Рецептата е от демонстрираните от Веселин Станков – съветник помощник в медицинския център на доктор Емилова, по време на кулинарното учебно заведение, проведено за пациентите.