Специално създаден цифров спектрометър от руски учени дава възможност за

Специално основан дигитален спектрометър от съветски учени дава опция за премерване на „ живота “ на стоманата на реакторните съоръжения на АЕЦ. Откритието е неповторимо, излиза наяве от изявления в непознатите медии. Благодарение на този уред ще може да се следи от една страна за сигурността и от друга за удължаването на живота на АЕЦ.

Учени от едно от основните предприятия в съветския атомен бранш от Държавния физико - енергиен институт на Русия „ А. И. Лейпунски в Обнинск Калужка област (в състава на съветската нуклеарна корпорация " Росатом " ) благодарение на основаният от тях и без аналог в света дигитален спектрометър за проучване на параметрите на нуклеарните реакции са получили данни, потреблението, на които ще помогне за повишението на успеваемостта и сигурността на работата на реакторните съоръжения на атомните електроцентрали (АЕЦ).

Резултатите от тяхната активност се показани в едно от водещите международни научни списания в региона на атомната енергетика - Nuclear Science and Engineering, издавано от Американската нуклеарна общественост.

Проблемът „ стомана “

Икономическата успеваемост на работата на нуклеарните енергийни съоръжения зависи директно от продължителността на интервала на употреба. Тя в огромна степен се дефинира от промените на механичните свойства на градивните материали на другите детайли в реакторните съоръжения, подложени на интензивното влияние на йонизиращото лъчение (поток от неутрони или гама лъчи) – да вземем за пример корпуса на реактора или (обвивката, или покривен слой) корпуса на горивните детайли (твелове), съдържащи нуклеарно гориво.

Затова знанието за това по какъв начин се трансформират свойствата на материалите под действието на радиацията е належащо за мотивиране на опцията за безвредно продължение на периодите за употреба на реакторните съоръжения или прехода към по-дълги горивни акции, което би осигурило спомагателна икономическа изгода.

Едни от най-разпространените материали, необятно употребявани за правене на структурата на реакторните съоръжения е неръждаемата стомана. Както се отбелязва в материалите на института, радиационната стойност на „ неръждавейката “ в огромна степен дефинира нуклеарните реакции, водещи до формиране на газообразни артикули, да вземем за пример хелий. Източникът на този газ служи за реакция с образуването на алфа частици (ядра на хелий-4). Те пораждат при въздействието на неутроните, получаващи се при делението на атомните ядра, на изотопи, влизащи в състава на стоманата – на първо място изотопи на желязо, хром, никел.

Степента на натрупването на хелий в стоманата може да се дефинира посредством калкулации, само че по тази причина би трябвало да се знаят по този начин наречените разрези на тази нуклеарна реакция, зависещи от силата на неутроните. Но казусът се заключава в това, че за доста изотопи, влизащи в състава на стоманата тези разрези в диапазона на силата на неутроните, присъщи за изискванията на работа на нуклеарните реактори към този момент са едва известни. Затова е зародила нуждата от пробно изследване на параметрите на нуклеарните реакции при „ реакторната “ сила на неутроните.

Уникален уред

Незначителните данни за сеченията при реакцията на образуването на алфа частици при въздействието на неутроните за легиращия изотоп са свързани с огромни неудобства за проучванията по създадените по-ранни способи. Например в състава на множеството детектори, употребявани в такива опити също има неръждаема стомана, което доста изкривява получаваните резултати.

Специалистите от Института са проектирали и основали нова структура от ниско фонов дигитален спектрометър на основата на по този начин наречената йонизираща камера, осъвременена с нова задача, а също по този начин са създали способ за обработка на получените пробни данни. С помощта на подобен уред се оказа допустимо с огромна акуратност да се мери сечението на посочена нуклеарна реакция за изотопите, влизащи в състава на стоманата.

Авторите на работата са получили резултати за такива изотопи като желязо-54, 57, хром-50, 52 и 53, никел-60, титан-47, цинк-64, в „ реакторен “ диапазон на силата на неутрони от 4 до 7,2 МэВ. Освен това резултатите от тестовите измервания са се оказали в рамките на неточност. Получените данни са предадени в интернационалната база данни за нуклеарни реакции EXFOR.

Държавният теоретичен център при Руския Институт за физика и енергетика организира редица проучвания в атомната просвета и техника.

По Прайм