Бившият външен министър на Украйна Павло Климкин: Режимът в Русия е заплаха за всеки
Специалният делегат на Euronews Bulgaria в Киев Анастасия Димитрова, дружно с оператора Александър Шопов разговаряха с някогашния външен министър на Украйна Павло Климкин. Той бе извънреден посетител в PrimeTime.
Господин Климкин, дано да обобщим миналата година. Къде са намираше Украйна на интернационално равнище преди една година и къде се намира през днешния ден?
- Далеч по-силни сме и под нас, имам поради ние украинците. По-силни сме като съюз, учреден на солидарността. Спомням си добре, че преди една година доста хора бяха скептично настроени. Казваха си: трябват им две седмици, четири седмици, шест седмици, с цел да паднат.. А през днешния ден виждаме какъв брой сме мощни, изключително като единен Запад, който в действителност не съществуваше преди тази война. Съпричасността и непоколебимостта на украинския народ са изключително огромни. Най-важното в настоящата обстановка обаче е да не се връщаме към възприятието на боязън към Русия. Да не се отхвърляме от задачите си. Трябва да имаме ясна стратегия- по какъв начин сплотяваме следните фактори: военния и стопански напън, както и тоталната изолираност на Русия. Установеният в този момент режим в Русия е безспорна опасност за всеки. И би трябвало да се повтаря-нашата сигурност е и ваша сигурност. Вашата сигурност е наша сигурност. Помните, както споделят мускетарите: един за всички, всички за един. По мое персонално мнение, сега се намираме във връхната си точка.
Но допуснахте ли някакви неточности като страна? По отношение на външните работи да вземем за пример?
- Путин направи три фундаментални неточности: първо, подцени украинците и страната, вторo- надцени съветските военни сили, и трето- тотално неправилна оценка на реакцията на Запада. Всичко това към този момент се видя. Колкото до нашите неточности, вижте, ние сътворяваме този съюз дружно със Запада. Разбира се, би трябвало да се подобрим в някои отношения- и нямам поради Запада. Съчувствието идва от хората, само че що се касае до политиката, помощта е дребна. Хората имат свое лично мнение за протичащото се, само че доста дребна част симпатизират на Русия. Има и други обаче, които си споделят, че „ това е геополитика, въпроса не опира до правила. “ В този смисъл, още веднъж дублирам, че най-силната ни страна е съпричасността на Запада. Вижте, не става дума единствено за нас, България, Германия или Съединени американски щати. Важни сме всички ние и би трябвало да обединим напъните си. Защото като съдружници сме доста по-силни против Русия, Китай или който и да е било. Незападния свят е най-голямото предизвикателство пред нас.
Тази седмица в Киев дойде американския президент, който още веднъж увери, че помощта към Украйна ще продължи. Смятате ли обаче, че тази поддръжка ще продължи при положение, че Украйна успее да си върне анексирания Крим, да вземем за пример, или предстоящата контраатака на украинската войска, успее да възвърне към украинската страна Донецка и Луганска област? Мислите ли, че поддръжката ще продължи и след вероятно възвръщане на Киев?
- В момента движещите сили са разнообразни и моментни- както за нас, по този начин и за западните ни съдружници. Напълно наясно сме с опцията един ден да има преустановяване на огъня. Но в качеството си на украински жител, посланик и политик, персонално аз нямам доверие в договарянето на някакво спокойно съглашение с Путин. Може би с една друга Русия, не с този режим. Но с Путин- няма метод! Та той има вяра, че Украйна е изкуствено основана. Че украинците и езика ни сме изкуствено основани. Той не има вяра, че страната Украйна съществува. Това е и фундаменталната му грешка- тук сме. Разбира се, решението по какъв начин да освободим територията си е наше. Определено ще би трябвало обща тактика, защото към този момент сме част от Запада. Не публично в смисъл на участие в Европейски Съюз и НАТО, само че сме част част. А по отношение на освобождение на земите ни, било то по боен или дипломатически метод, или композиция сред двете- времето ще покаже. Уверявам ви, че момента ще настъпи.
Интересно ми е да чуя мнението ви за казаното неотдавна от българския президент Румен Радев.
- Следя изявленията на доста български политици...
Той акцентира, че би трябвало да работим за мира на Украйна. Че би трябвало да спрем да й доставяме оръжия, защото това единствено уголемява спора. Какво казвате на политици като Румен Радев?
- Вижте, украинците ще продължат борбата си. Това е единственият метод да си върнем родната ни Украйна. По-малко оръжия значи само от ден на ден и повече гробища в страната. Путин и режима му печелят от даването на по-малко оръжия. Той би могъл да си каже: „ ето, ние сме по-силни. Можем да се насочим към Балтийските странаи, може би Полша, а за какво не и страните от Балканите. И „ вие би трябвало да се радвате за това “. Но помнете, в края на 2021 година Путин изпрати по този начин нареченото предложение за сигурността. Вашингтон го посрещна с думите: „ това ще ни върне в 1997 година “. Та попитайте господин Румен Радев желае ли да се върне в 1997 година Това ли е политическата му и морална позиция? Ако да, то тогава.., знаете. Ако въпреки всичко отговори негативно, към този момент обстановката е друга. Всички ние би трябвало да дадем отговор на този въпрос. Ние, украинците, го направихме и избрахме. Мисля, че всеки в цивилизования свят би трябвало да последва.
Последен въпрос, по какъв начин си представяте връзките сред Украйна и Русия след края на войната? Защото този спор въпреки всичко би трябвало да завърши някой ден.
- На първо място Украйна би трябвало да завоюва тази война, след това ще забележим. Ако е същата Русия, със същия режим на власт, няма да има никакви връзки с генерации напред. Но аз откровено имам вяра, че Русия ще бъде друга. Никога не казвайте „ не “. Надявам Русия да стане по-добра. Разбира се, това навлизане не свърша единствено с Путин и съветските помощници. Става дума и за хората, които поддържат тази война. Пак дублирам, времето ще покаже. Вярвам, че Русия би трябвало и ще се промени. И даже ще работим дружно за тези позитивни промени, тъй като въпреки всичко става дума за нашата сигурност. Но с този режим, възможностите за някакви взаимоотношения са нулеви.
Господин Климкин, дано да обобщим миналата година. Къде са намираше Украйна на интернационално равнище преди една година и къде се намира през днешния ден?
- Далеч по-силни сме и под нас, имам поради ние украинците. По-силни сме като съюз, учреден на солидарността. Спомням си добре, че преди една година доста хора бяха скептично настроени. Казваха си: трябват им две седмици, четири седмици, шест седмици, с цел да паднат.. А през днешния ден виждаме какъв брой сме мощни, изключително като единен Запад, който в действителност не съществуваше преди тази война. Съпричасността и непоколебимостта на украинския народ са изключително огромни. Най-важното в настоящата обстановка обаче е да не се връщаме към възприятието на боязън към Русия. Да не се отхвърляме от задачите си. Трябва да имаме ясна стратегия- по какъв начин сплотяваме следните фактори: военния и стопански напън, както и тоталната изолираност на Русия. Установеният в този момент режим в Русия е безспорна опасност за всеки. И би трябвало да се повтаря-нашата сигурност е и ваша сигурност. Вашата сигурност е наша сигурност. Помните, както споделят мускетарите: един за всички, всички за един. По мое персонално мнение, сега се намираме във връхната си точка.
Но допуснахте ли някакви неточности като страна? По отношение на външните работи да вземем за пример?
- Путин направи три фундаментални неточности: първо, подцени украинците и страната, вторo- надцени съветските военни сили, и трето- тотално неправилна оценка на реакцията на Запада. Всичко това към този момент се видя. Колкото до нашите неточности, вижте, ние сътворяваме този съюз дружно със Запада. Разбира се, би трябвало да се подобрим в някои отношения- и нямам поради Запада. Съчувствието идва от хората, само че що се касае до политиката, помощта е дребна. Хората имат свое лично мнение за протичащото се, само че доста дребна част симпатизират на Русия. Има и други обаче, които си споделят, че „ това е геополитика, въпроса не опира до правила. “ В този смисъл, още веднъж дублирам, че най-силната ни страна е съпричасността на Запада. Вижте, не става дума единствено за нас, България, Германия или Съединени американски щати. Важни сме всички ние и би трябвало да обединим напъните си. Защото като съдружници сме доста по-силни против Русия, Китай или който и да е било. Незападния свят е най-голямото предизвикателство пред нас.
Тази седмица в Киев дойде американския президент, който още веднъж увери, че помощта към Украйна ще продължи. Смятате ли обаче, че тази поддръжка ще продължи при положение, че Украйна успее да си върне анексирания Крим, да вземем за пример, или предстоящата контраатака на украинската войска, успее да възвърне към украинската страна Донецка и Луганска област? Мислите ли, че поддръжката ще продължи и след вероятно възвръщане на Киев?
- В момента движещите сили са разнообразни и моментни- както за нас, по този начин и за западните ни съдружници. Напълно наясно сме с опцията един ден да има преустановяване на огъня. Но в качеството си на украински жител, посланик и политик, персонално аз нямам доверие в договарянето на някакво спокойно съглашение с Путин. Може би с една друга Русия, не с този режим. Но с Путин- няма метод! Та той има вяра, че Украйна е изкуствено основана. Че украинците и езика ни сме изкуствено основани. Той не има вяра, че страната Украйна съществува. Това е и фундаменталната му грешка- тук сме. Разбира се, решението по какъв начин да освободим територията си е наше. Определено ще би трябвало обща тактика, защото към този момент сме част от Запада. Не публично в смисъл на участие в Европейски Съюз и НАТО, само че сме част част. А по отношение на освобождение на земите ни, било то по боен или дипломатически метод, или композиция сред двете- времето ще покаже. Уверявам ви, че момента ще настъпи.
Интересно ми е да чуя мнението ви за казаното неотдавна от българския президент Румен Радев.
- Следя изявленията на доста български политици...
Той акцентира, че би трябвало да работим за мира на Украйна. Че би трябвало да спрем да й доставяме оръжия, защото това единствено уголемява спора. Какво казвате на политици като Румен Радев?
- Вижте, украинците ще продължат борбата си. Това е единственият метод да си върнем родната ни Украйна. По-малко оръжия значи само от ден на ден и повече гробища в страната. Путин и режима му печелят от даването на по-малко оръжия. Той би могъл да си каже: „ ето, ние сме по-силни. Можем да се насочим към Балтийските странаи, може би Полша, а за какво не и страните от Балканите. И „ вие би трябвало да се радвате за това “. Но помнете, в края на 2021 година Путин изпрати по този начин нареченото предложение за сигурността. Вашингтон го посрещна с думите: „ това ще ни върне в 1997 година “. Та попитайте господин Румен Радев желае ли да се върне в 1997 година Това ли е политическата му и морална позиция? Ако да, то тогава.., знаете. Ако въпреки всичко отговори негативно, към този момент обстановката е друга. Всички ние би трябвало да дадем отговор на този въпрос. Ние, украинците, го направихме и избрахме. Мисля, че всеки в цивилизования свят би трябвало да последва.
Последен въпрос, по какъв начин си представяте връзките сред Украйна и Русия след края на войната? Защото този спор въпреки всичко би трябвало да завърши някой ден.
- На първо място Украйна би трябвало да завоюва тази война, след това ще забележим. Ако е същата Русия, със същия режим на власт, няма да има никакви връзки с генерации напред. Но аз откровено имам вяра, че Русия ще бъде друга. Никога не казвайте „ не “. Надявам Русия да стане по-добра. Разбира се, това навлизане не свърша единствено с Путин и съветските помощници. Става дума и за хората, които поддържат тази война. Пак дублирам, времето ще покаже. Вярвам, че Русия би трябвало и ще се промени. И даже ще работим дружно за тези позитивни промени, тъй като въпреки всичко става дума за нашата сигурност. Но с този режим, възможностите за някакви взаимоотношения са нулеви.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ