Кристо: Никой не се интересува от моите работи в България
– Кристиан Аманпур, CNN: Кристо, добре пристигнал в предаването.
– Благодаря.
– Това е твоята първа апаратура в Лондон и Обединеното кралство – по този начин ли е?
– Да.
– Защо ти е лишило толкоз време, бил си на всички места по света?
– Не знам. В реалност – това е ситуацията.
– Какво значи „ Мастаба”?
– Мастаба е геометрична форма, която идва отпреди 7000 години. Тя е от първата селищна цивилизация, която хората са разкрили.
– Това е било в Месепотамия?
– Да, в Месопотамия. И пред къщата от тиня те са строили скамейка. Те са имали две отвесни стени, плосък покрив и две наклонени стени. Това е мастаба. Хората още употребяват пейки като мастаба.
– Това е имитация на формата? (сочи фотография на инсталацията на екрана)
– Всъщност това не е разполовена пирамида. Има две отвесни страни и две наклонени страни.
– Това е значимо, тази форма, нали?
– Абсолютно, тъй като в случай че си от страната на наклонената стена, ти не виждаш отвесната стена. Това не е като пирамида, която се вижда от самото начало. Напълно друго. Ъгълът е 60 градуса, не е фиктивен от мен. Можеш да направиш купчина от цилиндрични обекти – бутилки, железни кенове, ще стане същото.
– И ще бъде 60 градуса?
– Винаги ще бъде 60 градуса, тъкмо по този начин. Хубавото е, че това не е измислено от мен. Това е чиста геометрия, по какъв начин този модул се основава.
Крисиан Аманпур и Кристо в студиото на Си Ен Ен. Отзад на екрана е планът на Кристо „ Мастаба “, ситуиран в Хайд парк през лятото на 2018 година Снимка: от екрана
– Аз желая да те попитам това – твоите работи постоянно провокират доста диалози?
– И дискусия.
– Да, и дискусия. И има хора…
– Които не харесват.
– Които споделят – „ Какво е това? Защо ни закрива гледката? Не го харесваме”.
– Разбира се. Всяко тълкувание на нашия план има учредения.
– Казваш, че всяко тълкувание е основателно?
– Всяко – отрицателно, положително, всичко това е по какъв начин светът работи върху съзнанието на хората. Това е повода да вършим нашия план – да предизвикаме мислене. Правя скици, рисунки, модели в мащаб. Правя също по този начин предварителни творби като скулптурни варели (има поради последния си план – бел. ред.), и те се продават на музеи и колекционери по света. Те не всичките са краткотрайни творби. Това е метода да заплащам за тези планове. Този план (сочи към фотография на „ Мастаба” в Хайд парк на екрана) коства 3 милиона паунда от моите пари. Това е схема (сочи снимка-чертеж на мастаба на екрана) Това е като упражнение за по-големи рисунки. И този тип схема е доста архитектурна, с потребление на снимка.
– И ти продаваш това, с цел да вземеш пари и да направиш инсталацията?
– Продаваме това, и парите идват да платим за произведение на изкуството.
– Това е изумително.
– Всъщност би трябвало да знаете, че след плана „ Вратите” (в Сентръл парк в Ню Йорк – бел. ред.) аз да вземем за пример си казах…
– Вратите – това са вратите? (поглежда към екрана в студиото).
– Да, това ни лиши 26 години да получим позволение.
– 26 години единствено с цел да получите позволение?
– Проектът беше отхвърлен през 1981 година, стартират през 1979 година само че беше отхвърлен от администрацията на Коч (Едуард Коч, кмет на Ню Йорк от 1978 до 1989 година – бел. ред.), не съумя при администрацията на Динкинс (Дейвид Динкинс, кмет на Ню Йорк 1990-1993 година – бел. ред.), не съумя при администрацията на Джулиани (Рудолф Джулиани, кмет на Ню Йорк 1994-2001 година – бел. ред.). Успяхме най-после, когато Майкъл Блумбърг пристигна на власт.
– О, Майкъл Блумбърг, той е настойник на изкуствата. И по този начин – Еди Коч, Дейвид Динкинс, Руди Джулиани – всички ти споделиха не?
– Не, отхвърлиха. Но доста проекти…
Крисиан Аманпур и Кристо разискват „ Вратите “ в Сентръл парк в Ню Йорк. Снимка: от екрана
– Какво е това? (сочи фотография на вратите с оранжеви пердета в Сентръл парк).
– Всеки план има своя концепция. Много бързо открих, че най-важното нещо в Манхатън е какъв брой доста хора вървят пеш. Човеците са най-важни. И единственото място, където индивидите вървят за наслаждение е в парка. Често тези краткотрайни творби на изкуството са сезонни планове. Например „ Вратите” беше зимен план, тъй като искахме да има дървета без листа.
– Дървета без листа, това е значимото?
– През лятото те, …Сентръл парк е като гора.
– Не можеш да ги видиш? (сочи към екрана с фрагменти от вратите в Сентръл парк).
– Точно по този начин. Когато правехме плана в Маями, заобиколените острови, трябваше да го създадем преди сезона на ураганите.
– Нека забележим острова в Маями. Удивително.
– Това беше направено напролет, месец май 1983 година
– И повода да го направиш напролет беше?
– Защото по-късно идват тайфуните.
– И по този начин, трябвало е да го направиш преди ураганите?
– Точно по този начин. Всеки план е плануван за свое особено време, когато то е хубаво механически и образно за плана. Просто, когато планът е осъществен, това се случва, когато всичко хармонично си пасва. Както казусът с Райхстага, ние победихме канцлера Кол.
– Чакайте малко – този е бил огромен зложелател на вашата апаратура? (сочи към фотография на канцлера Кол на екрана)
– Ще ви опиша историята.
– За пакетирането на Райхстага?
– Да. Всеки от тези планове се нуждае от позволение. И този план беше стартират 1972 година Беше отказван три пъти. Накрая го направихме през 1995 година, само че се случи нещо необикновено – за пръв път решението за произведение на изкуство беше взето с цялостни диспути в Народното събрание на страната.
– Което е ужасно!
– Да. Аз мисля, че нашият план е доста политически, само че действителните политики…
– Едно от най-хубавите ви неща е мостът Пон Ньоф в Париж.
– Да, този план също е обвързван с това, че аз срещнах Жан Клод в Париж, ние вършим обич в Париж. И аз се върнах в Париж.
– Тоест, срещнал си Жан Клод, твоята брачна половинка, в Париж?
– Да, в Париж през 1958 година Ние го направихме хубаво през септември, есента на 1985 година (проектът за моста – бел. ред.).
– Получихте елементарно разрешение…?
– Не.
Крисиан Аманпур и Кристо сочат плана с опакованите острови край Маями, 1983 година Снимка: от екрана
–…Или ви лиши дълго време?
– Това беше друга невероятна игра. Кмет на Париж беше господин Ширак, който искаше да стане президент на Франция. И президентът на Франция… защото мостът е национално благосъстояние, беше следен от страната. Господин Митеран (президент на Франция по това време – бел. ред.) и господин Ширак не си говореха. Нужни ни бяха големи старания да ги убедим да се съгласят.
– Това е изумително, вие сте съумели да ги убедите – доста консервативния кмет на Париж и социалиста президент на Франция?
– Точно по този начин. Това беше в действителност доста мъчно, лиши ни време сред 1975 и 1985 година, три пъти разрешението беше отказано.
– И по този начин, аз би трябвало да те попитам, тъй като се описваш като болшевик, или най-малко идваш от марксистка среда. Ти не си капиталист, казвал си го още веднъж и още веднъж. И ти бягаш от България по време на комунистическата власт?
– Да. Всъщност избягах от Чехословакия, тъй като аз съм също по този начин чех.*
– Окей. Така или другояче е било неприятно, под руския чук.
– Да.
– Какво ти споделя политиката на несвобода? И политиката да си емигрант?
– Аз бях без поданство 17 години. Но не като тези бежанци. Тук бежанците са си сирийци или афганистанци. Аз бях без народност.
– 17 години?
– Аз пътувах към света с паспорт без поданство. Знаеш ли, в действителност, аз бях на 21 години, когато избягах. Вероятно не съм съзнавал. Напълно налегнат от предпочитание да върша в изкуството това, което върша. Аз бях също по този начин студент художник, в художествената академия. И през днешния ден към момента няма да мръдна на милиметър от моята независимост. Ето за какво всичко, което върша, самичък го върша. Никой не е желал да опаковаме моста Пон Ньоф, никой не е желал да създадем „ Вратите” (в Сентръл парк в Ню Йорк – б. р.), никой не е желал да създадем „ Мастаба” тук. Ние го направихме. И за тези неща е належащо да имаш цялостна независимост.
Опакованият мост Пон Ньоф в Париж, 1985 година Снимка: от екрана
– Ти си доста корав, когато става дума за независимост. Не би направил компромис?
– Не. Въобще не.
– Значи в никакъв случай не работиш по поръчка?
– Никога!
– Никога не си правил нещо предоставено?
– Никога, в никакъв случай не съм правил по поръчка. Правя каквото обичам да върша. Ето за какво, когато планът е сбъднат, случва се, това е толкоз мощно. Защото никой не го чака. Не е приготвено за някого, за някакви група хора, някоя фондация или за някои авторитетни хора. И по тази причина, несъмнено, в последните 50 години ние сме осъществили единствено 23 плана. Не сме съумели да вземем позволение за 47 плана.
– Така за 50 години си направил 23 плана, а си получил „ не” за 47?
– Направени 23, а 47 неосъществени. Но, още веднъж, ето това е… в случай че си проектант, това не е неприятно съответствие.
– Не е неприятно?
– Но това е, че би трябвало да видиш нашите планове, те са доста близки до архитектурата или градското обмисляне. Съотношението не е неприятно. Те не са като рисуването или скулптурата.
– Ти си необикновено деен, цялостен с сила, благополучен човек?
– Обичам да съм благополучен, защото… на първо време обичам да съм здрав, това е най-важното. И по тази причина се любувам нон стоп, да вземем за пример аз в никакъв случай няма да приема да направя ретроспектива. Не обичам да върша нищо, което гледа обратно в моя живот. Обичам да върша нови неща. Има два нови плана, за които не мога да ти кажа.
– Е, хайде, кажи ми.
– Не, не мога да ти кажа.
– Хайдеее…
– Не, не. Това ще те развълнува. Затова е толкоз вълнуващо.
– Можеш да го съобщиш за пръв път пред Си Ен Ен, разбираш, нали – „ Брейкинг нюз”!
– Когато се случи, скоро ще имаме „ брейкинг нюз”.
Кристо Явашев в студиото на Си Ен Ен. Снимка: от екрана
– Аз несъмнено ще дойда да посетя. Защото съм хипнотизирана от твоите планове. Би ли се върнал в миналото в България? Никога не си се прибирал там.
– Никога не съм се прибирал. Отново… в действителност, към края на моя, …не край, аз съм 83-годишен, аз отивам единствено тук-там, където харесват моята работа.
– Не мислиш ли, че там през днешния ден те ще я харесат?
– Много хора харесват моята работа. Като тези, които купуват мои работи. Защото, в случай че купуваш мои работи, аз имам пари да върша тези планове. Аз не съм немец, само че направихме огромен план в Германия. Не съм японец, само че направихме (там) огромен план, „ Чадърите”. Не съм австралиец, само че направихме план в Австралия. Никой не се интересува от моите работи в България. Защо би трябвало да вървя в България? Прекарвах време в Обединеното кралство, Германия, Швейцария, Италия. Имам доста колекционери, доста хора, които ги е грижа за моите работи.
– Значи, не си доста прочувствен?
– Не, не прочувствен. Аз съм прочувствен за моята работа.
– Какво мислиш, че щеше да намерения Жан Клод за това, тъй като сте го основали дружно? (сочи към екрана плана „ Мастаба”)
– Всеки ме пита, само че най-важното нещо е, че Жан Клод беше доста сериозна персона. Тя беше съвсем заядлива, можеш да ни видиш във кино лентата на Мейсълс (братя Мейсълс снимат няколко документални кино лентата за плановете на Кристо – б. р.), по какъв начин ние се борим, крещим, съвсем като в бракоразвод, само че тя беше… нещата, които аз пропущам, са направени, тъй като тя беше безусловно нон стоп критикуваща по какъв начин да създадем плана. И това е нещо значително, в случай че пропущам, толкоз значимо, тъй като материалът и методът по който планът е изработен, не е нещо, което е решено в студио. То беше решено като се учим, в действителния свят. Правехме в действителност един към различен вярната мярка на плана, доста дребен размер.
– Погледни, ето ви двамата (сочи към фрагменти на екрана с Кристо и Жан Клод на моста Пон Ньоф в Париж). Наистина, ти в действителност си поставил всичко там извън, нали?
– Да.
– Но, какъв брой забавно, тя е била най-яростният ти критик…
– Да.
– И това е направило от работата ти най-хубавото допустимо?
– Разбира се, спорейки, по какъв начин да бъде издигната, по какъв начин да бъде конфигурирано, какъв цвят, по какъв начин да го създадем, наемането на хора, всичко това… Защото наемането на верните хора не е свършено по верния начин… То е много… от време на време наемаме неверните хора и се постанова да ги уволним. Не е нещо, което става внезапно. Това е муден развой. И това е може би най-важното – да направиш тим, който да направи работата. Ние не сме инженери, не сме експерти, ние би трябвало да имаме благоприятни условия да намерим верните хора да ни поучават.
– Кристо, благодаря, че пристигна. Благодаря, че ни даде тази обиколка във времето на удивителното ти изкуство.
– Благодаря.
Христо Явашев произлиза от остарели български родове. Дядо му е учен Анание Явашов, ботаник, археолог, преподавател, просветник, родом от Разград, където живее по-голямата част от живота си, там и умира. Баща на Кристо е Владимир Явашев, инженер, роден във Варна. Майка му, Цвета Димитрова е родом от Солун, щерка на македонски търговец. Работила е през 50-те като секретарка в Художествената академия в София, заради което виждат гения на Кристо. Леля му, Дора Явашева, е брачна половинка на политика Иван Багрянов. Кристо има двама братя – артистът Анани Явашев и инж. Стефан Явашев, дълготраен шеф на химическото соц-предприятие Верила и откривател на перилния препарат Веро. Според представени изявления на брата на Христо, Анани, едната им баба, брачна половинка на учения, е чехкиня.
– Благодаря.
– Това е твоята първа апаратура в Лондон и Обединеното кралство – по този начин ли е?
– Да.
– Защо ти е лишило толкоз време, бил си на всички места по света?
– Не знам. В реалност – това е ситуацията.
– Какво значи „ Мастаба”?
– Мастаба е геометрична форма, която идва отпреди 7000 години. Тя е от първата селищна цивилизация, която хората са разкрили.
– Това е било в Месепотамия?
– Да, в Месопотамия. И пред къщата от тиня те са строили скамейка. Те са имали две отвесни стени, плосък покрив и две наклонени стени. Това е мастаба. Хората още употребяват пейки като мастаба.
– Това е имитация на формата? (сочи фотография на инсталацията на екрана)
– Всъщност това не е разполовена пирамида. Има две отвесни страни и две наклонени страни.
– Това е значимо, тази форма, нали?
– Абсолютно, тъй като в случай че си от страната на наклонената стена, ти не виждаш отвесната стена. Това не е като пирамида, която се вижда от самото начало. Напълно друго. Ъгълът е 60 градуса, не е фиктивен от мен. Можеш да направиш купчина от цилиндрични обекти – бутилки, железни кенове, ще стане същото.
– И ще бъде 60 градуса?
– Винаги ще бъде 60 градуса, тъкмо по този начин. Хубавото е, че това не е измислено от мен. Това е чиста геометрия, по какъв начин този модул се основава.
Крисиан Аманпур и Кристо в студиото на Си Ен Ен. Отзад на екрана е планът на Кристо „ Мастаба “, ситуиран в Хайд парк през лятото на 2018 година Снимка: от екрана
– Аз желая да те попитам това – твоите работи постоянно провокират доста диалози?
– И дискусия.
– Да, и дискусия. И има хора…
– Които не харесват.
– Които споделят – „ Какво е това? Защо ни закрива гледката? Не го харесваме”.
– Разбира се. Всяко тълкувание на нашия план има учредения.
– Казваш, че всяко тълкувание е основателно?
– Всяко – отрицателно, положително, всичко това е по какъв начин светът работи върху съзнанието на хората. Това е повода да вършим нашия план – да предизвикаме мислене. Правя скици, рисунки, модели в мащаб. Правя също по този начин предварителни творби като скулптурни варели (има поради последния си план – бел. ред.), и те се продават на музеи и колекционери по света. Те не всичките са краткотрайни творби. Това е метода да заплащам за тези планове. Този план (сочи към фотография на „ Мастаба” в Хайд парк на екрана) коства 3 милиона паунда от моите пари. Това е схема (сочи снимка-чертеж на мастаба на екрана) Това е като упражнение за по-големи рисунки. И този тип схема е доста архитектурна, с потребление на снимка.
– И ти продаваш това, с цел да вземеш пари и да направиш инсталацията?
– Продаваме това, и парите идват да платим за произведение на изкуството.
– Това е изумително.
– Всъщност би трябвало да знаете, че след плана „ Вратите” (в Сентръл парк в Ню Йорк – бел. ред.) аз да вземем за пример си казах…
– Вратите – това са вратите? (поглежда към екрана в студиото).
– Да, това ни лиши 26 години да получим позволение.
– 26 години единствено с цел да получите позволение?
– Проектът беше отхвърлен през 1981 година, стартират през 1979 година само че беше отхвърлен от администрацията на Коч (Едуард Коч, кмет на Ню Йорк от 1978 до 1989 година – бел. ред.), не съумя при администрацията на Динкинс (Дейвид Динкинс, кмет на Ню Йорк 1990-1993 година – бел. ред.), не съумя при администрацията на Джулиани (Рудолф Джулиани, кмет на Ню Йорк 1994-2001 година – бел. ред.). Успяхме най-после, когато Майкъл Блумбърг пристигна на власт.
– О, Майкъл Блумбърг, той е настойник на изкуствата. И по този начин – Еди Коч, Дейвид Динкинс, Руди Джулиани – всички ти споделиха не?
– Не, отхвърлиха. Но доста проекти…
Крисиан Аманпур и Кристо разискват „ Вратите “ в Сентръл парк в Ню Йорк. Снимка: от екрана
– Какво е това? (сочи фотография на вратите с оранжеви пердета в Сентръл парк).
– Всеки план има своя концепция. Много бързо открих, че най-важното нещо в Манхатън е какъв брой доста хора вървят пеш. Човеците са най-важни. И единственото място, където индивидите вървят за наслаждение е в парка. Често тези краткотрайни творби на изкуството са сезонни планове. Например „ Вратите” беше зимен план, тъй като искахме да има дървета без листа.
– Дървета без листа, това е значимото?
– През лятото те, …Сентръл парк е като гора.
– Не можеш да ги видиш? (сочи към екрана с фрагменти от вратите в Сентръл парк).
– Точно по този начин. Когато правехме плана в Маями, заобиколените острови, трябваше да го създадем преди сезона на ураганите.
– Нека забележим острова в Маями. Удивително.
– Това беше направено напролет, месец май 1983 година
– И повода да го направиш напролет беше?
– Защото по-късно идват тайфуните.
– И по този начин, трябвало е да го направиш преди ураганите?
– Точно по този начин. Всеки план е плануван за свое особено време, когато то е хубаво механически и образно за плана. Просто, когато планът е осъществен, това се случва, когато всичко хармонично си пасва. Както казусът с Райхстага, ние победихме канцлера Кол.
– Чакайте малко – този е бил огромен зложелател на вашата апаратура? (сочи към фотография на канцлера Кол на екрана)
– Ще ви опиша историята.
– За пакетирането на Райхстага?
– Да. Всеки от тези планове се нуждае от позволение. И този план беше стартират 1972 година Беше отказван три пъти. Накрая го направихме през 1995 година, само че се случи нещо необикновено – за пръв път решението за произведение на изкуство беше взето с цялостни диспути в Народното събрание на страната.
– Което е ужасно!
– Да. Аз мисля, че нашият план е доста политически, само че действителните политики…
– Едно от най-хубавите ви неща е мостът Пон Ньоф в Париж.
– Да, този план също е обвързван с това, че аз срещнах Жан Клод в Париж, ние вършим обич в Париж. И аз се върнах в Париж.
– Тоест, срещнал си Жан Клод, твоята брачна половинка, в Париж?
– Да, в Париж през 1958 година Ние го направихме хубаво през септември, есента на 1985 година (проектът за моста – бел. ред.).
– Получихте елементарно разрешение…?
– Не.
Крисиан Аманпур и Кристо сочат плана с опакованите острови край Маями, 1983 година Снимка: от екрана
–…Или ви лиши дълго време?
– Това беше друга невероятна игра. Кмет на Париж беше господин Ширак, който искаше да стане президент на Франция. И президентът на Франция… защото мостът е национално благосъстояние, беше следен от страната. Господин Митеран (президент на Франция по това време – бел. ред.) и господин Ширак не си говореха. Нужни ни бяха големи старания да ги убедим да се съгласят.
– Това е изумително, вие сте съумели да ги убедите – доста консервативния кмет на Париж и социалиста президент на Франция?
– Точно по този начин. Това беше в действителност доста мъчно, лиши ни време сред 1975 и 1985 година, три пъти разрешението беше отказано.
– И по този начин, аз би трябвало да те попитам, тъй като се описваш като болшевик, или най-малко идваш от марксистка среда. Ти не си капиталист, казвал си го още веднъж и още веднъж. И ти бягаш от България по време на комунистическата власт?
– Да. Всъщност избягах от Чехословакия, тъй като аз съм също по този начин чех.*
– Окей. Така или другояче е било неприятно, под руския чук.
– Да.
– Какво ти споделя политиката на несвобода? И политиката да си емигрант?
– Аз бях без поданство 17 години. Но не като тези бежанци. Тук бежанците са си сирийци или афганистанци. Аз бях без народност.
– 17 години?
– Аз пътувах към света с паспорт без поданство. Знаеш ли, в действителност, аз бях на 21 години, когато избягах. Вероятно не съм съзнавал. Напълно налегнат от предпочитание да върша в изкуството това, което върша. Аз бях също по този начин студент художник, в художествената академия. И през днешния ден към момента няма да мръдна на милиметър от моята независимост. Ето за какво всичко, което върша, самичък го върша. Никой не е желал да опаковаме моста Пон Ньоф, никой не е желал да създадем „ Вратите” (в Сентръл парк в Ню Йорк – б. р.), никой не е желал да създадем „ Мастаба” тук. Ние го направихме. И за тези неща е належащо да имаш цялостна независимост.
Опакованият мост Пон Ньоф в Париж, 1985 година Снимка: от екрана
– Ти си доста корав, когато става дума за независимост. Не би направил компромис?
– Не. Въобще не.
– Значи в никакъв случай не работиш по поръчка?
– Никога!
– Никога не си правил нещо предоставено?
– Никога, в никакъв случай не съм правил по поръчка. Правя каквото обичам да върша. Ето за какво, когато планът е сбъднат, случва се, това е толкоз мощно. Защото никой не го чака. Не е приготвено за някого, за някакви група хора, някоя фондация или за някои авторитетни хора. И по тази причина, несъмнено, в последните 50 години ние сме осъществили единствено 23 плана. Не сме съумели да вземем позволение за 47 плана.
– Така за 50 години си направил 23 плана, а си получил „ не” за 47?
– Направени 23, а 47 неосъществени. Но, още веднъж, ето това е… в случай че си проектант, това не е неприятно съответствие.
– Не е неприятно?
– Но това е, че би трябвало да видиш нашите планове, те са доста близки до архитектурата или градското обмисляне. Съотношението не е неприятно. Те не са като рисуването или скулптурата.
– Ти си необикновено деен, цялостен с сила, благополучен човек?
– Обичам да съм благополучен, защото… на първо време обичам да съм здрав, това е най-важното. И по тази причина се любувам нон стоп, да вземем за пример аз в никакъв случай няма да приема да направя ретроспектива. Не обичам да върша нищо, което гледа обратно в моя живот. Обичам да върша нови неща. Има два нови плана, за които не мога да ти кажа.
– Е, хайде, кажи ми.
– Не, не мога да ти кажа.
– Хайдеее…
– Не, не. Това ще те развълнува. Затова е толкоз вълнуващо.
– Можеш да го съобщиш за пръв път пред Си Ен Ен, разбираш, нали – „ Брейкинг нюз”!
– Когато се случи, скоро ще имаме „ брейкинг нюз”.
Кристо Явашев в студиото на Си Ен Ен. Снимка: от екрана
– Аз несъмнено ще дойда да посетя. Защото съм хипнотизирана от твоите планове. Би ли се върнал в миналото в България? Никога не си се прибирал там.
– Никога не съм се прибирал. Отново… в действителност, към края на моя, …не край, аз съм 83-годишен, аз отивам единствено тук-там, където харесват моята работа.
– Не мислиш ли, че там през днешния ден те ще я харесат?
– Много хора харесват моята работа. Като тези, които купуват мои работи. Защото, в случай че купуваш мои работи, аз имам пари да върша тези планове. Аз не съм немец, само че направихме огромен план в Германия. Не съм японец, само че направихме (там) огромен план, „ Чадърите”. Не съм австралиец, само че направихме план в Австралия. Никой не се интересува от моите работи в България. Защо би трябвало да вървя в България? Прекарвах време в Обединеното кралство, Германия, Швейцария, Италия. Имам доста колекционери, доста хора, които ги е грижа за моите работи.
– Значи, не си доста прочувствен?
– Не, не прочувствен. Аз съм прочувствен за моята работа.
– Какво мислиш, че щеше да намерения Жан Клод за това, тъй като сте го основали дружно? (сочи към екрана плана „ Мастаба”)
– Всеки ме пита, само че най-важното нещо е, че Жан Клод беше доста сериозна персона. Тя беше съвсем заядлива, можеш да ни видиш във кино лентата на Мейсълс (братя Мейсълс снимат няколко документални кино лентата за плановете на Кристо – б. р.), по какъв начин ние се борим, крещим, съвсем като в бракоразвод, само че тя беше… нещата, които аз пропущам, са направени, тъй като тя беше безусловно нон стоп критикуваща по какъв начин да създадем плана. И това е нещо значително, в случай че пропущам, толкоз значимо, тъй като материалът и методът по който планът е изработен, не е нещо, което е решено в студио. То беше решено като се учим, в действителния свят. Правехме в действителност един към различен вярната мярка на плана, доста дребен размер.
– Погледни, ето ви двамата (сочи към фрагменти на екрана с Кристо и Жан Клод на моста Пон Ньоф в Париж). Наистина, ти в действителност си поставил всичко там извън, нали?
– Да.
– Но, какъв брой забавно, тя е била най-яростният ти критик…
– Да.
– И това е направило от работата ти най-хубавото допустимо?
– Разбира се, спорейки, по какъв начин да бъде издигната, по какъв начин да бъде конфигурирано, какъв цвят, по какъв начин да го създадем, наемането на хора, всичко това… Защото наемането на верните хора не е свършено по верния начин… То е много… от време на време наемаме неверните хора и се постанова да ги уволним. Не е нещо, което става внезапно. Това е муден развой. И това е може би най-важното – да направиш тим, който да направи работата. Ние не сме инженери, не сме експерти, ние би трябвало да имаме благоприятни условия да намерим верните хора да ни поучават.
– Кристо, благодаря, че пристигна. Благодаря, че ни даде тази обиколка във времето на удивителното ти изкуство.
– Благодаря.
Христо Явашев произлиза от остарели български родове. Дядо му е учен Анание Явашов, ботаник, археолог, преподавател, просветник, родом от Разград, където живее по-голямата част от живота си, там и умира. Баща на Кристо е Владимир Явашев, инженер, роден във Варна. Майка му, Цвета Димитрова е родом от Солун, щерка на македонски търговец. Работила е през 50-те като секретарка в Художествената академия в София, заради което виждат гения на Кристо. Леля му, Дора Явашева, е брачна половинка на политика Иван Багрянов. Кристо има двама братя – артистът Анани Явашев и инж. Стефан Явашев, дълготраен шеф на химическото соц-предприятие Верила и откривател на перилния препарат Веро. Според представени изявления на брата на Христо, Анани, едната им баба, брачна половинка на учения, е чехкиня.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ