7 причини за забавеното речево развитие
Специалисти от съветския логопедичен център «Детская академия речи» изясняват пред letidor.ru по какъв начин родителската обич може да помогне при задръжка на речевото развиване при децата.
Няма универсални аргументи, които да изясняват за какво при някои модерни деца речта се забавя. Но несъмнено може да се каже, че в основата на казуса постоянно има два съставния елемент – биологичен и обществен. И родителското въздействие в най-ранно детство постоянно е основен фактор за развиването.
Съгласни сме с парадигмата, че никой родител не би желал умишлено да навреди на детето си. Тревожни, загрижени, любящи, желаеме само да помогнем, водейки ги на занимания при логопед.
Но парадоксът е в това, че без даже да осъзнаваме, от време на време тъкмо ние забавяме развиването на речта на детето си. И, за жалост, постоянно сме очевидци по какъв начин при идентични условия деца от разнообразни фамилии имат изцяло друго равнище на езикови умения. Успехът при преодоляване на речта на другите деца също е друг. Защо?
Хиперопека
В " Детската академия на речта “ идва майка с дете. То мълчи. В пространствата е топло и момченцето стартира да нервничи. " Топло ли ти е? - тревожи се майката. – Чакай, ще ти оказа помощ. Искаш ли вода? Разбира се, че искаш. Не е студена? Дай да я разредя “.
По време на този „ разговор “ погледът на двамата попада на витрина с играчки. „ Какво ти се желае? Количка? “
Момченцето протяга пръст към количката. Само ли е взело това решение? Или е привикнало да признава непознатия избор? „ Вземи алената, ти най-вече обичаш алено... “
Любовта на такава майка е толкоз всеобхватна, че схваща своя наследник без думи. Това е и отговорът на въпроса „ Защо детето не приказва? “.
Това е типичен образец за педагогическо занемаряване: на детето не са му нужни мисли, стремежи... Родителите ги предугаждат, не му дават дори да се опита да отговори независимо. Но по-лошото е, че след известно време въпросите просто престават да пораждат.
Тревожност
Човек подава близалка на дете при запознанството им. Малкото пъхва бонбона в устата си и стартира да се дави. Бащата подскача като пружина към детето и с треперещи ръце вади близалката от устата. След това, когато всички се успокояват, се обяснява, че майката от момента на раждането на хлапето изпитва задушаваща суматоха, че то може да се задави. Тя смила и стърже всяка храна, дори пържолите. Момчето в никакъв случай не е държало в ръцете си морков, не е гризало ябълка, в никакъв случай не е опитвало близалка. То е на две години и половина.
Момчето просто не е развило мускулите на речевия уред - не схваща по какъв начин работят те, по какъв начин се употребяват. То просто не може да приказва.
Родителска ревнивост
„ Хайде, хайде, не се опасявай, никой няма да те обиди “ – майката води дребната си щерка на логопед. И след заниманията ѝ споделя: „ Горкичката ми ти, скърбя те. “
Чуждият човек е евентуално зло. „ Той може да те обиди “ звучи съвсем като „ сигурно ще те обиди, само че мама държи нещата под надзор “. Фразата „ Съжаляввам те “ убеждава детето в нещо, което е подозирало – щом мама го съжалява, значи са го обидили.
Такова дете не може да набере опит в социализирането и от най-хубави наставнически подбуди е възпряно да поддържа връзка, а близките априори са настроени нападателно към него.
Моделът, който майката транслира, е: „ Светът е неприятелски, той предизвиква проблеми. “Подсъзнателната реакция на детето е: „ Не желая да поддържам връзка с подобен свят. “ Но това не е всичко.
Със съчувствието си към детето след положения труд родителите го програмират за това, че там, където го карат да прави нещо, го наскърбяват. Занятията за развиването на речта, несъмнено, ще бъдат от изгода за него, само че не дотам, както би се желало на възрастните.
Ниското самочувствие на родителите
На диагностика преди курса „ Начало на речта “ експерт пита момченце дали е изпълнило поставената задача. То не съумява да нарисува кръг с молив и татко му се притичва на помощ: „ Не го прави по този начин, а ето по този начин. “ Опитите да извърши идната задача още веднъж се провалят: „ Пак не изпълняваш вярно – не виждаш ли? Ето по какъв начин би трябвало. “
Родители с ниско самочувствие мислят, че техните лични качества да възпитават се преценят през призмата на това какъв брой добре се оправя детето им със задачата. Те подсъзнателно сливат в едно себе си и своето дете. И несъвършената му тирада в визиите на такива родители не е нищо друго, с изключение на демонстрация на „ некачествена “ работа, на първо място тяхната лична.
Те непрестанно подсказват, оказват помощ, довършват. В резултат детето губи интерес към познанията и към личния си опит. Първо стартират неуспехите, по-късно - безразличието.
Психологическа опасност:
Пак образец от часа за диагностика. Скромна майка безшумно изяснява на експерта, че нейното четиригодишно дете не приказва, затормозено е и стеснително. В кабинета влиза и бащата, стартира пробата и детето се пробва да извърши първата задача. „ Ти малоумен ли си? Защо не разбираш? “, кара се таткото.
На пръв взор тази история наподобява на предходната – родителите не имат вяра на своето дете. Но в случай че в предния случай бащата е движен от благородно възприятие (поне по този начин му се струва), то тази обстановка е доста по-лоша. Бащата освен не има вяра в детето си, само че и показва своето съмнение. Прави го жестоко.
Детето има право на 4 години да не схваща някои неща, да не умее, да не знае. Но с подобен метод то и няма и да изиска да разбере, нито ще отстоява и оспорва своите права.
Единственото му предпочитание е да се завре в ъгъла и да изтърпи безмълвно. Ключовата дума е „ безмълвно “, тъй като, каквото и да каже то, ще предизвика възрастния към още по-голяма експанзия (която самите родители подценяват).
Протест против несъразмерното налагане от страна на възрастните
“Кажи “, “Повтори “, Кажи “, “Повтори “… Бабата на тригодишно момиченце го кара да договаря задачките. Внучето към този момент е стъпало на занимания в логопедичен център, само че нещата не са се получили и го водят при нас.
У детето към този момент са се показали признаци за забавено развиване на речта и в основата на казуса тук е педагогическият способ на роднините. Въпреки положителното предпочитание да се научи да беседва, когато непрестанно го карат да повтаря едно и също, то може да изрази митинга си единствено по един-единствен метод – с безмълвие. Логопедите назовават това положение „ речеви негативизъм ".
Детето никога не е длъжно да усвоява навиците на речта по насила. Най-продуктивният метод да се научи да приказва е в ролеви игри, когато има другарство и взаимоотношение.
Да научиш дете с речеви негативизъм да беседва е доста мъчно. Ако обаче се съблюдава обикновено движение, и речта би могла да се развие обикновено.
Биберон, памперс и iPad
Децата опознават света, като задават въпроси. Опознават го и като го пробват на усет. Разстроените деца плачат. Гладните, изтощените реваат с глас. Но не всички родители са склонни да търпят всичко това и биберонът е елементарен и комфортен метод да запазят нервите си. Като памперса. Като тв приемника или таблета след време.
Биберонът е избавление в доста обстановки, само че си е изкуствено затваряне на устата и е нелогично да се разчита, че в тази обстановка дребното ще стартира да приказва в точния момент.
Не е загадка, че в този момент децата като цяло проговарят по-късно, в сравнение с техните майки и татковци. Влошената и нечиста околна среда, зачестилите случаи на усложнено раждане водят до закъсняване в развиването на речта и то се трансформира в всеобщо събитие. И родителите имат голяма роля в превъзмогването на тези компликация.
Правилото е да не се вреди. А да не се вреди - това значи да се помогне.
В ранна детска възраст с децата е нужно доста да се поддържа връзка. Заедно да четете, да си разказвате истории, да учите, да рецитирате, да пеете, да вършиме гимнастика, да ходите на разходка, да редите хербарии, да плетете букети, да плувате, да прецеждате макароните…
Това не са остарели способи - цялата промишленост за играчки не е съумяла да им откри потребна опция. С дребните деца е наложително да се играе, тъй като играта е извънредно значим и нужен етап, безусловно изискване за вярното развиване.
Ролеви, сюжетни, предметни – игрите освен удовлетворяват основните детски потребности, само че се явяват и причина за зараждането и равитието на разнообразни типове действия.
И най-късно на три години хлапето би трябвало да се отпусне. Не се отхвърляйте, не го лишавайте от поддръжка, накарайте го да се отпусне и да опознае света. За да охранява своите граници, то ще може да встъпи в връзка с близките, само че не посредством родителите си, а единствено. Тогава у него ще възникне нужда да приказва.
Новите родители
Няма универсални аргументи, които да изясняват за какво при някои модерни деца речта се забавя. Но несъмнено може да се каже, че в основата на казуса постоянно има два съставния елемент – биологичен и обществен. И родителското въздействие в най-ранно детство постоянно е основен фактор за развиването.
Съгласни сме с парадигмата, че никой родител не би желал умишлено да навреди на детето си. Тревожни, загрижени, любящи, желаеме само да помогнем, водейки ги на занимания при логопед.
Но парадоксът е в това, че без даже да осъзнаваме, от време на време тъкмо ние забавяме развиването на речта на детето си. И, за жалост, постоянно сме очевидци по какъв начин при идентични условия деца от разнообразни фамилии имат изцяло друго равнище на езикови умения. Успехът при преодоляване на речта на другите деца също е друг. Защо?
Хиперопека
В " Детската академия на речта “ идва майка с дете. То мълчи. В пространствата е топло и момченцето стартира да нервничи. " Топло ли ти е? - тревожи се майката. – Чакай, ще ти оказа помощ. Искаш ли вода? Разбира се, че искаш. Не е студена? Дай да я разредя “.
По време на този „ разговор “ погледът на двамата попада на витрина с играчки. „ Какво ти се желае? Количка? “
Момченцето протяга пръст към количката. Само ли е взело това решение? Или е привикнало да признава непознатия избор? „ Вземи алената, ти най-вече обичаш алено... “
Любовта на такава майка е толкоз всеобхватна, че схваща своя наследник без думи. Това е и отговорът на въпроса „ Защо детето не приказва? “.
Това е типичен образец за педагогическо занемаряване: на детето не са му нужни мисли, стремежи... Родителите ги предугаждат, не му дават дори да се опита да отговори независимо. Но по-лошото е, че след известно време въпросите просто престават да пораждат.
Тревожност
Човек подава близалка на дете при запознанството им. Малкото пъхва бонбона в устата си и стартира да се дави. Бащата подскача като пружина към детето и с треперещи ръце вади близалката от устата. След това, когато всички се успокояват, се обяснява, че майката от момента на раждането на хлапето изпитва задушаваща суматоха, че то може да се задави. Тя смила и стърже всяка храна, дори пържолите. Момчето в никакъв случай не е държало в ръцете си морков, не е гризало ябълка, в никакъв случай не е опитвало близалка. То е на две години и половина.
Момчето просто не е развило мускулите на речевия уред - не схваща по какъв начин работят те, по какъв начин се употребяват. То просто не може да приказва.
Родителска ревнивост
„ Хайде, хайде, не се опасявай, никой няма да те обиди “ – майката води дребната си щерка на логопед. И след заниманията ѝ споделя: „ Горкичката ми ти, скърбя те. “
Чуждият човек е евентуално зло. „ Той може да те обиди “ звучи съвсем като „ сигурно ще те обиди, само че мама държи нещата под надзор “. Фразата „ Съжаляввам те “ убеждава детето в нещо, което е подозирало – щом мама го съжалява, значи са го обидили.
Такова дете не може да набере опит в социализирането и от най-хубави наставнически подбуди е възпряно да поддържа връзка, а близките априори са настроени нападателно към него.
Моделът, който майката транслира, е: „ Светът е неприятелски, той предизвиква проблеми. “Подсъзнателната реакция на детето е: „ Не желая да поддържам връзка с подобен свят. “ Но това не е всичко.
Със съчувствието си към детето след положения труд родителите го програмират за това, че там, където го карат да прави нещо, го наскърбяват. Занятията за развиването на речта, несъмнено, ще бъдат от изгода за него, само че не дотам, както би се желало на възрастните.
Ниското самочувствие на родителите
На диагностика преди курса „ Начало на речта “ експерт пита момченце дали е изпълнило поставената задача. То не съумява да нарисува кръг с молив и татко му се притичва на помощ: „ Не го прави по този начин, а ето по този начин. “ Опитите да извърши идната задача още веднъж се провалят: „ Пак не изпълняваш вярно – не виждаш ли? Ето по какъв начин би трябвало. “
Родители с ниско самочувствие мислят, че техните лични качества да възпитават се преценят през призмата на това какъв брой добре се оправя детето им със задачата. Те подсъзнателно сливат в едно себе си и своето дете. И несъвършената му тирада в визиите на такива родители не е нищо друго, с изключение на демонстрация на „ некачествена “ работа, на първо място тяхната лична.
Те непрестанно подсказват, оказват помощ, довършват. В резултат детето губи интерес към познанията и към личния си опит. Първо стартират неуспехите, по-късно - безразличието.
Психологическа опасност:
Пак образец от часа за диагностика. Скромна майка безшумно изяснява на експерта, че нейното четиригодишно дете не приказва, затормозено е и стеснително. В кабинета влиза и бащата, стартира пробата и детето се пробва да извърши първата задача. „ Ти малоумен ли си? Защо не разбираш? “, кара се таткото.
На пръв взор тази история наподобява на предходната – родителите не имат вяра на своето дете. Но в случай че в предния случай бащата е движен от благородно възприятие (поне по този начин му се струва), то тази обстановка е доста по-лоша. Бащата освен не има вяра в детето си, само че и показва своето съмнение. Прави го жестоко.
Детето има право на 4 години да не схваща някои неща, да не умее, да не знае. Но с подобен метод то и няма и да изиска да разбере, нито ще отстоява и оспорва своите права.
Единственото му предпочитание е да се завре в ъгъла и да изтърпи безмълвно. Ключовата дума е „ безмълвно “, тъй като, каквото и да каже то, ще предизвика възрастния към още по-голяма експанзия (която самите родители подценяват).
Протест против несъразмерното налагане от страна на възрастните
“Кажи “, “Повтори “, Кажи “, “Повтори “… Бабата на тригодишно момиченце го кара да договаря задачките. Внучето към този момент е стъпало на занимания в логопедичен център, само че нещата не са се получили и го водят при нас.
У детето към този момент са се показали признаци за забавено развиване на речта и в основата на казуса тук е педагогическият способ на роднините. Въпреки положителното предпочитание да се научи да беседва, когато непрестанно го карат да повтаря едно и също, то може да изрази митинга си единствено по един-единствен метод – с безмълвие. Логопедите назовават това положение „ речеви негативизъм ".
Детето никога не е длъжно да усвоява навиците на речта по насила. Най-продуктивният метод да се научи да приказва е в ролеви игри, когато има другарство и взаимоотношение.
Да научиш дете с речеви негативизъм да беседва е доста мъчно. Ако обаче се съблюдава обикновено движение, и речта би могла да се развие обикновено.
Биберон, памперс и iPad
Децата опознават света, като задават въпроси. Опознават го и като го пробват на усет. Разстроените деца плачат. Гладните, изтощените реваат с глас. Но не всички родители са склонни да търпят всичко това и биберонът е елементарен и комфортен метод да запазят нервите си. Като памперса. Като тв приемника или таблета след време.
Биберонът е избавление в доста обстановки, само че си е изкуствено затваряне на устата и е нелогично да се разчита, че в тази обстановка дребното ще стартира да приказва в точния момент.
Не е загадка, че в този момент децата като цяло проговарят по-късно, в сравнение с техните майки и татковци. Влошената и нечиста околна среда, зачестилите случаи на усложнено раждане водят до закъсняване в развиването на речта и то се трансформира в всеобщо събитие. И родителите имат голяма роля в превъзмогването на тези компликация.
Правилото е да не се вреди. А да не се вреди - това значи да се помогне.
В ранна детска възраст с децата е нужно доста да се поддържа връзка. Заедно да четете, да си разказвате истории, да учите, да рецитирате, да пеете, да вършиме гимнастика, да ходите на разходка, да редите хербарии, да плетете букети, да плувате, да прецеждате макароните…
Това не са остарели способи - цялата промишленост за играчки не е съумяла да им откри потребна опция. С дребните деца е наложително да се играе, тъй като играта е извънредно значим и нужен етап, безусловно изискване за вярното развиване.
Ролеви, сюжетни, предметни – игрите освен удовлетворяват основните детски потребности, само че се явяват и причина за зараждането и равитието на разнообразни типове действия.
И най-късно на три години хлапето би трябвало да се отпусне. Не се отхвърляйте, не го лишавайте от поддръжка, накарайте го да се отпусне и да опознае света. За да охранява своите граници, то ще може да встъпи в връзка с близките, само че не посредством родителите си, а единствено. Тогава у него ще възникне нужда да приказва.
Новите родители
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ