Мислехме си, че знаем как плуват сперматозоидите. Всичко обаче е било оптична илюзия
Сперматозоидите са основни за оплождането на съвсем всеки един жив организъм на планетата, в това число хората.
За да оплоди яйцеклетката, човешката сперма би трябвало да преплува разстояние, което се равнява на изкачването на връх Еверест. Тя прави това епично премеждие, просто като шава с опашка – това измества течността и ѝ разрешава да се придвижи напред. Въпреки че близо 50 млн. сперматозоида не съумяват да доближат яйцеклетката (което почти е равно на популацията на Лондон или Ню Йорк, умножено по 6), необходим е единствено един, с цел да се появи човек на бял свят.
Сперматозоидите са открити за първи път през 1677-а, само че на учените им трябваха близо 200 години, преди да реализират консенсус по отношение на метода, по който хората се образуват.
„ Преформационистите “ са вярвали, че всеки сперматозоид съдържа дребен човек – хомункулус. Те са били уверени, че яйцеклетката просто е било място, където спермата се разраства.
От друга страна, епигенетиците настояват, че и мъжете, и дамите способстват за образуването на новия човек и откритията през XVIII поддържат това.
Въпреки че през днешния ден учените са надалеч по-запознати с ролята на сперматозоидите в репродукционния развой, ново изследване открива, че от самото начало спермата ни е заблуждавала.
Един от първите микроскопи е основан през XVII век от Антони ван Льовенхук. Той е употребявал парче разтопено стъкло, с цел да сътвори и полира мощни лещи. Някои от тях са могли да усилят даден обект 270 пъти. Впечатляващото в тази ситуация е, че едвам 200 години по-късно са основани по-добри.
Льовенхук се трансформира в първия откривател на микроскопичния свят – той можел да види всевъзможни обекти, в това число бактериите, вътрешността на клетките и сперматозоидите. Когато за първи път открива сперматозоидите, Льовенхук ги разказва като „ живи микроскопични животинки “ с „ опашка, които, когато плуват, се придвижват напред със змиевидни придвижвания – като змиорка във вода “.
Оттогава насетне учените не са си променяли мнението за метода, по който сперматозоидите плуват. Всеки, който разполага със актуален микроскоп, може да направи същото наблюдаване: сперматозоидите плуват напред, като местят опашката си наляво и надясно.
Ново изследване обаче демонстрира, че през всичките тези 350 години сме бъркали.
С помощта на високоскоростна 3D микроскопия на човешки сперматозоиди, плуващи свободно в лабораторни условия, учени разкриха, че тези кафези се придвижват по траектория, която припомня тирбушон. Сперматозоидите като че ли пробиват заобикалящата ги течност, разяснява Хермес Гаделха, математик от Университета в Бристол в Англия.
Учените разбиват придвижването на сперматозоидите на два съставния елемент. Изненадващо е, че опашката се клатушка единствено от едната страна на клетката. Това е все едно някой да плува, употребявайки единствено едната страна на тялото си, изяснява Гаделха.
Само по себе си такова придвижване може да докара до плуване в кръг. Ключов обаче е вторият съставен елемент на придвижването. Благодарение на него сперматозоидите се въртят като балансира отклоняващите придвижвания. Погледната от горната страна благодарение на 2D микроскопи, опашката на сперматозоида наподобява по този начин, като че ли бие симетрично, както се разказва по традиция. Но по-сложното 3D придвижване поддържа посоката на напредване на сперматозоида право напред.
Изследването е оповестено в Science Advances.
