Спектакълът обединява четири от най-популярните опери създавани някога - Норма,

Спектакълът сплотява четири от най-популярните опери създавани в миналото - " Норма ", " Тоска ", " Травиата " и " Мадам Бътерфлай ". Това, което ги свързва, е изборът и ориста на основните героини и превръщането на тези героини в знак на женска отдаденост.
В най-красивите арии на композиторите Белини, Пучини и Верди, в тяхното музикално съвършенство се преплитат  трагичните ориси на героините Норма, Травиата, Мадам Бътерфлай и Тоска и сплотяващото ги общо препускане към пропастта на обречената обич.
Четири дами по пътя им към избавлението на гибелта, измислени от мъж - техният основател, в името на мъж - техният обичан.

Докато Мадам Бътерфлай (Веса Тонова), гледа към пристанището в очакване на брачна половинка си Пинкертон(Стефан Вучов), я изпълват мемоари. Сякаш претърпява още веднъж първата им среща и трепета на любовта им... до мига в който го вижда да слиза от кораба с друга жена.
Виолета (Петя Колева) и младия Алфред Жермон (Ст.Вучов) са щастливи дружно. Намесата на Жорж Жермон (Васил Дипчиков), бащата кара Виолета да отблъсне обичания си и да се съобщи на заболяването.
Тоска (Даниела Иванова) стои над окървавеното от побой тяло на обичания си Каварадоси (В.Дипчиков). За да резервира живота му, тя отива да се отдаде на Барон Скарпиа (Ст.Вучов), лидер на римската полиция. Гневът й надвива и тя убива насилника.

Норма (Андрея Андонова) е разкъсвана сред гнева от измяната на Полионе (В.Дипчиков), неин скришен обичан и татко на децата й, любовта й към него, и възприятието за виновност от личната й неистина пред нейния народ. Тя взема решение да накаже Полионе и новата му обич Адалджиза, само че след това им прости, предава се и сама потегля към кладата.
Всяка от героините прави голяма жертва в името на мъжа, който обича - предава религия и жанр, прави закононарушение, или непринудено се отхвърля от щастието си.
Вървейки по разнообразни пътища - този на отмъстителна ревнивост, на почтена лоялност, на експанзия или предаване в ръцете на заболяването - всяка избира като излаз гибелта.
В този техен път има кукловод, който, с цел да задоволи егото си,  слага дамите в рамка на измислена или редактирана действителност. „ Рамкираните “, съгласно техните показа, дами постоянно са по-аплодирани и по-вълнуващи.

Тези дами са в един фиктивен свят - сътворени от основателя си с цел да бъдат жертвани в името на драма и овации. В същия подтекст е забавна склонността на мъжа да се впечатлява и възторгва от измислени, недосегаеми женски създания, до момента в който в това време подценява същинската, действителна жена
Но има и един действителен свят, където дами, които се жертват в името на мъж е имало и ще има. Дали за тях съществува аплауз? До какъв брой дамата, като сянка на мъжа, се отхвърля от себе си, в името на неговото израстване2 Къде свършва героинята и стартира Дивата, която дава компактност на измисления облик? Къде свършва Дивата, сложена на фундамент и стартира дамата, елементарна и незабелязвана? Какво е жертвата и има ли смисъл от нея?
Спектакълът съдържа и втора сюжетна линия, чийто звуков декор е текст на Анна Петрова, коментиращ тематики като страхове, творчество, популярност, отношение към дамата.

Спектакълът „ Опера Diva “ се осъществя с финансовата поддръжка на Министерство на културата и със съдействието на продуцентска къща „ Оренда Арт “.