Античният мавзолей в Южния парк ще бъде спасен за разлика от базиликата
Спасяване на късноантичния пантеон с трите саркофага в Южния парк, който в този момент е зарязан, подхваща Столична община. Зам.-кметът доц.Тодор Чобанов към този момент обезпечи 500 хиляди лева по европрограма " Трансгранично съдействие ".
Тези пари са единствено за превръщането на мавзолея в туристическа атракция – консервация и реституция на гробницата, както и създаване на заслон. За построяването на алеи и паркова среда към обекта, с цел да се свърже той с Южния парк, ще трябват още 500 хиляди лева, изясни Чобанов. Средствата би трябвало да се обезпечат от бюджета на Столична община за 2020 година Затова зам.-кметът внася предлагането за финансиране на утрешната сесия на Столичния общински съвет.
Късноантичният пантеон е датиран от IV- V век сл.Хр. Открит е през 1953 година, само че е изследван през 2001 година от археолога Константин Шалганов от Музея за история на София. Състои се от гробна камера с три каменни саркофага. В тях е било заровено знатно семейство – мъж и жена на към 45 и 65 години и две деца, живеело през римския интервал на Сердика. В гробовете са били положени скъпи блага, които евентуално са били разграбени още в древността. Археолозите откриват 169 монети, златен коланен накрайник и красива стъклена чаша, вид vasdiatretum.
© Анелия Николова
Мавзолеят е включвал и представителна зала за погребални ритуали. Под него са открити и следи от античен тракийски паметен храм.
Мястото на мавзолея не е инцидентно, тъй като под представителната зала за ритуали, свързани с възпоменанията за заровените в саркофазите, са открити следи от по-старо паметно място с ями, градено 800 години по-рано - през IV в. пр.Хр. То се свързва с осъществяването на орфически мистерии от тракийските племена трери и тилатеи.
В момента мавзолеят е изцяло зарязан на разрухата, въпреки Столична община да оказа помощ посредством своята стратегия " Европа 2017 " за слагането на железна ограда. Проектът, финансиран по тази общинска стратегия, се назовава " Базилика в парка " не инцидентно, тъй като наоколо до мавзолея – на 130 м южно от него, през 2001 година е открита раннохристиянска базилика. Тогава стартира градеж на първата жилищна постройка в така наречен Пробив на бул. " Джеймс Баучер ", която се построи върху терени, влизали до тогава в чертите на Южния парк и отделени от него дружно с парцелите, предоставени за посолството на Съединени американски щати. При дълбаенето на изкопа багерите попадат на голям строеж. Археолозите откриват раннохристиянска базилика с дължина към 30 м и зидани укрепления към нея. Строителното леке на новата постройка, обаче, попада тъкмо в центъра на базиликата. Инвеститорът, с цел да продължи градежа, дава обещание да резервира и експонира в партера и сутерена на бъдещата постройка останките от раннохристиянския храм. Днес такава опция няма, тъй като постройката е частна благосъстоятелност, а и са непокътнати единствено елементи от укрепленията, останали отвън чертите на жилищната постройка.
© Юлия Лазарова
Част от укрепленията към базиликата, останали отвън обсега на градежа.
Археологът гл.ас.д-р Марио Иванов от Археологическия институт на Българска академия на науките, взел участие в разкопките на базиликата, изясни следното: " Проучватели на обекта бяха сътрудниците Методи Даскалов и Снежана Горянова. Базиликата е открита инцидентно при строителството на постройка и беше унищожена забележителна част от нея. Това, което се изследва, беше останалата част от нея и то остана. Базиликата е построена при започване на V в. сл. Хр. Преди нея на мястото е имало друга, по-малка постройка. Базиликата има по-особен архитектурен проект – притворът й е с абсиди в профил. Досега не знам да са влагани средства за консервация и реставрацията й. Специален план мисля, че не е изпълняван там. Строителите на новата постройка оформиха самото пространство като част от достоверната тухлена настилка беше непокътната в едно от пространствата в партера. "
© Юлия Лазарова
Новата постройка е издигната върху базиликата. Вероятно строителите са запазили в партерния етаж елементи от раннохристиянския храм. Сградата е частна благосъстоятелност и няма достъп на външни гости до руините.
Никак не е изключено базиликата да има връзка с мавзолея, който е по-долу в парка. Те са близки като последователност и като разположение, изясни археологът доктор Марио Иванов. Според него останките от нея към този момент нямат експозиционна стойност, само че е желателно да се влага в консервацията им.
Запитан, дали при откриването през 2001 година раннохристиянският храм е можело да се опази специалистът отговори: " Можеше, дори тогава се образуваха комисии, с цел да се дефинират граници със съответните наставления да не се строи в този сектор. Не знам какъв брой от тези наставления са изпълнени - тогава там бяха зелени площи, в този момент всичко е застроено ".
Тези пари са единствено за превръщането на мавзолея в туристическа атракция – консервация и реституция на гробницата, както и създаване на заслон. За построяването на алеи и паркова среда към обекта, с цел да се свърже той с Южния парк, ще трябват още 500 хиляди лева, изясни Чобанов. Средствата би трябвало да се обезпечат от бюджета на Столична община за 2020 година Затова зам.-кметът внася предлагането за финансиране на утрешната сесия на Столичния общински съвет.
Късноантичният пантеон е датиран от IV- V век сл.Хр. Открит е през 1953 година, само че е изследван през 2001 година от археолога Константин Шалганов от Музея за история на София. Състои се от гробна камера с три каменни саркофага. В тях е било заровено знатно семейство – мъж и жена на към 45 и 65 години и две деца, живеело през римския интервал на Сердика. В гробовете са били положени скъпи блага, които евентуално са били разграбени още в древността. Археолозите откриват 169 монети, златен коланен накрайник и красива стъклена чаша, вид vasdiatretum.
© Анелия Николова
Мавзолеят е включвал и представителна зала за погребални ритуали. Под него са открити и следи от античен тракийски паметен храм.
Мястото на мавзолея не е инцидентно, тъй като под представителната зала за ритуали, свързани с възпоменанията за заровените в саркофазите, са открити следи от по-старо паметно място с ями, градено 800 години по-рано - през IV в. пр.Хр. То се свързва с осъществяването на орфически мистерии от тракийските племена трери и тилатеи.
В момента мавзолеят е изцяло зарязан на разрухата, въпреки Столична община да оказа помощ посредством своята стратегия " Европа 2017 " за слагането на железна ограда. Проектът, финансиран по тази общинска стратегия, се назовава " Базилика в парка " не инцидентно, тъй като наоколо до мавзолея – на 130 м южно от него, през 2001 година е открита раннохристиянска базилика. Тогава стартира градеж на първата жилищна постройка в така наречен Пробив на бул. " Джеймс Баучер ", която се построи върху терени, влизали до тогава в чертите на Южния парк и отделени от него дружно с парцелите, предоставени за посолството на Съединени американски щати. При дълбаенето на изкопа багерите попадат на голям строеж. Археолозите откриват раннохристиянска базилика с дължина към 30 м и зидани укрепления към нея. Строителното леке на новата постройка, обаче, попада тъкмо в центъра на базиликата. Инвеститорът, с цел да продължи градежа, дава обещание да резервира и експонира в партера и сутерена на бъдещата постройка останките от раннохристиянския храм. Днес такава опция няма, тъй като постройката е частна благосъстоятелност, а и са непокътнати единствено елементи от укрепленията, останали отвън чертите на жилищната постройка.
© Юлия Лазарова
Част от укрепленията към базиликата, останали отвън обсега на градежа.
Археологът гл.ас.д-р Марио Иванов от Археологическия институт на Българска академия на науките, взел участие в разкопките на базиликата, изясни следното: " Проучватели на обекта бяха сътрудниците Методи Даскалов и Снежана Горянова. Базиликата е открита инцидентно при строителството на постройка и беше унищожена забележителна част от нея. Това, което се изследва, беше останалата част от нея и то остана. Базиликата е построена при започване на V в. сл. Хр. Преди нея на мястото е имало друга, по-малка постройка. Базиликата има по-особен архитектурен проект – притворът й е с абсиди в профил. Досега не знам да са влагани средства за консервация и реставрацията й. Специален план мисля, че не е изпълняван там. Строителите на новата постройка оформиха самото пространство като част от достоверната тухлена настилка беше непокътната в едно от пространствата в партера. "
© Юлия Лазарова
Новата постройка е издигната върху базиликата. Вероятно строителите са запазили в партерния етаж елементи от раннохристиянския храм. Сградата е частна благосъстоятелност и няма достъп на външни гости до руините.
Никак не е изключено базиликата да има връзка с мавзолея, който е по-долу в парка. Те са близки като последователност и като разположение, изясни археологът доктор Марио Иванов. Според него останките от нея към този момент нямат експозиционна стойност, само че е желателно да се влага в консервацията им.
Запитан, дали при откриването през 2001 година раннохристиянският храм е можело да се опази специалистът отговори: " Можеше, дори тогава се образуваха комисии, с цел да се дефинират граници със съответните наставления да не се строи в този сектор. Не знам какъв брой от тези наставления са изпълнени - тогава там бяха зелени площи, в този момент всичко е застроено ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ