Пациентите на химиотерапия намаляват
Спад на пациентите, които са получили химиотерапия у нас, през миналата година и изразителен растеж на разноските за лекарства за реализирането й. Това демонстрира новият разбор на „ Индекс на лечебните заведения " в областта на онкологията. Данните за правенето му са предоставени от НЗОК, която финансира лекуването в страната.
Химиотерапия
Общо 30 396 са били пациентите, които са получили химиотерапия в 38-те лечебни заведения, където тя се реализира. Въпреки че няма основни разлики в броя на лечебните заведения и центровете, които я организират по отношение на предходните две години, броят на пациентите понижава. През 2018 година химиотерапия са получили 31 022 души в 38 клиники, а през 2017 година – 31 878 в 41 клиники, демонстрират данните на „ Индекс на лечебните заведения ". През миналата година най-вече пациенти са се лекували в столичната болница „ Св. Ив. Рилски " – 1622, във варненската „ Св. Марина " – 1503, и в плевенската „ Г. Странски " – 1373. И трите лечебни заведения са държавни.
Успоредно с по-малкия брой на пациентите на химиотерапия у нас, не престават отчетливо да порастват разноските за лекуването им. През 2019 година здравната каса е платила 496.96 млн. лева за онкомедикаменти в болничната помощ, против 415.713 млн. лева през 2018 година, и 327 млн. лева през 2017 година Съответно междинната цена на медикаментите за химиотерапия на пациент се повишава от 10 257 лева през 2017 на 16 349 през миналата. Най-висок е бил междинният курс на лекуване в „ Александровска " - 28 211 лева, СБАЛХЗ - 26 759 лева, „ Уни Хоспитъл " - 22 801 лева и „ Сердика " - 21 411 лева Най-ниска междинната себестойност е в СБАЛО „ Св. Мина " - 7 038 лева, „ Тота Венкова " - 7 262 лева, „ Св. София " - 8 373 лева и КОЦ-Враца - 8 388 лева
Основната причина за това е все по-широкото нахлуване на новаторски и скъпи лекарства. Пациентите, които са получили таргетна терапия през предходната година, са били 10 050 или 33.06% от всички. Тези, които са минали през имунотерапия са били 1 603 или 5.27% от всички. Тенденциите в целия свят са през идващите години броят на хората, които получават съвременно лекуване да се усилва. Това обаче би трябвало да става при ясни критерии и извънредно непоколебим надзор, каквито все още у нас не са изцяло налични.
Лъчелечение
Увеличават се пациентите и лечебните заведения, които дават лъчелечение. През миналата година терапия са получили 16 001 души в 23 лечебни заведения и центрове против 15204 души и 20 лечебни заведения през миналата година. Сред новите лечебни заведения с лъчелечение са ВМА и „ Александровска ". Най-много пациенти са се лекували в УСБАЛО в столицата – 2034, „ Аджибадем Сити Клиник " – 1185, „ Св. Георги " в Пловдив – 1165.
Палиативни грижи
Онкологичните болести се нуждаят от сложно лекуване. Освен дейна фаза с химио и лъчетерапия, пациентите би трябвало да имат достъп до следващо наблюдаване, а от време на време и до долекуване. И в случай че в първата част лечебните заведения означават напредък, то във втората - подобен няма. Въпреки нарастването на средствата, които здравната каса заплаща за реализиране на палиативни грижи съвсем двойно за миналите две години от 51 лева дневно през 2017 година на 97 лева през тази, ползата на лечебните заведения към тези действия остава слаб. От 38-те лечебни заведения и центрове, които реализират интензивно лекуване, 17 са дали палиативни грижи през 2019 година на 2093 души при съвсем 10 пъти по-голяма нужда. Най-много пациенти са получили помощ в „ Св.Марина ", КОЦ-Враца, КОЦ-Шумен, СБАЛОЗ „ Марко Антонов " и КОЦ-Бургас. Още 20 здравни заведения, които не се занимават с интензивно лекуване на онкологични болести, са предложили палиативни грижи през миналата година, които е финансирала здравната каса. През тях са минали едвам 211 души, а общият брой на пациентите, които са били обгрижени с публично финансиране през годината, е бил 2 304 против 2 151 през миналата.
Диспансеризация
Увеличение обаче за трета година има в броя на диспансеризираните пациенти. За 12 месеца той се повишава от 74 587 на 86 718, демонстрират данните, а единствените две лечебни заведения с повече пациенти, които не правят диспансеризация са УСБАЛО в София и „ Авис Медика " в Плевен. Останалите две лечебни заведения, които организират интензивно лекуване, само че нямат диспансеризация са със алегоричен брой пациенти за годината – под 30. В България хората с онкологични болести са към 300 хиляди души. На наблюдаване подлежат всички, които са приключили с дейната фаза на лекуването си. В взаимозависимост от болестта и положението им обаче се дефинира продължителността на наблюдението. При доста огромна част от диагнозите то е пожизнено, само че има и такива, които са в границите на година.
„ Индекс на лечебните заведения “ е взаимна самодейност на „ Галъп интернешънъл болкан “ и профилирания уебсайт clinica.bg. Данните, с които борави, се дават от Националната здравноосигурителна каса. Целта на самодейността е да даде повече бистрота за активността на лечебните заведения при някои социалнозначими диагнози. Това усилва опциите за осъществяване на по-добре осведомен избор за лекуване при пациентите и заостря вниманието на експертите върху постигането на по-добри резултати при реализирането на здравната активност.
Химиотерапия
Общо 30 396 са били пациентите, които са получили химиотерапия в 38-те лечебни заведения, където тя се реализира. Въпреки че няма основни разлики в броя на лечебните заведения и центровете, които я организират по отношение на предходните две години, броят на пациентите понижава. През 2018 година химиотерапия са получили 31 022 души в 38 клиники, а през 2017 година – 31 878 в 41 клиники, демонстрират данните на „ Индекс на лечебните заведения ". През миналата година най-вече пациенти са се лекували в столичната болница „ Св. Ив. Рилски " – 1622, във варненската „ Св. Марина " – 1503, и в плевенската „ Г. Странски " – 1373. И трите лечебни заведения са държавни.
Успоредно с по-малкия брой на пациентите на химиотерапия у нас, не престават отчетливо да порастват разноските за лекуването им. През 2019 година здравната каса е платила 496.96 млн. лева за онкомедикаменти в болничната помощ, против 415.713 млн. лева през 2018 година, и 327 млн. лева през 2017 година Съответно междинната цена на медикаментите за химиотерапия на пациент се повишава от 10 257 лева през 2017 на 16 349 през миналата. Най-висок е бил междинният курс на лекуване в „ Александровска " - 28 211 лева, СБАЛХЗ - 26 759 лева, „ Уни Хоспитъл " - 22 801 лева и „ Сердика " - 21 411 лева Най-ниска междинната себестойност е в СБАЛО „ Св. Мина " - 7 038 лева, „ Тота Венкова " - 7 262 лева, „ Св. София " - 8 373 лева и КОЦ-Враца - 8 388 лева
Основната причина за това е все по-широкото нахлуване на новаторски и скъпи лекарства. Пациентите, които са получили таргетна терапия през предходната година, са били 10 050 или 33.06% от всички. Тези, които са минали през имунотерапия са били 1 603 или 5.27% от всички. Тенденциите в целия свят са през идващите години броят на хората, които получават съвременно лекуване да се усилва. Това обаче би трябвало да става при ясни критерии и извънредно непоколебим надзор, каквито все още у нас не са изцяло налични.
Лъчелечение
Увеличават се пациентите и лечебните заведения, които дават лъчелечение. През миналата година терапия са получили 16 001 души в 23 лечебни заведения и центрове против 15204 души и 20 лечебни заведения през миналата година. Сред новите лечебни заведения с лъчелечение са ВМА и „ Александровска ". Най-много пациенти са се лекували в УСБАЛО в столицата – 2034, „ Аджибадем Сити Клиник " – 1185, „ Св. Георги " в Пловдив – 1165.
Палиативни грижи
Онкологичните болести се нуждаят от сложно лекуване. Освен дейна фаза с химио и лъчетерапия, пациентите би трябвало да имат достъп до следващо наблюдаване, а от време на време и до долекуване. И в случай че в първата част лечебните заведения означават напредък, то във втората - подобен няма. Въпреки нарастването на средствата, които здравната каса заплаща за реализиране на палиативни грижи съвсем двойно за миналите две години от 51 лева дневно през 2017 година на 97 лева през тази, ползата на лечебните заведения към тези действия остава слаб. От 38-те лечебни заведения и центрове, които реализират интензивно лекуване, 17 са дали палиативни грижи през 2019 година на 2093 души при съвсем 10 пъти по-голяма нужда. Най-много пациенти са получили помощ в „ Св.Марина ", КОЦ-Враца, КОЦ-Шумен, СБАЛОЗ „ Марко Антонов " и КОЦ-Бургас. Още 20 здравни заведения, които не се занимават с интензивно лекуване на онкологични болести, са предложили палиативни грижи през миналата година, които е финансирала здравната каса. През тях са минали едвам 211 души, а общият брой на пациентите, които са били обгрижени с публично финансиране през годината, е бил 2 304 против 2 151 през миналата.
Диспансеризация
Увеличение обаче за трета година има в броя на диспансеризираните пациенти. За 12 месеца той се повишава от 74 587 на 86 718, демонстрират данните, а единствените две лечебни заведения с повече пациенти, които не правят диспансеризация са УСБАЛО в София и „ Авис Медика " в Плевен. Останалите две лечебни заведения, които организират интензивно лекуване, само че нямат диспансеризация са със алегоричен брой пациенти за годината – под 30. В България хората с онкологични болести са към 300 хиляди души. На наблюдаване подлежат всички, които са приключили с дейната фаза на лекуването си. В взаимозависимост от болестта и положението им обаче се дефинира продължителността на наблюдението. При доста огромна част от диагнозите то е пожизнено, само че има и такива, които са в границите на година.
„ Индекс на лечебните заведения “ е взаимна самодейност на „ Галъп интернешънъл болкан “ и профилирания уебсайт clinica.bg. Данните, с които борави, се дават от Националната здравноосигурителна каса. Целта на самодейността е да даде повече бистрота за активността на лечебните заведения при някои социалнозначими диагнози. Това усилва опциите за осъществяване на по-добре осведомен избор за лекуване при пациентите и заостря вниманието на експертите върху постигането на по-добри резултати при реализирането на здравната активност.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ