Чалгата, чалгаполитиката и мутрите няма да утрепят 14% рок, нямат шанс
Социолозите от „ Тренд “ „ преслушали “ музикалните влечения на българите. Изненадващо или не, най-вече хора – 26% - слушат национална музика. Честно казано, не е доста ясно по кои радиа и малките екрани съумяват да се доберат до нея, само че е прелестен факт, съгласяваме се.
21 на 100 от интервюираните са почитатели на попфолка или турбочалга – все едно. За страничния наблюдаващ наподобяват повече, само че и този % е плашещ. Това прави към милион и половина души, мамка му!
По поп музиката си падат 19 на 100. Това са още милион и от горната страна.
Осем на 100 от българите слушат сцена. Такъв термин в международното музикознание няма, само че в Съюз на съветските социалистически републики е основан подобен род и е пренесен у нас. Във Франция, да вземем за пример Емил Димиров е признат като поп реализатор и това не му е попречило да пожъне триумфи...
И тук проблясва вярата на хората с непокорен дух, ексцентрично мислене и взор в бъдещето – 14% от българите слушат рок. Това прави над 800 хиляди рокаджии.
Това са обстоятелствата от анкетата. Да поразсъждаваме по какъв начин наподобяват тези проценти от политическа позиция. Народната музика се слуша най-много в дребните гладове и селата. Там са и твърдите гласоподаватели на левицата – от разните БКП-та, Българска социалистическа партия и сходни. Тази музика ехти и на Бузлуджа, по време на „ алените “ сбирки. Разбира се миксирана с поп осъществявания и щипка чалга. Плюс руските незабравими песни от войната и соца.
Чалга халтурата от дълго време и най-често се свързва властта. В момента ръководят ГЕРБ и техните съдружни сътрудници, по този начин нареклите се патриоти, по тази причина чалгата гледа към тях. „ Батальонът се строява “ на Орхан Мурад е считана за една от обичаните песни на премиера Борисов. Красимир Каракачанов постоянно е засичан в заведения, където извисява глас с чалга артистите.
Много от чалга изпълнителите имат гения да прилепват елементарно и бързо към ръководещите и изобщо към мощните на деня. Пеят на мутри и политици, на олигарси, магистрати и ченгета… Приличат си, тъй като изповядват едни полезности: пари, въздействие, пари, популярност, пари, звездомания, Дубай, пари… Делян Пеевски даже се събра с фол певицата Цветелина – доказателство за кръвната връзка сред политиката, милионите и чалгата.
Цветан Цветанов има сериозна заслуга за елементаризирането на политиката, като вкара в приложимост Веселин Маринов, разчитайки да притегли поп-фолк аудиторията. Успя, би трябвало да признаем.
Изпълнителите не трябва да бъдат упреквани прекомерно. Повечето от тях са хора на момента - търсят изява и полза. Занаятът им е комерсиален, пазарът е дребен и безпаричен, по тази причина всяка политическа или мутренска пачка са добре пристигнали. Идеалът е простоват – ранътъ прай борбътъ…, както е споделил борецът класик.
Да се върнем към харесващите национална музика. Не всички са „ червени бабички “ тъгуващи за Трудово-кооперативно земеделско стопанство, петилетни проекти и бригарските колички. Млади хора превключват на национални песни и танци, тъй като са изтощени и отвратени от заобикалящата ги среда. А тази среда е корупция, неистини, дивотия, чалга, престъпност, неработещи институции, отново чалга и по този начин - всеки ден. Обръщането към корените е реакция, инстикт за оцеляване. Протягаш ръка и поглед към едни времена, в които е имало мощни образци за достолепие, чест, правдивост и най-важното – за общественост. Затова младите бързат „ да се заловен на хорото “, да запеят остарели, неувяхващи песни. Там блещука вяра някаква...
От тях преходът към рокаджиите е съвсем равномерен. Харесващите Борис Машалов, Костадин Гугов, Валя Балканска, Надежда Хвойнева и в същото време Гошо Минчев, „ Щурците “, ФСБ, „ БТР “, по никакъв начин не са малко. И Борис Христов харесват, или ще харесат, в случай че има къде да го чуят.
Но да отидем при тези 14 на 100, които обичат рока. Нека сме наясно: рокаджийството е цялостен живот. Това в действителност е обич: бурна сладка, от време на време горчива, от време на време нежна или мъчителна, само че постоянно почтена. Чуйте Beatles и Rolling Stones, след това Deep Purple, Led Zeppelin, Black Sabbath и стигнете до пънк поколението - Sex Pistols, - о, Боже. Няма по какъв начин да се изброят всичките - цяла войска рицари с китари и микрофони. Буря, любов, яд, опозиция, противоречие, смяна – във всяка изтръгната нота от металните жици. И милиони от целия свят до тях. Точно тези хора, с тази музика в главите и сърцата, са най-често на барикадите и по площадите. Те са биткаджии и обичат успеха. Понякога се затварят в своя си кръг, не имат вяра на непознатите, съняват се в себе си. Но всички и постоянно боготворят свободата.
У нас рокаджиите се свързват със „ синята концепция “, каквато беше в миналото. Днес повече ги етикират към бирата, което не е напълно заслужено. Бунтът обаче е в тях. 14%, които не се предават и имат девет живота, както пее Гошо Минчев. С тях постоянно ще е духът на рокендрола.
Джими Пейдж, един от великите китаристи, е споделил: „ Направо обезумявам! Не просто се интересувам, а съм вманиачен по националната музика. И по тази, която слушам на улицата. По музиката в селата и по този начин наречената класическа и интелектуална музика. Проникването на тези музики една в друга ме покорява. А слушали ли сте в миналото музиката на транса? Да, има и такава! Това е велико! “
Рокът е достижение на човешката цивилизация. Той стои до Моцарт, Бах, Шостакович и няма по какъв начин да бъде надвит. Зад нашите 14% стоят най-малко два милиарда рокаджии от цялата планета. А силата на всички тях е в устрема към независимост. Това, което политиците по този начин и не проумяха.
Радо Михайлов
21 на 100 от интервюираните са почитатели на попфолка или турбочалга – все едно. За страничния наблюдаващ наподобяват повече, само че и този % е плашещ. Това прави към милион и половина души, мамка му!
По поп музиката си падат 19 на 100. Това са още милион и от горната страна.
Осем на 100 от българите слушат сцена. Такъв термин в международното музикознание няма, само че в Съюз на съветските социалистически републики е основан подобен род и е пренесен у нас. Във Франция, да вземем за пример Емил Димиров е признат като поп реализатор и това не му е попречило да пожъне триумфи...
И тук проблясва вярата на хората с непокорен дух, ексцентрично мислене и взор в бъдещето – 14% от българите слушат рок. Това прави над 800 хиляди рокаджии.
Това са обстоятелствата от анкетата. Да поразсъждаваме по какъв начин наподобяват тези проценти от политическа позиция. Народната музика се слуша най-много в дребните гладове и селата. Там са и твърдите гласоподаватели на левицата – от разните БКП-та, Българска социалистическа партия и сходни. Тази музика ехти и на Бузлуджа, по време на „ алените “ сбирки. Разбира се миксирана с поп осъществявания и щипка чалга. Плюс руските незабравими песни от войната и соца.
Чалга халтурата от дълго време и най-често се свързва властта. В момента ръководят ГЕРБ и техните съдружни сътрудници, по този начин нареклите се патриоти, по тази причина чалгата гледа към тях. „ Батальонът се строява “ на Орхан Мурад е считана за една от обичаните песни на премиера Борисов. Красимир Каракачанов постоянно е засичан в заведения, където извисява глас с чалга артистите.
Много от чалга изпълнителите имат гения да прилепват елементарно и бързо към ръководещите и изобщо към мощните на деня. Пеят на мутри и политици, на олигарси, магистрати и ченгета… Приличат си, тъй като изповядват едни полезности: пари, въздействие, пари, популярност, пари, звездомания, Дубай, пари… Делян Пеевски даже се събра с фол певицата Цветелина – доказателство за кръвната връзка сред политиката, милионите и чалгата.
Цветан Цветанов има сериозна заслуга за елементаризирането на политиката, като вкара в приложимост Веселин Маринов, разчитайки да притегли поп-фолк аудиторията. Успя, би трябвало да признаем.
Изпълнителите не трябва да бъдат упреквани прекомерно. Повечето от тях са хора на момента - търсят изява и полза. Занаятът им е комерсиален, пазарът е дребен и безпаричен, по тази причина всяка политическа или мутренска пачка са добре пристигнали. Идеалът е простоват – ранътъ прай борбътъ…, както е споделил борецът класик.
Да се върнем към харесващите национална музика. Не всички са „ червени бабички “ тъгуващи за Трудово-кооперативно земеделско стопанство, петилетни проекти и бригарските колички. Млади хора превключват на национални песни и танци, тъй като са изтощени и отвратени от заобикалящата ги среда. А тази среда е корупция, неистини, дивотия, чалга, престъпност, неработещи институции, отново чалга и по този начин - всеки ден. Обръщането към корените е реакция, инстикт за оцеляване. Протягаш ръка и поглед към едни времена, в които е имало мощни образци за достолепие, чест, правдивост и най-важното – за общественост. Затова младите бързат „ да се заловен на хорото “, да запеят остарели, неувяхващи песни. Там блещука вяра някаква...
От тях преходът към рокаджиите е съвсем равномерен. Харесващите Борис Машалов, Костадин Гугов, Валя Балканска, Надежда Хвойнева и в същото време Гошо Минчев, „ Щурците “, ФСБ, „ БТР “, по никакъв начин не са малко. И Борис Христов харесват, или ще харесат, в случай че има къде да го чуят.
Но да отидем при тези 14 на 100, които обичат рока. Нека сме наясно: рокаджийството е цялостен живот. Това в действителност е обич: бурна сладка, от време на време горчива, от време на време нежна или мъчителна, само че постоянно почтена. Чуйте Beatles и Rolling Stones, след това Deep Purple, Led Zeppelin, Black Sabbath и стигнете до пънк поколението - Sex Pistols, - о, Боже. Няма по какъв начин да се изброят всичките - цяла войска рицари с китари и микрофони. Буря, любов, яд, опозиция, противоречие, смяна – във всяка изтръгната нота от металните жици. И милиони от целия свят до тях. Точно тези хора, с тази музика в главите и сърцата, са най-често на барикадите и по площадите. Те са биткаджии и обичат успеха. Понякога се затварят в своя си кръг, не имат вяра на непознатите, съняват се в себе си. Но всички и постоянно боготворят свободата.
У нас рокаджиите се свързват със „ синята концепция “, каквато беше в миналото. Днес повече ги етикират към бирата, което не е напълно заслужено. Бунтът обаче е в тях. 14%, които не се предават и имат девет живота, както пее Гошо Минчев. С тях постоянно ще е духът на рокендрола.
Джими Пейдж, един от великите китаристи, е споделил: „ Направо обезумявам! Не просто се интересувам, а съм вманиачен по националната музика. И по тази, която слушам на улицата. По музиката в селата и по този начин наречената класическа и интелектуална музика. Проникването на тези музики една в друга ме покорява. А слушали ли сте в миналото музиката на транса? Да, има и такава! Това е велико! “
Рокът е достижение на човешката цивилизация. Той стои до Моцарт, Бах, Шостакович и няма по какъв начин да бъде надвит. Зад нашите 14% стоят най-малко два милиарда рокаджии от цялата планета. А силата на всички тях е в устрема към независимост. Това, което политиците по този начин и не проумяха.
Радо Михайлов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ