Не стреляйте по социолога, аз вярвам в ХААРП
Социологията ме обича. Един ден на вратата у дома позвъни стара жена. "Здравейте, от социологическа организация съм, изследваме публичното мнение. Ще ви лишава единствено пет минути, ей тук ще заставам, няма да влизам ", сподели с терзание тя. Отвърнах общително, че и половин час мога да отделя. Погледна ме учудено. "Другите хора не са ли учтиви? ", попитах. Каза, че никой не ще да взе участие в анкети. Проявих най-голяма учтивост. Това се случи преди пет години и въпреки никой да не ме бе търсил по-рано за анкети, по-късно съм в непрекъснатата "извадка " - има ли изследване във Варна (там живея), без значение дали е за партии или дъвки, на вратата ми се звъни. Агенциите се сменят, дамите на вратата и те, аз обаче съм същият. Анкетьорките си препредават информацията, че на еди-кой си адрес живее добър човек, който не пъди социолози.
Това разяснява за в. „ Сега “ Диян Божидаров.
Въпросната жена ми зададе десетина въпроса. За партии. Полюбопитствах за какво другите хора са нелюбезни, а тя отговори: "Ужас е. Всеки бърза, не желае, единствено като чуе, затваря вратата ". Вътрешно се зачудих какъв брой ли адреса би трябвало да обиколи тази жена, с цел да събере нужната численост. Извади ме от унеса - "Тука ще пишем, че за тия (име на партия) не бихте дали своят вот ". "Ама по какъв начин, за какво да не бих? ", сопнах се. Тя се учуди, тъй като малко преди този момент бях показал, че бих дал своя вот и за групировка от противоположния набор. Беше помислила, че откакто мога да пусна бюлетина за едните, няма по какъв начин за другите.
Усъмних се дали дамата не опитва трик да наклони везните в избрана партийна посока, въпреки да виждах, че
просто се тормози да ми лишава времето
и да откажа да давам отговор до дъно. Втората жена, която се появи след месеци, и тя стара, също въздъхна облекчено, разбирайки, че няма да я изгоня. Вече знаех, че най-важното за тези дами е да изпълнят въпросника до дъно и след това да ми вземат телефона, тъй като началниците ги управляват посредством позвъняване на съответния респондент. Но какъв брой ли българи се съгласяват да оставят телефон? А откровени ли са отговорите им, когато го оставят? Самата анкета при втората жена беше забавна. Фигурираха доста въпроси, евентуално към 40, като всяко запитване бе съпроводено от графи, скали, по които аз трябваше да давам степени, оценки, а тя да ги вписва. Листа хвърчаха от ръцете на дамата, аз й помагах, по едно време залитна край парапета на стълбището, досието с въпросници падна, събрахме я. И на двамата към този момент ни бяха станали безинтересни питанията, най-важното бе просто анкетата да завърши. В края отговарях напълно машинално.
Освен от съчувствие към тези дами аз се водех и от професионално любознание - да видя какъв брой тъкмо въпроса "са наблъскали " мъдрите им началници, по какви тематики, да се досетя кой е поръчал изследването. И единствено мога да допускам какво се случва при позвъняване на врата, зад която липсва професионално заинтригуван човек (99% от случаите). При третата жена също бе забавно. Питанията бяха за локалните избори. Бяха изредени имена на половината членове на варненския общински съвет и аз следваше да им оценя работата. Преди това имаше и други по-общи въпроси. След като минахме тях, дамата непосредствено сама стартира да попълня "оценките " на съветниците. "Защо? ", попитах. "Ама вие... познавате ли ги? Чувал ли сте за тях изобщо? ", отвърна. "Да, публицист съм, постанова ми се да съм ги чувал ". Жената беше прелестно сюрпризирана, дори взех да й изяснявам кой кой е в анкетата. "Хората познават ли го този? ", попитах за прочут политик, локален водач на партия, медиен воин. "Глупости. Никой не го знае. Един да се сети, събитие е... ", отвърна тя. "Ами останалите? ", поинтересувах се. "Не, несъмнено, изобщо не са ги чували ", отговори. Вече знаех по какъв начин тъкмо другите интервюирани правят оценка съветниците -
през куп за грош
Най-вероятно дамата попълня сама графите, с цел да не главоболи събеседниците си с изцяло незнайни за тях имена.
Имаше и случай, при който споделих, че ще гласоподавам за еди-коя си партия. Следваше оценъчен подвъпрос за нея - анкетьорката машинално означи, че доста одобрявам тази партия. Аз й споделих, че не я одобрявам, да постави друго квадратче. След това отново се наложи да изяснявам, че професионално ми се постанова да проследявам политиката от близко, т.е. съм леко деформиран, заради което е изцяло допустимо да гласоподавам за някого, който не одобрявам. Всички тези дами желаеха сами да попълнят отговорите не за неистина - а поради голямото стеснение да ме занимават с досадни тематики и от блян цялата тази нелепост да свърши бързо. Да изяснявам ли какъв безразсъден разговор се води по отношение на прихода на интервюирания? "Среден, нали? " - "Да, междинен, естествено ".
Освен социологията ме обича и маркетинговата просвета. В един топъл ден стоях на скамейка, към мен се приближи жена. Представи се, сподели бадж, тя и колежки проучвали млечни артикули. Почна да ме пита къде пазаря, по какъв начин, стигнахме до въпроса какъв брой постоянно навестявам магазини от огромна комерсиална верига (не съответна, принципно). Тъкмо щях да отговоря "Един път седмично ", тя се надвеси над анкетната карта и сподели: "Пишем - по-често от веднъж седмично. Човек върви много по такива места ". Не оспорих - може пък в действителност да вървя много по такива места; не съм броил, що да не е права дамата.
Приключихме с въпросите и се наканих да потеглям. Но се оказа, че има и втора серия - дегустация. В офис на стотина метра. Работата стана много нелепа и сигурно щях да си потегли, само че чух страдание: "Ако откажете, тази анкета пропада ". Отидох във въпросния офис, а там
дами рязаха кашкавал, сирена, закриваха с хартия марките,
даваха ми да хапвам, а по-късно следваше да правя оценка в осембална степен компактност, аромат, след това усет, цвят, чувство на езика, на небцето, да съпоставям тази и онази хапка, след това другата по отношение на първата...- все неща, които ми бяха безусловно безразлични. Трудно успявах да доловя каквито и да е отлики, минимум пък помнех съответните хапки. Графите с оценки, несъмнено, бяха прилежно попълнени.
На връщане погледнах дамата, която ме бе "арестувала " на пейката. Буквално се хвърляше върху минувачите - усмихната, само че с изключителна раздразнителност, която можеше да бъде видяна единствено при наблюдаване на стойката. Трябваше да ги заприказва, склони да дават отговор на питания, а най-после да ги придума да ядат кашкавал. Всички тези женици са на хонорар - една анкета коства колкото кутия цигари.
Тези дни излезе сензационно социологическо изследване. Българите вярвали във Ванга, ХААРП, в скрито международно държавно управление, извънземни... Не знам имате ли доверие в тия резултати, нямате ли, само че аз бях задължен да опиша върху мен какви анкети се стовариха. Ако се съмнявате в социолозите, не стреляйте по тях - тук съм, аз съм, има ме; аз съм този, който ги дава тeзи отговори, анкетьорите все мен питат; аз съм тоя, който не чете книги, бие си дамата, кара детето си да ненавижда ромите...- и други сходни неща, които няма по какъв начин да се сверят, само че пък е доста вълнуващо всички да се занимават с тях.
Извън иронията, въпросното изследване докара до такива медийни заглавия: "Българите имат вяра, че ни ръководят илюминати, че рептилите са измежду нас " (във въпросника думички "илюминати " и "рептили " няма, а съответните отговори са под 50%), "3/4 от българите имат вяра в пророчествата на Ванга " (питането е не дали имат вяра в пророчествата, а в качествата й). Така всеобщият българин крепко бе назидан, задето е "много елементарен ", а всички, които не се усещат елементарни и всеобщи, доста му се смяха.
Само стабилността е сериозна.
"Мислите ли, че Бойко Борисов е позор за България? " - няма социолог, който да зададе подобен въпрос. От боязън.
А аз чакам идната анкетьорка. Чудя се какво ли оскърбление претърпяват тези дами, принудени да чукат по хорските порти с въпроси от рода на: "Добър ден, инцидентно да вярвате, че земята е плоска? ". И каква ли съвестност чакат създателите им от респондентите? Но аз съм подготвен да давам отговор на въпроси и за човекоядство, тъй като ми пука дали тази жена ще събере 100 лева от анкетите, с цел да купи подарък на внучето си. Е, след това ще ни се смеят на отговорите, знам. Но нищо, всичко е тъкмо.
Това разяснява за в. „ Сега “ Диян Божидаров.
Въпросната жена ми зададе десетина въпроса. За партии. Полюбопитствах за какво другите хора са нелюбезни, а тя отговори: "Ужас е. Всеки бърза, не желае, единствено като чуе, затваря вратата ". Вътрешно се зачудих какъв брой ли адреса би трябвало да обиколи тази жена, с цел да събере нужната численост. Извади ме от унеса - "Тука ще пишем, че за тия (име на партия) не бихте дали своят вот ". "Ама по какъв начин, за какво да не бих? ", сопнах се. Тя се учуди, тъй като малко преди този момент бях показал, че бих дал своя вот и за групировка от противоположния набор. Беше помислила, че откакто мога да пусна бюлетина за едните, няма по какъв начин за другите.
Усъмних се дали дамата не опитва трик да наклони везните в избрана партийна посока, въпреки да виждах, че
просто се тормози да ми лишава времето
и да откажа да давам отговор до дъно. Втората жена, която се появи след месеци, и тя стара, също въздъхна облекчено, разбирайки, че няма да я изгоня. Вече знаех, че най-важното за тези дами е да изпълнят въпросника до дъно и след това да ми вземат телефона, тъй като началниците ги управляват посредством позвъняване на съответния респондент. Но какъв брой ли българи се съгласяват да оставят телефон? А откровени ли са отговорите им, когато го оставят? Самата анкета при втората жена беше забавна. Фигурираха доста въпроси, евентуално към 40, като всяко запитване бе съпроводено от графи, скали, по които аз трябваше да давам степени, оценки, а тя да ги вписва. Листа хвърчаха от ръцете на дамата, аз й помагах, по едно време залитна край парапета на стълбището, досието с въпросници падна, събрахме я. И на двамата към този момент ни бяха станали безинтересни питанията, най-важното бе просто анкетата да завърши. В края отговарях напълно машинално.
Освен от съчувствие към тези дами аз се водех и от професионално любознание - да видя какъв брой тъкмо въпроса "са наблъскали " мъдрите им началници, по какви тематики, да се досетя кой е поръчал изследването. И единствено мога да допускам какво се случва при позвъняване на врата, зад която липсва професионално заинтригуван човек (99% от случаите). При третата жена също бе забавно. Питанията бяха за локалните избори. Бяха изредени имена на половината членове на варненския общински съвет и аз следваше да им оценя работата. Преди това имаше и други по-общи въпроси. След като минахме тях, дамата непосредствено сама стартира да попълня "оценките " на съветниците. "Защо? ", попитах. "Ама вие... познавате ли ги? Чувал ли сте за тях изобщо? ", отвърна. "Да, публицист съм, постанова ми се да съм ги чувал ". Жената беше прелестно сюрпризирана, дори взех да й изяснявам кой кой е в анкетата. "Хората познават ли го този? ", попитах за прочут политик, локален водач на партия, медиен воин. "Глупости. Никой не го знае. Един да се сети, събитие е... ", отвърна тя. "Ами останалите? ", поинтересувах се. "Не, несъмнено, изобщо не са ги чували ", отговори. Вече знаех по какъв начин тъкмо другите интервюирани правят оценка съветниците -
през куп за грош
Най-вероятно дамата попълня сама графите, с цел да не главоболи събеседниците си с изцяло незнайни за тях имена.
Имаше и случай, при който споделих, че ще гласоподавам за еди-коя си партия. Следваше оценъчен подвъпрос за нея - анкетьорката машинално означи, че доста одобрявам тази партия. Аз й споделих, че не я одобрявам, да постави друго квадратче. След това отново се наложи да изяснявам, че професионално ми се постанова да проследявам политиката от близко, т.е. съм леко деформиран, заради което е изцяло допустимо да гласоподавам за някого, който не одобрявам. Всички тези дами желаеха сами да попълнят отговорите не за неистина - а поради голямото стеснение да ме занимават с досадни тематики и от блян цялата тази нелепост да свърши бързо. Да изяснявам ли какъв безразсъден разговор се води по отношение на прихода на интервюирания? "Среден, нали? " - "Да, междинен, естествено ".
Освен социологията ме обича и маркетинговата просвета. В един топъл ден стоях на скамейка, към мен се приближи жена. Представи се, сподели бадж, тя и колежки проучвали млечни артикули. Почна да ме пита къде пазаря, по какъв начин, стигнахме до въпроса какъв брой постоянно навестявам магазини от огромна комерсиална верига (не съответна, принципно). Тъкмо щях да отговоря "Един път седмично ", тя се надвеси над анкетната карта и сподели: "Пишем - по-често от веднъж седмично. Човек върви много по такива места ". Не оспорих - може пък в действителност да вървя много по такива места; не съм броил, що да не е права дамата.
Приключихме с въпросите и се наканих да потеглям. Но се оказа, че има и втора серия - дегустация. В офис на стотина метра. Работата стана много нелепа и сигурно щях да си потегли, само че чух страдание: "Ако откажете, тази анкета пропада ". Отидох във въпросния офис, а там
дами рязаха кашкавал, сирена, закриваха с хартия марките,
даваха ми да хапвам, а по-късно следваше да правя оценка в осембална степен компактност, аромат, след това усет, цвят, чувство на езика, на небцето, да съпоставям тази и онази хапка, след това другата по отношение на първата...- все неща, които ми бяха безусловно безразлични. Трудно успявах да доловя каквито и да е отлики, минимум пък помнех съответните хапки. Графите с оценки, несъмнено, бяха прилежно попълнени.
На връщане погледнах дамата, която ме бе "арестувала " на пейката. Буквално се хвърляше върху минувачите - усмихната, само че с изключителна раздразнителност, която можеше да бъде видяна единствено при наблюдаване на стойката. Трябваше да ги заприказва, склони да дават отговор на питания, а най-после да ги придума да ядат кашкавал. Всички тези женици са на хонорар - една анкета коства колкото кутия цигари.
Тези дни излезе сензационно социологическо изследване. Българите вярвали във Ванга, ХААРП, в скрито международно държавно управление, извънземни... Не знам имате ли доверие в тия резултати, нямате ли, само че аз бях задължен да опиша върху мен какви анкети се стовариха. Ако се съмнявате в социолозите, не стреляйте по тях - тук съм, аз съм, има ме; аз съм този, който ги дава тeзи отговори, анкетьорите все мен питат; аз съм тоя, който не чете книги, бие си дамата, кара детето си да ненавижда ромите...- и други сходни неща, които няма по какъв начин да се сверят, само че пък е доста вълнуващо всички да се занимават с тях.
Извън иронията, въпросното изследване докара до такива медийни заглавия: "Българите имат вяра, че ни ръководят илюминати, че рептилите са измежду нас " (във въпросника думички "илюминати " и "рептили " няма, а съответните отговори са под 50%), "3/4 от българите имат вяра в пророчествата на Ванга " (питането е не дали имат вяра в пророчествата, а в качествата й). Така всеобщият българин крепко бе назидан, задето е "много елементарен ", а всички, които не се усещат елементарни и всеобщи, доста му се смяха.
Само стабилността е сериозна.
"Мислите ли, че Бойко Борисов е позор за България? " - няма социолог, който да зададе подобен въпрос. От боязън.
А аз чакам идната анкетьорка. Чудя се какво ли оскърбление претърпяват тези дами, принудени да чукат по хорските порти с въпроси от рода на: "Добър ден, инцидентно да вярвате, че земята е плоска? ". И каква ли съвестност чакат създателите им от респондентите? Но аз съм подготвен да давам отговор на въпроси и за човекоядство, тъй като ми пука дали тази жена ще събере 100 лева от анкетите, с цел да купи подарък на внучето си. Е, след това ще ни се смеят на отговорите, знам. Но нищо, всичко е тъкмо.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ