Изследване: Руснак не означава православен
Социологическо проучване в Русия се зае да изследва националната еднаквост и горделивост на жителите, както и тяхната отдаденост на православието, съобщи „ Независимая газета “.
Само 9% от интервюираните свързват националната еднаквост с вярата на предците си, само че съгласно 53% фактор за единната нация е общото историческо минало. Така курсът на съветските управляващи за образуването на националната еднаквост и патриотизма, обвързван със славното бойно минало на страната, в частност, с успеха във Великата отечествена война, е доста повече уместен, в сравнение с задълбочаването на присъединяване на религиозните организации в публичния и политическия живот.
Независимо от подтекста на събитията през 2018 година /особено църковният ерес в Украйна/, в които се концентрират проучванията и хипотетично биха могли да повлияят на публичното мнение, мястото на религията в националната идентификация остава без смяна – единствено 9% настояват, че при мисълта за своя народ се сещат за религията и вярата. Дори измежду църковните респонденти религиозният фактор не влиза в първите 5 на най-популярните позиции и отстъпва пред историята, територията, природата и страната.
През декември 2018 година социолози показаха, че 27% от руснаците не са чували нищо за църковния ерес в Украйна, а 36% оповестяват, че безусловно не са обезпокоени от отделянето на украинската православна черква от Московския патриархат.
Дори самите представители на Руската православна черква признават, че в реалност оскъдна част от жителите на Русия вземат участие в религиозния живот. Неотдавна Ростовският и Новочеркаски митрополит Меркурий съобщи: „ Нашите хора нямат никаква визия нито за Светото писание, нито за свещената история, нито за подвизите на светите ни съотечественици. Те не свързват тези обстоятелства в единно цяло “.
Само 9% от интервюираните свързват националната еднаквост с вярата на предците си, само че съгласно 53% фактор за единната нация е общото историческо минало. Така курсът на съветските управляващи за образуването на националната еднаквост и патриотизма, обвързван със славното бойно минало на страната, в частност, с успеха във Великата отечествена война, е доста повече уместен, в сравнение с задълбочаването на присъединяване на религиозните организации в публичния и политическия живот.
Независимо от подтекста на събитията през 2018 година /особено църковният ерес в Украйна/, в които се концентрират проучванията и хипотетично биха могли да повлияят на публичното мнение, мястото на религията в националната идентификация остава без смяна – единствено 9% настояват, че при мисълта за своя народ се сещат за религията и вярата. Дори измежду църковните респонденти религиозният фактор не влиза в първите 5 на най-популярните позиции и отстъпва пред историята, територията, природата и страната.
През декември 2018 година социолози показаха, че 27% от руснаците не са чували нищо за църковния ерес в Украйна, а 36% оповестяват, че безусловно не са обезпокоени от отделянето на украинската православна черква от Московския патриархат.
Дори самите представители на Руската православна черква признават, че в реалност оскъдна част от жителите на Русия вземат участие в религиозния живот. Неотдавна Ростовският и Новочеркаски митрополит Меркурий съобщи: „ Нашите хора нямат никаква визия нито за Светото писание, нито за свещената история, нито за подвизите на светите ни съотечественици. Те не свързват тези обстоятелства в единно цяло “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ