Алфа Рисърч с първи сондаж за евроизборите: ГЕРБ води пред БСП едва с 1,1 %
Социологическа организация "Алфа рисърч " разгласява проучване, което обобщава случилото се през 2018 година. Един от главните заключения е, че доверие губят всички институции и политически фигури в България.
След юни 2018 настава поврат и в персоналния рейтинг на премиера Борисов: 30% утвърждение против 37% отрицание и 33% неутрални оценки, написа в разбора. Сравнение сред данните през декември и септември демонстрира спад от 3 на 100 в утвърждението и повишаване на негативните оценки с 1 на 100.
Устойчиво ниски са оценките на съд, прокуратура и полиция: основен прокурор 9% утвърждение против 42% отрицание, съд - 11% утвърждение против 50% отрицание, полиция - 22% утвърждение против 38% отрицание.
Тестването на електоралните настройки преди европейските избори демонстрира, че ГЕРБ имат дребна преднина от 1,1% пред Българска социалистическа партия от общия брой гласоподаватели.
Движение за права и свободи се открояват като третият участник, който ще има несъмнено посланичество в Европейския парламент. Подкрепа за Движението за евровота декларират 5.1% от общия брой гласоподаватели, или сред 10 и 13 на 100 от гласувалите.
Анализът на организацията е със заглавие „ Хладна отдалеченост от политическия съспенс в търсене на други възможности “.
Ето и цялостният му текст
В навечерието на година с минимум два типа избори (европейските през май и локални през есента) българското общество е в обстановка на задълбочаваща се рецесия на доверие към институции, партии, политици и очакване за допустима политическа опция:
Президентът Румен Радев резервира положителен баланс в персоналния си рейтинг, само че за интервал от три месеца губи 5 пункта утвърждение и за първи път от встъпването му в служба позитивните оценки за неговата активност са под границата от 50 на 100 (47% утвърждение против 17% неодобрение). Категоричната поддръжка от необятни обществени групи, на която се радваше в първите две години от своя мандат, понижава и се концентрира най-вече измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
След юни 2018 настава поврат и в персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов: 30% утвърждение против 37% отрицание и 33% неутрални оценки. Въпреки запазващото се по-високо персонално доверие спрямо това към съдружния кабинет, тази наклонност вещае напрегнати месеци за държавното управление, което се нуждае от рестарт на публичното доверие.
Оценката за работата на министрите, в това число за част от определяните като най-успешни, следва същата нараснала социална сдържаност.
Лидер измежду членовете на кабинета остава вицепремиерът Томислав Дончев, макар че гасенето на няколко държавни пожара в късната есен, водят до първи от началото на мандата спад в показателя за активността му (от 20.3 до 16.7).
Макар че резервира втората си позиция, понижава утвърждението и за спортния министър Красен Кралев (индекс от 14.5).
Съществена ерозия е налице и при двама до неотдавна рейтингови министри – военният Красимир Каракачанов, бележи спад от съвсем 9 на 100 в следствие от споровете сред водачите на Обединените патриоти и абсурда към Агенцията за българите в чужбина.
Аналогична е наклонността в оценката за финансовия министър В. Горанов (спад от 7 пункта в индекса) след общественото тиражиране на информацията за употребеното от него жилище.
Запазва позициите си министър Екатерина Захариева (индекс 8.9), а утвърждението за просветителния Кр. Вълчев нараства с 8 пункта (индекс 7.1) и през декември той заема към този момент четвърто място, директно след външния министър.
Както демонстрират и предходните изследвания, най-неудовлетворени остават българите от работата на Народното събрание. Положителните оценки за активността му се свиват до сериозните 8 на 100, като даже симпатизантите на партиите от ръководещото болшинство не намират съображение да смекчат мощното си незадоволство.
Дефицитът на сигурност и правдивост намира отражение в стабилно ниските оценки на съд, прокуратура и полиция: основен прокурор 9% утвърждение против 42% отрицание, съд - 11% утвърждение против 50% отрицание, полиция - 22% утвърждение против 38% отрицание.
Личното доверие към политическите водачи е един от най-големите капитали в политиката, фокусиращ променливата динамичност на публичните настроения. В този смисъл, несъмнено може да се каже, че в края на 2018-та капитал губят съвсем всички политически играчи - и тези от ръководещото болшинство, и тези от опозицията.
Б. Борисов остава най-одобрявания водач на политическа партия, само че персоналният му рейтинг е в отрицателен тренд (спад от 32.8% до 30.1%).
Положителните оценки за К. Нинова също понижават, като за първи път през последните две години падат под 20 на 100 (от 22.2% на 19.4%).
Логично, поради яростните кавги и взаимни обвинявания, най-силна е ерозията на доверието към водачите на Обединените патриоти: Кр. Каракачанов губи седем пункта (от 23.4% на 16.3%), В. Симеонов шест пункта (от 11.1% на 5.1%), В. Сидеров също остава със мощно лимитирана поддръжка от 4.9%. Повишението на цените на горивата в края на предходната година и възродената интензивност на В. Марешки по тази тематика, го връща назад в обществен оборот и му носи утвърждение от 13.8%.
Проучванията към момента не открояват партия или водач, с които необятни публични групи да свързват своите упования. Същевременно обаче, част от тях получават утвърждение, идентично с това за парламентарно показани партии. Доверие в съпредседателя на „ Демократична България “ Хр. Иванов декларират 11.3% от пълнолетните българи. Положителното отношение към другите двама съпредседатели на обединението е 5.7% за водача на ДСБ А. Атанасов и 5% за водача на „ Зелените “ Вл. Панев. Други десни водачи като Н. Ненчев на Български земеделски народен съюз (6.1%) и Р.Христов на Съюз на демократичните сили (5.5%) се употребяват със сходни равнища на поддръжка.
Може да се допуска, че разединени, също както и партиите от „ Обединените патриоти “, тези обединения имат много по-ниска поддръжка, в сравнение с, в случай че изградят обща платформа и работят единно по решаването на значими проблеми, засягащи необятни публични групи. Вляво, водачът на АБВ Р. Петков получава утвърждението на 8.1% от гласоподавателите.
Електорални настройки за Европейски избори
В края на декември подготвеност да гласоподават за представители на България в Европарламента декларират 48.2% от гласоподавателите, а всеки втори или не има намерение да взе участие, или не е решил по какъв начин тъкмо ще постъпи.
По-ниската интензивност води до мощно доближаване на позициите сред ГЕРБ (16% от всички гласоподаватели или сред 32 и 34% от гласувалите) и Българска социалистическа партия (14.9% от всички гласоподаватели или към 30-32% от гласувалите).
Така, все още ГЕРБ резервира нежно преимущество пред главния си конкурент, само че икономическата обстановка в страната, както и мотивацията на неговите разнородни гласоподаватели, измежду които има както европоддръжници, по този начин и евроскептици, ще са основни за крайния му резултат.
Българска социалистическа партия също не е особена безапелационна в мобилизацията на своя избор, само че трансформирайки изборите в тест за или срещу държавното управление, съумява да задържи лоялния си електорален кръг от симпатизанти.
Движение за права и свободи се открояват като третият участник, който ще има несъмнено посланичество в Европейския парламент. Подкрепа за Движението за евровота декларират 5.1% от общия брой гласоподаватели, или сред 10 и 13 на 100 от гласувалите. Предвид способността му за мощна електорална готовност, по-ниска изборна интензивност може да им разреши да съкратят значително дистанцията с водещите ГЕРБ и Българска социалистическа партия и по този начин да пледират за връщане във властта през парадния вход.
Скандалите в Обединените патриоти срутват електоралната им поддръжка с извънредно бързи темпове. Дори към момента официално обединени, те активизират едвам една трета от някогашните си гласоподаватели.
Антиевропейските настроения на забележителна част от евентуалните им симпатизанти в допълнение ги демотивират и по този начин електоралния им запас пада до 2.9% от общия брой гласоподаватели в страната. При в този момент декларираната изборна интензивност от към 48%, това е равностойно на към 5.5 - 6 на 100 от гласуващите, което ги слага на границата на бариерата, нужна за лъчение на евродепутат.
На същата граница, само че с позитивен електорален тренд е обединението „ Демократична България “. Подкрепа за обединяването декларират 2.7% от общия брой гласоподаватели, или към 5.5 – 5.8 % от готовите да гласоподават в евроизборите.
Нагласи по значими за обществото тематики: обучение
От началото на тази година към следенето на обичайните трендове на доверие към институции, политици и партии,
Най-голяма част от българите (35%) считат, че децата се учат най-много от персоналното държание и образец. Което обаче значи от образеца на учители, само че и на родители, родственици, обществени персони. 28% са на мнение, че не толкоз учебното заведение, колкото необятната обществена среда – обществените връзки, полезностите, моделите на триумф в обществото са тези, които възпитават и които могат да поддържат, или в противен случай, да работят в прорез с напъните на учебното заведение. Което пък отваря огромния спор за справедливостта, морала и меритокрацията в обществото ни. Според 27% дисциплината е тази, която възпитава и когато учителите не знаят по какъв начин да я реализиран това понижава резултата от техните старания. 8% отдават водеща роля на книгите, филмите изкуството.
Характеристики на изследването: Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите настройки на българските жители на организация Алфа Рисърч. Представените данни са от извършеното в интервала 14 - 19 декември 2018г. национално-представително изследване измежду извадка от 1027 пълнолетни жители.
След юни 2018 настава поврат и в персоналния рейтинг на премиера Борисов: 30% утвърждение против 37% отрицание и 33% неутрални оценки, написа в разбора. Сравнение сред данните през декември и септември демонстрира спад от 3 на 100 в утвърждението и повишаване на негативните оценки с 1 на 100.
Устойчиво ниски са оценките на съд, прокуратура и полиция: основен прокурор 9% утвърждение против 42% отрицание, съд - 11% утвърждение против 50% отрицание, полиция - 22% утвърждение против 38% отрицание.
Тестването на електоралните настройки преди европейските избори демонстрира, че ГЕРБ имат дребна преднина от 1,1% пред Българска социалистическа партия от общия брой гласоподаватели.
Движение за права и свободи се открояват като третият участник, който ще има несъмнено посланичество в Европейския парламент. Подкрепа за Движението за евровота декларират 5.1% от общия брой гласоподаватели, или сред 10 и 13 на 100 от гласувалите.
Анализът на организацията е със заглавие „ Хладна отдалеченост от политическия съспенс в търсене на други възможности “.
Ето и цялостният му текст
В навечерието на година с минимум два типа избори (европейските през май и локални през есента) българското общество е в обстановка на задълбочаваща се рецесия на доверие към институции, партии, политици и очакване за допустима политическа опция:
Президентът Румен Радев резервира положителен баланс в персоналния си рейтинг, само че за интервал от три месеца губи 5 пункта утвърждение и за първи път от встъпването му в служба позитивните оценки за неговата активност са под границата от 50 на 100 (47% утвърждение против 17% неодобрение). Категоричната поддръжка от необятни обществени групи, на която се радваше в първите две години от своя мандат, понижава и се концентрира най-вече измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
След юни 2018 настава поврат и в персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов: 30% утвърждение против 37% отрицание и 33% неутрални оценки. Въпреки запазващото се по-високо персонално доверие спрямо това към съдружния кабинет, тази наклонност вещае напрегнати месеци за държавното управление, което се нуждае от рестарт на публичното доверие.
Оценката за работата на министрите, в това число за част от определяните като най-успешни, следва същата нараснала социална сдържаност.
Лидер измежду членовете на кабинета остава вицепремиерът Томислав Дончев, макар че гасенето на няколко държавни пожара в късната есен, водят до първи от началото на мандата спад в показателя за активността му (от 20.3 до 16.7).
Макар че резервира втората си позиция, понижава утвърждението и за спортния министър Красен Кралев (индекс от 14.5).
Съществена ерозия е налице и при двама до неотдавна рейтингови министри – военният Красимир Каракачанов, бележи спад от съвсем 9 на 100 в следствие от споровете сред водачите на Обединените патриоти и абсурда към Агенцията за българите в чужбина.
Аналогична е наклонността в оценката за финансовия министър В. Горанов (спад от 7 пункта в индекса) след общественото тиражиране на информацията за употребеното от него жилище.
Запазва позициите си министър Екатерина Захариева (индекс 8.9), а утвърждението за просветителния Кр. Вълчев нараства с 8 пункта (индекс 7.1) и през декември той заема към този момент четвърто място, директно след външния министър.
Както демонстрират и предходните изследвания, най-неудовлетворени остават българите от работата на Народното събрание. Положителните оценки за активността му се свиват до сериозните 8 на 100, като даже симпатизантите на партиите от ръководещото болшинство не намират съображение да смекчат мощното си незадоволство.
Дефицитът на сигурност и правдивост намира отражение в стабилно ниските оценки на съд, прокуратура и полиция: основен прокурор 9% утвърждение против 42% отрицание, съд - 11% утвърждение против 50% отрицание, полиция - 22% утвърждение против 38% отрицание.
Личното доверие към политическите водачи е един от най-големите капитали в политиката, фокусиращ променливата динамичност на публичните настроения. В този смисъл, несъмнено може да се каже, че в края на 2018-та капитал губят съвсем всички политически играчи - и тези от ръководещото болшинство, и тези от опозицията.
Б. Борисов остава най-одобрявания водач на политическа партия, само че персоналният му рейтинг е в отрицателен тренд (спад от 32.8% до 30.1%).
Положителните оценки за К. Нинова също понижават, като за първи път през последните две години падат под 20 на 100 (от 22.2% на 19.4%).
Логично, поради яростните кавги и взаимни обвинявания, най-силна е ерозията на доверието към водачите на Обединените патриоти: Кр. Каракачанов губи седем пункта (от 23.4% на 16.3%), В. Симеонов шест пункта (от 11.1% на 5.1%), В. Сидеров също остава със мощно лимитирана поддръжка от 4.9%. Повишението на цените на горивата в края на предходната година и възродената интензивност на В. Марешки по тази тематика, го връща назад в обществен оборот и му носи утвърждение от 13.8%.
Проучванията към момента не открояват партия или водач, с които необятни публични групи да свързват своите упования. Същевременно обаче, част от тях получават утвърждение, идентично с това за парламентарно показани партии. Доверие в съпредседателя на „ Демократична България “ Хр. Иванов декларират 11.3% от пълнолетните българи. Положителното отношение към другите двама съпредседатели на обединението е 5.7% за водача на ДСБ А. Атанасов и 5% за водача на „ Зелените “ Вл. Панев. Други десни водачи като Н. Ненчев на Български земеделски народен съюз (6.1%) и Р.Христов на Съюз на демократичните сили (5.5%) се употребяват със сходни равнища на поддръжка.
Може да се допуска, че разединени, също както и партиите от „ Обединените патриоти “, тези обединения имат много по-ниска поддръжка, в сравнение с, в случай че изградят обща платформа и работят единно по решаването на значими проблеми, засягащи необятни публични групи. Вляво, водачът на АБВ Р. Петков получава утвърждението на 8.1% от гласоподавателите.
Електорални настройки за Европейски избори
В края на декември подготвеност да гласоподават за представители на България в Европарламента декларират 48.2% от гласоподавателите, а всеки втори или не има намерение да взе участие, или не е решил по какъв начин тъкмо ще постъпи.
По-ниската интензивност води до мощно доближаване на позициите сред ГЕРБ (16% от всички гласоподаватели или сред 32 и 34% от гласувалите) и Българска социалистическа партия (14.9% от всички гласоподаватели или към 30-32% от гласувалите).
Така, все още ГЕРБ резервира нежно преимущество пред главния си конкурент, само че икономическата обстановка в страната, както и мотивацията на неговите разнородни гласоподаватели, измежду които има както европоддръжници, по този начин и евроскептици, ще са основни за крайния му резултат.
Българска социалистическа партия също не е особена безапелационна в мобилизацията на своя избор, само че трансформирайки изборите в тест за или срещу държавното управление, съумява да задържи лоялния си електорален кръг от симпатизанти.
Движение за права и свободи се открояват като третият участник, който ще има несъмнено посланичество в Европейския парламент. Подкрепа за Движението за евровота декларират 5.1% от общия брой гласоподаватели, или сред 10 и 13 на 100 от гласувалите. Предвид способността му за мощна електорална готовност, по-ниска изборна интензивност може да им разреши да съкратят значително дистанцията с водещите ГЕРБ и Българска социалистическа партия и по този начин да пледират за връщане във властта през парадния вход.
Скандалите в Обединените патриоти срутват електоралната им поддръжка с извънредно бързи темпове. Дори към момента официално обединени, те активизират едвам една трета от някогашните си гласоподаватели.
Антиевропейските настроения на забележителна част от евентуалните им симпатизанти в допълнение ги демотивират и по този начин електоралния им запас пада до 2.9% от общия брой гласоподаватели в страната. При в този момент декларираната изборна интензивност от към 48%, това е равностойно на към 5.5 - 6 на 100 от гласуващите, което ги слага на границата на бариерата, нужна за лъчение на евродепутат.
На същата граница, само че с позитивен електорален тренд е обединението „ Демократична България “. Подкрепа за обединяването декларират 2.7% от общия брой гласоподаватели, или към 5.5 – 5.8 % от готовите да гласоподават в евроизборите.
Нагласи по значими за обществото тематики: обучение
От началото на тази година към следенето на обичайните трендове на доверие към институции, политици и партии,
Най-голяма част от българите (35%) считат, че децата се учат най-много от персоналното държание и образец. Което обаче значи от образеца на учители, само че и на родители, родственици, обществени персони. 28% са на мнение, че не толкоз учебното заведение, колкото необятната обществена среда – обществените връзки, полезностите, моделите на триумф в обществото са тези, които възпитават и които могат да поддържат, или в противен случай, да работят в прорез с напъните на учебното заведение. Което пък отваря огромния спор за справедливостта, морала и меритокрацията в обществото ни. Според 27% дисциплината е тази, която възпитава и когато учителите не знаят по какъв начин да я реализиран това понижава резултата от техните старания. 8% отдават водеща роля на книгите, филмите изкуството.
Характеристики на изследването: Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите настройки на българските жители на организация Алфа Рисърч. Представените данни са от извършеното в интервала 14 - 19 декември 2018г. национално-представително изследване измежду извадка от 1027 пълнолетни жители.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ