Харалан Александров притеснен да не се напълни ЕП с хора, в сравнение, с които Фараж ще е като развилняло се чавдарче
Социалният антрополог Харалан Александров разяснява в изявление за Novini.bg присъединяване си в кръглата маса на тематика "Европа на отечествата? ", поставените по време на провеждането й значими въпроси за бъдещето на Европа и на България.
„ Дебатът беше доста богат и кондензиран с тематики. Очевидно в центъра на полемиката бе дебатът за бъдещето на Европа и на България. Очевидно е, че в подтекста на новата разграничителна линия сред демократична и консервативна вероятност, идеология, прочит на историята и даже бих споделил антропология, защото има разнообразни възгледи за това какво е индивидът и какви са неговите граници, тематиката ще стои все по-остро. Радвам се, че тя стартира. Повече въпроси бяха сложени, в сравнение с отговори, само че няма никакво подозрение, че България има образовани, ангажирани и овластени хора, които са разтревожени в огромна степен от опцията за разрушителни събития в Европа. Те се пробват да намерят отговор, който да дава отговор на потребността от одобряване на националната ни еднаквост и в същото време да даде гаранция, че ще се оправим с провокациите в този сложен свят. А провокациите са доста дълъг лист. Ние сме част от Европейски Съюз. За първи път от години насам ние не говорихме като общество, което се надява да бъде харесано и познато, а като общество, за което оцеляването и просперитета на Европейски Съюз е въпрос на живот и гибел “, съобщи Александров.
„ Предстоят доста забавни евроизбори “, сподели той и показа: „ Притеснявам се, че ще се изпълни Европарламентът с хора, в съпоставяне, с които Фараж ще е като развилняло се чавдарче, ляв либерал “.
„ Съвсем несъмнено е, че провокациите се водят до доста бързи и доста трагични трансформации. Когато светът е толкоз динамичен, когато нещата се случват толкоз бързо, когато ни изненадват развитията, става ужасно значимо да има хора, които да резервират мозъка си и да могат да мислят в режим на рецесия и които да могат да създават такива пояснения, от които може да произтича свястно деяние, а не паникьорство или пък идеологически брадвежи, на които сме се наслушали “, изясни Александров.
„ В този смисъл считам, че кръглата маса бе ползотворно събитие и би трябвало да бъдат поздравени уредниците – тези младежи, които са избрали да се дефинират за консервативни, каквото и да значи това “, добави общественият антрополог. „ Аз с огромна благосклонност се отнасям към уредниците. Смятам, че връщането на полезностите, на идеологията, даже и на религиозните полезности в обществения спор е здравословен развой. И също по този начин и тематиката за идентичността – не можем да я държим извън. Ако не я пуснем и не я опитомим, тя ще ни унищожи, това е напълно очевидно “, разясни той.
„ Самият аз се дефинирам по-скоро като демократичен реакционер. Вероятно с годините и с повишаването на обществения ми статус, ставам по-консервативен, като млад бях по-либерален, само че по този начин или другояче никой не може да се дефинира 100% като едното или другото. Границата е преносима. Една от нещата, които показва тази двучасова среща е, че опитът да бъдат ситуирани хората към разграничителна линия, към фронт, по който могат да се обстрелват взаимно с обвинявания и с офанзиви, е много унищожителен. Мисля, че това се опитваме да преодолеем в името на единението, което беше провъзгласено наскоро като национално – значима цел “, сподели Харалан Александров.
„ България доста държи на Европейски Съюз, тъй като имаме изгоди от него. Каквото и да се приказва, всеки рационален българин, който е пътувал, който е видял, може да съпостави какво беше преди участието и е ясно, че сме на спекулация, жестоко казано. Големият проблем е, че не можем просто да сме бенефициенти. Налага се да сме дейни участници. Другото, което е – научен въпрос, практическа ампликация е, че концепцията за загуба на суверенитет и за консолидиране и за прехвърляне на суверенитет би имала смисъл, в случай че ние имахме късмет като самостоятелна национална страна. Истината е, че светът е толкоз нестабилно и застрашително място, че единственият късмет да запазим и развием суверенитета си е в границите на по-голям съюз. Това е тъжната истина. Би било добре всеки да имаше избор да бъде в или отвън, само че както сподели Огнян Минчев – всякога, когато призоваваме да напуснем нещо, би трябвало да сме наясно, че нещо друго ще ни прилапа. И другите възможности по никакъв начин не са радостни спрямо Европейски Съюз. Това са Авразийските империи, с които имаме дълъг исторически опит и той не е доста благополучен “, съобщи още пред Novini.bg общественият антрополог.
По материала работиха Галя Георгиева и Десислава Станева
„ Дебатът беше доста богат и кондензиран с тематики. Очевидно в центъра на полемиката бе дебатът за бъдещето на Европа и на България. Очевидно е, че в подтекста на новата разграничителна линия сред демократична и консервативна вероятност, идеология, прочит на историята и даже бих споделил антропология, защото има разнообразни възгледи за това какво е индивидът и какви са неговите граници, тематиката ще стои все по-остро. Радвам се, че тя стартира. Повече въпроси бяха сложени, в сравнение с отговори, само че няма никакво подозрение, че България има образовани, ангажирани и овластени хора, които са разтревожени в огромна степен от опцията за разрушителни събития в Европа. Те се пробват да намерят отговор, който да дава отговор на потребността от одобряване на националната ни еднаквост и в същото време да даде гаранция, че ще се оправим с провокациите в този сложен свят. А провокациите са доста дълъг лист. Ние сме част от Европейски Съюз. За първи път от години насам ние не говорихме като общество, което се надява да бъде харесано и познато, а като общество, за което оцеляването и просперитета на Европейски Съюз е въпрос на живот и гибел “, съобщи Александров.
„ Предстоят доста забавни евроизбори “, сподели той и показа: „ Притеснявам се, че ще се изпълни Европарламентът с хора, в съпоставяне, с които Фараж ще е като развилняло се чавдарче, ляв либерал “.
„ Съвсем несъмнено е, че провокациите се водят до доста бързи и доста трагични трансформации. Когато светът е толкоз динамичен, когато нещата се случват толкоз бързо, когато ни изненадват развитията, става ужасно значимо да има хора, които да резервират мозъка си и да могат да мислят в режим на рецесия и които да могат да създават такива пояснения, от които може да произтича свястно деяние, а не паникьорство или пък идеологически брадвежи, на които сме се наслушали “, изясни Александров.
„ В този смисъл считам, че кръглата маса бе ползотворно събитие и би трябвало да бъдат поздравени уредниците – тези младежи, които са избрали да се дефинират за консервативни, каквото и да значи това “, добави общественият антрополог. „ Аз с огромна благосклонност се отнасям към уредниците. Смятам, че връщането на полезностите, на идеологията, даже и на религиозните полезности в обществения спор е здравословен развой. И също по този начин и тематиката за идентичността – не можем да я държим извън. Ако не я пуснем и не я опитомим, тя ще ни унищожи, това е напълно очевидно “, разясни той.
„ Самият аз се дефинирам по-скоро като демократичен реакционер. Вероятно с годините и с повишаването на обществения ми статус, ставам по-консервативен, като млад бях по-либерален, само че по този начин или другояче никой не може да се дефинира 100% като едното или другото. Границата е преносима. Една от нещата, които показва тази двучасова среща е, че опитът да бъдат ситуирани хората към разграничителна линия, към фронт, по който могат да се обстрелват взаимно с обвинявания и с офанзиви, е много унищожителен. Мисля, че това се опитваме да преодолеем в името на единението, което беше провъзгласено наскоро като национално – значима цел “, сподели Харалан Александров.
„ България доста държи на Европейски Съюз, тъй като имаме изгоди от него. Каквото и да се приказва, всеки рационален българин, който е пътувал, който е видял, може да съпостави какво беше преди участието и е ясно, че сме на спекулация, жестоко казано. Големият проблем е, че не можем просто да сме бенефициенти. Налага се да сме дейни участници. Другото, което е – научен въпрос, практическа ампликация е, че концепцията за загуба на суверенитет и за консолидиране и за прехвърляне на суверенитет би имала смисъл, в случай че ние имахме късмет като самостоятелна национална страна. Истината е, че светът е толкоз нестабилно и застрашително място, че единственият късмет да запазим и развием суверенитета си е в границите на по-голям съюз. Това е тъжната истина. Би било добре всеки да имаше избор да бъде в или отвън, само че както сподели Огнян Минчев – всякога, когато призоваваме да напуснем нещо, би трябвало да сме наясно, че нещо друго ще ни прилапа. И другите възможности по никакъв начин не са радостни спрямо Европейски Съюз. Това са Авразийските империи, с които имаме дълъг исторически опит и той не е доста благополучен “, съобщи още пред Novini.bg общественият антрополог.
По материала работиха Галя Георгиева и Десислава Станева
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ