Един ден с Евгени: животът на бездомните българи в Германия
Социалните служби на Мюнхен допускат, че в града има към 9000 бездомници. Но единствено към 550 постоянно спят на улицата - за другите са проведени благоприятни условия за заслон. В един от приютите кореспонденти на списание " Фокус " срещат и българина Евгени. Той е на 31 години, роден е в едно малко село по Черноморието.
До десети клас животът му вървял по ноти - ходел на учебно заведение, обичал да играе футбол. Майка му обаче се разболяла от левкемия и Евгени трябвало да се грижи за нея, наложило се да напусне учебно заведение. Тя умряла, когато той бил на 20, а високите разноски за лекуването ѝ унищожили бюджета на фамилията.
Надежда за нов живот в Германия
Евгени нямало по какъв начин да продължи с учебното заведение и почнал да работи - в строителството, на пристанището и като водач. В един миг се отчаял от живота в България, тъй като, въпреки и да работел по 50 часа седмично, в средата на месеца към този момент съвсем не му оставали пари.
През януари тази година подхваща третия си до момента опит да се откри в Западна Европа. Една българска компания преди този момент му дала обещание и работа, и жилище в Мюнхен. Евгени продал мобифона си, с цел да си купи билет за рейса. Така идва в Мюнхен без никакви пари - единствено с един телефонен номер в джоба си. Когато обаче се обадил на този телефон, се оказало, че подобен номер въобще не съществува.
Оказал се в цялостна невъзможност - Евгени останал на автогарата с вярата, че някой въпреки всичко ще пристигна да го прибере, както му било дадено. Или че най-малко ще срещне някой съотечественик, който да му помогне. Топлел се за по няколко часа във фоайето на автогарата, само че го измъчвали и студът, и гладът. А в среднощ, когато заключвали фоайето на автогарата, не му оставало нищо друго с изключение на да спи на улицата. Бил на ръба на отчаянието, тъй като страдал от апетит и ледения мраз. Но не изгубил напълно вяра, че ориста ще му помогне.
На третия ден той фактически се натъкнал на българин, който му разказал за един от мюнхенските приюти. Оттогава към този момент не му се постанова да спи на улицата. А задачите му са амбициозни: да научи немски, да стартира работа, да има жена и деца. Вече е почнал да посещава безвъзмезден курс по немски и трескаво търси шеф, който да го назначи легално. Би предпочел да е пощальон, само че е подготвен и на всякаква друга работа - да вземем за пример бояджия или строителен служащ - единственото, на което държи, е да е законна.
До десети клас животът му вървял по ноти - ходел на учебно заведение, обичал да играе футбол. Майка му обаче се разболяла от левкемия и Евгени трябвало да се грижи за нея, наложило се да напусне учебно заведение. Тя умряла, когато той бил на 20, а високите разноски за лекуването ѝ унищожили бюджета на фамилията.
Надежда за нов живот в Германия
Евгени нямало по какъв начин да продължи с учебното заведение и почнал да работи - в строителството, на пристанището и като водач. В един миг се отчаял от живота в България, тъй като, въпреки и да работел по 50 часа седмично, в средата на месеца към този момент съвсем не му оставали пари.
През януари тази година подхваща третия си до момента опит да се откри в Западна Европа. Една българска компания преди този момент му дала обещание и работа, и жилище в Мюнхен. Евгени продал мобифона си, с цел да си купи билет за рейса. Така идва в Мюнхен без никакви пари - единствено с един телефонен номер в джоба си. Когато обаче се обадил на този телефон, се оказало, че подобен номер въобще не съществува.
Оказал се в цялостна невъзможност - Евгени останал на автогарата с вярата, че някой въпреки всичко ще пристигна да го прибере, както му било дадено. Или че най-малко ще срещне някой съотечественик, който да му помогне. Топлел се за по няколко часа във фоайето на автогарата, само че го измъчвали и студът, и гладът. А в среднощ, когато заключвали фоайето на автогарата, не му оставало нищо друго с изключение на да спи на улицата. Бил на ръба на отчаянието, тъй като страдал от апетит и ледения мраз. Но не изгубил напълно вяра, че ориста ще му помогне.
На третия ден той фактически се натъкнал на българин, който му разказал за един от мюнхенските приюти. Оттогава към този момент не му се постанова да спи на улицата. А задачите му са амбициозни: да научи немски, да стартира работа, да има жена и деца. Вече е почнал да посещава безвъзмезден курс по немски и трескаво търси шеф, който да го назначи легално. Би предпочел да е пощальон, само че е подготвен и на всякаква друга работа - да вземем за пример бояджия или строителен служащ - единственото, на което държи, е да е законна.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ