Светът е футбол, политика и още нещо
Социалните мрежи зомбират интернет потребителите с клишета от Студената война
Футболът е антична игра, която постоянно е взривявала тълпите и е откъсвала хората от техните житейски проблеми. Играчите на терена концентрират вниманието и завладяват съзнанието. Световното състезание по футбол в Русия не се отличава от предходните с изключение на по това, къде то се организира. Русия от дявол на злото, цялостен месец бе пример на организация, образование и просвета. След края на шампионата освен професионалната организация, само че и ентусиастите от целия свят не пестяха комплиментите си. Денят след края на шампионата незабавно върна света към страховете, упованията и очакванията, свързани със срещата на Владимир Путин и Доналд Тръмп в Хелзинки. И това още веднъж ни връща към футбола, само че в подтекста на сравненията.
Човечеството през целия интервал на съществуването си се развива посредством споровете и войните. Едва през XXI век се нарушава един главен принцип на опълчването. Глобалният зложелател – тероризмът със своите многочислени прояви промени класическата формула съюзник-фронтова линия-враг. Това се следи и на футболното игрище. Има два тима, двама капитани и съдийска комисия. Играта стартира с незнаен за ентусиастите резултат, само че съвсем постоянно съдийската комисия направлява и взема решение крайния излаз. Борбата повече „ против ” в сравнение с „ за ” дефинира и ускорява пристрастеностите и усилва залозите.
Оказа се много елементарно да се формулират международните процеси посредством разпоредбите на футбола. Конфликтите постоянно са двуполюсни, без значение от броя на участниците. Целта постоянно е обвързвана с битка за власт и пари, която минава през завземане на територии и политическа взаимозависимост със своите финансови измерения. Във времето и пространството преструктурирането на света е съпровождано с магията на концепциите, дефинирани като публична теория или разкол. Универсална идеология е християнството, чието начало като държавна идеология е сложено през 313 година Близо 2000 години тази вяра е основна част от международната история. Нещо повече доникъде на XVII век тя е главният ориентир за идентичността на индивида и съответното общество в Европа. След Реформацията етносът се трансформира в идентификационния маркер на смяната. Държавата към този момент съставлява и пази нацията.
Европоцентризмът до края на Първата международна война е определящ фактор за изменящия се свят. И до момента в който религията обрисуваше духовните граници, а етносът – политическите контури, то през XX век стартира и към момента продължава опит, който най-близо се приближава до футбола.
С Първата международна война 1914-1918 година светът направи огромна крачка към световната борба. Краят на класическите империи (Германия, Австро-Унгария, Русия, Османската империя) ознаменува началото на двуполюсния геополитически модел. Съветският съюз, основаващ се на марксистко-ленинската идеология, обществената политика и индустриализацията, и Съединените американски щати, чиито базови ориентири са парите, банките и потреблението, формулират акцентите на противоборството на индустриалния и финансовия капитал. Факт е обаче, че идеологическият ракурс на международната игра мина през Втората международна война, отстрани европейския съперник на Съюз на съветските социалистически републики – Германия (Третият райх), и изведе борбата до биполярния свят. Студената война очерта лагерите, извърши общественото пространство с идеологическа дискусия, икономическа и военна борба, само че и стабилно потискаше религията и до известна степен размиваше нацията. Естествено, борбата сред социализма и капитализма развива доста дейно конкуренция, която й дава своите позитивни резултати в областта на образованието, науката, стопанската система, обществената отбрана.
След близо половин век идеологическа борба съдиите на международното игрище трансформират модела. С разпадането на социалистическата система човечеството за близо 10 години няма зложелател, в противен случай победеният Изток с бързи стъпки се пробва да се трансформира и приспособява към западната народна власт и неолибералната стопанска система. Това обаче не е задоволително и през 2001 година идеологическият маркер е сменен с световния зложелател – арабският терорист, наложително съкрушен с ислямски фундаментализъм. XXI век стартира с разделянето на обществата на етно-конфесионалния принцип, което дефинира врагът, само че не и демаркационната линя. Първото десетилетие на XXI век мина под знака на източното разширение на НАТО и Европейския съюз, „ цветните революции ” в постсъветското пространство, енергийните войни и „ арабската пролет ”. Освен това поредно се нарушаваха международноправните правила на суверенитет и легитимност, най-много посредством занемаряване на резолюциите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, организацията сплотяваща страните от целия свят.
Конфронтацията на етно-конфесионален принцип не докара до стремежи резултат. Неуспешните „ цветни революции ” и фрагментиращата „ арабска пролет ” изведе на ново равнище борбата сред индустриалния и финансовия капитал. От 2014 година радикализмът се трансформира в главния инструмент на смяната. Украинската гражданска война, Ислямска страна, демонизацията на президента Владимир Путин и Руската Федерация обрисуват политическите и военните акценти на световната борба. Социалните мрежи и осведомителната война зомбират интернет потребителите с познати клишета и идеологеми от времето на Студената война. Това обаче не е задоволително, с цел да стимулират обособената персона да се трансформира в част от публичното неодобрение. Нещата се усложняват от началото на 2017 година с избора на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати и на Еманюел Макрон за френски президент няколко месеца по-късно. Бизнесмен и финансист отпред на две от водещите страни в света несъмнено трасират новите пътища на смяната. Далече от политическата процедура и опит всеки един от тях с лекост нарушава писаните и неписаните правила на политическата игра. Вкарването на света в познатата скица на Студената война мъчно може да бъде призната безусловно. Съмненията в тази посока се ускоряват от изпразнената от обстоятелства и доказателства войнствена реторика на Лондон в абсурда „ Скрипал 1 и 2 ”, и омръзналата на всички американска ария за съветската интервенция в американските президентски избори през 2016 година В общественото пространство към този момент надали може съществено да се одобряват засилващата се бездна сред изявленията и дейностите на държавните и европейските водачи.
Освен това опитите на Тръмп да върне Съединени американски щати към изолационизма, който в края на XIX и началото на XX век образува Щатите в главния финансов състезател на международното поле, надали ще даде резултатите, които се преследват. Съединени американски щати акумулира политическа и финансова неустойчивост, която в международен мащаб посредством познатия инструмент на икономическите наказания разгаря комерсиалните войни на Вашингтон с съперниците, без значение дали са съдружници или посочени врагове. Там обаче ще се организира решителната борба сред федералния запас и индустриалния капитал.
През актуалната година се ускорява смисъла на субективния фактор в лицето на водещите водачи на страни като Русия, Китай, Иран, Турция. Държавата, чиято съществена роля е политическа непоклатимост, стопански разцвет и обществена отбрана на обществото, е изправена пред съдбовно тестване. Неслучайно всяка от гореизброените страни е подложена на стопански наказания и политически напън от транснационалните корпорации с американски корени. На съществено тестване са сложени и двете организации (НАТО и ЕС), чиито произход е обвързван с началото на Студената война. Настоящата обстановка с непрекъснатите натяквания на Тръмп за финансиране на сигурността си и със засилващата се фрагментация на Европейски Съюз обаче изискват нова форма на консолидираност на европейските страни върху основата на производството, откриващо работни места, гарантиращи живот за бъдещите генерации.
Борбата на международното поле, като и на футболното игрище, продължава и тя към този момент е в решаващата си фаза. През идващите месеци ще се очертае спечелилият. Резултатът или ще покаже бъдеще за страната като въплъщение на човешките полезности или ще трансформира личността в единици, които ще усилват облагите на банковия капитал.
Футболът е антична игра, която постоянно е взривявала тълпите и е откъсвала хората от техните житейски проблеми. Играчите на терена концентрират вниманието и завладяват съзнанието. Световното състезание по футбол в Русия не се отличава от предходните с изключение на по това, къде то се организира. Русия от дявол на злото, цялостен месец бе пример на организация, образование и просвета. След края на шампионата освен професионалната организация, само че и ентусиастите от целия свят не пестяха комплиментите си. Денят след края на шампионата незабавно върна света към страховете, упованията и очакванията, свързани със срещата на Владимир Путин и Доналд Тръмп в Хелзинки. И това още веднъж ни връща към футбола, само че в подтекста на сравненията.
Човечеството през целия интервал на съществуването си се развива посредством споровете и войните. Едва през XXI век се нарушава един главен принцип на опълчването. Глобалният зложелател – тероризмът със своите многочислени прояви промени класическата формула съюзник-фронтова линия-враг. Това се следи и на футболното игрище. Има два тима, двама капитани и съдийска комисия. Играта стартира с незнаен за ентусиастите резултат, само че съвсем постоянно съдийската комисия направлява и взема решение крайния излаз. Борбата повече „ против ” в сравнение с „ за ” дефинира и ускорява пристрастеностите и усилва залозите.
Оказа се много елементарно да се формулират международните процеси посредством разпоредбите на футбола. Конфликтите постоянно са двуполюсни, без значение от броя на участниците. Целта постоянно е обвързвана с битка за власт и пари, която минава през завземане на територии и политическа взаимозависимост със своите финансови измерения. Във времето и пространството преструктурирането на света е съпровождано с магията на концепциите, дефинирани като публична теория или разкол. Универсална идеология е християнството, чието начало като държавна идеология е сложено през 313 година Близо 2000 години тази вяра е основна част от международната история. Нещо повече доникъде на XVII век тя е главният ориентир за идентичността на индивида и съответното общество в Европа. След Реформацията етносът се трансформира в идентификационния маркер на смяната. Държавата към този момент съставлява и пази нацията.
Европоцентризмът до края на Първата международна война е определящ фактор за изменящия се свят. И до момента в който религията обрисуваше духовните граници, а етносът – политическите контури, то през XX век стартира и към момента продължава опит, който най-близо се приближава до футбола.
С Първата международна война 1914-1918 година светът направи огромна крачка към световната борба. Краят на класическите империи (Германия, Австро-Унгария, Русия, Османската империя) ознаменува началото на двуполюсния геополитически модел. Съветският съюз, основаващ се на марксистко-ленинската идеология, обществената политика и индустриализацията, и Съединените американски щати, чиито базови ориентири са парите, банките и потреблението, формулират акцентите на противоборството на индустриалния и финансовия капитал. Факт е обаче, че идеологическият ракурс на международната игра мина през Втората международна война, отстрани европейския съперник на Съюз на съветските социалистически републики – Германия (Третият райх), и изведе борбата до биполярния свят. Студената война очерта лагерите, извърши общественото пространство с идеологическа дискусия, икономическа и военна борба, само че и стабилно потискаше религията и до известна степен размиваше нацията. Естествено, борбата сред социализма и капитализма развива доста дейно конкуренция, която й дава своите позитивни резултати в областта на образованието, науката, стопанската система, обществената отбрана.
След близо половин век идеологическа борба съдиите на международното игрище трансформират модела. С разпадането на социалистическата система човечеството за близо 10 години няма зложелател, в противен случай победеният Изток с бързи стъпки се пробва да се трансформира и приспособява към западната народна власт и неолибералната стопанска система. Това обаче не е задоволително и през 2001 година идеологическият маркер е сменен с световния зложелател – арабският терорист, наложително съкрушен с ислямски фундаментализъм. XXI век стартира с разделянето на обществата на етно-конфесионалния принцип, което дефинира врагът, само че не и демаркационната линя. Първото десетилетие на XXI век мина под знака на източното разширение на НАТО и Европейския съюз, „ цветните революции ” в постсъветското пространство, енергийните войни и „ арабската пролет ”. Освен това поредно се нарушаваха международноправните правила на суверенитет и легитимност, най-много посредством занемаряване на резолюциите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, организацията сплотяваща страните от целия свят.
Конфронтацията на етно-конфесионален принцип не докара до стремежи резултат. Неуспешните „ цветни революции ” и фрагментиращата „ арабска пролет ” изведе на ново равнище борбата сред индустриалния и финансовия капитал. От 2014 година радикализмът се трансформира в главния инструмент на смяната. Украинската гражданска война, Ислямска страна, демонизацията на президента Владимир Путин и Руската Федерация обрисуват политическите и военните акценти на световната борба. Социалните мрежи и осведомителната война зомбират интернет потребителите с познати клишета и идеологеми от времето на Студената война. Това обаче не е задоволително, с цел да стимулират обособената персона да се трансформира в част от публичното неодобрение. Нещата се усложняват от началото на 2017 година с избора на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати и на Еманюел Макрон за френски президент няколко месеца по-късно. Бизнесмен и финансист отпред на две от водещите страни в света несъмнено трасират новите пътища на смяната. Далече от политическата процедура и опит всеки един от тях с лекост нарушава писаните и неписаните правила на политическата игра. Вкарването на света в познатата скица на Студената война мъчно може да бъде призната безусловно. Съмненията в тази посока се ускоряват от изпразнената от обстоятелства и доказателства войнствена реторика на Лондон в абсурда „ Скрипал 1 и 2 ”, и омръзналата на всички американска ария за съветската интервенция в американските президентски избори през 2016 година В общественото пространство към този момент надали може съществено да се одобряват засилващата се бездна сред изявленията и дейностите на държавните и европейските водачи.
Освен това опитите на Тръмп да върне Съединени американски щати към изолационизма, който в края на XIX и началото на XX век образува Щатите в главния финансов състезател на международното поле, надали ще даде резултатите, които се преследват. Съединени американски щати акумулира политическа и финансова неустойчивост, която в международен мащаб посредством познатия инструмент на икономическите наказания разгаря комерсиалните войни на Вашингтон с съперниците, без значение дали са съдружници или посочени врагове. Там обаче ще се организира решителната борба сред федералния запас и индустриалния капитал.
През актуалната година се ускорява смисъла на субективния фактор в лицето на водещите водачи на страни като Русия, Китай, Иран, Турция. Държавата, чиято съществена роля е политическа непоклатимост, стопански разцвет и обществена отбрана на обществото, е изправена пред съдбовно тестване. Неслучайно всяка от гореизброените страни е подложена на стопански наказания и политически напън от транснационалните корпорации с американски корени. На съществено тестване са сложени и двете организации (НАТО и ЕС), чиито произход е обвързван с началото на Студената война. Настоящата обстановка с непрекъснатите натяквания на Тръмп за финансиране на сигурността си и със засилващата се фрагментация на Европейски Съюз обаче изискват нова форма на консолидираност на европейските страни върху основата на производството, откриващо работни места, гарантиращи живот за бъдещите генерации.
Борбата на международното поле, като и на футболното игрище, продължава и тя към този момент е в решаващата си фаза. През идващите месеци ще се очертае спечелилият. Резултатът или ще покаже бъдеще за страната като въплъщение на човешките полезности или ще трансформира личността в единици, които ще усилват облагите на банковия капитал.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ