За Истанбулската конвенция и други демони
Социалната и изобщо житейската роля на мъжа се дефинира най-лесно като антитеза на тази на дамата. И до момента в който женската обществена роля до известна степен е предопределена биологично от майчинството, то мъжката е доста по-флуидна и подвластна от външни фактори. " Мъжката роля в обществото, която спрямо биологическата сигурност на женската постоянно е била нереална, трошлива и комплицирана, става несигурна " написа още Маршал Маклуън в " Механичната младоженка " (1951). Дали не е това гледната точка, която най-точно може да изясни терзанието, граничещо с нервност, което демонът " джендър " и всички свързани с него аспекти (хомо-, транс- и интрасексуалност, еднополови бракове, " трети пол ", отбрана на правата на дамите и т.н.) поражда в актуалното българско общество?
Ако разгледаме сътрудниците, които най-яростно и кресливо пазят " класическите фамилни полезности ", ще установим, че това са най-много мъжко-конотирани институции и групировки: фашизоидни формирования, Църква, Мюфтийство, консервативни и националистически партии. Парадоксално, в България в последните две категории попадат ръководещи партии, както и социалистическата, като фактът, че нейната лидерка е жена, на процедура не трансформира нищо. Ако пък се обърнем към характерните особености на актуалното ни общество, които значително го отличават от демократичния западен свят, виждаме следното:
- корупция, мафиотизирани държавни структури, неработеща и несправедлива правосъдна система и надлежно липса на правила и предпоставки за почтено съревнование сред гражданите;
- демографски срив, затормозена и неефективна система за опазване на здравето, всеобща емиграция - все фактори, пораждащи несъизмерим боязън от " другите " - такива, които или " не могат " (хомосексуални) или " не трябва " (от други раси или етноси) да се възпроизвеждат;
- раздробяване на морала, обезценка или напряко липса на естествени полезности като добрина, пристойност и почтеност - развиване, което следва и от несъстоялия се публичен диалог и неналичието на смела преоценка на тоталитарното ни минало.
Съвместното деяние на изброените фактори пропива обществото ни с възприятие на
беззащитност, онеправданост и надълбоко комплициране
До огромна степен на тях се дължи и всеобщото недоумение на концепцията за разлика сред обществен (gender) и биологичен (sex) пол.
Социалната роля на глава на фамилията, обичайно призната за " мъжката " роля, у нас е размита и - в изискванията на несигурна, слаба и преобладаващо сива стопанска система - еднообразно сложна до невъзможна за множеството членове на социума. Майчинската, или обичайно " женската " роля, не получава задоволителна институционална и социална поддръжка, тъй че множеството майки и татковци са принудени я да съвместяват наедно с напъните за изхранване на фамилията ( " мъжката " роля).
Тъй като обществената система не предлага съответна помощ при развъждането на деца, като обезпечен достъп до детски заведения, детски надбавки на смислена стойност или пък прехвърляем или самостоятелно пригодим отпуск по майчинство, същностната роля на " майката " всеобщо се поема от трети лица – по-възрастни родственици или детегледачки. Така
обществените функции в българското общество
мъчно могат да бъдат дефинирани и диференцирани и по нужда се отъждествяват с материални, материални белези – биологични или културологични, обичайно наследени от " време оно ".
Например: Мъжът има пенис, ум и физическа мощ (както и изконното право да я прилага), той е хетеросексуален, носи панталон и не поставя червило. Жената има бюст и вагина, по значимите въпроси нормално си мълчи и също така върви на токчета.
Докато джендър-концепцията има поради нещо напълно друго. Например: Госпожа Х има сполучлив бизнес, тя прекарва огромна част от времето си на работното място, печели добре и от нея зависи финансовото благоденствие на фамилията. Госпожа Х има вагина и е от женски биологичен пол, само че нейната обществена роля е " мъжката ". Господин Х е графичен дизайнер на свободна процедура, той работи най-вече от вкъщи си и се грижи за семейството и децата. Господин Х има пенис, той е хетеросексуален и от мъжки биологичен пол, само че неговата обществена роля е " женската ". При това нито госпожа Х има право да бие господин Х, нито пък той нея. А господин Y и господин Z, които живеят в партньорство и имат общо домакинство, а може би и дете, грижите за което разпределят между тях по даден метод, са просто частен случай на горното.
Впрочем въвеждането на понятието " обществен пол " по никакъв метод не се отразява на обичайното схващане за функциите на дамата и мъжа при зачеването и раждането на деца. Независимо от това обаче, за смут на пазителите на обвързваните с пола " изконни " полезности, в това време механизмите за размножаване на индивида търпят фрапантни промени. Вече освен хетеросексуални двойки с медицински или прочувствени проблеми имат опция да се снабдят с биологични деца, тази опция е отворена и за хора в еднополова връзка или такива, които въобще нямат (или не желаят да имат) партньор/ка.
Светът се трансформира, върви напред и се усъвършенства, остарелите разбирания се преразглеждат и
от ден на ден нерационални табута биват отхвърляни
което разумно води до предефиниране на обществени и юридически правила. Поради характерните особености на българското общество, а оттова и на стопанската система и политиката ни, то не съумява да влезе в крайник с тези промени.
Конфликтът се задълбочава от обстоятелството, че България членува в елитарен клуб, който чака от нея да кооперира, да взе участие наедно и малко или повече да се движи в общата посока. За задачата обаче са нужни известни предпоставки, които да обгръщат преобладаващата част от популацията: икономическа сигурност или най-малко обезпечено оцеляване, доверие в държавните механизми, съществуване на действителен и влиятелен интелектуален хайлайф, който да подтиква и контролира публичния разговор, както и съответно на особеностите на епохата обучение, осигуряващо съвременно и най-малко ненапълно свободно мислене на жителите.
Ако в този момент се върнем към демона на " третия пол " ще установим, че разногласието май не се свежда до " неприятните " против " положителните ", без значение от разпределението на лагерите, а следва да се преглежда като
един от следващите признаци
(спомнете си нервността с бежанците) на боледуващо общество, затънало надълбоко в тресавище от битова и морална неустановеност, разпад на полезностите и екзистенциален боязън. В нашата страна, в която множеството пътища за почтена личностна реализация са блокирани, най-лесният и постоянно само вероятен метод за остойностяване полезността на субекта и мястото му в обществото се базира на два типа фактори: от една страна на биологични, вродени, независещи от личната воля белези като пол, половост и раса; и от друга на строга формулировка на това, което индивидът не е - да вземем за пример " женчо ", " дебела грозна феминистка ", " хомо " или пък " ром ".
А концепцията за всеобщо пълноправие заплашва да заличи тъкмо тези псевдо-привилегии и по този начин да отреже и последната пътечка за бягство от цялостното обезценяване на личността. Ето за какво гневът на " същинските " български мъже и дами против дразнители като Истанбулската спогодба съгласно мен не съставлява действителен публичен спор, направляван от сведущи престижи и основан на добре премислени и обективно защитими причини.
България е страна, която разчита на пропити от възприятие за виновност и беззащитност смс-и, с цел да лекува болните си деца и място, където мъже убиват съпругите си, за което биват наказани на едвам седем години затвор (ако въобще). Социалната система не може да обезпечи места в детска градина на без друго дребното деца, просветителната не може да ги опази от това да се избиват в учебните заведения. Високите държавни постове в страната ни са заети от тлъсти " мъжкари " с неразбираемо фамилно и финансово състояние и афинитет към боричкане на възрастни дами.
В подобен подтекст причините на политически партии, духовници и псевдо-специалисти за " отбрана на обичайните фамилни полезности " звучат меко казано неубедително. Тези хора просто имат потребност да залъжат и отвлекат вниманието ни. По тази причина считам, че груповият плач против измисления дявол на " третия пол " и всички производни по тематиката не е резултат на откровен, надълбоко осмислен и правоверен морализъм, а мъчителен зов за помощ. Защото в обезверената и тежко ранена от неналичието на вероятност и правдивост България здрав морал от дълго време към този момент няма. Да не приказваме, че здравият морал би застанал на страната на по-слабите, на лишените от права. Той обаче е сменен от една в действителност красиво извезана, само че прокъсана и окървавена кенарена фуста, под която се крие единствено обезсърчение.
Соня Тодорова е приключила УАСГ София и има докторска купа от Техническия университет Виена. Автор е на " Кратък и удобен справочник по оцеляване на фамилии с дребни деца и други в София " (Колибри, 2015) и на романа " Перлите на Ади Ландау " (Колибри, 2016), номиниран за премията " Хеликон " 2016. Работи като създател и преводач на свободна процедура и следва " Театър, филм и медии " във Виенския университет.
Ако разгледаме сътрудниците, които най-яростно и кресливо пазят " класическите фамилни полезности ", ще установим, че това са най-много мъжко-конотирани институции и групировки: фашизоидни формирования, Църква, Мюфтийство, консервативни и националистически партии. Парадоксално, в България в последните две категории попадат ръководещи партии, както и социалистическата, като фактът, че нейната лидерка е жена, на процедура не трансформира нищо. Ако пък се обърнем към характерните особености на актуалното ни общество, които значително го отличават от демократичния западен свят, виждаме следното:
- корупция, мафиотизирани държавни структури, неработеща и несправедлива правосъдна система и надлежно липса на правила и предпоставки за почтено съревнование сред гражданите;
- демографски срив, затормозена и неефективна система за опазване на здравето, всеобща емиграция - все фактори, пораждащи несъизмерим боязън от " другите " - такива, които или " не могат " (хомосексуални) или " не трябва " (от други раси или етноси) да се възпроизвеждат;
- раздробяване на морала, обезценка или напряко липса на естествени полезности като добрина, пристойност и почтеност - развиване, което следва и от несъстоялия се публичен диалог и неналичието на смела преоценка на тоталитарното ни минало.
Съвместното деяние на изброените фактори пропива обществото ни с възприятие на
беззащитност, онеправданост и надълбоко комплициране
До огромна степен на тях се дължи и всеобщото недоумение на концепцията за разлика сред обществен (gender) и биологичен (sex) пол.
Социалната роля на глава на фамилията, обичайно призната за " мъжката " роля, у нас е размита и - в изискванията на несигурна, слаба и преобладаващо сива стопанска система - еднообразно сложна до невъзможна за множеството членове на социума. Майчинската, или обичайно " женската " роля, не получава задоволителна институционална и социална поддръжка, тъй че множеството майки и татковци са принудени я да съвместяват наедно с напъните за изхранване на фамилията ( " мъжката " роля).
Тъй като обществената система не предлага съответна помощ при развъждането на деца, като обезпечен достъп до детски заведения, детски надбавки на смислена стойност или пък прехвърляем или самостоятелно пригодим отпуск по майчинство, същностната роля на " майката " всеобщо се поема от трети лица – по-възрастни родственици или детегледачки. Така
обществените функции в българското общество
мъчно могат да бъдат дефинирани и диференцирани и по нужда се отъждествяват с материални, материални белези – биологични или културологични, обичайно наследени от " време оно ".
Например: Мъжът има пенис, ум и физическа мощ (както и изконното право да я прилага), той е хетеросексуален, носи панталон и не поставя червило. Жената има бюст и вагина, по значимите въпроси нормално си мълчи и също така върви на токчета.
Докато джендър-концепцията има поради нещо напълно друго. Например: Госпожа Х има сполучлив бизнес, тя прекарва огромна част от времето си на работното място, печели добре и от нея зависи финансовото благоденствие на фамилията. Госпожа Х има вагина и е от женски биологичен пол, само че нейната обществена роля е " мъжката ". Господин Х е графичен дизайнер на свободна процедура, той работи най-вече от вкъщи си и се грижи за семейството и децата. Господин Х има пенис, той е хетеросексуален и от мъжки биологичен пол, само че неговата обществена роля е " женската ". При това нито госпожа Х има право да бие господин Х, нито пък той нея. А господин Y и господин Z, които живеят в партньорство и имат общо домакинство, а може би и дете, грижите за което разпределят между тях по даден метод, са просто частен случай на горното.
Впрочем въвеждането на понятието " обществен пол " по никакъв метод не се отразява на обичайното схващане за функциите на дамата и мъжа при зачеването и раждането на деца. Независимо от това обаче, за смут на пазителите на обвързваните с пола " изконни " полезности, в това време механизмите за размножаване на индивида търпят фрапантни промени. Вече освен хетеросексуални двойки с медицински или прочувствени проблеми имат опция да се снабдят с биологични деца, тази опция е отворена и за хора в еднополова връзка или такива, които въобще нямат (или не желаят да имат) партньор/ка.
Светът се трансформира, върви напред и се усъвършенства, остарелите разбирания се преразглеждат и
от ден на ден нерационални табута биват отхвърляни
което разумно води до предефиниране на обществени и юридически правила. Поради характерните особености на българското общество, а оттова и на стопанската система и политиката ни, то не съумява да влезе в крайник с тези промени.
Конфликтът се задълбочава от обстоятелството, че България членува в елитарен клуб, който чака от нея да кооперира, да взе участие наедно и малко или повече да се движи в общата посока. За задачата обаче са нужни известни предпоставки, които да обгръщат преобладаващата част от популацията: икономическа сигурност или най-малко обезпечено оцеляване, доверие в държавните механизми, съществуване на действителен и влиятелен интелектуален хайлайф, който да подтиква и контролира публичния разговор, както и съответно на особеностите на епохата обучение, осигуряващо съвременно и най-малко ненапълно свободно мислене на жителите.
Ако в този момент се върнем към демона на " третия пол " ще установим, че разногласието май не се свежда до " неприятните " против " положителните ", без значение от разпределението на лагерите, а следва да се преглежда като
един от следващите признаци
(спомнете си нервността с бежанците) на боледуващо общество, затънало надълбоко в тресавище от битова и морална неустановеност, разпад на полезностите и екзистенциален боязън. В нашата страна, в която множеството пътища за почтена личностна реализация са блокирани, най-лесният и постоянно само вероятен метод за остойностяване полезността на субекта и мястото му в обществото се базира на два типа фактори: от една страна на биологични, вродени, независещи от личната воля белези като пол, половост и раса; и от друга на строга формулировка на това, което индивидът не е - да вземем за пример " женчо ", " дебела грозна феминистка ", " хомо " или пък " ром ".
А концепцията за всеобщо пълноправие заплашва да заличи тъкмо тези псевдо-привилегии и по този начин да отреже и последната пътечка за бягство от цялостното обезценяване на личността. Ето за какво гневът на " същинските " български мъже и дами против дразнители като Истанбулската спогодба съгласно мен не съставлява действителен публичен спор, направляван от сведущи престижи и основан на добре премислени и обективно защитими причини.
България е страна, която разчита на пропити от възприятие за виновност и беззащитност смс-и, с цел да лекува болните си деца и място, където мъже убиват съпругите си, за което биват наказани на едвам седем години затвор (ако въобще). Социалната система не може да обезпечи места в детска градина на без друго дребното деца, просветителната не може да ги опази от това да се избиват в учебните заведения. Високите държавни постове в страната ни са заети от тлъсти " мъжкари " с неразбираемо фамилно и финансово състояние и афинитет към боричкане на възрастни дами.
В подобен подтекст причините на политически партии, духовници и псевдо-специалисти за " отбрана на обичайните фамилни полезности " звучат меко казано неубедително. Тези хора просто имат потребност да залъжат и отвлекат вниманието ни. По тази причина считам, че груповият плач против измисления дявол на " третия пол " и всички производни по тематиката не е резултат на откровен, надълбоко осмислен и правоверен морализъм, а мъчителен зов за помощ. Защото в обезверената и тежко ранена от неналичието на вероятност и правдивост България здрав морал от дълго време към този момент няма. Да не приказваме, че здравият морал би застанал на страната на по-слабите, на лишените от права. Той обаче е сменен от една в действителност красиво извезана, само че прокъсана и окървавена кенарена фуста, под която се крие единствено обезсърчение.
Соня Тодорова е приключила УАСГ София и има докторска купа от Техническия университет Виена. Автор е на " Кратък и удобен справочник по оцеляване на фамилии с дребни деца и други в София " (Колибри, 2015) и на романа " Перлите на Ади Ландау " (Колибри, 2016), номиниран за премията " Хеликон " 2016. Работи като създател и преводач на свободна процедура и следва " Театър, филм и медии " във Виенския университет.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ