И това го има! Трима мъже, извършили убийство насън
Сомнамбулизмът се употребява като отбрана в съда от 1846 година Оттогава за редица престъпни случаи е потвърдено, че сега на закононарушението причинителят не е бил безсънен и по тази причина не може да бъде измамен под отговорност за дейностите си.
Ето няколко от по-известните случаи в историята:
Съдебният развой против Албърт Тирел
Това е първият случай, в който юрист съумява да отбрани клиента си със сънно разстройство.
През 1846 година Мария Бикфорд, продажница, с която Тирел е имал чести връзки, е открита мъртва с прерязано гърло.
Тогава стартират и проблемите на Албърт, който е бил в обществения дом в нощта на убийството, а с изключение на всичко това има и жена и дете.
Пресата бързо сензационализира случая. Появяват се изказвания, че Тирел е умъртвил проститутката от ревнивост и се е погрижил тя да няма повече клиенти.
Източник: Wikipedia
Фактът, че мъжът отпътува за Ню Орлиънс, Луизиана, не го прави да наподобява по-невинен. След като управляващите го откриват и арестуват, той си наема бостънския юрист Руфъс Чот, прочут със своите новаторски способи за отбрана на клиентите си.
В този случай Чот излага изказванието, че заради неналичието на очевидци, както и на същински претекстове, разнообразни от самообладание, обвиняването на клиента му се основава единствено върху подозрения.
Адвокатът прибавя, че даже да се одобри изказванието, че клиентът му е умъртвил дамата, то не би било легално да бъде наказан, откакто потвърдено страда от продължителен сомнамбулизъм и най-вероятно е направил закононарушението неумишлено.
За по-малко от два часа правосъдното дело е завършено, Албърт Тирел е приет за почтен, а Руфъс Чот се трансформира в първия юрист, който сполучливо ползва отбраната „ частична безотговорност - патологични просънни положения (сомнамбулизъм) “.
Кенет Джеймс Паркс
бил щастливо женен мъж с петмесечна щерка и дългогодишна битка с парасомнията.
На 24 май 1987 година той се качва в колата си, кара към 20 км. до дома на родителите на брачната половинка си, атакува тъст си и и наръгва тъща си смъртоносно. Паркс съумява да се качи в колата и да стигне до полицейското ръководство, където се предава с думите:
„ Мисля, че съм умъртвил хора… ръцете ми “.
По това време мъжът претърпява тежък интервал поради финансови проблеми, подбудени от пристрастяване към хазарта. От обезсърчение почнал да краде от фамилните спестявания и от работа, където през март 1987 година го хванали и го уволнили.
През май същата година Кенет стартира да посещава срещи на Анонимните комарджии и на 24 май, деня на убийството, взема окончателното решение да признае на фамилията си за своя недостатък. Това по този начин и не се случва, само че най-вероятно отключва парасомнията му.
В съда Паркс се кълне, че не е бил безсънен по време на закононарушението, само че заради съмнителната му история никой не му има вяра. В хода на следствието експерти по съня и сънните разстройства не съумяват да открият друго пояснение за случая.
Не единствено че електроенцефалограмите демонстрират необикновена мозъчна активност при обвинения, само че и липсват каквито и да е основни претекстове да извърши убийствата.
След повече от седем изявленията с Кенет журито в съда го признава за почтен поради частична безотговорност, защото не е бил безсънен, когато е направил закононарушението.
Браян Томас
дълги години се бори с ужасяващите кошмари и сомнамбулизма.
През 2010 година дружно със брачната половинка си отива на къмпинг в Уелс във връзка 40-годишнината им. Една вечер до момента в който спят в караваната, той стартира да сънува, че ги ограбват и в съня си удушава своята брачна половинка.
В съда Томас споделя, че си спомня, че се е събудил и е видял в караваната „ мъж със сини дънки и черна коса да лежи върху (съпругата му) Кристин “, след което се изправил и го хванал за врата.
След като в действителност се разсънва, Браян осъзнава какво е направил и стартира обезверено да търси помощ. Когато се обажда за незабавна помощ е към този момент изпаднал в нервност и съвсем не може да приказва, повтаря единствено едно и също: „ Може ли да изпратите някой? Мисля, че убих жена си. Убих я. Господи “.
Когато служителите на реда идват, откриват мъжа пред караваната да плаче и да трепери. Вечерта преди убийството двойката е била притеснявана от момчета, които наоколо правели надпревари с коли и вдигали доста звук. Именно това е отключило и сомнамбулизма му същата нощ.
Екип от психолози съумява да потвърди здравното положение на Томас, в което той губи надзор по време на сън. Всички обвинявания против него са оттеглени.
Източник: Канал 3
Ето няколко от по-известните случаи в историята:
Съдебният развой против Албърт Тирел
Това е първият случай, в който юрист съумява да отбрани клиента си със сънно разстройство.
През 1846 година Мария Бикфорд, продажница, с която Тирел е имал чести връзки, е открита мъртва с прерязано гърло.
Тогава стартират и проблемите на Албърт, който е бил в обществения дом в нощта на убийството, а с изключение на всичко това има и жена и дете.
Пресата бързо сензационализира случая. Появяват се изказвания, че Тирел е умъртвил проститутката от ревнивост и се е погрижил тя да няма повече клиенти.
Източник: Wikipedia Фактът, че мъжът отпътува за Ню Орлиънс, Луизиана, не го прави да наподобява по-невинен. След като управляващите го откриват и арестуват, той си наема бостънския юрист Руфъс Чот, прочут със своите новаторски способи за отбрана на клиентите си.
В този случай Чот излага изказванието, че заради неналичието на очевидци, както и на същински претекстове, разнообразни от самообладание, обвиняването на клиента му се основава единствено върху подозрения.
Адвокатът прибавя, че даже да се одобри изказванието, че клиентът му е умъртвил дамата, то не би било легално да бъде наказан, откакто потвърдено страда от продължителен сомнамбулизъм и най-вероятно е направил закононарушението неумишлено.
За по-малко от два часа правосъдното дело е завършено, Албърт Тирел е приет за почтен, а Руфъс Чот се трансформира в първия юрист, който сполучливо ползва отбраната „ частична безотговорност - патологични просънни положения (сомнамбулизъм) “.
Кенет Джеймс Паркс
бил щастливо женен мъж с петмесечна щерка и дългогодишна битка с парасомнията.
На 24 май 1987 година той се качва в колата си, кара към 20 км. до дома на родителите на брачната половинка си, атакува тъст си и и наръгва тъща си смъртоносно. Паркс съумява да се качи в колата и да стигне до полицейското ръководство, където се предава с думите:
„ Мисля, че съм умъртвил хора… ръцете ми “.
По това време мъжът претърпява тежък интервал поради финансови проблеми, подбудени от пристрастяване към хазарта. От обезсърчение почнал да краде от фамилните спестявания и от работа, където през март 1987 година го хванали и го уволнили.
През май същата година Кенет стартира да посещава срещи на Анонимните комарджии и на 24 май, деня на убийството, взема окончателното решение да признае на фамилията си за своя недостатък. Това по този начин и не се случва, само че най-вероятно отключва парасомнията му.
В съда Паркс се кълне, че не е бил безсънен по време на закононарушението, само че заради съмнителната му история никой не му има вяра. В хода на следствието експерти по съня и сънните разстройства не съумяват да открият друго пояснение за случая.
Не единствено че електроенцефалограмите демонстрират необикновена мозъчна активност при обвинения, само че и липсват каквито и да е основни претекстове да извърши убийствата.
След повече от седем изявленията с Кенет журито в съда го признава за почтен поради частична безотговорност, защото не е бил безсънен, когато е направил закононарушението.
Браян Томас
дълги години се бори с ужасяващите кошмари и сомнамбулизма.
През 2010 година дружно със брачната половинка си отива на къмпинг в Уелс във връзка 40-годишнината им. Една вечер до момента в който спят в караваната, той стартира да сънува, че ги ограбват и в съня си удушава своята брачна половинка.
В съда Томас споделя, че си спомня, че се е събудил и е видял в караваната „ мъж със сини дънки и черна коса да лежи върху (съпругата му) Кристин “, след което се изправил и го хванал за врата.
След като в действителност се разсънва, Браян осъзнава какво е направил и стартира обезверено да търси помощ. Когато се обажда за незабавна помощ е към този момент изпаднал в нервност и съвсем не може да приказва, повтаря единствено едно и също: „ Може ли да изпратите някой? Мисля, че убих жена си. Убих я. Господи “.
Когато служителите на реда идват, откриват мъжа пред караваната да плаче и да трепери. Вечерта преди убийството двойката е била притеснявана от момчета, които наоколо правели надпревари с коли и вдигали доста звук. Именно това е отключило и сомнамбулизма му същата нощ.
Екип от психолози съумява да потвърди здравното положение на Томас, в което той губи надзор по време на сън. Всички обвинявания против него са оттеглени.
Източник: Канал 3
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ