Българите в Бостън пред Фрог: Дерзайте, ние сме с вас! Заедно сме в мечтите си каква трябва да бъде България
Солидарността и поддръжката за протестиращите у нас продължава да идва и от българите зад граница. Демонстрации има в десетки точки по света, а по всичко проличава, че българската диаспора отвън рамките на страната е обединила сили, с цел да бъдат реализирани задачите на митинга - оставка на държавното управление и на основния прокурор Иван Гешев.
Демонстрации има с изключение на в Европа, и оттатък океана - в Съединени американски щати. Екипът на ФрогНюз се свърза с уредниците на митингите в Бостън.
Ето и изявлението с Надежда, Калина и Андрей
От какъв брой време живеете в Бостън?
Андрей Живея в Бостън от 25 години.
Калина: От 16 години.
Надежда: От 8 години пребивавам в Бостън, само че се реалокирах в Съединени американски щати още преди 20 години. През 2002г. се върнах в България с големи упования и очаквания.
Какво Ви накара да напуснете България?
Андрей: Липсата на вероятност за развиване и професионална реализация от една страна и любознание, примесено с известна доза шанс от друга.
Калина: Любопитство, предпочитание за по-добро висше обучение и другарство с хора от разнообразни култури и точки на света.
Надежда: Търсех едногодишна новаторска магистърска стратегия по бизнес администрация, която да предизвиква предприемачеството, да има предмети, свързани с хората: прочувствена просветеност, взаимоотношение сред другите култури, стратегическо мислене в непредвидима среда.
Университетът Бентли край Бостън взе участие на ревю за МБА в София и ми предложи най-хубавите условия от стратегиите, в които ме одобриха. Останах очарована от невероятния дух в този град, ученолюбивост, благоприятни условия за пускане на бизнес и организации, насърчаващи нововъведенията.
Бостън е град, в който всеки може да откри благоприятни условия да развие своите хрумвания измежду съидейници.
В България митингите против държавното управление не престават към този момент 54 дни. От какъв брой време излизате по улиците на Бостън?
Андрей: Защото това, че българите по света правят оценка и поддържат заемането на дейна гражданска позиция дава кураж на протестиращите да упорстват до цялостна победа за осъществяване на главните претенции на митинга.
Важно е хората в България да видят, че ги поддържаме и сме им признателни, тъй като го вършат за всички нас и в тях е и нашата вяра, че най-сетне нещата ще тръгнат към правда и отбраняване на националните ни ползи.
Калина: Ние също сме българи, нашите близки са там, ние пазим традициите, посещаваме България и следим всичко, което се случва. Това, че не сме в България в този момент не значи, че в никакъв случай няма да живеем в България. Важно е да сме единни и да не се разделяме и на българи тук и там.
Надежда: Ние сме едно цяло: без значение по кое време и за какво сме се преместили от България, не прекъсваме връзката си с родината: огромна част от околните и приятелите, с които сме станали хора, са там. Връщаме се постоянно, оказваме помощ с каквото можем, водим с нас и децата и новите си фамилии.
Има значително сполучливи тукашни компании, които имат и български офиси. Тук, в Бостън, има огромна и разнородна българска общественост и дейни организации. Събираме се за Националния празник на 3 март с общите старания на гореизброените организации, за празниците на розата в края на пролетта с помощта на няколко казанлъшки фамилии. Имаме квалифициран деятелен екип за провеждането на български избори, без значение от непрекъснатите опити да се ограничи правото ни на гласоподаване в чужбина при парламентарни, президентски избори и референдуми.
На митингите ни тук в поддръжка на митингите в България персонално и виртуално вземат участие български жители, които живеят в разнообразни елементи на Щатите и които също толкоз мощно милеят за протичащото се в България.
Бързо и елементарно се включихме в световната мрежа от българи координатори-доброволци, които спомагат за провеждането и популяризирането на митингите в чужбина от Австралия, през Европа до Канада. Ние сме видели и изживели част от живота си в разнообразни страни и знаем, че подредените дейни демократични общества не са заблуда, те са действителност. Тази реалност може да бъде постижима и в България с персонални и непрекъснати старания от всички.
Няма значение къде сме регистрирани по непрекъснат адрес, от всички точки на света сме на няколко часа път от родния дом. България е на всички места с нас и няма за какво да вършим избор сред там и тук. Не и през 2020г.
С какво си обяснявате това всеобщо неодобрение против ръководещите?
Надежда: Масовото недоволството е подбудено от омерзението по отношение на ръководещата класа в държавните и общински институции, от неналичието на достолепие, високи идеали и радетелство в интерес на българското общество. Политическият хайлайф в последните повече от 10 години живее като че ли в личен успореден свят без мисъл за добруването на хората, за стратегическото развиване на обществото в идващите 20-50-100 години.
Няма по какъв начин да се откри рационално пояснение за какво стандартът на живот, качеството на българската просвета и обучение, опазване на здравето и обществени услуги не настигат даже прилежащите балкански и източноевропейски образци. Няма пояснение за какво разполагаемият приход на глава от популацията единствено в България е с нулев растеж от всички страни членки на Европейския съюз по данни за 2017-2018 на Евростат макар милиардите безплатно усвоени фондове.
Няма по какъв начин да има господство на закона при безконтролна прокурорска власт, паралелна частна правосъдна система и безнаказана корупция, пропила всички публични институции.
Калина: С това, че са некомпетентни, че сме най-бедната страна в Евр. Съюз, с това че пред законите не всички са равни, с нефункциониращите държавни органи, с неналичието за визия за България, с това че това е страна, която се ръководи от проведени групи, а елементарните данъкоплатци се третират като феодали... доста са аргументите. Чашата прелива към този момент.
Андрей: По този въпрос мога да изброявам с часове, само че ето единствено някои от първите неща, които ми идват на разум.
С това, че безобразията не престанаха през последните 30 години и сме очевидци на все-по очевидни образци на безвластие и надменност. С това, че вместо да се надгражда на постигнатото до 89-та година в доста сфери, всичко се разграби, раздаде и унищожи. Стигна се до там, че единствения преуспяващ бизнес са схемите с държавните поръчки и преразпределението на парите от Брюксел.
Политическата прослойка без оглед на цветове и партии се занимава извънредно с това да подрежда себе си и доближените си в схемите и тотално не помни за това, че са наети на работа от Суверена, с цел да му служат и да пазят националния ни интерес. Всички структури на страната се оказаха подчинени на „ елита “ и на процедура страната стартира да обслужва стеснен кръг хора и болните им упоритости. Изчезнаха самостоятелните медии, а към тези, които останаха, имаше жестоки репресии, като бухалките отново бяха разнообразни държавни структури. Нищо не се прави за превъзмогване на демографския срив в България и за основаване на условия младите да желаят да живеят и да се развиват в България, да основават фамилии и да отглеждат деца. Това, което се прави по-скоро наподобява на следване на методична стратегия за затриване на България, суверенитета и във всичките му форми, армията, индустрията, превоза, селското стопанство, енергетиката, образованието, културата, опазването на здравето, науката, спорта, обществената сфера, природата, раздават се националните ни естествени запаси... и най-много, организира се зле затулен геноцид против нацията ни.
Това, което не си изяснявам е за какво откакто всички, които не са забъркани в незаконните схеми са недоволни, за какво всички те не излязат на улицата? Някои не имат вяра, че могат да трансформират нещо, други към този момент са се почувствали употребявани от всякакви политици след митинги в предишното, трети искрено ги е боязън, а „ най-начетените “ не отхвърлят, че ни ръководят мафиози, само че не желаят да ги смъкваме до момента в който не им се каже кой тъкмо ще пристигна след тях. Питам се къде са артистите и музикантите в този исторически миг?
Те от доволните ли са или от притеснителните?
Какво бихте споделили на тези, които настояват, че митингите у нас са платени?
Андрей: Бих им споделил че са прави. Да, платени (контра)протести имаше и ние всички ги видяхме с рейсовете и фланелките „ Аз имам вяра на Бойко Борисов “. Кой ще дава пари, когато има задоволително хора с възторг да изпълват площадите?
Аз съм сигурен, че доста политици ще се опитат да яхнат митинга и да извлекат политически дивиденти, само че това не трябва да се позволява. Моето потомство към този момент има горчив опит с това.
Калина: Теориите за интрига са обичани градски и селски митове. Не се удивлявам. Има платени, само че това са контрапротестите.
Лично знам по какъв начин раздават брашно и олио на малцинставата с цел да вършат нещо, което им се споделя.
Надежда: Само във въображаемия свят на ръководещия политически хайлайф и съучастващите сякаш самостоятелни политически партии и съпротива достолепието и моралните полезности на хората е разменна монета с ниска стойност.
Вероятно има разнообразни заинтригувани групи, които са подтиквани от материални и финансови облаги, само че те не могат да бъдат отъждествявани с голямата част от завърналите се български студенти и млади специалисти с персонален житейски опит от отвореното западно/ европейско икономическо и просветително пространство, сполучливите чиновници в български и интернационалните развойни и софтуерни компании, родителите, чиито деца са израснали по митингите от 1996-7, 2013 и през днешния ден.
Липсата на правдивост и излаз към естествен живот и развиване не може да се осребри за болшинството от българите, които не се устоят от близки до ръководещите компании и администрации.
Калина: Не е елементарно да се вземе отговорност за властта, изключително в една нация била под иго епохи наред, а след това под комунизма. Ние не сме привикнали да вземаме нещата в свои ръце и все има някакви трети лица, които си мислим че дърпат конците, тъй като по този начин сме привикнали.
Какво бихте споделили на съранодниците си, които всяка вечер излизат по българските улици, с цел да изискат оставката на държавното управление и основния прокурор?
Надежда: Дерзайте, ние сме с вас, дружно сме и духом, и в фантазиите си каква би трябвало да бъде България. Не могат да ни разделят, тъй като сме част от отворения взаимосвързан свят на самостоятелните виртуални налични медии, носим общ компас за правдивост и представителна народна власт и желаеме една България, в която да управляваме развиването си в името на общото богатство.
Никой не е абониран за властта от избори до избори и не би трябвало да бъде предпазен от използването на върховенството на закона, в случай че не упражнява представителните си пълномощия в услуга на хората, а не на тесни свои ползи.
Калина: Браво и продължавайте. Само образеца към младите може да промени нещата. Те са вярата. Ако те виждат гражданска позиция и интензивност, те няма да се тормозят и да ги е боязън и те да стачкуват когато нещо не им харесва. Ако и младите генерации се опасяват от това да заемат гражданска позиция в една сякаш демократична страна, тогава тази страна към този момент няма да е демократична.
Андрей: Горд съм с тези мои сънародници и в тях е цялата ми вяра за друго, по-добро бъдеще за България. Това, което вършиме ден след ден е писане на най-новата ни история и е почтено за почитание.
Интервю на Джесика Вълчева
Демонстрации има с изключение на в Европа, и оттатък океана - в Съединени американски щати. Екипът на ФрогНюз се свърза с уредниците на митингите в Бостън.
Ето и изявлението с Надежда, Калина и Андрей
От какъв брой време живеете в Бостън?
Андрей Живея в Бостън от 25 години.
Калина: От 16 години.
Надежда: От 8 години пребивавам в Бостън, само че се реалокирах в Съединени американски щати още преди 20 години. През 2002г. се върнах в България с големи упования и очаквания.
Какво Ви накара да напуснете България?
Андрей: Липсата на вероятност за развиване и професионална реализация от една страна и любознание, примесено с известна доза шанс от друга.
Калина: Любопитство, предпочитание за по-добро висше обучение и другарство с хора от разнообразни култури и точки на света.
Надежда: Търсех едногодишна новаторска магистърска стратегия по бизнес администрация, която да предизвиква предприемачеството, да има предмети, свързани с хората: прочувствена просветеност, взаимоотношение сред другите култури, стратегическо мислене в непредвидима среда.
Университетът Бентли край Бостън взе участие на ревю за МБА в София и ми предложи най-хубавите условия от стратегиите, в които ме одобриха. Останах очарована от невероятния дух в този град, ученолюбивост, благоприятни условия за пускане на бизнес и организации, насърчаващи нововъведенията.
Бостън е град, в който всеки може да откри благоприятни условия да развие своите хрумвания измежду съидейници.
В България митингите против държавното управление не престават към този момент 54 дни. От какъв брой време излизате по улиците на Бостън?
Андрей: Защото това, че българите по света правят оценка и поддържат заемането на дейна гражданска позиция дава кураж на протестиращите да упорстват до цялостна победа за осъществяване на главните претенции на митинга.
Важно е хората в България да видят, че ги поддържаме и сме им признателни, тъй като го вършат за всички нас и в тях е и нашата вяра, че най-сетне нещата ще тръгнат към правда и отбраняване на националните ни ползи.
Калина: Ние също сме българи, нашите близки са там, ние пазим традициите, посещаваме България и следим всичко, което се случва. Това, че не сме в България в този момент не значи, че в никакъв случай няма да живеем в България. Важно е да сме единни и да не се разделяме и на българи тук и там.
Надежда: Ние сме едно цяло: без значение по кое време и за какво сме се преместили от България, не прекъсваме връзката си с родината: огромна част от околните и приятелите, с които сме станали хора, са там. Връщаме се постоянно, оказваме помощ с каквото можем, водим с нас и децата и новите си фамилии.
Има значително сполучливи тукашни компании, които имат и български офиси. Тук, в Бостън, има огромна и разнородна българска общественост и дейни организации. Събираме се за Националния празник на 3 март с общите старания на гореизброените организации, за празниците на розата в края на пролетта с помощта на няколко казанлъшки фамилии. Имаме квалифициран деятелен екип за провеждането на български избори, без значение от непрекъснатите опити да се ограничи правото ни на гласоподаване в чужбина при парламентарни, президентски избори и референдуми.
На митингите ни тук в поддръжка на митингите в България персонално и виртуално вземат участие български жители, които живеят в разнообразни елементи на Щатите и които също толкоз мощно милеят за протичащото се в България.
Бързо и елементарно се включихме в световната мрежа от българи координатори-доброволци, които спомагат за провеждането и популяризирането на митингите в чужбина от Австралия, през Европа до Канада. Ние сме видели и изживели част от живота си в разнообразни страни и знаем, че подредените дейни демократични общества не са заблуда, те са действителност. Тази реалност може да бъде постижима и в България с персонални и непрекъснати старания от всички.
Няма значение къде сме регистрирани по непрекъснат адрес, от всички точки на света сме на няколко часа път от родния дом. България е на всички места с нас и няма за какво да вършим избор сред там и тук. Не и през 2020г.
С какво си обяснявате това всеобщо неодобрение против ръководещите?
Надежда: Масовото недоволството е подбудено от омерзението по отношение на ръководещата класа в държавните и общински институции, от неналичието на достолепие, високи идеали и радетелство в интерес на българското общество. Политическият хайлайф в последните повече от 10 години живее като че ли в личен успореден свят без мисъл за добруването на хората, за стратегическото развиване на обществото в идващите 20-50-100 години.
Няма по какъв начин да се откри рационално пояснение за какво стандартът на живот, качеството на българската просвета и обучение, опазване на здравето и обществени услуги не настигат даже прилежащите балкански и източноевропейски образци. Няма пояснение за какво разполагаемият приход на глава от популацията единствено в България е с нулев растеж от всички страни членки на Европейския съюз по данни за 2017-2018 на Евростат макар милиардите безплатно усвоени фондове.
Няма по какъв начин да има господство на закона при безконтролна прокурорска власт, паралелна частна правосъдна система и безнаказана корупция, пропила всички публични институции.
Калина: С това, че са некомпетентни, че сме най-бедната страна в Евр. Съюз, с това че пред законите не всички са равни, с нефункциониращите държавни органи, с неналичието за визия за България, с това че това е страна, която се ръководи от проведени групи, а елементарните данъкоплатци се третират като феодали... доста са аргументите. Чашата прелива към този момент.
Андрей: По този въпрос мога да изброявам с часове, само че ето единствено някои от първите неща, които ми идват на разум.
С това, че безобразията не престанаха през последните 30 години и сме очевидци на все-по очевидни образци на безвластие и надменност. С това, че вместо да се надгражда на постигнатото до 89-та година в доста сфери, всичко се разграби, раздаде и унищожи. Стигна се до там, че единствения преуспяващ бизнес са схемите с държавните поръчки и преразпределението на парите от Брюксел.
Политическата прослойка без оглед на цветове и партии се занимава извънредно с това да подрежда себе си и доближените си в схемите и тотално не помни за това, че са наети на работа от Суверена, с цел да му служат и да пазят националния ни интерес. Всички структури на страната се оказаха подчинени на „ елита “ и на процедура страната стартира да обслужва стеснен кръг хора и болните им упоритости. Изчезнаха самостоятелните медии, а към тези, които останаха, имаше жестоки репресии, като бухалките отново бяха разнообразни държавни структури. Нищо не се прави за превъзмогване на демографския срив в България и за основаване на условия младите да желаят да живеят и да се развиват в България, да основават фамилии и да отглеждат деца. Това, което се прави по-скоро наподобява на следване на методична стратегия за затриване на България, суверенитета и във всичките му форми, армията, индустрията, превоза, селското стопанство, енергетиката, образованието, културата, опазването на здравето, науката, спорта, обществената сфера, природата, раздават се националните ни естествени запаси... и най-много, организира се зле затулен геноцид против нацията ни.
Това, което не си изяснявам е за какво откакто всички, които не са забъркани в незаконните схеми са недоволни, за какво всички те не излязат на улицата? Някои не имат вяра, че могат да трансформират нещо, други към този момент са се почувствали употребявани от всякакви политици след митинги в предишното, трети искрено ги е боязън, а „ най-начетените “ не отхвърлят, че ни ръководят мафиози, само че не желаят да ги смъкваме до момента в който не им се каже кой тъкмо ще пристигна след тях. Питам се къде са артистите и музикантите в този исторически миг?
Те от доволните ли са или от притеснителните?
Какво бихте споделили на тези, които настояват, че митингите у нас са платени?
Андрей: Бих им споделил че са прави. Да, платени (контра)протести имаше и ние всички ги видяхме с рейсовете и фланелките „ Аз имам вяра на Бойко Борисов “. Кой ще дава пари, когато има задоволително хора с възторг да изпълват площадите?
Аз съм сигурен, че доста политици ще се опитат да яхнат митинга и да извлекат политически дивиденти, само че това не трябва да се позволява. Моето потомство към този момент има горчив опит с това.
Калина: Теориите за интрига са обичани градски и селски митове. Не се удивлявам. Има платени, само че това са контрапротестите.
Лично знам по какъв начин раздават брашно и олио на малцинставата с цел да вършат нещо, което им се споделя.
Надежда: Само във въображаемия свят на ръководещия политически хайлайф и съучастващите сякаш самостоятелни политически партии и съпротива достолепието и моралните полезности на хората е разменна монета с ниска стойност.
Вероятно има разнообразни заинтригувани групи, които са подтиквани от материални и финансови облаги, само че те не могат да бъдат отъждествявани с голямата част от завърналите се български студенти и млади специалисти с персонален житейски опит от отвореното западно/ европейско икономическо и просветително пространство, сполучливите чиновници в български и интернационалните развойни и софтуерни компании, родителите, чиито деца са израснали по митингите от 1996-7, 2013 и през днешния ден.
Липсата на правдивост и излаз към естествен живот и развиване не може да се осребри за болшинството от българите, които не се устоят от близки до ръководещите компании и администрации.
Калина: Не е елементарно да се вземе отговорност за властта, изключително в една нация била под иго епохи наред, а след това под комунизма. Ние не сме привикнали да вземаме нещата в свои ръце и все има някакви трети лица, които си мислим че дърпат конците, тъй като по този начин сме привикнали.
Какво бихте споделили на съранодниците си, които всяка вечер излизат по българските улици, с цел да изискат оставката на държавното управление и основния прокурор?
Надежда: Дерзайте, ние сме с вас, дружно сме и духом, и в фантазиите си каква би трябвало да бъде България. Не могат да ни разделят, тъй като сме част от отворения взаимосвързан свят на самостоятелните виртуални налични медии, носим общ компас за правдивост и представителна народна власт и желаеме една България, в която да управляваме развиването си в името на общото богатство.
Никой не е абониран за властта от избори до избори и не би трябвало да бъде предпазен от използването на върховенството на закона, в случай че не упражнява представителните си пълномощия в услуга на хората, а не на тесни свои ползи.
Калина: Браво и продължавайте. Само образеца към младите може да промени нещата. Те са вярата. Ако те виждат гражданска позиция и интензивност, те няма да се тормозят и да ги е боязън и те да стачкуват когато нещо не им харесва. Ако и младите генерации се опасяват от това да заемат гражданска позиция в една сякаш демократична страна, тогава тази страна към този момент няма да е демократична.
Андрей: Горд съм с тези мои сънародници и в тях е цялата ми вяра за друго, по-добро бъдеще за България. Това, което вършиме ден след ден е писане на най-новата ни история и е почтено за почитание.
Интервю на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ