Сократ е бил убит след пряка демокрация. 360 срещу 140

Сократ е бил погубен след директна народна власт. 360 против 140 свободни жители, определени посредством чоп (възможно най-равнопоставена форма!), гласоподават за смъртна присъда. След време атиняните схващат какво са сторили на своеобразния референдум. Лизип вае статуя на философа в опит да измие срама. Следва да се признае, че Сократ някак - с надменност, е дразнел съвременниците си. Имали са мотив да не го харесват. Това, което не са отчели, е, че туй, което им е щукнало в главата - да почине, е допустимо най-голямото безчовечие.

Днес две български партии желаят референдум. " Възраждане " за еврото, Има Такъв Народ за президентска република. И цялата тази работа би трябвало да се прегледа в два аспекта.

Първият няма нищо общо с философията и мъдростта на света. Той е партийно битов, банален -  някакви партии изнамериха ракета притежател. Беше забавно да се наблюдава остана ли нещичко в торбата с предизборни хитрини; има ли с какво да бъдат подмамвани хората при неуспеха и обезверението. Отговорът към този момент е явен, това са референдумите. Като няма какво да предложат, две пъргави партии сърфират върху злобата, поднасяна от деня. По-точно - нареждат се нишово. 

 

Пустите антиваксъри към този момент станаха

 

нещо друго - това е работата. " Възраждане " са си съвсем московци. По-интересна е метаморфозата при Има Такъв Народ. За всичко може да изискат референдум тия момчета, стига да има незадоволено търсене. Кеф ти оптимален парламентаризъм - ето ти мажоритарно избирани депутати в два тура (преди 7 години). Кеф ти никакъв - никакъв (сега). С колкото повече пречки ги сюрпризират враговете, толкоз по-добре за тях; ще пищят като тероризирани бранители на националната воля. Ама антиконституционен е въпросът им, споделят всякакви хора. Че

 

от кой момент главният закон е спънка у нас?

 

Враговете на " Възраждане " и Има Такъв Народ, другояче радетели за върховен морал, приветстват някогашен министър председател, който по-рано стана неконстутиционно (по всички правила потвърдено!) министър.

По-важен е вторият аспект на нещата. Той касае хрумките не толкоз на политици, а на самия народ - сходно на атиняните. Затова дано разгледаме отделно темите за допитванията:

Факт е, че не малко българи, от дълго време обезверени от партиите, а и харесващи сегашния държавен глава, мечтаят за президентска република. Но не схващат, че промяната на държавното устройство е просто

 

ново търсене на излаз посредством формата, а не посредством наличието

 

С цар опитахме, военачалник, с харвардски момчета - не станаха нещата. Копнежът " да се оправят " е безконечен, търсенето е обезверено. И тук идват търговците на лесна надежда: " Президентска република, бе, аланкоолу, като във Франция! ". Дано клиентите осъзнаят, че обслужват само търговците! Но и тази работа е съчетана с доста забавна специфичност. ИТН са упреквани, че осъществят скришен проект на Радев (истина е, че по много посоки играят с него). Пак Радев е фигурата, която подтиква въжделенията на народните маси - в случай че не той, правоприемник, наподобяващ на него, да размени Народното събрание. Но, в действителност, в случай че изобщо има конституционни промени, каквито и да са,

 

няма по какъв начин да станат без ГЕРБ

 

Тя се запази като водеща мощ. Нима някой си фантазира, че ГЕРБ биха създали България президентска република в името на Радев? Моля?! Името, да се свети!, е единствено едно. Бавно стават тия неща, таман до момента в който свърши актуалният президентски мандат. Не настоявам, че Има Такъв Народ играе за Бойко Борисов. Казвам, че изобилната хорска нелепост и партийните тарикатщини могат да я докарат до такава степен. 

Извън съответните имена, кардинално би трябвало да се разбере едно - нито една държавна форма не предпоставя благоденствие; паралелно няма такава, която да ваксинира против попадане на корумпирани, глупави и подвластни хора на постовете. Най-важното е, че благоденствието и броят на такива хора не зависят от конституционната форма.

 

Зависят от културата

 

на съответното общество (в най-общ смисъл - образование, полезности, еволюция...). Тя е наличието.  Колкото е по-висока, толкоз животът е по-добър. Франция просперира, не тъй като е президентска, а тъй като е формирала висока просвета посредством дълъг опит. Затова всевъзможни наши проби през днешния ден в посока на ново държавно устройство са надалеч от същината. Вярно е, че хората не щат да чакат:  " Кога най-накрая ще пристигна тая просвета? Ама нали, в случай че стоим със скръстени ръце, и децата ни няма да я доживеят! ". Но още по-вярно е, че откровеният отговор им се икономисва. Никой няма интерес да го заяви. Той е, че няма по какъв начин " нещата да се оправят " в този момент. Няма инструмент, липсва опция. Културата, наличието, в случай че изобщо съзреят, става постепенно, мъчително; в действителност след генерации - наложително и

 

след персонална смяна

 

С други думи, нужни са дълги постепенни натрупвания - сеене, а не подсичане. Пипаме ли нещо по формата, най-вече да сбъркаме. Като да вземем за пример заради заради бълхата (моментният политически ступор) да изгорим юргана (парламентаризма). Край Слави Трифонов, и освен край него, има пребогато интелигентни хора, които схващат тия базови истини. Но в името на хляба са си отдали телата по аренда - нищо ново под слънцето, заради което обществото следва да бъде още по-внимателно.

А в този момент няколко думи за еврото. И за него е факт, че много българи се отнасят с терзание. Но би трябвало да се разграничават нещата. Това, което заявява " Възраждане ", е предпочитание България да скъса със западния курс на развиване. Партията преглежда валутата като част от геополитическата еднаквост, стремейки се посредством следващо деяние

 

да реалокира България в съветската орбита

 

Тази позиция няма нищо общо със страховете от скок на цени и други стопански проблеми. Затова всеки, който влиза в игрите конкретно на " Възраждане ", би трябвало да реши желае ли в действителност да се отдаде на Руския свят. Знаем, че не малко българи дават отговор позитивно сега, просто тъй като... туй им е щукнало в главата. Но в случай че преброят до три и се огледат, ще виждат, че геополотиката е особена: всяка от някогашните соцтеритории, която е в съветския или не до такава степен в западния свят, претърпява или живее с военни спорове - Молдова, Грузия, Армения, Сърбия, Украйна, Беларус... - трето състояние няма, въпреки аргументите за споровете да са разнообразни. Сигурен съм, че естествените хора желаят мир. Той е най-съществен при геостратегическите алтернативи. Затова деликатно би трябвало да преценяват какво и по какъв начин прави " Възраждане ".

А за следствията от еврото, по обществените и стопански специфики, несъмнено, че би трябвало да има полемика. Добре и да се изричат причини " за "  и " срещу ", да се търсят механизми против рисковете. Тъй както не всяка страна от Европейски Съюз е в еврозоната, по този начин ужасно доста българи не подлагат на подозрение западния курс - просто имат терзания от еврото. Но не намират себе си във водения досега спор. Само " Възраждане " се чува откъм едната укрепление. Останалата политическа общественост и експертната са в дълг, тъй като не поставят старания

 

да сложат на масата здравословен скепсис.

 

Липсва естествена полемика. Този следващ агиткаджийски юруш отново е плод на гореспоменатата липса на просвета.

Впрочем, след Сократ идва Платон. И написва така наречен " идеална страна ", послужила за извор на тоталитарни идеологии. Платон не е питаел афинитет към демокрацията, тъй като е недоумявал по какъв начин може тя да роди толкоз тъпи жители, които да убият Сократ. И в случай че някой схваща в последна сметка моята позиция като рецензия на демокрацията или референдумите, бърка - тя е зов да бъдем умни, с цел да бъдат избавени.