Софроний Врачански е роден през 1739 година в Котел в

Софроний Врачански е роден през 1739 година в Котел в фамилията на състоятелен търговец на добитък със светското име Стойко Владиславов. Учи в килийно учебно заведение в родния си град по старобългарски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, само че се вижда стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за духовник, работи и като преподавател и литератор в Котел. Голямо въздействие върху активността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му демонстрира „ История славянобългарска “, от която той прави дубликат, прочут през днешния ден като Първи Софрониев дубликат. Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770 – 1775 година.
През 80-те години синът му Иван (или Цонко), който се занимава с огромна търговия с добитък, задлъжнява към локалния свещеник, предизвиквайки спор сред него и Стойко Владиславов. Позовавайки се на контактите на поп Стойко със знахарки, владиката на два пъти му постанова тригодишни забрани за служене. След това е упрекнат от локалните управляващи в противозаконна продажба на добитък, който е държавна благосъстоятелност, задържан е и е малтретиран, само че е освободен, откакто заплаща 1500 гроша.
През 1792 година напуща Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става духовник в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за свещеник на Враца под името Софроний. Там развива социална активност и по някои сведения става основател за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските жители. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „ Седемте престола “ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. След случилите се през 1797 година безредици във Враца с присъединяване на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу напуща града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин, където по това време ръководи като полунезависим държател Пазвантоглу. Този интервал е значим за изясняване на задачите му като публицист.
Във Влашко
През 1803 година Софроний Врачански отпътува за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската служба е освободен по негово гледище, само че продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в връзките с съветското командване след Руско-турската война. На 10 януари 1808 година изпраща от Букурещ пълномощие на българския представител в Петербург Иван Замбин, отпътувал на дипломатическа задача там дружно с Атанас Николаев през октомври 1804 година от страна на българската емиграция във Влашко. Това е първият опит да се притегли вниманието на съветското държавно управление към българския политически въпрос. През последните си години се отдръпва в манастир край Букурещ.
Най-добрите свои произведения Софроний Врачански написа в букурещкия си интервал. „ Кириакодромион, тоест Неделник “ е алманах от поуки и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на старобългарски и гръцки източници – единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в град Ръмник-Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение – слага началото на новобългарската печатна книга и постанова говоримия език като литературен. Книгата става необятно известна под името „ Софроние “. Пише и различен алманах – „ Неделное евангелское толкование “ (1805, Регионален исторически музей, Шумен). „ Житие и премеждия грешнаго Софрония “ и „ Възвание към българския народ “ трансформират Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.
Неизвестна е датата на гибелта на Софроний (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 година). Същата година Димитър Попски написа за него ода. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна черква, а паметта му се празнува на 11 март.