Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и в частност Физическият факултет

Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ и в частност Физическият факултет вземат участие в европейски план за създаване на високи технологии, които се употребяват за новите електронни устройства за 5G и идващото потомство терахерцовия обсег.

Това стана ясно на информативен ден „ Графен и графенови наноструктури - новите материали на високите технологии “ в София Тех Парк, където български учени от Техническия университет IST Лисабон, Португалия и Физическия факултет на СУ показаха опциите на материала на бъдещето - графенът. Събитието мина с голям интерес, на което участваха над 70 учени и представители на бизнеса.



За по-малко от 10 години графенът се трансформира в главен материал в новите технологии – за графенови високочестотни транзистори, за суперчувствителни датчици, за фотоволтаици. Прилагането на графена в електродите на нови акумулатори и суперкондензатори се чака да форсира всеобщото потребление на електрически автомобили, като понижи тяхното тегло и редуцира времето за зареждане, изясни доцент доктор Живко Кисьовски, началник на катедра „ Радиофизика и електроника “ към Физическия факултет на СУ. Той изясни, че чистият графен става посредством микровълнова плазма. Това се употребява тъкмо във високите технологии и изключително в новите такива за електронните устройства за мрежите 5G и идващото потомство терахерцов обсег.



Освен това графенът се употребява в биохимията и медицината. Той може да чете базите на ДНК посредством свръхчувствителни датчици. Служи още за енергосъхраняващите устройства при литиево-йонните акумулатори и суперкондензаторите, които ще понижат значително тежестта на електрическите автомобили. Отделно ще се разреши зареждането на електрическите автомобили за 5 минути, акцентира доцент Кисьовски.

Българският екип по плана е формиран от 9 индивида, откриватели от Физическия факултет на СУ. Те ще се занимават с отлагането на въглеродни отвесни нанолисти върху железни подложки, които да се употребяват за електроди на суперкондензаторите.

Събитието „ Графен и графенови наноструктури- новите материали на високите технологии “ е по план PEGASUS, FET-OPEN Grant Number: 766894, на европейската стратегия HORIZON 2020, реализиран с управлението и присъединяване на български учени от IST Лисабон, Португалия и Физическия факултет на СУ. Техническият университет в Лисабон е водещ в плана, а СУ посредством Физическия факултет взе участие като сътрудник в него. Български академик, който го управлява е Елена Татарова, която направи презентация за микровълновите плазми за синтезиране на графен. Доц. Кисьовски показа системата за отсрочване на въглеродни наноструктури при атмосферно налягане. Проф. Мирослав Абрашев направи презентация за "Характеризиране на графен с Раманова спектроскопия ", доктор Нели Бундалеска изясни за "Плазмен способ за отнасяне на графен и производни наноструктури ", а проф. Евгения Вълчева показа "Изследване на електрични свойства на графен и графенови структури ".



През 2010-а Константин Новоселов и Андре Гейм получиха Нобелова премия за физика за откриването на нов материал с неповторими свойства – графен. Това е едноатомен пласт от въглеродни атоми, подредени компактно в хексагонална решетка. За основаването графен и графенови структури е належащо приемане на въглерод и неговото нареждане при характерни условия.