СУ №1 за природни науки и право, АУ - за икономисти, мениджъри и журналисти, ТУ-София - за инженери и компютърни специалисти
Софийският университет е най-силният в България за образование по естествени науки, педагогика, право, социология. Техническият в София е първият в страната за част от инженерните и компютърните специалности, а Американският - за бъдещите икономисти, мениджъри, публицисти, пиар експерти и експертите по политически науки.
Това демонстрира осмото издание на рейтинговата система на университетите за 2018 година, показана през днешния ден от министъра на образованието Красимир Вълчев взаимно с ръководителя на консорциума - реализатор („ ИОО-С “, състоящ се от Институт " Отворено общество " – София, и " Сирма Солюшънс " ) Георги Стойчев.
Софийският университет е най-хубавият избор за направленията:
1. Биологически науки
2. Биотехнологии
3. Информатика и компютърни науки
4. История и археология
5. Математика
6. Науки за земята
7. Педагогика
8. Педагогика на образованието по...
9. Право
10. Психология
11. Религия и теология
12. Социология, антропология и науки за културата
13. Туризъм
14. Физически науки
15. Филология
16. Философия
17. Химически науки
Техническият университет в София е №1 в следните посоки:
1. Комуникационна и компютърна техника
2. Електротехника, електроника и автоматика
3. Енергетика
4. Машинно инженерство
5. Общо инженерство
6. Транспорт, мореплаване и авиация
Американският университет в Благоевград е на върха в следните посоки:
1. Администрация и ръководство
2. Икономика
3. Обществени връзки и осведомителни науки
15 от 51-те висши учебни заведения в рейтинга оглавяват класацията за 1 от общо 52-те професионални посоки, демонстрират още данните. Някои от тях са неповторими за самото висше учебно заведение. Например Минно-геоложкият университет е единственият със специалности в направлението " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми ", а Химикотехнологичният и металургичен университет е в същата обстановка във връзка с " Металургия ". Това важи и за " Горско стопанство ", предлагано единствено в Лесотехническия университет.
Тазгодишният рейтинг демонстрира, че броят на студентите понижава, реализацията се усъвършенства, научната активност на висшите учебни заведения се усилва , сподели Георги Стойчев.
Студентите през днешния ден са приблизително с 15% по-малко, в сравнение с преди пет години. В 13 професионални посоки понижението е с повече от 30 на 100, да вземем за пример двете най-масови - " Икономика " и " Администрация и ръководство ". Там от почти 60 хиляди студентите са намалели до 45 хиляди за посочения интервал.
Увеличение има в медицинските посоки. От 6 хиляди студенти през 2013 година в този момент те са близо 11 хиляди, или растеж с над 80%. В резултат на този развой " Медицина " е четвъртото най-масово професионално направление в България. За това приказва и фактът, че през 2013 година на един студент по " Медицина " са се падали по двама студенти, учещи право. Днес първите са повече.
С към 45% повече са студентите по стоматология, с 37% - в направлението " Здравни грижи ". Нарастват " Информатика и компютърни науки ". И макар този растеж, който приказва и за преструктуриране във висшето ни обучение, се чака дефицит точно на такива експерти в околните 10 години поради дигитализацията, уточни министър Вълчев.
Преструктурирането е в следствие освен на държавната политика за понижаване на броя студенти в посоки със свръхпроизводство на фрагменти и нарастване в тези с предстоящ дефицит. То се дължи и на модернизация - кандидат-студентите се ориентират към специалности, които дават по-добра реализация, уточни Стойчев.
През петте години установяваме още една позитивна наклонност: очевидно се усилва научната продукция на българските висши учебни заведения като размер, качество и влияние, уточни той. В това отношение да вземем за пример доста забележим е растежът на УНСС, които потеглят от по-ниска база, само че нарастването им е тройно за петгодишния интервал.
Подобрява се реализацията на приключилите, демонстрира тазгодишният рейтинг. Тази наклонност остава непрекъсната за последните 6 години.
Безработицата след младите висшисти (завършили през последните 5 години) се е свила до 2,4% от над 4%. В нито едно професионално направление тя не надвишава 4 на 100. Млади безработни висшисти в бюрата по труда на практика няма, сподели Стойчев.
И въпреки всичко има и един обезпокоителен миг: младите висшисти, които заемат позиции, изискващи висше обучение, са единствено 49%.
Нарастват и приходите на висшистите – междинният застрахователен приход за последните пет години се е нараснал от 867 лева на над 1150 лева Най-висок е той при " Информатика и компютърни науки ", " Математика ", " Добив на потребни изкопаеми ", " Военно дело ", " Металургия ".
Най-бързо порастват формалните заплати в " Металургия ", " Фармация ", " Математика ", както и при инженерните специалности, в добивната промишленост. Всичко това демонстрира от какви фрагменти българската стопанска система има потребност, уточни Стойчев.
Друг миг, който заслужава отбелязване: приключилите компетентност от направлението " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми " са в Топ 3 на висшистите с най-голям приход. В същото време, направлението е предпоследно по триумф от учебно заведение измежду признатите първокурсници - едвам 4,38. Всичко това демонстрира високата му добавена стойност, разяснява още Стойчев.
Има посоки, при което е значимо освен какво, а къде учите. Такива са инженерните, компютърните, икономическите и " Администрация и ръководство ". Там реализацията на приключилите другите предлагащи ги висши учебни заведения е основна.
В " Икономика " първите три са Американският университет, Софийският университет и УНСС. Последните - с над 10 пъти разлика в реализацията - са Техническият университет в Габрово и " Асен Златаров " в Бургас.
Има и посоки, в които е значимо какво, а не толкоз къде учите - характерен образец е " Медицина ", както и останалите посоки, свързани със опазването на здравето. Тук реализацията на първия и последния университет е доста сходна.
И въпреки всичко, когато избирате университета, в който кандидатствате и употребявате рейтинговата система, с цел да се ориентирате, имайте поради, че пет точки разлика в резултатите сред университетите е несъществена - акцентира Стойчев. Тя може да се дължи на инцидентни, краткотрайни аргументи. Когато е толкоз дребна, не би било изненадващо, в случай че визираните университети разменят местата си в годините. Те на процедура са " университети близнаци ", разяснява той.
Има посоки, които не е значима класацията на университетите, не е значимо направлението, а съответната компетентност. Типичният образец е с направлението " Архитектура, строителство и геодезия ", в което университет №1 в България е Университетът по архитектура, строителство и геодезия. Едно е да учите архитектура, друго е геодезия, трето - специалността " Пожарна и спешна сигурност ", която е в същото направление.
Ако съпоставяме не посоки, не университети и специалности, а София против страната, резултатът е следният: столицата е първа в 40 професионални посоки, университети в страната са №1 в 12.
Университетите и висшите учебни заведения отвън София са мощно конкурентоспособни в браншове като земеделие, поземлен, публичен бранш, медицина, педагогика, даде образец Стойчев.
Ако пък съпоставяме държавни и частни университети, ще забележим, че пет от класациите се оглавяват от частни.
Разпределението на студентите пък сочи, че 13% от тях учат в частни висши учебни заведения, а когато става въпрос за " Театрално и кино изкуство " и " Теория на изкуството ", над 50% са в частни.
Има растеж на непознатите студенти от 4 на 6% и той е изключително забележим в направление " Медицина " (52%).
След представянето на данните министър Вълчев насочи зов към учениците и студентите: " Инвестирайте в образованието по математика и естествени науки! " Видно от резултатите, то е най-рентабилно, уточни той.
Всички ранглисти в рейтинговата система вижте тук.
Това демонстрира осмото издание на рейтинговата система на университетите за 2018 година, показана през днешния ден от министъра на образованието Красимир Вълчев взаимно с ръководителя на консорциума - реализатор („ ИОО-С “, състоящ се от Институт " Отворено общество " – София, и " Сирма Солюшънс " ) Георги Стойчев.
Софийският университет е най-хубавият избор за направленията:
1. Биологически науки
2. Биотехнологии
3. Информатика и компютърни науки
4. История и археология
5. Математика
6. Науки за земята
7. Педагогика
8. Педагогика на образованието по...
9. Право
10. Психология
11. Религия и теология
12. Социология, антропология и науки за културата
13. Туризъм
14. Физически науки
15. Филология
16. Философия
17. Химически науки
Техническият университет в София е №1 в следните посоки:
1. Комуникационна и компютърна техника
2. Електротехника, електроника и автоматика
3. Енергетика
4. Машинно инженерство
5. Общо инженерство
6. Транспорт, мореплаване и авиация
Американският университет в Благоевград е на върха в следните посоки:
1. Администрация и ръководство
2. Икономика
3. Обществени връзки и осведомителни науки
15 от 51-те висши учебни заведения в рейтинга оглавяват класацията за 1 от общо 52-те професионални посоки, демонстрират още данните. Някои от тях са неповторими за самото висше учебно заведение. Например Минно-геоложкият университет е единственият със специалности в направлението " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми ", а Химикотехнологичният и металургичен университет е в същата обстановка във връзка с " Металургия ". Това важи и за " Горско стопанство ", предлагано единствено в Лесотехническия университет.
Тазгодишният рейтинг демонстрира, че броят на студентите понижава, реализацията се усъвършенства, научната активност на висшите учебни заведения се усилва , сподели Георги Стойчев.
Студентите през днешния ден са приблизително с 15% по-малко, в сравнение с преди пет години. В 13 професионални посоки понижението е с повече от 30 на 100, да вземем за пример двете най-масови - " Икономика " и " Администрация и ръководство ". Там от почти 60 хиляди студентите са намалели до 45 хиляди за посочения интервал.
Увеличение има в медицинските посоки. От 6 хиляди студенти през 2013 година в този момент те са близо 11 хиляди, или растеж с над 80%. В резултат на този развой " Медицина " е четвъртото най-масово професионално направление в България. За това приказва и фактът, че през 2013 година на един студент по " Медицина " са се падали по двама студенти, учещи право. Днес първите са повече.
С към 45% повече са студентите по стоматология, с 37% - в направлението " Здравни грижи ". Нарастват " Информатика и компютърни науки ". И макар този растеж, който приказва и за преструктуриране във висшето ни обучение, се чака дефицит точно на такива експерти в околните 10 години поради дигитализацията, уточни министър Вълчев.
Преструктурирането е в следствие освен на държавната политика за понижаване на броя студенти в посоки със свръхпроизводство на фрагменти и нарастване в тези с предстоящ дефицит. То се дължи и на модернизация - кандидат-студентите се ориентират към специалности, които дават по-добра реализация, уточни Стойчев.
През петте години установяваме още една позитивна наклонност: очевидно се усилва научната продукция на българските висши учебни заведения като размер, качество и влияние, уточни той. В това отношение да вземем за пример доста забележим е растежът на УНСС, които потеглят от по-ниска база, само че нарастването им е тройно за петгодишния интервал.
Подобрява се реализацията на приключилите, демонстрира тазгодишният рейтинг. Тази наклонност остава непрекъсната за последните 6 години.
Безработицата след младите висшисти (завършили през последните 5 години) се е свила до 2,4% от над 4%. В нито едно професионално направление тя не надвишава 4 на 100. Млади безработни висшисти в бюрата по труда на практика няма, сподели Стойчев.
И въпреки всичко има и един обезпокоителен миг: младите висшисти, които заемат позиции, изискващи висше обучение, са единствено 49%.
Нарастват и приходите на висшистите – междинният застрахователен приход за последните пет години се е нараснал от 867 лева на над 1150 лева Най-висок е той при " Информатика и компютърни науки ", " Математика ", " Добив на потребни изкопаеми ", " Военно дело ", " Металургия ".
Най-бързо порастват формалните заплати в " Металургия ", " Фармация ", " Математика ", както и при инженерните специалности, в добивната промишленост. Всичко това демонстрира от какви фрагменти българската стопанска система има потребност, уточни Стойчев.
Друг миг, който заслужава отбелязване: приключилите компетентност от направлението " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми " са в Топ 3 на висшистите с най-голям приход. В същото време, направлението е предпоследно по триумф от учебно заведение измежду признатите първокурсници - едвам 4,38. Всичко това демонстрира високата му добавена стойност, разяснява още Стойчев.
Има посоки, при което е значимо освен какво, а къде учите. Такива са инженерните, компютърните, икономическите и " Администрация и ръководство ". Там реализацията на приключилите другите предлагащи ги висши учебни заведения е основна.
В " Икономика " първите три са Американският университет, Софийският университет и УНСС. Последните - с над 10 пъти разлика в реализацията - са Техническият университет в Габрово и " Асен Златаров " в Бургас.
Има и посоки, в които е значимо какво, а не толкоз къде учите - характерен образец е " Медицина ", както и останалите посоки, свързани със опазването на здравето. Тук реализацията на първия и последния университет е доста сходна.
И въпреки всичко, когато избирате университета, в който кандидатствате и употребявате рейтинговата система, с цел да се ориентирате, имайте поради, че пет точки разлика в резултатите сред университетите е несъществена - акцентира Стойчев. Тя може да се дължи на инцидентни, краткотрайни аргументи. Когато е толкоз дребна, не би било изненадващо, в случай че визираните университети разменят местата си в годините. Те на процедура са " университети близнаци ", разяснява той.
Има посоки, които не е значима класацията на университетите, не е значимо направлението, а съответната компетентност. Типичният образец е с направлението " Архитектура, строителство и геодезия ", в което университет №1 в България е Университетът по архитектура, строителство и геодезия. Едно е да учите архитектура, друго е геодезия, трето - специалността " Пожарна и спешна сигурност ", която е в същото направление.
Ако съпоставяме не посоки, не университети и специалности, а София против страната, резултатът е следният: столицата е първа в 40 професионални посоки, университети в страната са №1 в 12.
Университетите и висшите учебни заведения отвън София са мощно конкурентоспособни в браншове като земеделие, поземлен, публичен бранш, медицина, педагогика, даде образец Стойчев.
Ако пък съпоставяме държавни и частни университети, ще забележим, че пет от класациите се оглавяват от частни.
Разпределението на студентите пък сочи, че 13% от тях учат в частни висши учебни заведения, а когато става въпрос за " Театрално и кино изкуство " и " Теория на изкуството ", над 50% са в частни.
Има растеж на непознатите студенти от 4 на 6% и той е изключително забележим в направление " Медицина " (52%).
След представянето на данните министър Вълчев насочи зов към учениците и студентите: " Инвестирайте в образованието по математика и естествени науки! " Видно от резултатите, то е най-рентабилно, уточни той.
Всички ранглисти в рейтинговата система вижте тук.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ