СГС отхвърли исковете на Миню Стайков за 30 000 лв. срещу прокуратурата и спецсъда
Софийският градски съд (СГС) отхвърли исковете за 30 000 лв., които подсъдимият предприемач Миню Стайков заведе против прокуратурата и профилираните съдилища, заяви lex.bg.
Стайков заведе делото по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) преди две години, като твърдеше, че повече от 8 месеца е арестуван нелегално в нарушаване на Европейската конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи. Според него прокуратурата и спецсъдилищата са нарушили правото му на независимост и сигурност по член 5 от конвенцията и по тази причина изиска от Софийски градски съд да ги осъди солидарно да му платят желаното обезщетение.
Собственикът на винпром „ Карнобат “ беше арестуван на 5 септември 2018 година и упрекнат за данъчни закононарушения и проведена незаконна група за нелегално произвеждане на цигари. След 8 месеца той трябваше да бъде освободен, тъй като изтече оптималният период за задържане в досъдебното произвеждане, само че тогава прокуратурата го упрекна и за корист с еврофондове, поради което спецсъдилищата още веднъж го оставиха в ареста. Второто дело към този момент е и в правосъдна фаза, а едвам предходната седмица Апелативният спецсъд освободи Стайков под домакински арест.
В исковата молба на Стайков до градския съд се споделяше, че след първичното му задържане спецсъдилищата механично са потвърждавали най-тежката мярка за неотклонение, вследствие на което той се чувствал беззащитен и е изгубил доверие в институциите.
Специално внимание беше отделено на заключенията на лекарите, че Стайков е претърпял мозъчен инсулт след задържането и съгласно тях би трябвало да се лекува в домашни условия с постоянни визити за рехабилитация, а такова лекуване в болничното заведение на пандиза не може да получи.
Защитниците му подчертаха тогава, че спецсъдът е нарушил и презумпцията за невиновност на Стайков, като при разискването на съществуването на обосновано съмнение за осъществено закононарушение няколко пъти е приказвал за осъществено от него закононарушение, а не за съмнение.
Специално внимание в исковата молба беше отделено и на това, че тя е ориентирана и към съдилищата, а освен против прокуратурата. Акцентът е обвързван с ирелевантност на Тълкувателно решение №5 от 2015 година на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд, съгласно което съдилищата са виновни единствено при нелегално наложени настаняване за лекуване и насилствени медицински ограничения и при използване на административна мярка, когато тя бъде анулирана.
Според отбраната на Миню Стайков тълкувателното решение е неприложимо в тази ситуация, защото в претекстовете и диспозитива му е посочено, че се отнася до приложението на ЗОДОВ преди промените му от 2012 година, с които страната дава отговор към този момент и за вреди от нарушавания на конвенцията за правата на индивида. В изброените в ЗОДОВ случаи, в които страната е виновна за нарушени права по конвенцията, са и такива, които би трябвало да бъдат защитавани точно от съда.
В решението си Софийски градски съд споделя тези заключения и отхвърля претенциите на прокуратурата и на профилирания съд за неизправност на исковата молба.
Съдия Невена Чеуз обаче отхвърля и всички причини на отбраната за нарушаване на чл.5 от конвенцията – бланкетни учредения за задържането, неблагоразумен период на продължителността му и фиктивен метод на съдилищата при обжалването на мярката за неотклонение.
В решението си тя акцентира, че постановлението за привличане на обвинен е предявено на Стайков в наличие на юрист и в него в детайли са разказани действията, за които е упрекнат, а за възражения против дейностите на съдилищата Софийски градски съд споделя, че не може да ги ревизира.
„ По естеството си тези изказвания са ориентирани към правилността на правосъдните актове, с които са оставяни без почитание настояванията на ищеца за изменение на взетата му мярка за неотклонение. Правилността на правосъден акт, съгласно наредбата на член 11 ал.1 от Закон за съдебната власт се ревизира по реда на инстанционния правосъден надзор в случаите, планувани по закон. В сегашния случай, по реда на Наказателно-процесуален кодекс. Не съществува юридически ред, по който общите цивилен съдилища да реализират ексклузивен, следващ, специфичен или ad hoc надзор във връзка с актове, постановени по наказателни каузи “, написа арбитър Чеуз.
В умозаключение тя добавя, че даже и да имаше процесуален ред за надзор на актове на наказателния съд от страна на гражданския, в съответния случай отново щеше да е невероятно да се реши разумността на периода за задържане, защото отбраната на Стайков е показала като доказателства за това единствено 6 протокола от съвещанията в профилираните съдилища.
„ Съдебните сформира са се произнесли в границите на съответното правосъдно съвещание, след чуване изказванията на страните. Самите правосъдни съвещания са провеждани при присъединяване на ищеца. Наведените доводи, които по естеството си касаят правилността на самите актове, по съображенията, изложени към този момент в актуалното решение не могат да бъдат поставяни под правосъден надзор на сегашния цивилен състав “, се споделя в решението на Софийски градски съд, което не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Стайков заведе делото по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) преди две години, като твърдеше, че повече от 8 месеца е арестуван нелегално в нарушаване на Европейската конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи. Според него прокуратурата и спецсъдилищата са нарушили правото му на независимост и сигурност по член 5 от конвенцията и по тази причина изиска от Софийски градски съд да ги осъди солидарно да му платят желаното обезщетение.
Собственикът на винпром „ Карнобат “ беше арестуван на 5 септември 2018 година и упрекнат за данъчни закононарушения и проведена незаконна група за нелегално произвеждане на цигари. След 8 месеца той трябваше да бъде освободен, тъй като изтече оптималният период за задържане в досъдебното произвеждане, само че тогава прокуратурата го упрекна и за корист с еврофондове, поради което спецсъдилищата още веднъж го оставиха в ареста. Второто дело към този момент е и в правосъдна фаза, а едвам предходната седмица Апелативният спецсъд освободи Стайков под домакински арест.
В исковата молба на Стайков до градския съд се споделяше, че след първичното му задържане спецсъдилищата механично са потвърждавали най-тежката мярка за неотклонение, вследствие на което той се чувствал беззащитен и е изгубил доверие в институциите.
Специално внимание беше отделено на заключенията на лекарите, че Стайков е претърпял мозъчен инсулт след задържането и съгласно тях би трябвало да се лекува в домашни условия с постоянни визити за рехабилитация, а такова лекуване в болничното заведение на пандиза не може да получи.
Защитниците му подчертаха тогава, че спецсъдът е нарушил и презумпцията за невиновност на Стайков, като при разискването на съществуването на обосновано съмнение за осъществено закононарушение няколко пъти е приказвал за осъществено от него закононарушение, а не за съмнение.
Специално внимание в исковата молба беше отделено и на това, че тя е ориентирана и към съдилищата, а освен против прокуратурата. Акцентът е обвързван с ирелевантност на Тълкувателно решение №5 от 2015 година на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд, съгласно което съдилищата са виновни единствено при нелегално наложени настаняване за лекуване и насилствени медицински ограничения и при използване на административна мярка, когато тя бъде анулирана.
Според отбраната на Миню Стайков тълкувателното решение е неприложимо в тази ситуация, защото в претекстовете и диспозитива му е посочено, че се отнася до приложението на ЗОДОВ преди промените му от 2012 година, с които страната дава отговор към този момент и за вреди от нарушавания на конвенцията за правата на индивида. В изброените в ЗОДОВ случаи, в които страната е виновна за нарушени права по конвенцията, са и такива, които би трябвало да бъдат защитавани точно от съда.
В решението си Софийски градски съд споделя тези заключения и отхвърля претенциите на прокуратурата и на профилирания съд за неизправност на исковата молба.
Съдия Невена Чеуз обаче отхвърля и всички причини на отбраната за нарушаване на чл.5 от конвенцията – бланкетни учредения за задържането, неблагоразумен период на продължителността му и фиктивен метод на съдилищата при обжалването на мярката за неотклонение.
В решението си тя акцентира, че постановлението за привличане на обвинен е предявено на Стайков в наличие на юрист и в него в детайли са разказани действията, за които е упрекнат, а за възражения против дейностите на съдилищата Софийски градски съд споделя, че не може да ги ревизира.
„ По естеството си тези изказвания са ориентирани към правилността на правосъдните актове, с които са оставяни без почитание настояванията на ищеца за изменение на взетата му мярка за неотклонение. Правилността на правосъден акт, съгласно наредбата на член 11 ал.1 от Закон за съдебната власт се ревизира по реда на инстанционния правосъден надзор в случаите, планувани по закон. В сегашния случай, по реда на Наказателно-процесуален кодекс. Не съществува юридически ред, по който общите цивилен съдилища да реализират ексклузивен, следващ, специфичен или ad hoc надзор във връзка с актове, постановени по наказателни каузи “, написа арбитър Чеуз.
В умозаключение тя добавя, че даже и да имаше процесуален ред за надзор на актове на наказателния съд от страна на гражданския, в съответния случай отново щеше да е невероятно да се реши разумността на периода за задържане, защото отбраната на Стайков е показала като доказателства за това единствено 6 протокола от съвещанията в профилираните съдилища.
„ Съдебните сформира са се произнесли в границите на съответното правосъдно съвещание, след чуване изказванията на страните. Самите правосъдни съвещания са провеждани при присъединяване на ищеца. Наведените доводи, които по естеството си касаят правилността на самите актове, по съображенията, изложени към този момент в актуалното решение не могат да бъдат поставяни под правосъден надзор на сегашния цивилен състав “, се споделя в решението на Софийски градски съд, което не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ